На 3 март 1878 г. в близкото до Цариград селище Сан Стефано е подписан мирен договор, който слага край на Руско-турската война от 1877-1878 г. и възстановява българската държава.

Датата - нашият национален празник, е събрала в себе си мечтите и надеждите на всички българи да живеят в една „Свята и чиста република“. А свободата – тя е извоювана с цената на хиляди жертви.

Юбилейни чествания по повод 140-годишнината от Освобождението на България се провеждаха през цялата година из цялата страна. Събитията и проявите нито могат да се преброят, нито да бъдат представени в цялост. Много от тях бяха организирани от Националния инициативен комитет за отбелязване на 140-годишнината от Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./ и възстановяването на българската държавност под почетния патронаж на българския президент.

По традиция кулминацията на тържествата всяка година е на 3 март на историческия връх Шипка, където и този път се изкачиха хиляди българи от цялата страна, за да отдадат почит пред подвига на героите, дали живота си за свободата ни. Президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България Румен Радев бе посрещнат там с официална церемония, по време на която той прие рапорта на началника на караула. Държавният глава присъства и на панихидата в памет на загиналите български и руски воини.

В София сутринта се проведе тържествена церемония по издигането на националното знаме пред Паметника на Незнайния воин, а вечерта, на площад „Народно събрание“, се състоя тържествена заря-проверка. Президентът Румен Радев прие почетния строй на представителните части на Българската армия. Държавният глава произнесе слово, в което се казваше:

Преди 140 години на днешния ден бе подписан Санстефанският мирен договор. Той сбъдна мечтата на нашите възрожденци всички българи да живеят в една свободна държава. Този блян живя само няколко месеца. Погреба го Берлинският конгрес. В цяла Европа романтичните устреми на XIX век загинаха под откоса на драматичния XX век. Но споменът за пролетта на 1878 г. ще остане непреходното българско вдъхновение.

Това е споменът за дързостта на младите хъшове, селяни, даскали, които след многогодишни борби, през април 1876-та, с цената на живота си върнаха Българския въпрос в дневния ред на Европа.

Споменът за Виктор Юго и Макгахан, които чуха стенанията на Панагюрище и Батак.

Това е споменът за братския порив на руското общество, който доказа, че православните българи не са сами. Него ние няма да забравим. Не ще забравим и словата в манифеста на император Александър II, който обявява война на Османската империя, защото „това налага чувството за справедливост и собственото наше достойнство“. „Народът сам се вдигна на война, воглаве с Царя“, пише в дневника си Достоевски, „а хората четяха манифеста и се кръстеха“. Тези сцени, тези чувства са дълбоки и неподвластни на користни политически интерпретации.

По бранните полета на Руско-турската освободителна война загинаха воини от много народи: руснаци, румънци, финландци, украинци, белоруси, поляци, литовци, сърби и черногорци. За всички тях България е последен дом, тях ние почитаме като свои герои.

140 години по-късно ние трябва да помним нашата история, защото другите не забравят тяхната. Нашата, българска историческа енергия не е в носталгията по отминало величие, а в осъзнатата стойност на свободата, в отговорността пред мъчениците, които платиха цената й, в светлия идеал за „чистата и свята република“.

Поклон пред падналите за свободата на Родината!

Да живее България!

Сред гостите, присъствали на тържествената заря-проверка на площада бяха вицепрезидентът Илияна Йотова, председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, министър-председателят Бойко Борисов, Българският патриарх Неофит, народни представители, посланици, стотици граждани. Най-скъп гост сред многобройните официални лица, пристигнали у нас за юбилея, бе Негово Светейшество Московския и на цяла Русия патриарх Кирил.

На 4 март в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ се състоя тържествено и историческо богослужение – кулминация на църковните чествания на 140-годишнината от освобождението на България. Московският и на цяла Русия патриарх Кирил и Българският патриарх Неофит съвместно възглавиха божествената св. Литургия. Това бе най-висш израз братското единство между българския и руския народ и на общата им православна вяра - непреходната основа, благодарение на която преди 140 години стана възможно и нашето национално освобождение.

Снимка: В. Николов