На 3 март българите отпразнуваха 139-годишнината от Освобождението на България.

На този дата през 1878 г. в близкото до Цариград селище Сан Стефано е подписан мирен договор, който слага край на Руско-турската война от 1877-1878 г. и възстановява българската държава.

Празненства се проведоха из цялата страна. А на историческия връх Шипка се изкачиха хиляди българи, за да отдадат почит пред подвига на героите, дали живота си за свободата на България. В тържествения митинг там и на поклонението участва министър-председателят на Република България Огнян Герджиков.

В София сутринта се проведе тържествена церемония по издигането на националното знаме пред Паметника на Незнайния воин, а вечерта, на площад „Народно събрание“, се състоя тържествена заря-проверка. Президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България Румен Радев прие почетния строй на представителните части на Българската армия. Държавният глава произнесе слово, в което се казваше:

„На днешния ден преди 139 години възкръсва България. Много събития предхождат Възкресението, но едно ги свързва – паметта.

Паметта за вярата ражда Българския Великден и църковната независимост. Паметта за историята вдъхновява монаха Паисий да буди българите след векове на униние. Паметта за езика и буквите дава на възрожденците силата на словото, с което бунят своите съвременници. Синилата от бича и следите от теглото не са Вазов мит. Но дори пет века османско иго не изтриват спомена за това, кои сме.

Човекът на бъдещето ще е онзи с най-дълбока памет, казва един философ. Дълбок корен се иска, за да устоиш на ветровете. Затова е нужно да помним. Да не забравяме онези луди глави, които със саможертвата си върнаха Българския въпрос в дневния ред на Европа. Да помним Батак. Да не забравяме селяните, които палеха домовете си, за да заслужат свободата си, както четем у Захари Стоянов. Да почитаме шепата родни спартанци, които отстояха Шипка.

Зад нас е паметникът на Царя Освободител. Руският народ не се страхува от жертви в името на вярата и братството, казва генерал Скобелев. Под знамената на император Александър Втори воини от много народи – руснаци, румънци, финландци, украинци, белоруси, поляци, литовци положиха кости за нашата свобода. Сърби и черногорци лежат на нашите бранни поля. Към всички тях е нашата дълбока, човешка признателност.

Човек без памет е по-беден от човек без бъдеще, той дори не знае кой е – твърди един историк. Всяка епоха предлага своя заинтересована версия на историята, но само оригиналът на възрожденците е съзидан с дела и написан с кръв. Него не бива да забравяме, защото той е фундаментът на днешна България. И нека не гледаме на миналото като на бреме. Миналото е капитал, защото всяко поражение е урок, а всеки триумф – вдъхновение, когато страниците на историята се четат със смирение и признателност към жертвите – своите и чуждите.

Да помним е дълг! Защото историята не дава прошка за забравата.

Поклон пред загиналите за свободата на Родината.

Да живее България!“

Снимка: „Дипломатически спектър“