На 24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, в Националната галерия/Двореца се откри изложба,

на която бяха представени два от най-емблематичните за българската история предмета – мечът на хан Кубрат и пръстенът му с монограм  ΧΟΥΒΡΑΤΟΥ ΠΑΤΡΙΚΙΟΥ (ХУВРАТУ ПАТРИКИУ). Те се съхраняват в Държавния Ермитаж в Санкт Петербург. По инициатива на министър-председателя Бойко Борисов, с активното съдействие на министъра на културата Боил Банов, предметите се показват у нас в рамките на Дните на Ермитажа в София. Сред многобройните гости на откриването на изложбата бе заместник-директорът на Държавния Ермитаж проф. Георги Вилинбахов и кураторът й доц. д-р Иля Ахмедов от отдел „Източна Европа и Сибир“.

Пръстенът и мечът са част от съкровище, открито през 1912 година край с. Малая Перешчепина, на брега на р. Ворскла в околностите на днешния град Полтава, Украйна. Цялата находка се състои от около 800 предмета, голяма част от които са златни, а друга - от сребро. През 1984 година  германският археолог проф. Йоахим Вернер предизвиква истинска революция в науката, определяйки ги като собственост на българския владетел хан Кубрат.

Съкровището от Малая Перешчепина е интересен и сложен комплекс, който включва различни по своята функционалност групи предмети, с ясно разграничена и обоснована културна принадлежност. Тук могат да бъдат идентифицирани изделия, дело на местни „варварски“ майстори, както и произведения на торевтиката, изработени в иранската традиция в земите на Сасанидите. Най-голям брой са изделията от благороден метал, произведени в ателиетата на Константинопол.

По своя характер съкровището не е хомогенно и не може да бъде ограничено в тесен хронологически период от време (най-ранните находки се датират през първите години на третата четвърт на VII в.).

Безспорно най-интересният комплект от предмети принадлежи към личните вещи на хан Кубрат. Те са инсигнии, свързани с висшия сан на техния собственик: коланна гарнитура от злато, параден железен меч с изящно изработени и украсени златна дръжка и ножница, две златни закопчалки за мантия, две златни гривни. Най-важният артефакт сред тях е пръстенът с монограм.

Артефактите от един толкова важен комплекс, датиращ от времето преди създаването на българската държава, са от изключително значение не само за историческата наука, но и за историята на изкуството. Това е един от редките случаи, при които може да се определи не само етническата принадлежност на собственика на предметите, но и те да бъдат обвързани с конкретно име - името на хан Кубрат.

Изложбата ще може да бъде видяна до 30 юни, като има и много интересни съпътстващи събития. На 25 май нейният куратор - доц. д-р Иля Ахмедов, изнесе лекция в Балната зала на Двореца. На 29 май в Квадрат 500 на Националната галерия Максим Лапшин представи Лабораторията по научна реставрация на кавалетна живопис на Държавния Ермитаж. От 24 май до 30 юни 2019 в Балната зала на Двореца се прожектират филмите „Ах, Ермитаж!“ и „На Ермитажа с любов“.

Материалът е предоставен от Националната галерия.

На снимката горе: Мечът на хан Кубрат

Долу: Мечът на хан Кубрат и пръстенът с монограм ΧΟΥΒΡΑΤΟΥ ΠΑΤΡΙΚΙΟΥ (ХУВРАТУ ПАТРИКИУ)