Εньовден носи елементи от един много развит в миналото култ към слънцето. Рано сутринта млади и стари излизат по високите поляни около селището и очакват изгрева. Вярват, че първите слънчеви лъчи ще ги дарят с животворна сила.

Смятат, че на този ден слънцето е особено игриво и благодатно. То се окъпва в кладенците, реките, морето, преди да поеме своя обратен път към зимата. Затова според народното поверие водата в тях, в този момент, е лечебна.

Рано сутринта се берат и билките – тогава силата им е най-голяма. От тях се свиват еньовски китки, с които се окичват всички. Със събраните на този ден треви народните лечители лекуват хората през цялата година. Младите момичета пък се търкулват в тревата за здраве и за да имат здрави деца. По някои места те изпълняват ритуала Еньова буля. Правят кукла, с която обикалят селото, кръстопътищата, нивите, пеейки песни за здраве и берекет. После следва ладуването /гадаенето/. Всички девойки пускат в менче с вода еньовската си китка или пръстен. Докато припяват, ги вадят и гадаят коя за какъв момък ще се омъжи.