Тази слънчева, нежна и усмихната жена бе един от най-талантливите художници-текстилци на България.

Родена на 21 февруари 1953 г. в София, тя си отиде от този свят рано, на 25 ноември 2017 г. в Рим. Животът й премина между родната България и пленяващата сърцето й Италия.

В София, в апартамента си, който бе превърнала и в ателие със стан на голямата стена в хола, тя канеше своите приятели на оживени разговори и италианска паста. В Рим, по-късно, в апартамента на сестра й, който двете заедно също превърнаха в ателие, пък с носталгия приготвяха български гозби.

В София Маруся Калимерова създаде най-внушителните си творби – гоблени и инсталации, които ще останат безценни образци в света на текстилното изкуство, като например: „Стълба към небето“, „Бъдещето на света“, „Композиция в бяло“ /собственост на Националната художествена галерия/ и др.

В Рим тя направи най-внушителните си самостоятелни изложби, заедно със сестра си – художничката Таня Калимерова, като тези в Монументален комплекс Сан Микеле а Рипа (Министерство на културното наследство и дейности), Палацо Венеция, Палацо Валентини, Палацо Мафей-Марескоти, Националния музей на Кастел Сант Анджело, Музея на Ара Пачис, Базиликата на Сан Клементе, Библиотеката на Круиза и Библиотеката Казанатенсе на Министерство на културното наследство и дейности и др.

На една от тях - тази в Сан Микеле а Рипа, наречена „Нишката на Ариадна“, имах щастието лично да присъствам, наред с многобройни представители на елита на италианската столица. Тогава, докато се разхождахме един ден из забележителностите на Вечния град, Маруся сподели пред мен: „Рисуването е откровенност. То е твоята душа, то е душата на художника. Една изложба, ако не е любов, тя не е нищо. Тази наша изложба със сестра ми е точно любов. Която много изстрадахме, защото трябваше да преодоляваме стени от трудности понякога. И господ те води и ти дава тази любов. И съм много щастлива. Бих казала, че наистина веднъж в живота се прави такава изложба, а тази е първата, която реализираме заедно със сестра ми. Тя е певица и направи едно много красиво преминаване от музиката към пластиката. Музиката звучи в творбите й. И когато се намираш в Рим, и когато това е едва ли не най-любимият ти град в света, градът от твоите сънища, в които има някаква улица, мъничко балконче, цветя, слънце, полуразрушена стена и когато някакъв човек минава и говори на някакъв език, чувстваш, като че ли някога си преживявал това. Чувстваш, че това е твоето кътче от Рим, което ти си си носил толкова отдавна и някак си си го разпознал. Не знам дали това е заради слънцето или заради това синьо небе, каквото няма никъде другаде…“

Повече за тази изключителна жена, за нейната личност и талант може да прочетете ТУК.

Повече за последната възпоменателна изложба с нейни произведения, проведена през 2024 г. в залата на Фондация „Марко Бесо“ в Рим - „Мостовете на паметта“, може да видите ТУК.

А повече за нейното отношение към изкуството и красотата, може да научите от публикуваната по-долу част от интервю, подготвено от изкуствоведката Дочка Кисьова-Гогова за нейната книга за квантово здраве „Художествени тъкани. Красотата, видяна от друг ъгъл“ /работно заглавие/. Отрязъкът се представя от „Дипломатически спектър“ с нейно разрешение, както и с това на сестрата на художничката - Таня Калимерова, която е редактирала отговорите, на базата на съхраненото в личния им архив.

- Какво е за теб красотата и какво е отношението ти към нея?

- За мен, в моя творчески свят, желанието за красота е ежедневен спътник, понякога крехък, друг път силен и мощен. Не мога да си представя работата ми и света без това желание за съвършенство. То е илюзия, но и стимул да бъдем креативни и непрекъснато да търсим нови идеи, форми и цветове.

Дали съм успяла или не, ще покаже реакцията на посетителите, докато разглеждат творбите ми по време на публични изяви и на самостоятелни и колективни изложби.

За мен е винаги голяма чест и удоволствие да се срещам с публиката по време на изложби и да гледам очите им, които блестят, гласовете им, които се вълнуват и ръцете им, които търсят моите. Това означава, че моето изкуство, освен визуална оценка, е докоснало емоционалните струни на хората, позволявайки им да влязат в моя свят и да ме опознаят по-добре. Това е синхрон между процесите на даване и взимане. Точно това е основната роля на изкуството, да въвлича и стимулира, да събужда емоции, които оцветяват живота ни.

- Какво влияние оказва тя върху изкуството и живота ти?

- В мечтата да постигна и утвърдя красотата в моето изкуство, се намирам в състояние на непрекъснато изследване и стремеж да създам свой личен стил. Той естествено може да се променя през годините, но разкрива моята личност и придобита зрялост по пътя, редувайки период на тишина с период на динамика и безпокойство, създавайки оригиналност и новост без бариери и граници, винаги използвайки нови форми, техники и материали, смесвайки ги като цветове върху палитра.

Красотата представлява важен аспект от моето човешко преживяване, от фундаменталните аспекти на живота въобще, които могат да бъдат проследени до големите теми и проблеми на самото съществуване.

Представянето на всичко това чрез интервенция върху материала е предизвикателство и отговорност, които надхвърлят непосредствената цел, за която творбата е създадена.

Красотата влияе естествено и дълбоко върху моя личен живот, като ме стимулира да посещавам нови градове, държави и да се срещам с хора, които са любознателни, носители на необикновена енергия, която след това намирам в момента на творчество, на физическа и духовна почивка или срещи с публиката.

- Къде я търсиш и намираш?

- Като търпелив и любопитен наблюдател на всичко, което ме заобикаля, търся красотата навсякъде: в архитектурата на сградите и къщите, в градините с прекрасните багри на цветята и песните на птиците, изобщо в природата, която ме заобикаля. В слънчевите лъчи, проникващи през клоните на дърветата, които ми позволяват да зърна абстрактни фигури в облаците, в спокойствието или в бурите на морето, в хармоничното движение на животните и в спонтанния смях на хората и децата.

Красотата е мощно средство, което непрекъснато се трансформира от своите положителни страни.

- Как претворяваш красотата в своето изкуство?

- Като по магия желанието за красота, което е в мен, озарява очите ми, ръцете ми и чувствата ми, въвличайки ме в едно творческо приключение, което може да продължи дни и нощи, усъвършенствайки моята лична техника на вертикалния стан (Alto liccio) и тази на тъкане на хартия - избрана oт мен през последните години.

Всичко това продължава до изчерпване на желанието ми да интерпретирам идеята или темата на творбата, винаги съпроводени с търсене на нови идеи, форми, цветове и материали.

Сякаш по чудо самият материал се преобразява в ръцете ми, черпейки от мислите ми в този момент, една спонтанност, която довежда до край създаването на творбата.

Освен с гоблените, текстилните структури, малките и големите светлинни инсталации с интерактивни моменти, продължих с нов за мен пластичен материал – хартията, създавайки от нея монохромни или многоцветни колажи, търсейки хармония помежду им. Това удоволствие ме кара да затаявам дъх, докато не постигна желаната форма.

Подобно на текстилните ми произведения и инсталации, и тези от хартия се появяват в релеф или триизмерен вид, независимо дали са малки или големи по размер.

- В различните епохи и дори в рамките на една култура има различни концепции за красотата. Как приемаш чуждото разбиране за нея?

- Концепцията за изкуството и красотата се е развила във времето. Тези две понятия си влияят взаимно в историята на вкуса през различните епохи, като промяната на едното много често съвпада с еволюцията на другото.

В своите изследвания художникът винаги разглежда различните концепции в различните епохи. Това е богатство от информация, от която той може да започне и след това да изрази собствената си концепция за красота. А аз винаги съм склонна да сравнявам моето разбиране за нея с това на другите.

Има двама художници, които, въпреки стиловата дистанция от моето изкуство, са повлияли дълбоко върху творческия ми свят - Микеланджело и Леонардо. Единият със силата на формите, а другият, с цветовата чувствителност на живописната линия и композицията.

Микеланджело е моето вдъхновение за материалната и скулптурна сила на гоблените ми, а Леонардо - за прецизността на композицията и цветовете на скиците ми.

- Можеш ли да живееш без красота?

- Човешките същества не могат да живеят без красота, тя е кодирана в тяхното ДНК. Виждаме това още в скалните рисунки от праисторията, преминавайки през вековете на древни цивилизации и достигайки до най-изследваните, мистериозни и стилизирани произведения на древен Египет.

Всяко време носи своите характеристики, които днес са обект на изследвания от археолози и учени от различни клонове на науката. Всяко време има своето разбиране за красота, което обединява творци, учени, критици в един мистериозен и завладяващ цикъл, пълен със страстни открития и емоции.

Лично аз не бих могла да живея без красотата в човешките взаимоотношения или в изкуството с неговите увлекателни теми, новаторски идеи, хармония на формите в архитектурата, както в Италия така и във всички страни, които съм посетила и които са източник на вдъхновение.

За художника всичко е източник на емоция, която често се превръща в произведение на изкуството, независимо от техниката, материала и цветовете. Крайният резултат за нас е общественото одобрение. Ако то съвпада с търсеното от твореца, резултатът от труда е отличен. За мен изложбите са показатели за качеството на творчеството ми. В някои случаи по-чувствителната публика в Рим открива в някои от моите творби чувство на мир и медитация, както стана например при общата ни изложба с моята сестра Таня Калимерова в монументалния комплекс „Сан Микеле а Рипа“ - седалището на Генералната дирекция на Министерството на културата в Рим.

- Има ли според теб критерии за красота в изкуството и ако „да“, как повлияват те на творчеството ти?

- Да, има различни критерии за красота в изкуството, които са били развивани и обсъждани в историята. Тези критерии са сложни и субективни и могат да се променят значително в зависимост от културния, историческия и личния контекст на твореца. Някои от тях са: пропорция и хармония, симетрия, цвят и светлина, изразителност, емоция, оригиналност и иновация.

Със сигурност те оказват влияние върху творбите ми, в които търся съразмерност и хармония. Експериментирам с цветови комбинации, които да придават светлина. Ако моите творби успеят, чрез своята изразителност, да създадат вълнуваща атмосфера, това значи, че те са предизвикали емоции у наблюдателя. Освен това преследвам оригиналността и експериментирам с иновациите.

В заключение, черпя от два културни контекста, българския и италианския, които обогатяват творбите ми със смисъл и ми помагат да разкажа една история.

Със   сигурност  те  оказват  влияние   върху   творбите   ми,   в   които   търся   и съразмерност, и хармония, след което експериментирам с хармонични цветови комбинации, които им придават красота. Ако моите творби успеят да създадат внушителна   и   ангажираща   атмосфера,  това   значи,   че  те  са   способни   да предизвикат емоции у наблюдателя. Освен това преследвам оригиналността и експериментирам с иновациите

- „Златното сечение“ (L’Uomo Vitruviano, it.) е термин, въведен от Леонардо да Винчи, но е известен още от Античността. Той е и символ за красота, съвършенство и хармония в изкуството и природата. Какъв е интересът ти към това понятие?

- От древни времена много художници и теоретици на изкуството твърдят, че красотата е пропорционална. Например „Златното число“ е използвано в класическото изкуство за създаване на творби със забележителна хармония и баланс, вдъхновени от гръцките и римските композиции.

През 1490 г. Леонардо да Винчи прилага графична интерпретация на изявлението на Витрувий (римски архитект от 1 век пр. н. е.), че съвършеният човек може да се „съдържа“, изправен и с разтворени ръце, едновременно в кръг (символ на Небето) и квадрат, (символ на Земята), създавайки Витрувианския човек, който представлява идеалните пропорции на човешкото тяло. Той използва тази концепция и в своите произведения.

Моето дълбоко възхищение към този велик художник е безспорно. Неговото изкуство е стимул и предмет на изучаване, задълбочаване и разбиране на света около нас чрез непрекъснати изследвания.

За да постигна добри резултати в моите творби (гоблени и светлинни инсталации), безспорно прилагам концепциите на Леонардо, черпейки вдъхновение от пропорциите в архитектурата, която изисква избор на прецизни материали и определени цветови нюанси, способни винаги да предизвикват сетивни ефекти в хармонична връзка помежду си.

Снимките са предоставени за публикуване от Таня Калимерова, сестра на Маруся Калимерова.

Горе: Маруся Калимерова. Долу. Творби на Маруся: „Мостовете на паметта“ /тъкана хартия/, „Композиция в бяло“ /гоблен/, „Данте“ /тъкана хартия/ и двете сестри в Палацо Валентини, 2009 г., пред инсталацията на Таня – „Огънят на надеждата“.