Изложбата е посветена на 120-годишнината от рождението на големия български художник Цанко Лавренов (1896 – 1978). Инициатор на честването е Фондация „Цанко Лавренов“. Проектът се реализира от Софийска градска художествена галерия,

Фондация „Цанко Лавренов“ и Градска художествена галерия – Пловдив под патронажа на кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова.

Изложбата има ретроспективен характер. Включените в нея произведения са от сбирките на държавните и общински музеи и галерии в страната, най-голямата от които е тази на ГХГ - Пловдив - 65 живописни творби. Другата значителна като обем колекция е на Фондация „Цанко Лавренов“. С отделни творби участват и частни колекционери.

След последната голяма изложба в Националната галерия през 2002 г., тази е първата мащабна експозиция, която по нов начин среща публиката с творчеството на една от най-интересните фигури в българското изкуство. В нея са включени над 300 произведения: живопис, графика, рисунки, приложни проекти. Тя е амбициозен по замисъл проект, целящ да представи изкуството на Цанко Лавренов в неговата пълнота и цялост - от ранните творби до последната му композиция. Реализирането му се базира на задълбочено проучване на личния архив на художника, който за пръв път влиза в обръщение. Богатата документална част се интегрира сред изобразителния материал. Изложбата открива на публиката непознати досега страни от творчеството на художника: неговите първи опити в изкуството, датиращи от ученическите му години, новооткрити творби от „модернистичните“ му години с акцент върху периода на обучение във Виена (1920-1922). За пръв път Цанко Лавренов ще бъде представен и в контекста на 20-те и 30-те години на ХХ в. чрез контактите му с близки негови приятели художници от Пловдив като: Данаил Дечев, Витко Дабаков, Златю Бояджиев, Васил Бараков, Давид Перец, Владимир Рилски - техни творби също са включени в експозицията. Откритие са и непознати произведения на Лавренов в областта на илюстрацията и приложната графика. Посетителите на изложбата могат също да си припомнят и познати знакови картини като „Старият Пловдив“ /1930/, която от години не е показвана пред публика, „Поет и природа“, „Куршум хан в Пловдив“, „Хилендарският манастир“, „Малка нощна музика в Стария Пловдив“ и други.

„Между модерното и канона“ е опит да се разчупят стереотипите в представите за художника. Извън консервативния образ, свързан преди всичко с картините от цикъла „Старият Пловдив“ и родната тематика, Цанко Лавренов е многолик в различните форми на своя стремеж към модерното. Отвъд канона, който сам създава в търсене на оригинален личен стил, отвъд границите на моделиращата го концепция за търсене на „национално по дух изкуство“, той винаги е бил чувствителен за новото. Творчеството му, особено през 30-те години, е съществен принос към модерния облик на българската живопис от първата половина на ХХ век.

Посетителите на експозицията могат да ползват аудио гидове на български и английски език с текстове за някои от знаковите картини на Цанко Лавренов. Изложбата е достъпна и за незрящи, като за тях са изработени специално тактилни карти на някои от произведенията, придружени с обяснителни текстове в аудио гидовете.

Изложбата може да се види в СГХГ от 7 юни до 14 август, след което ще бъде показана в ГХГ –Пловдив.

Материалът и снимките са предоставени от СГХГ. Повече може да видите на адрес: http://sghg.bg.

На снимката горе: Посрещането на цар Симеон в Преслав
,1941, Национален исторически музей             

Долу:
1. 
Хилендарският манастир, 1936, СГХГ
2. 
Иконописец, 1926, ГХГ – Пловдив
3. 
Композиция,1926, Фондация "Цанко Лавренов"
4. Пиеро,1930, Фондация "Цанко Лавренов