Наврез/Невруз(1) е пролетен празник, отбелязван на Балканите на 21 или на 22 март от различни тюрскоезични и религиозни общности

като алиани, помаци, албанци, гагаузи, кримски татари и други. Денят е свързан с различни наименования (Навруз, Невруз, Султан Невруз, Мевриз, Кърклар и други) и обреди, но при всички, които го почитат, битува представата, че започва нов живот, идва нова година, че земята се пробужда. В България и Румъния, празникът в традиционната си форма като цяло е отпаднал, макар че в отделни селища някои обреди все още се изпълняват. Съществува тенденция към „възстановяването му“ чрез различни културни програми и инициативи (например в българските области Силистра, Добрич, Кърджали и Благоевград; както и в румънската област Констанца). Този доклад разглежда отбелязването на Наврез при кримските татари в България и Румъния, като проследява неговите специфики в миналото и днес.

Наврез като традиция в миналото

Кримските татари в България и Румъния, от заселването си до днес, компактно населяват историко-географската област Добруджа(2). Преди последното фиксиране на българо-румънската добруджанска граница през 1940 г., те представляват единна общност със своя хомогенна култура, включително и празнична система, определена от етническите и конфесионалните им характеристики. След това, по силата на Крайовската спогодба, областта е разделена между България и Румъния - на Северна и Южна Добруджа (изв. в България), или на Добруджа и Кадрилатер (изв. в Румъния), като разделени остават и кримските татари, както и други етнически общности. Ставайки граждани на две отделни държави, етнокултурното им развитие оттук нататък се определя най-вече от политиките спрямо тях като към етническо и религиозно малцинство (мюсюлманско)(3).

Информация за традиционното отбелязване на празника Наврез от кримските татари може да бъде намерена в по-ранни етнографски и исторически румънски, турски, български изследвания и описания, както и в спомените на най-възрастните представители на общността. В близкото миналото той е честван 21 или на 22 март, както и при другите етнически групи, като Ден на пролетното равноденствие, символизиращ началото на новата година – „нов ден, нова година, нов жизнен цикъл“, а продължителността му е от 3 дни до 1 седмица.

Повечето и по-ранни писмени източници се отнасят до Северна Добруджа, където празникът е известен и като Празник на огъня (Ateş Bayramı), Първият летен празник (Ilkyaz bayramı), „Обрат на деня“ (Gün dönümü). Най-общо в селата, населявани от кримски татари, се изпълняват следните обичаи: децата се събират и прескачат огън (Dumitrescu 1921: 372-378); те предварително научават песен за Наврез; в деня на празника, събират цветя (Nawrez şeşeğĭ)(4), които поставят в гърне или закичват на младо дърво с клони, обикалят всяка една къща, пеейки и известявайки, че зимата си е отишла и пролетта е дошла, даряват стопаните (или стопанката) с цветя, а те от своя страна ги даряват с кърпичка, на която са извезани цветя, пешкир, кърпа за глава, варени яйца, пари, сладки и т.н.; правят се гадания за плодородие и обредни практики с иницииращ характер (например, момичетата са се закичвали с кокичета, за да може косите им да растат по-бързо); приготвят се обредни храни (Nagi 1962: 95-138; Ulkusal 1966: 87-88; Onal 1999: 85-95; Yurtsever 2003: 15-18). Татарите колели кокошките, които вече не давали яйца, и от тях приготвяли мазни и вкусни чорби в големи казани. Ако чорбата изкипи и прелее, значи и годината ще прелее от плодородие, …bereket  de oyle taşar… (Yurtsever 2003: 18).

Наврез при кримските татари в България също е обект на дългогодишни научни издирвания, като информацията е събирана главно чрез спомените на представители на общността (Ташева 1975: 72-76; Миглев 1997: 152-156; Антонов 2004: 135-138; Eролова 2010: 82-83; и др.). Празникът е отбелязван до 70-те години на ХХ в., а в случаите на смесени бракове с турци (сунити), които не го честват, вероятно отпада още по-рано. Обичаите, които се изпълняват, са сходни с тези в Румъния, като има известни различия и нюанси. Например, в България Наврез повсеместно се свързва с пролетното цвете минзухар. Според спомените на кримските татари, празникът не е имал фиксирана дата и е бил отбелязван, когато цъфнел минзухара (Антонов 2004: 135). По-детайлно описание на празничната обредност дава Иван Миглев, който през 90-те години на ХХ в. посещава различни села в Южна Добруджа. Първият човек от селището, видял цъфнал минзухар, съобщава на останалите хора в общността, че „Минзухарът е дошъл (цъфнал)“ (Наврез кельдъ). Тази вест се разпространявала бързо и в един от следващите дни се чества празникът. В навечерието му малките момчета и младежи се събират в някоя къща и научават специална песен за Наврез. При изгрев слънце те отиват да наберат минзухари, отсичат  малко дърво или клон, на което закичват набраните цветя. Привързват ги с предварително приготвени шарени конци, правейки „татарски“ възел, „който с едно дръпване се отвързва“. Дървото или клонът се нарича наврез терегъ. След това момчетата обикалят къщите в селото (включително български и турски), пеят песента за Наврез, дават на домакините от цветята, завързани на дръвцето. На свой ред домакините ги даряват с везани кърпи, пешкири, шалчета, сладки, яйца и други, които по-късно децата си разделят. На този ден се правят предсказания за това дали годината ще бъде плодородна (по събраните яйца, по луната). Вечерта се консумира ашуре (Миглев 1997: 152-156).

И в двете части на Добруджа песента, която се изпълнява за Наврез, заема централно място в изпълняваната обредност. Във времето нейният текст търпи известни изменения, но като цяло той остава непроменен от най-ранното до най-късното му регистриране. Тук няма да се спирам на различните варианти на песента(5), а ще цитирам само откъс от най-популярния й вариант:

 

….Nawrez keldĭ körĭñĭz / Вижте, Наврез дойде

Körĭmlĭgĭn berĭñĭz / Дайте ми подаръка

Cennet bolsın cerĭñĭz / Мястото ви да стане рай

A za, nawrezĭm mübarek…/ Лельо, да е честит нашият Наврез!(6)

 

Или казано накратко, Наврез при кримските татари и в България, и в Румъния, в традиционната си форма протича с еднакви обичайно-обредни цикли (подготовка, същински обичаи – прескачане на огън, „цветно шествие“, пеене на песен), даряване, предсказания и гадания. По време на теренните ми проучвания в Северна и Южна Добруджа (2007-2012 г.),  спомените на най-възрастните представители на общността бяха, че от този ден идва лятото, че това е стар празник, не-религиозен празник, повод за взаимни гостувания между роднини и приятели. Въпреки че празникът е отпаднал, знанието за него го прави част от културното наследство на кримските татари и в този смисъл функционира като маркер на етнокултурната им идентичност, разграничаващ ги от околното население (включително и от мюсюлманите сунити, които не го отбелязват) и поддържащ близостта им с Кримската историческа родина или прародина.

Всъщност традиционното отбелязване на Наврез в Добруджа и в Крим се отличава с редица общи характеристики: вярването, че настъпва нов времеви (селскостопански) цикъл; известяването на пролетта от младите хора, даряването; изпълнението на песни; приготвяне на обредни храни (варени яйца); гадания. В Крим татарите изпращат старата и посрещат новата година също на 20 или на 21 март. Вечерта преди Наврез девойките изпълняват редица гадания за това как ще протече тяхната година, а момчетата и младежите, след като се стъмни, обикалят и пеят от къща на къща, някои от тях слагат животински маски. Стопаните ги даряват със сладки. В деня на празника се варят яйца – символ на новия живот и се прави кобете - вид тестено изделие с кайма. Те се раздават на гробищата, където се четат поменални молитви. Земеделците правят първата бразда на този ден. В домовете се приготвя празнична храна. Освен варени яйца и кобете, има и халва, супа от пилешко месо и юфка, за която също се вярва, че ако прекипи, годината ще бъде плодородна. Малки момчета и момичета отново обикалят къщите, облечени с дрехи на цветя и пеейки песни, посветени на Наврез (Козлов и Чижова 2003: 308-309).

Ако бъде сравнен празничният обичайно-обреден комплекс на Наврез от Добруджа с този в Крим, то първият би могъл да бъде определен като непълен, тъй като липсват посещението на гробища, поменалната молитва и други обичаи, но може и отделни обреди да са отпаднали най-вероятно още през първата половина на миналия век.

Наврез в наше време

След 60-те и 70-те години на ХХ в. Наврез в традиционната си форма вече не се чества, а причините за това могат да бъдат потърсени в индустриализацията и урбанизацията през социалистическия период, налагането на официална празнична система, културно-езиковата и етническа асимилация в селищата с доминиращо турско население (в България). Възможно е неговото отбелязване в района на Добруджа и Русенско да е трансформирано по смисъл и вярвания в следващия голям празник за общността - Къдърлез (6 май) и/или Тепреш. Широко разпространено е вярването сред татари, турци и българи, че Къдърлез/Хъдърлез/Гергьовден поставя началото на нов селскостопански цикъл. Част от изпълняваните обичаи в миналото в Добруджа и в Крим за Наврез, като прескачане на огън, поменални молитви, гадания и обредни храни, са присъщи и за Къдърлез. За някои татари в Добруджа двата празника се смесват (Yurtsever 2003: 20) или самото отбелязване на Къдърлез се нарича Тепреш, като по този начин то се „етницизира“, тоест, празникът става „татарски“. Тепреш значи „първа пролет“ на татарски. Българите казват първа пролет. Татарите му дават това име. Тепреш идва от „теферуч“ – раждането на нов живот. „Тепрешмек“ означава прераждане на природата. За други представители на общността - Къдърлез и Тепреш са два различни празника, като вторият се отбелязва в първия петък след Къдърлез или последната събота и неделя на месец май (Еролова 2010: 82-86). Понастоящем, младите кримски татари в България нямат знание за Наврез, освен ако не са научили, че съществува такъв празник от научната или художествената литература, или от по-възрастните си роднини. За тях, традиционен пролетен празник е именно Къдърлез (с или без тепрешмек). В Северна Добруджа тепрешът има друго значение. Той не се възприема толкова като пролетен празник, колкото като среща на общността, за която и до днес най-спазваният и забележителен обичай е провеждането на т.нар. татарски борби, които се правят от май до септември. Това от своя страна, в допълнение на по-голямата численост на кримските татари и по-активното им културно развитие в Румъния, вероятно води и до запазването на Наврез като самостоятелен празник.

Въпреки че в съвременността обредното отбелязване на Наврез е само спомен, то и в двете части на Добруджа се правят опити за „възстановяване“ му от различни татарски сдружения в контекста на тяхната обществена активност. От 2007 г. по инициатива на различни структури на Демократичния съюз на тюрко-татарите мюсюлмани в Румъния, в отделни селища на област Констанца (Констанца, Меджидия, Тузла, Овидиу и др.) се правят различни форуми, на които се разказват спомените на селското население. Местните културни състави изпълняват празнична програма, изпълнена с танци, поезия и песни. Етницизирането на отделни обредни елементи продължава. Ако в миналото по дървото или клона, носен от младите момчета, е имало дарове (цветя, везани кърпи и пешкири), завързани с „татарски възел“, то днес на него е поставено кримско-татарското национално знаме (светлосиньо със златна емблема - тамга на Герайската династия, управлявала Кримското ханство от 1449 до 1783 г.). Би могло да се каже, че Наврез има своето голямо място в съвременната празнична система на кримските татари в Румъния, подобно на Крим, където той е един от най-популярните празници.

В България „наследството“ на Наврез намира отражение в името на една от организациите на общността в гр. Добрич, основана през 2002 г. Възстановка на обреди от празника е направена през 2013 г. в гр. Тервел като част от общ проект „Заедно в училище“, представящ културата на етносите в общината.

В заключение може да се обобщи, че ако Наврез при добруджанските кримски татари в миналото е символ на общото им етнокултурно единство, то днес е празник, който функционира по различни начини в двете части на областта. Докато в Румъния той бива „възстановен“ и служи като силен маркер на тяхната кримско татарска идентичност, то в България празникът е запазен предимно като спомен сред най-възрастните представители на общността, а опитите за „възраждането“ му са плахи. Подобно на Северна Добруджа, Наврез би могъл да бъде съхранен и в Южна Добруджа чрез усилията на съществуващите татарски културни организации в условията на подкрепа от страна на местните общински институции (общини, кметства, читалища).

 

Докладът е представен на кръглата маса „Новруз – празник на новото начало”, проведена в София, 27 април 2016 г.

 

Пояснения към текста:

(1) -  Названието произхожда от персийски език и означава „нов ден“. Невруз се отбелязва в Централна Азия, Близкия изток и на Балканите. Официален празник е в редица държави като Иран, Казахстан, Азербайджан, Узбекистан, Туркменистан и др.

(2) - Днес, числеността на общността най-вероятно е по-висока от тази, която е регистрирана в официалните статистики. По мои наблюдения, броят им в България е между 3 000 и 4 000 души. В Румъния, броят на татарите е между 30 000-35 000 души (Gemil 2015: 141).  Селищата, които населяват, са описани в Еролова 2010: 47-48.

(3) - След 1989 г. за разлика от България, в Румъния кримските татари, наред с другите етнически групи, получават статут на национално малцинство, което има и парламентарно представителство. Тяхното културно развитие се подкрепя от държавни субсидии, чрез различни инициативи на централната и местната власт.

(4) - Според M. Юлкюсал тези цветя са кокичета, наричани akbardak (Ulkusal  1966: 87)

(5) - Интерес представлява работата на турският изследовател М. Онал, който  обръща внимание на различната лингвистична интерпретация на фолклорния песенен материал, посветен на Наврез (Onal 1999: 87-94). Анализ върху символиката на празника, както и на останалите празници на кримските татари, прави българската изследователка Г. Джанай в книгата си „Дошлите с огъня си“ (2012).

(6) - Песента може да бъде намерена в различни форуми на кримските татари. Този откъс е цитиран от Сборник на кримско татарския фолклор - Boztorgay (1996: 23) Благодарности изказвам на Тимур Берк, Мехтап Татаролу, Филиз Айдън за превода и консултациите от кримско татарски на български език.

 

Използвана литература:

Антонов, Ст. (2004) Татарите в България. Добрич: Наврез.

Джанай, Г. (2012) Дошлите с огъня си. София: Академично издателство.

Еролова, Й. (2010) Добруджа – граници и идентичности. София: Парадигма.

Козлов, С., Л. Чижова (ред.) (2003) Тюркские народы Крыма: Караимы. Крымские татары. Крымчаки. Москва: Наука.

Миглев, Ив. (1997) Обичаят „Наврез“ у кримските татари в България. Българска етнология, 3-4, 152-156.

Ташева, М. (1975) Татарите в село Дебово, Плевенско. – Векове, 4, 72-76.

Dumitrescu, I. (1921) Sarbatorile la Tatari. – Analele Dobrogei – II-3, 372-378.(1996) Bukres: Kriterion.

Gemil, T. (2015) Comunitatea tatara din Romania, intre disparitie si adaptare. Eseu – In: Ad. Cupcea (ed.) Turcii si tatarii din Dobrogea. Cluj-Napoca: Editura Institutului pentru Studierea Problemelor Minoritatilor Nationale, 141-143.

Nagi, A. (1962) Notes concernant les coutumes et les folklore de la population tatare de la Republique Populaire Roumaine – Studia et acta Orientala, 4, 95-138

Onal, M. (1999) Dobruca’daki Tatar Türklerinde Nevruz Geleneği - Bilig, 8, 85- 95. 

Yurtsever, M. (2003) Dobruca’nin dawusi. Kostence: Editura Europolis.

Ulkusal, M. (1966) Dobruca ve Türkler. Ankara: Turk Kulturunu Arastirma Enstitusu.