През есента реколтата е прибрана, зимнината – осигурена и естествено, празниците на българите зачестяват. През ноември те са цяла поредица: Архангеловден, Света Екатерина, Свети Климент Охридски, Андреевден, Ден на православната християнска младеж и семейство...

За много от тях се коли курбан. Нарежда се празнична трапеза. На нея важно място заема обредният хляб. У нас няма значим празник, за който българката да не замесва пита. Меси я при раждане, меси я при сватба, меси я и при смърт. За нея обредният хляб е посвещение, радост, болка, любов... магия. Върху него тя изписва знаци, символи, орнаменти, в които влага надеждата си домът й да е здрав и благословен.

Сред продуктите на празничната трапеза са и всички, с които България е известна по света: кисело мляко, бяло саламурено сирене, шопска салата, разнообразни яхнии и ястия в гювечета, суджук, бански старец, еленски бут. Освен превъзходните вина, на масата се предлага и ракия. Всеки район у нас ревностно пази своите традиции и предлага невероятни кулинарни изкушения. Но едно е общото. В България няма празник без трапеза и няма трапеза без хляб, сол и вино.

Снимка: сдружение „Спектър 21 век“