По селата из Пернишкия регион го наричат още Сурова. Там, от незапомнени времена - на 13 и 14 януари, се провеждат маскарадни игри, за да се отпразнува настъпването на Новата година по стария календар.

Иначе по българските земи игри с маски се правят от Коледа до Великден. В различните региони на страната маскирани мъже изпълняват традиционни ритуали за изгонването на злите сили и привличането на добрите в различни моменти: през Мръсните дни /от Коледа до Йордановден/, през Сирната неделя и през Тодоровата неделя /седмицата от Сирни заговезни до Тодоровден/. Играещите около Новогодишните празници в Западна България се наричат „сурвакари“. Участниците в предпролетните игри по другите краища са известни като „кукери“. 

По повечето места още от ранна утрин маскираните мъже, облечени в кожуси, обърнати наопъки, със звънци и чанове на кръста, обикалят селището. Те изпълняват обредни действия и сценки, които символизират прогонването на тъмните сили и на зимата и вещаят плодородие и благоденствие. Техният танц-пантомима, в съчетание с ритмичното дрънкане на хлопките, е оцеляло през хилядолетията обредно представление от Дионисиевите мистерии. Смята се, че от тях в древна Тракия се ражда античният, а оттам – и съвременният театър.

Маскарадният опит е жив у нас и днес и се предава от стари на млади. По-възрастните учат децата как да изработват маските и костюмите и как да играят. С особена сила става предаването на традицията в Пернишкия регион, където почти всяко село има своя маскарадна група. Често участниците в нея са повече от 50 души /вече се маскират и жени, и деца/.

На 2 декември 2015 г. Междуправителственият комитет на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство, който заседава в Намибия, включи народния празник „Сурова“ в Пернишко в Представителния списък на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството. Това е четвъртият български елемент в него след Бистришките баби, Нестинарството и Чипровските килими.

Снимки: сдружение „Спектър 21 век“