Печат 

Открай време на първи март всички българи си подаряват един на друг мартеници - усукани бели и червени конци. За тази красива и уникална традиция, част от нематериалното културно наследство на България, се разказват легенди. Едни са свързани с прабългарите на хан Аспарух, други са още по-стари.

Но така или иначе, тя е жива и днес.
Хората връзват мартеници на ръцете си или ги окачат на реверите на дрехите си за здраве, благополучие и късмет. С тях те окичват вратите на къщите си, дърветата в градините си и дори животните в стопанството си.
По традиция мартениците се правят от най-възрастната жена в семейството. С много любов тя пресуква памучни, копринени или вълнени конци. Първата мартеница връзва на дясната ръка на най-малкото момиченце в къщата. После окичва и останалите в семейството.
Днес изработката на мартениците се е превърнала в изкуство. Жените влагат много талант и въображение в тях като вплитат в конците парички, синци, мъниста и други украси. Според народното поверие мартеницата привлича късмета и предпазва от зли сили. Всеки я носи, докато види първия щъркел. После я връзва на плодно дърво като си пожелава нещо с вярата, че то ще се сбъдне.