Печат 

Асоциация българска книга, посолството на Република Корея и издателство „Изток-Запад“ представиха на 26 май книгата „Корейски разкази. Антология XX век“.

Събитието се проведе в Мраморното фоайе на НДК в рамките на Пролетния базар на книгата. Поздравителни думи към присъстващите отправи Н. Пр. г-н Шин Бунам, извънреден и пълномощен посланик на Република Корея у нас.

След изказването му издателят Любен Козарев представи книгата. Антологията съдържа творби на корейски писатели от XX век, носещи ярки и силни послания, в съдбите на героите им е проектирана корейската действителност от онова време. Литературният критик Митко Новков пък подчерта, че повечето от авторите са млади в момента на създаването на произведенията, но въпреки това прозата им е изключително зряла. Доказателство за неговите думи бе и откъсът от разказ, прочетен от  актрисата Йоана Буковска-Давидова. Книгата „Корейски разкази. Антология XX век“ е издадена на български език с подкрепата на Института за преводна дейност в Корея. Преводите в нея са дело на доц. Со Йънг Ким и доц. Яница Иванова.

Приятна изненада за публиката между двете части на литературното събитие бяха изпълненията на традиционна корейска музика от специално поканения състав „Со Йънг Самулнори“. Звуците на корейските барабани привлякоха многобройна публика, която се наслади на рядката възможност да ги види и чуе. Не по-малко ефектни бяха и традиционните корейски танци. Български младежи пък изпълниха и модерни такива.

По-нататък вечерта бе посветена на поетичния жанр „шиджо“ в корейската класическа литература. Представи го проф. дфн Александър Федотов, директор на Центъра за източни езици и култури при Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Три избрани стихотворения от този жанр бяха прочетени от И Микьон, учителка в корейското училище, и от актрисата Йоана Буковска-Давидова, съответно на корейски и български език.

А за тези, които се интересуват повече от корейския поетичен жанр, публикуваме лекцията за проф. дфн Александър Федотов.

Шиджо

Думата шиджо се състои от два сино-корейски йероглифа, които означават „време“ или „период“ и „ритъм“ или „хармония“, и това често отнасят към сезонното (като годишно време) значение на този жанр или тази песен. Тоест означава нещо като „песен на годишно време“ (по Ким Чехюн). Вероятно причината за това е умението на корейците да се вглеждат в природния свят с проницателния поглед на селянин или рибар. Можем само да гадаем – дали за това е „виновен“ даоизмът с неговото обвързване на природата и човека или отколешното отношение на самите корейци към заобикалящия ги свят.

Мнозина казват, че в общи линии шиджо съвпадат с японското хайку. Но не е така. Хайку са много по-лаконични от шиджо. Общото между тях е триредната структура, но тя е с различно количество срички, съответно стъпки. За разлика от хайку, в които лакуните не са по-малко важни от думите, шиджо са по-дескрептивни. Техният формат предвижда много широка тематична и креативна свобода на поетите.

Някои учени смятат, че първите шиджо се появяват по време на управлението на крал Чхунг-йол (1274-1308) от династията Корьо /X - XIV век/. Но повечето са на мнение, че думата шиджо за пръв път се използва по време на управлението на крал Йонгджо (1734-1776) от Чосонската династия.

Изначално шиджо се предават само по устен или мнемоничен път. И крал Йонгджо като че ли се изплашил, че могат да бъдат забравени и се разпоредил да бъдат записвани. През 18 век се създават три големи антологии на шиджо-поезията, в това число и тази на Ким Чхон-тхек – съставител на антологията „Вечни песни на Страната на зелените хълмове или планини“.

Широко използване думата шиджо придобива едва след 1900-та година, когато Ch’oe Nam-san - пионер на съвременната корейска литература, я използва в заглавието на своята антология. В исторически контекст думата се е използвала като музикална апелация за вид tan’ga или кратка песен. Произходът на тези tan’ga, които по-късно получават названието шиджо, също все още не е изследван. Някои теоретици смятат, че този жанр датира от Ранно Корьо, други го отнасят към средата на управлението на Чосонската династия. Най-вероятно тази терминология се формира постепенно и отразява един продължителен период в развитието на кратките поетични жанрове в Корея.

Зараждането и развитието на класическата корейска поезия представлява продължителен и сложен процес, затова много учени отбелязват, че в рамките на този процес постепенно се формира вътрешно поетично единство. Казано с други думи, класическите корейски поетични жанрове представляват единен версифициран поток. Танга са свързани с хянгга, а шиджо са свързани с танга.

По думите на Ch’oe Nam-san шиджо е продукт на цялото поетично наследство от миналото, като има генетична връзка с кратките песни от Трите кралства и е свързан с каса и бележи развитие още през Корьоската династия.

С въвеждането на хангъл през XV век от крал Седжонг шиджо намира много широка аудитория, окончателно придобива светски характер и става определяща поетична форма през цялата Чосонска династия до момента на нейния залез.

Духът на шиджо се изразява в обикновеността на незавоалираните емоции и чувства.

В това шиджо И Чонгбо (1693-1766) майсторски съчетава асоциираните образи на цветята, луната и приятеля – тоест, всички основни или водещи образи в поезията за приятелство в Източна Азия.

Ако цветята разцъфтяват, ние искаме луната.
Ако луната изгрява, ние искаме вино.
А когато имаме всичко наведнъж,
все нещо ни липсва.
О, кога ли ще мога да пия цяла нощ,
да се наслаждавам на луната и цветята заедно с приятел?

Немалко от 3500-те запазили се шиджо представляват коментар или корелатив по отношение на историческото развитие, преди всичко в социален и политически аспект. Шиджо служат на поетите като отдушник, където те могат да излеят своите чувства и емоции, да проявят своята индивидуалност, все пак без да скъсват с формалните норми и дидактичните препоръки на конфуцианското общество.

Шиджо се ражда като реакция на конкретна политическа ситуация, която изисква недвусмислена оценка, проявление на гражданска позиция.

Продължителното китайско и преди всичко конфуцианско въздействие си казва думата в областта на корейската поезия. Конфуцианството носи със себе си идеала на високо нравствената личност на поданика, който е верен на принципите във всички ситуации, верен на идеала, повлиял върху старокорейските представи за положението на „по-малкия“. Така „по-малкият“ се съотнася с борово дърво - бора или туята.

Китайската поетична образна система или китайската образност влиза в шиджо на най-ранния етап от съществуването на този жанр, тогава, когато става дума за представите за идеалната от конфуцианска гледна точка личност.

Не се смей над бора,
усукан и преплетен от ветровете.
Цветята в пролетния вятър
дали могат да задържат своята красота?
Когато задуха вятър и започва да прехвърча сняг,
ти ще ме извикаш.

Инпхьонг (1622-1658)

Класическите шиджо третират тъгата при раздяла, болката, сладката болка, те са елегични в отразяването на бавния ход на нещата в корейската провинция, а и в столицата, но това като че ли за мнозина автори е сладкото бягство от столичната шумотевица и гълчава, от задължителния дворцов живот. При все това в шиджо откриваме редове, които ни убеждават в стриктното следване на конфуцианските поведенчески норми - синовното почитание, верността към краля и т.н.

Но и най-високопоставените корейски сановници изпитват чисти и неподправени човешки чувства. Мнозина от тях завинаги остават в културната история на Корея като блестящи поети. Един от тях е Чонг Чхол, живял през XVI век.

Неочакван дъжд се изсипва
върху лотосовите листа,
ала не мога да намеря
и следа от вода.
Искам сърцето ми да стане като лотосов лист
– нищо да не го съсипва.

Срещаме и редове, в които се прославя виното, любимите, природата и нейната хармония.

Уанг Панг-йон (?-?)

Сбогувах се и оставих на десет хиляди ли оттук
моя честен млад господар.
Седя на брега на една река,
сърцето ми се разкъсва от болка.
Водата е като моето сърце,
и двамата плачем в нощта.

На Уанг Панг-йон му е било възложено да придружи сваления крал Танджонг в изгнание. Верен кралски слуга, той не е посмял да пренебрегне нареждането на новия крал Седжо, но е изпитвал невероятна мъка от факта, че младият монарх е бил несправедливо абдикиран.

И Хьон-бо (1467-1555)

Вглеждам се в зеленикавата вода,
а после се взирам и в сините върхове наоколо.
Какво чудесно място е откраднато от света,
за да бъде покрито с дебел пласт червена прах*.
Когато луната ще изгрее над реките и езерата,
аз ще бъда далеч от мирските грижи.

По време на управлението на крал Йонсан (упр. 1494-1506) И Хьон-бо е бил член на Тайния съвет и като такъв бил принуден да участва в нелицеприятни сговори. Отвратен от фракционната борба, той е напуснал столицата и се е заселил сред природата. „Червената прах“ в това шиджо олицетворява именно боричкането на хората за блага и власт. Поезията му е повлияна от творчеството на известния китайски поет Тао Юенмин.

И Хуанг (1501-1570)

Трябва ли да върша това?
Трябва ли да върша онова?
Какво да правя, когато ми се налага
да се държа като глупак?
Какво ще ме излекува от изгарящото мен
желание да се върна към природата?

Наричат И Хуанг, известен впрочем повече с литературния си псевдоним То-Огье, най-големия и най-въздействащия философ от времето на Чосонската династия. След дълги години чиновническа работа той напуска столицата и се мести в провинцията, за да се отдаде изцяло на науката и преподаването. Най-популярният му поетичен цикъл се нарича „Дванайсет песни на Тосан“, в който е описана природната красота на Корея и анализирана същността на корейския национален характер.

Куон Хо-мун (1532-1587)

Трябва ли да се отдам на пиене и гуляй?
О, не! Поет като мен не бива да се държи така.
Трябва ли да се посветя на богатство и знатност?
О, не! И това не ме интересува.
Е, тогава да стана рибар или овчар
и да се наслаждавам на самотата.

Куон Хо-мун наистина е оставил държавната работа, за да заживее на село и да продължи да се занимава с литература и наука.

Пак Ин-но

Ах, колко са красиви
тези червени райски ябълки!
И въпреки че не са цитрони*,
ще ги сложа в джоба.
Жалко, че вкъщи никой няма да им се зарадва,
което ме натъжава безкрайно.

В това шиджо откриваме алюзия на тема „синовно почитание“. Някога в Китай живяло едно момче, което получило от едно богато семейство няколко цитрона като награда за добра работа. Когато момчето се прибрало у дома, то поднесло ценните плодове на своите родители. Пак Ин-но съжалява, че неговите родители са починали и няма на кого да поднесе плодовете.

Мехуа

Трябва ли да те забравя, да те изтрия от паметта си
или да те обичам и занапред, мъчително и тежко?
Не е лесно да умреш и да забравиш
или да живееш и да изгаряш в любовта.
– Любими, кажи ми само една дума –
ще разбера – дали да живея или да умра!
Съвременните шиджо са толкова полисемантични...

Снимки: „Дипломатически спектър“

Горе: Корейският състав „Со Йънг Самулнори“

Долу: Н. Пр. г-н Шин Бунам, извънреден и пълномощен посланик на Република Корея у нас; актрисата Йоана Буковска-Давидова чете откъс от книгата „Корейски разкази. Антология XX век“ и издателят Любен Козарев; български младежи изпълняват модерен корейски танц; проф. дфн Александър Федотов говори за поетичния жанр шиджо.