Печат 

Музеят на социалистическото изкуство – филиал на Националната галерия, представя от май до ноември 2017 г. в залите си на ул. „Лъчезар Станчев“ № 7 поредната тематична изложба.

Митологеми на героичното“ включва живописни и графични произведения, обединени от своя обект - образа на героя-антифашист. Шестдесетте творби са от известни български художници: Илия Петров, Стоян Венев, Стоян Сотиров, Ненко Балкански, Никола Мирчев, Марко Бехар, Христо Нейков, Тодор Панайотов и др.

Ето как ни представя изложбата нейният куратор Николай Ущавалийски, завеждащ филиала на Националната галерия:

В първите няколко години след 9 септември 1944 г. и настъпилата политическа, икономическа и социална промяна в България, на изкуството са наложени пропагандни функции. В политиката, провеждана от комунистическата партия, на „идеологическия фронт“ се обръща специално внимание. Главната цел, висшият идеал на комунизма е изграждането на един нов свят. За този нов свят са нужни нови хора. Именно в образа на героя социалните демиурзи виждат този нов исторически тип, който по пътя на революцията и борбата ще срине устоите на „старото“ и в неговите пепелища ще изгради утопичното общество на свобода, равенство и братство.

Една от най-важните теми в изкуството става революционната, позната още и като историко-революционна, историко-героична и т. н. Тя пресъздава и прославя важни факти и събития от дейността на левите прогресивни сили в българското общество, сред които са Септемврийското въстание от 1923 г., нелегалната антифашистка борба, партизанското движение и събитията около 9 септември 1944 г.   

В условията на регламентиран художествен живот и централизирана от държавата система на финансиране на изкуството, то става силно обвързано с определен политически и социален ангажимент. Съюзът на българските художници, подкрепян финансово от политически и обществени организации (БКП, ОФ, БЗНС, Професионалните съюзи и др.) организира и провежда тематични художествени изложби, посветени на конкретни исторически събития и дати. В резултат от тази културна политика за период от близо 45 години се натрупва огромен и трудно обозрим в своята цялост и детайли корпус от художествени произведения във всички видове и форми на изобразителното изкуство.

Героят“ е специфична образна категория и една от централните митологеми в изкуството на социализма. В българските условия тя избуява на своеобразна историческа и социално-психологическа почва. Идеите на Октомврийската революция в Русия и социалното напрежение и сблъсъци в България между двете световни войни намират силен отзвук в произведенията на редица художници през 20-те и 30-те години на ХХ век. Тяхното творчество изиграва огромна идейно-агитационна роля сред широките слоеве на обществото, прокламирайки новите социално-политически идеи на времето. Образната генеалогия на героя може да бъде проследена още в началото на 30-те години в социалния реализъм на „Новите художници“. Техните произведения се отличават с остра и актуална за времето си тематика и нова художествена форма. Именно тогава в живописта, скулптурата, графиката, политическата рисунка и карикатура се появява един нов герой – работникът – като обобщен образ на класата на пролетариата и неговите борби.

Един внимателен и задълбочен прочит на произведенията в настоящата изложба разкрива политическия климат на времето, в което са създадени. През периода на сталинския култ се създават композиции на партизанска тематика и портрети на дейци на революционното движение, в които акцентът е поставен върху външно илюстративната страна на събитията и личностите. Художествената продукция от тези години се характеризира с лесно достъпен изобразителен език в дух на повърхностен натурализъм. В картините и графичните произведения властва външната патетика и декларативността на посланията. Унифицирането на художествения език води до размиване на личния авторски почерк и масово възпроизводство на картини-шаблони с предварително зададени идейно-съдържателни и стилово-пластични рамки.

След Априлския пленум на БКП през 1956 г. и „разкрепостяването“ в политическия и обществен живот на страната, българското изкуство се освобождава от ограничаващите догми на социалистическия реализъм. Реабилитацията на личната гражданска и творческа позиция, завръщането към същностните измерения на художествения процес намират израз и в тълкуването на революционната тема. Именно през този период се създават най-значимите образци, които бележат и едни от най-високите постижения в българското изкуство. Илюстративно-повествувателният метод отстъпва пред условността на художествения образ. Синтезът на пластичния език, монументализацията на формата и въздействието на творбата намират израз в запомнящи се решения, които извеждат темата от рамките на конкретното до нивото на символа и алегорията.

Чрез образната характеристика на героя в контекста на героичната тема, изкуството е натоварено със задачата да създава идеализирани обекти за преклонение и модели за подражание. В скалата на ценностите влизат морално-етични категории като смелост, решителност, жертвоготовност, себеотрицание и подвиг в името на идеала за свобода. В българското изкуство темата за героичното почти винаги приема силно драматично звучене и директно кореспондира с темата за трагичното. Драмите на националната ни история, вековното чуждо потисничество, бунтовете и погромите, войните и жертвите оставят дълбок отпечатък в душевността на българите и формират особен пиетет към трагичното. През 60-те години художниците преоткриват не само формално-пластичните принципи на средновековната и възрожденска стенопис, икона и дърворезба, но свързват християнските сюжети на „Пиета“, „Разпятие“, „Сваляне от кръста“ и други в символната система на революционно-героичната тема.

В началото на 70-те години в изкуството ни навлиза нова генерация млади автори, чиито търсения се отличават със стремеж към ясна, точна и завършена форма. Този нов за времето си подход намира своите проявления и в героично-революционната тема. Фотореалистичното направление дава отлични възможности за съчетаване в образната структура на творбата едновременно на документално-историчен пласт и алегорични внушения.

През 70-те и 80-те години революционно-героичната тема е поставена в личната скала на пластически и философски ценности в опити да бъде прочетена от позицията на съвременноста и от дистанцията на времето. Колкото по-голямо е отстоянието на всяко следващо поколение, толкова и фокусът на внимание се измества от конкретния исторически факт към идеята за неговия непреходен и общочовешки смисъл. 

В произведенията, показани на настоящата изложба, можем да видим целия спектър от емоционално-психологически състояния, в които се изявява темата за героичното, видяна в поетична, романтична или патетична светлина. Нейната динамика през годините се извършва от конкретно-индивидуалното в историческата личност, през събирателния тип на героя-борец, до алегорично-символните обобщения за героичното въобще и разкриването на неговата психологическа същност.

Горе: Стоян Венев /1904-1989/. Септемврийски нощи, 1962 г.

Снимката е предоставена от Национална галерия – Музей на социалистическото изкуство.