Печат 

Елегантно студио за елегантна и изискана експозиция. По проект на Асоциация Texfilart, Изкуството по света, посветен на творчеството на Маруся Калимерова, художничка с международна слава, българка по произход, известна предимно като Мари Драганов.

Изложбата „Концерт в бяло и черно“ в памет на Маруся Калимерова, която ни напусна преждевременно през ноември 2017 г., протече от 18 до 20 януари 2019 г. с голям успех сред почитателите на изкуството в ателието EmisferoArte Studio на Роберта Петранджели, на улица Стеллетта 32, Рим.

Двадесет и три произведения, изпълнени с хартия, сред не-толкова известните творби на Маруся и инсталация, изработена от текстил и хартия, представени за първи път пред широката публика, привличат вниманието към художничката като част от международния елит на изкуството на нишката по света.

Става дума за работа с материята, плод на неспирни творчески търсения на авторката до последния й дъх, огромно свидетелство за дълбока любов, страст, чувствителност и въображение. Използваната от нея хартия е много качествена: Fedrigoni, Fabriano, някои видове китайска или японска оризова хартия, широко прилагани в Далечния изток в калиграфското изкуство и художественото творчество.

В експозицията присъстват две творби, вдъхновени от значимото японско изкуство. Сред произведенията, вдъхновени от известни личности се любуваме на едно, посветено на бащата на италианската литература Данте Алигиери и творба, в памет на Светите братя Кирил и Методий. Сред творбите са показани няколко от цикъла „Мостове на паметта“, тема, скъпа за художничката, които отразяват търсенията й в текстилното изкуство през годините на зрялост.

Насърчена от професор Бруно Мантура, бивш заместник-директор на Националната галерия за съвременно изкуство в Рим, по чиито думи текстилецът е способен да тъче с всичко, Маруся прилага приципите на тъкаческото изкуство върху хартия още през 2009 г. С изключителна сръчност на ръцете си, тя разработва собствена сложна техника, с което допринася за развитието на световното съвременно изкуство в постигане на триизмерни форми. „Мнозина се опитват да я имитират - безуспешно, защото им липсват онези умения, съчетани с чувствителност и въображение, които са типични за Маруся. Която създаваше красота и неповторимост, ценени от зрители и изкуствоведи“, казва сестра й Таня, куратор на изложбата.

Маруся Калимерова завършва Академията за изящни изкуства в София. Тя е почетен член на редица сдружения за изкуство и международни фондации: Съюз на българските художници; Есенен салон в Париж; Център за изучаване на историята и консервацията на текстила в Италия; Арелис - асоциация за създаване и разпространение на текстилното изкуство, Париж; Албум на италианските художници и скулптори; Сдружение на жените текстилки Арт, Маями (САЩ) и Мадрид (Испания). Маруся е наградена със званието академик кореспондент на Папската академия „Тиберина“, член е на Фонда за художниците, директор и консултант е на Международната асоциация Texfilart.

Творбите й са собственост на национални галерии, министерства, банки, частни и обществени колекции по целия свят: Австрия, Белгия, България, Франция, Гърция, Германия, Япония, Италия, Англия, Кувейт, Испания, Унгария, САЩ.

През 2009 г. се премества да живее постоянно в любимия си Рим, където успява да реализира своята креативност в колективни и персонални изложби и да участва във важни събития в най-престижните места в столицата на Италия като: Монументалния комплекс Сан Микеле а Рипа, Палацо Венеция, Палацо Валентини, Палацо Мафей - Марескоти, Националния музей на Кастел Сант Анджело, Музея на Ара Пачис, Базиликата на Сан Клементе, Библиотеката на Круиза и Библиотеката Казанатенсе (Министерство на културата), а извън Рим - в Скудерия Алдобрандини (Музей на Тусколана) на Фраскати, Археологическия музей на Анцио, Замъка 500° в Акуила, Замъка на Санта Севера, Музея на текстилното изкуство на Киери (Торино).

Маруся е отличена с множество италиански и международни награди, включително Сребърен медал на Провинция Рим и Награда „130 години дипломатически отношения между България и Италия“. Работила е за големи американски текстилни къщи, за обложки на компакт дискове, за сценични и филмови продукции.

Освен проф. Бруно Мантура, цитиран по-горе, за Маруся и професионалното й израстване са писали редица известни изкуствоведи, сред които проф. Клаудио Стринати (бивш директор на Римския музей и Палацо Венеция), проф. Антонио Паолучи (бивш директор на Ватиканските музеи), проф. д-р Емануеле Ф. Емануеле (почетен президент на Международната фондация „Терцо Пиластро Интърнешънъл“).

Въпреки сериозното си заболяване, в края на живота си художничката концентрира силите си, посвещавайки се на дидактиката. Намерението на инициаторите на изложбата е тя да се превърне в първата от поредица такива, които имат за цел да ни запознаят с личността и изключителния талант и творчество на Маруся Калимерова, художничка, която ще остане пример за пълната си отдаденост на изкуството в непрекъснато търсене на нови идеи, техники и форми.

„Дипломатически спектър“ най-сърдечно благодари на г-жа Анна Амендоладжине, бивш директор на Италианския институт в София, за чудесния материал за изложбата Concerto in bianco e nero, организирана в Рим в памет на голямата българска художничка-текстилка Маруся Калимерова, от нейната сестра Таня Калимерова, президент на Асоциация Texfilart. Благодарим за превода от италиански на Анета Риналди и на фотографа Сандро Лучентини, за предоставените снимки. Присъединяваме се към благодарностите на Асоциация Texfilart към Роберта Петранджели за предостававянето Emisfero Arte Studio за изложбата.

Снимки: Сандро Лучентини

Горе: художничката Маруся Калимерова

Долу: 

1. Данте, хартиена основа, 50x35 см, 2016

2. Кирил и Методий, хартиена основа, 50х70 см, 2010

3. Творба от цикъла Мостове на паметта, смесена техника, 70x50 см, 2013

4. Творба от цикъла Мостове на паметта, смесена техника, 55x71 см, 2009

5. Геометрични форми в бяло, сиво и черно, 70x30 см, 2015

6. Без заглавие, 38х38 см, 2017 г.

7. Време, пространство и светлина, 38х38 см, 2017 г.

8. Момент от откриването на изложбата, 18 януари 2019 г.