Печат 

На 22 май Съюзът на българските журналисти /СБЖ/ отпразнува 175 години от началото на българската журналистика и 125 години от създаването на организирано журналистическо движение в България.

Денят бе наситен със значими прояви, които преминаха под патронажа на президента на Република България Румен Радев.

Всичко започна сутринта с шествие, което тръгна от сградата на СБЖ на ул. „Граф Игнатиев“ №4 в София, премина през Градската градина, покрай Народното събрание и стигна Националната библиотека. Там, на паметника на светите братя Кирил и Методий, българските журналисти положиха цветя.

Веднага след това, в 11 часа, в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ започна тържествено събрание. На него присъстваха журналисти, представители на академичната общност, видни общественици, студенти. Сред официалните лица тук бяха посланиците на Алжир, Армения, Куба, Мароко, Палестина и други дипломати.

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова произнесе тържествено слово, в което припомни славната история на журналистиката у нас: „През 1844 година Константин Фотинов, човек с енциклопедична култура и възрожденец по дух, издава сп. „Любословие“, с което поставя началото на българския периодичен печат.

Половин век по-късно, през 1894 година, около 170 известни български интелектуалци, много от които оставили трайна следа в публицистиката и литературното ни наследство, свикват в София Първия журналистически събор – проява на стремеж към професионално консолидиране.“ На него се повдигат наболели въпроси като: опитите на властта да потисне свободното слово, „нравственото и материално повдигане на българската журналистика“ и други. Следват години история. През които българската журналистика дава много свидни жертви в борбата за демокрация и свобода на словото. Снежана Тодорова назова емблематични за нашата култура имена и подчерта техният принос. Отбеляза, че фактите от историята на Първия журналистическо-списателски събор, съотнесени към днешния ден на българската журналистика, придобиват особено значение и актуалност.

„След 125 години ние отново говорим за моралния облик и материалното положение на журналистите, за чистотата на българския език и езиковата култура в медиите. И отново си припомняме думите на Захари Стоянов: „По-добре да пишем за лакеите с езика на един крал, отколкото за кралете с езика на един лакей“.“ – каза тя. И подчерта, че са необходими сериозни промени, включително законодателни, за разрешаването на наболелите проблеми със свободата на словото, собствеността на медиите, защитата на труда и на професията на журналиста, подобряването на неговото социално положение в обществото и други.

Снежана Тодорова прочете и поздравителен адрес до СБЖ, изпратен от патрона на честванията - президента Румен Радев. В него се посочва: „Словото бе в началото нашето Възраждане. Редом с даскалите, църковните деятели и поборниците за свобода, вестникарите проправят пътя на нова България. Със своята дейност бащите-основатели на родната журналистика обединяват народа ни в едно землище на духа, а печатните издания се превръщат в нашите институции, преди да възкръсне държавата ни.“ Оттогава „Никоя епоха не е комфортна за журналиста, посветен на истината, а първата жертва на всяка диктатура е истината на върха на перото.“  

По нататък в адреса се набляга на състоянието на свободата на словото у нас. „Озаптяването на свободното слово днес е въздигнато в сложна и ефикасна система. Уволнения и съблазни, икономическа принуда и зависимости – палитрата от способи за натиск е пребогата. Но по-огорчаваща от агресията на цензурата е моралната дилема на автоцензурата, пред която все повече български журналисти са изправени.“ Според държавния глава позорното ни 111-то място по свобода на словото е присъда, „която ни отдалечава от демократичния свят и ни нарежда сред страни, които още не са се преборили за свободата си. А каквато е свободата на словото, такава е и демокрацията.“ И акцентира  върху още един момент: „Свободата на словото не е отговорност единствено на издатели и журналисти, тя е битка на всеки гражданин.“ Защото всеки от нас избира коя телевизия да гледа, кой сайт или вестник да чете, всеки от нас трябва да се научи да отсява лъжата, която настъпва все по-агресивно и организирано.

Накрая президентът изразява своята увереност, че „в българските медии има личности, които знаят, че журналистиката е преди всичко мисия и след това професия. Които намират сили и характер да отстояват най-високите нейни достойнства - достоверност, критичност и храброст.“

На тържественото събрание по повод юбилеите се изказаха още: доц. Георги Вълчев, заместник-ректор на СУ „Св. Климент Охридски“, проф. д-р Милко Петров от Факултета по журналистика и масови комуникации към СУ, поетът Иван Есенски, който прочете поздравление от председателя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов.

От името на дипломатическия корпус у нас българските журналисти бяха поздравени от неговия доайен - Н. Пр. д-р Ахмед Ал Мадбух, извънреден и пълномощен посланик на Държавата Палестина.

Няколко часа по-късно, в Президентството, се състоя среща на президента Румен Радев с председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова и с главния секретар на СБЖ Иван Върбанов. На нея държавният глава връчи почетен президентски плакет „Св. св. Кирил и Методий“ на СБЖ по повод двете важни годишнини.

От своя страна Снежана Тодорова връчи на държавния глава плакета на Съюза на българските журналисти.

Вечерта, в Първо студио на Българското национална радио, се състоя празничен концерт, посветен на 175-годишнината от началото на българската журналистика и 125-годишнината от създаването на организирано журналистическо движение в България.  

Горе: Президентът Румен Радев с председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова и с главния секретар на СБЖ Иван Върбанов при връчването на почетния президентски плакет „Св. св. Кирил и Методий“ на СБЖ /сн. Президентството/

Долу: моменти от тържественото събрание в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ /сн. СБЖ и „Дипломатически спектър“/