За един век в музея са събрани над 60 000 движими културни ценности - „живата“ памет за миналото на българите

На 4 юли в Регионалния етнографски музей - Пловдив се откри изложбата „100 ГОДИНИ ИСТОРИЯ“, посветена на 100-годишния юбилей от създаването на музея. Началото му е поставено на 22 януари 1917 г., когато в Окръжната палата е свикано събрание на членовете на Постоянната комисия, учители и общественици. На него се решава да се учреди Окръжен музей, „който да събира от окръга всичко, което би имало значение за родинознанието ни и за възпитанието на бъдещите поколения“. И ето вече цял век музеят дава своя сериозен принос за съхранението, изследването и представянето на българските традиции, за популяризирането на българското културно-историческо наследство. Повече за неговото развитие, за постиженията му в миналото и днес ни разказва неговият директор - доц. д-р Ангел Янков.

- Доц. Янков, тази година се навършват 100 години от създаването на Регионален етнографски музей - Пловдив. Кои са по-ярките събития, с които отбелязвате този важен юбилей?

- За нас е чест и привилегия да имаме възможността да отбележим 100- годишнината от създаването на музея. През цялата година сме планирали различни събития. Например през месец април нашият музей бе организатор на националната етнографска конференция „Традицията в народната култура“, а през октомври предстои още една, посветена на приятелите на музея (съвместно с Националния политехнически музей – София).

Представяме и няколко юбилейни изложби, първата от които - „Съкровища от старите ракли“, вече бе експонирана в Държавния етнографски музей във Варшава, а втората „Музеят – СТОпан на наследството“ бе показана на гражданите и гостите на Пловдив. Повече виж ТУК. Само преди няколко дни открихме и ретроспективната експозиция „Регионален етнографски музей – 100 години история“.

За официалното честване на юбилея през месец юли се постарахме да съберем публикациите на всички колеги, работили в него през изминалите 100 години, които ще представим в нашия Био-библиографски справочник. Ще зарадваме публиката и с Юбилеен вестник, както и с филм, представящ музея като един от най-популярните и обичани научни и културни институти в Пловдив. А за да бъде празникът подобаващ, сме поканили да ни гостува и фолклорният женски хор „Космическите гласове на България“.

- На 19 май музеят бе отличен от Министерство на културата на церемонията „Златен век“ с грамота за принос в развитието на българската култура и по повод 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Как приеха наградата вашите колеги?

- Благодарни сме на Министерство на културата, че ни удостои с честта да сме сред отличените с грамота за принос в развитието на българската култура. За екипа на музея това е едно признание за отлично свършената работа както в настоящето, така и в миналото. Наградата е стимул да работим повече с цел популяризиране и съхраняване на българското културно-историческо наследство.

- Предложението за създаването на музея е на един велик българин – Стою Шишков, който е и първият негов секретар. Каква е историята на институцията оттогава до днес? Кои са върховете и кои са спадовете в развитието й?

- Началото е поставено от Стою Шишков през 1917 г. със създаването на Окръжен музей в Пловдив, който се е помещавал в две стаи в сградата на днешната Община Пловдив. През 1931 г. събраните етнографски материали са над 2 200 броя, но това не пречи да бъде взето решение за прехвърляне на имуществото на музея към Народната библиотека с музей с цел икономии на бюджета.

Второто начало на Етнографския музей е поставено през 1938 г. Тогава музеят намира своя дом в най-красивата възрожденска къща на Пловдив, построена от търговеца Аргир Куюмджиоглу. Благодарение усилията на кмета Божидар Здравков сградата е прехвърлена от държавата на общината и в нея се създава Общинската къща-музей, в чиито фондове влиза и голяма част от имуществото, събрано от Стою Шишков и Окръжния етнографски музей. След цялостен ремонт на къщата, продължил няколко години, през 1943 г. музеят е отворен за посещение.

След промяната на властта в България през 1949 г., Общинската къща-музей е трансформирана в Народен етнографски музей. В новите условия той развива активна събирателска дейност и въпреки лъкатушенията през годините успява да израсне като един от водещите музеи в страната.

През 1990 г. от названието изпада думата „народен“ (неизвестно защо). Поради новите реалности отпада и идеята за изграждането на Етнографски комплекс в Стария град, но музеят крепне и се развива, напук на недоимъка в първите години на прехода. През 2006 г. с Постановление на Министерския съвет е утвърдена новата роля на музея като регионален център и новото му име – Регионален етнографски музей. До днес в него са събрани вече към 60 000 движими културни ценности, които са „живата“ памет за миналото на българите.

- С кои колекции и експонати, съхранявани в музея, се гордеете най-много?

- Когато човек има много деца, той не обича никое повече от другото. В този смисъл мога да отбележа не отделни експонати, а цели колекции. Някои от тях имат корени далече назад във времето, а с други се гордеем, защото са уникати. Тук могат да се споменат колекциите от пастирска дърворезба, накити, църковна утвар, медни съдове, керамика, оръжие, носии, шевици, музикални инструменти, имаме дори и сбирка, разказваща за историята на съобщенията в нашите земи.

- Фондът ви „Тъкани и облекло“ е от над 11 000 експоната. Как и до каква степен успявате да го покажете на Вашата публика?

- „Тъкани и облекло“ е един от най-богатите и големи фондове в музея. Всяка една изложба или културна проява е свързана с представянето на автентични народни костюми и тъкани, които със своята пъстрота и колорит разказват истории от живота на старите българи. През тази година издадохме прекрасен календар с носии от различни региони на страната. Градското облекло и бельо, изящните бродерии и дантели пък са включени в редица наши временни експозиции, които представят бита и културата на по-заможните групи на обществото. Стараем се чрез временните експозиции да показваме това богатство, защото много малка част от него може да се види в нашата постоянна експозиция.

- Имате и романтични названия на фондове като „Мебели и интериор“, „Музикални инструменти и обреден реквизит“... Какво разказват те?

- Музеят може да се похвали с богата колекция мебели и вещи от градския интериор, които удивляват публиката. Сбирката от народни музикални инструменти е най-пълната в страната. Благодарение на богатството на нашите фондове имаме редица временни изложби като „Модата Алафранга (или как потурите станаха панталони, а сукмана – копринена фуста)“, „Знаци на времето“ (старинни часовници и газени лампи), „Съкровища от старите ракли“ (накити и народни облекла), „Бързо, точно, срочно (или из историята на съобщенията)“, „Романтика от кутията за спомени“ и др. Всички те разказват за едно отминало и навярно романтично време, от което са останали като свидетели само вещите…

- Сградата на музея е уникална – национален паметник на културата...

- Да, сградата е приказно красива. Къщата на Аргир Куюмджиоглу е шедьовърът на пловдивската възрожденска архитектура – с изящната кобилична форма на фасадата, монументалния портик с петте колони пред главния вход, стилните дърворезби по таваните, долапите и вратите, стаите с техните красиво изписани стени, оригиналния хайет с великолепния таван-слънце и холкела около него и още, и още... Този шедьовър е построен през далечната 1847 г. от родопския майстор хаджи Георги Станчовски от с. Косово. През 1927 г. къщата е обявена за „народна старина“, а днес тя е паметник на културата от национално значение.

- Имате сериозна издателска дейност. Какво целите с нея и какви са амбициите ви в тази област?

- Освен своята събирателска и популяризаторска дейност, музеят е и научен институт. В този смисъл досега са излезли шест тома от т. нар. Годишник на Регионален етнографски музей – Пловдив. Издаваме все повече каталози на различни изложби и колекции от фондовете на музея. Традиция стана и отпечатването на каталог на организираното от нас Международното биенале „Майстори на карикатурата“, което тази година ще има своето осмо издание. По повод 100-годишния юбилей след броени дни ще види „бял свят“ и нашият Био-библиографски справочник. Десетки са рекламните брошури, дипляни и календари, които представят различни аспекти от музейната работа.

- Ваш е първият музеен клуб в България – „Приятели на Регионален етнографски музей – Пловдив“. Как се развива той?

- През 2006 г. създадохме нашия Клуб „Приятели на Регионален етнографски музей – Пловдив“. Благодарни сме на всички тях, че през тези години останаха верни на идеите на сдружението. Приятелите ни оказват силна подкрепа и подпомагат всички инициативи на музея. Някои от тях са сериозни дарители, други помагат с работата и труда си, като улесняват откупки и дарения на реликви и произведения на изкуството с цел обогатяване на съществуващите колекции, включват се и в още много други инициативи. Постепенно покрай музея се сформира общност от единомислещи хора, споделящи общи идеали за съхраняване и опазване на старините. Както народът казва: „Сговорна дружина планина повдига!“.

- До каква степен е достигнала дигитализацията на културното наследство, съхранявано от музея?

- РЕМ – Пловдив активно участва в реализирането на проект „Дигитално културно-историческо наследство“ под егидата на Община Пловдив по програма БГ08 „Културно наследство и съвременни изкуства“. Благодарение на това са дигитализирани 8 500 движими културни ценности от фондовете на музея, които скоро ще бъдат достъпни в интернет пространството. Техниката, която бе предоставена за ползване (скенер за книги, фотоскенер, мобилен 3D скенер, професионално оборудвано фотостудио), е отлична предпоставка да продължим поетапно дигитализирането на целия музеен фонд.

РЕМ – Пловдив беше и първият български музей в Google Cultural Institute. На платформата Google Arts&Culture вече са достъпни четири наши колекции под формата на виртуални изложби, също така има и онлайн виртуална разходка в музея. Така всеки човек по света с достъп до интернет може да се разходи из залите на музея. Виж повече ТУК.

- Имате ли специални планове по повод Българското председателство на Съвета на Европейския съюз за представяне на нашите култура и традиции?

- Разбира се, че имаме планове. Ние винаги работим с една крачка напред. Съвместно с колегите от Регионален исторически музей – Русе разработихме идеен проект по този повод. Вече е подаден в Министерството на културата и чакаме одобрение, за да започнем работата по реализацията му догодина. Общата изложба на двата музея „От Виена до Константинопол. Етнография на града“ ще докаже за пореден път, че България винаги е била в Европа. Експозицията ще представи европеизацията на всекидневието в българските градове, прехода им към Модерността в края на ХІХ – началото на ХХ век. По това време Пловдив и Русе са главните икономически двигатели на младата българска държава, а ефектът от създаденото благосъстояние се отразява и върху начина на живот на техните жители.

- Пловдив ще бъде Европейска столица на културата през 2019 г. Каква ще е ролята на РЕМ – Пловдив в нея?

- Етнографският музей е „сърцето“ на Стария Пловдив. В този смисъл нашият музей ще бъде един от културните центрове на града, както винаги е бил през изминалите 100 лета.

Снимки: Регионален етнографски музей – Пловдив

На тях: Директорът на РЕМ – Пловдив  - доц. д-р Ангел Янков, открива изложбата „100 ГОДИНИ ИСТОРИЯ“ на 4 юли. До него – Владимир Балчев, известен като „живата памет“ на Пловдив, помогнал за съставянето й.