Печат 

Някога народният ни поет Иван Вазов в пътеписа си „Великата рилска пустиня“ определя Рила като „най-великолепната българска планина“, като „един голям къс от Алпите, хвърлен в пъпа на Балканския полуостров“.

А в нейното природно великолепие блестят със съвършената си красота Седемте рилски езера - омайващи, „приоблачни“ и кристално чисти.

Разположени в циркус в северозападната част на планината, те имат ледников произход. Легендата разказва, че преди хиляди години, още преди да се появят хората, на мястото на езерата живеели мъж и жена великани, които се обичали силно. Един ден злите сили минали покрай техния красив дом, видели тяхната любов и им завидели. Ядосали се и решили да унищожат всичко. Започнали да пращат черни облаци, ураганни ветрове, страшни земетресения. Мъжът великан защитавал яростно и дома си, и любимата си. Но накрая паднал убит. Мъката на жената великан била толкова голяма, че от сълзите й, които се леели безспир, се образували бистри езера. А чистотата им поразявала всеки. Днес, преди да стигнат до езерото „Бъбрека“, планинските водачи показват на туристите една огромна скала, която наподобява фигурите на мъж и жена. И им разказват легендата за двамата влюбени великани, останали овековечени там от природата.

„Сълзата“ е най-високо разположеното от седемте езера. То носи това име поради кристално чистите си води. Намира се на надморска височина 2 535 м под Отовишки връх. „Окото“ пък е най-дълбокото - 37,5 м, с овална форма и наситено син цвят. Под него е „Бъбрека“, с формата на човешки бъбрек. То има площ 85 декара и е със стръмни скалисти брегове. Следващото - „Близнака“, е широко, но стеснено по средата. В безводни години се стопява до две по-малки езерца, откъдето идва и името му. По-надолу се намират „Трилистника“ и „Рибното езеро“. В близост до последното е известната хижа „Рилски езера“. Най-ниско разположеното е „Долното“ /2 095 м /, което дава началото на река Джерман. Езерата се захранват от топенето на снеговете и от дъждовете. Свързани са помежду си с поточета. В някои от тях живеят рибки, но като цяло биоразнообразието им е скромно поради студената планинска вода.

Седемте рилски езера са известни и с това, че край тях всяка година през август се събират хората от Бялото братство – дъновистите, за да отбележат своята Нова година. В близост до езерото „Бъбрека“, на 19 август, те изпълняват своя ритуален танц – Паневритмия. За дъновистите от цял свят това място в Рила планина е свещено.

Високопланинските райони около хижа „Рилски езера“, разположени над горския пояс, влизат в рамките на Национален парк „Рила“. Така че Седемте рилски езера са защитена територия. За да не се наруши крехкото екоравновесие там, има редица забрани като: паленето на огън, опъването на палатки, изхвърлянето на отпадъци, къпането в езерата и реките и други.  Въпреки това обаче има и екологични проблеми.

Защото красотата на Седемте рилски езера привлича, особено през лятото, хиляди туристи от цял свят. В последните години броят им е скочил драстично, което е свързано и с пускането в експлоатация на лифта до хижа „Рилски езера“, улесняващ достъпа до природния феномен. А това се отразява на екоравновесието. Още преди няколко години специалисти и природозащитници алармираха, че трябва да се вземат спешни мерки за опазването на тези водни екосистеми. Дали ще останат кристално чисти Седемте рилски езера, каквито са били те хиляди години, и как, днес това зависи от нас. За да дадем шанс и на децата ни, като прочетат Вазов, да последват призива, с който той завършва пътеписа си: „Идете в Рила да видите дивностите и величието на природата! Качете се на Рила да видите оттам колко е велика и хубава нашата България!“

Снимки: „Дипломатически спектър“