Средновековната църква „Света Петка“ е национален паметник на художествената култура, I-ва категория.

От много векове тя се е враснала в пазвата на хълма „Свети Спас“ над село Белчин. Изхождайки от данните от изследователската дейност, тя е претърпяла няколко етапа на изграждане и преизграждане.

Църквата в този си вид е построена през ХVII век върху основи на друг храм от XIII-XIV век. Той е бил с размери 12 на 6 метра и е бил изписан. Вътрешните стени са били живописвани. Следи от живописта са намерени при археологически разкопки през 2007 година. По-късно църквата е претърпяла неизвестен катаклизъм. През Възраждането е бил разширен молитвеният салон в днешните размери, а каменният свод бил заменен с дървен.

„Света Петка“ е еднокорабна църква с полуцилиндричен свод и двускатен покрив. За времето на изграждане съдим по паралели с подобни църкви, архитектура и техника, както и по надписите върху иконите. Можем да я поставим в границите между ХVІ - началото на ХVІІ век. На две места тя застъпва и по-ранни от нея гробове. В тях е регистрирано погребение на мъжки индивиди, положени по гръб върху дебела дървена скара. От нея са запазени големи ковани клинове. При гроба под североизточния ъгъл на църквата, като гробен дар до тялото е поставена керамична купичка със сграфито украса. Подобен ритуал и дарове са известни от некропола при „Бельова черква“, гр. Самоков, и се отнасят към ХІІІ-ХІV век. В този период е констатиран засилен строеж на църкви – процес, известен като създаването на т.нар. „Софийската Света гора“. Вторично, през Възрожденската епоха към нея е изградена нартика като втори етаж и открит притвор на първия. Това разширяване на сакралното пространство чрез демонтиране на западната фасада и конструктивно свързване на нартиката, е типично за този район и тази епоха. Техниката на строеж също е типична - каменна зидария от речни и ломени камъни на хоросан и използване на конструктивна дървена конструкция - сантрачи.

Храмът има изключителна художествена стойност. Изкуствоведите отнасят иконописната украса към различни епохи. Най-старите икони са от началото и средата на ХVІІ век. Иконата в криптата и част от останалите са изписани през 1653 г. Тези творби са редки художествени образци - наравно с най-добрите в страната - създадени преди разцвета на Възраждането. Ктиторският надпис върху богородичната икона гласи: „Помени господи божиите раби Хаджи Янкул и съпругата му: Стефан син на Стойчина 1653“. Името на Хаджи Янкул се среща и в други ктиторски надписи. Всъщност най-ценната икона, тази на „Св. Богородица и Младенеца“, е експонирана в Криптата на храм-паметник „Свети Александър Невски“ на Националната художествена галерия, непосредствено до Великотърновските икони.

Църквата оцелява заедно с населението през тежките и оскъдни години на размирици в Османската империя, когато често са били разграбвани и опожарявани църкви и манастири. На стари снимки на иконостаса се виждат икони от различни векове, което показва, че хората тук са продължили ревностно да се грижат за своята църква.

През 30-те и 40-те години на XX век професор Васил Захариев изследва иконите, резбените украси и други ценности в църквата, като дава подробно описание за всичко в храма. Интересни са кадрите, заснети от проф. Валентин Ангелов през 1962 година, които се съхраняват в архива на Института по изкуствознание при БАН. Те показват, че богатият олтар е бил запазен и жителите на селото грижовно са се отнасяли към храма.

През 1967 година е направена пълна реставрация на храма. За съжаление в последствие храмът започва постепенно да се разрушава, като иконите, резбените украси и други ценности се разнасят в действащата в селото от 1887 година нова църква, различни музеи, частни колекции и други. Поради това настъпва неяснота за бъдещето на храма. Най-тежка е съдбата на църквата в перида 1991 г. – 2005 г., когато иманяри пробиват покрива, разкопават около царския трон и храмът е полуразрушен.

При изграждането първообраза на църквата иконостасът е имал друга композиция и е бил далеч по-богато резбован. Проф. Валентин Ангелов, в труда си „Българската монументална дърворезба“ (1992), нарежда иконостаса на църквата „Света Петка“ в Белчин сред най-значимите паметници на монументалната дърворезба в България (в периода между ХІV век и 1900 година). Авторът подробно описва специфичните дърворезбени детайли и елементи и ги отнася към датировката на иконите - от 1650 до ХІХ вeк.

Състоянието на църквата през последното десетилетие на миналия век доведе до рухване на покрива й преди десетина години, на част от стените й и до силно увреждане на църковния мебелиар. Това наложи да се започне цялостна реставрация на храма, като максимално се запази първообраза му и останките от оригинала. В проучването, проектирането и изпълнението на комплекса се включват професори-изследователи, изкуствоведи, музейни работници, както и специалисти архитекти, художници, реставратори, археолози, етнолози, строители и други. В близост до църквата се изгради камбанария. В подножието й бе изградена етнографска музейна къща - филиал на музея в град Самоков. При реставрационната работа бе извършено разчистване и фиксиране на каменните кръстове от северната страна. Всички те са паметници с високо художествена и историческа стойност.

Повече за село Белчин

Село Белчин е сгушено в живописната долина на река Палакария, между Рила и Верила, Витоша и Плана планина. Разположено е на 50 км от столицата на България, едва на 15 минути път от него е курортът Боровец. Селото се характеризира с изключително мек и здравословен климат и красива природа. Районът се отличава с наличието на минерална вода с доказани лечебни и профилактични въздействия. Белчин се намира в непосредствена близост до разнообразни туристически маршрути с екологична, природна и културна насоченост.

През 2007 година е реставриран средновековният храм „Св. Петка“ от XIII-XIV век, обявен за национален паметник на културата I-ва категория.

На 22 септември 2008 година е открит паметник в чест и прослава на белчинци, загинали по време на Балканскaтa и двете Световни войни.

На 18 юли 2013 година в село Белчин отворя врати и културно-историческият комплекс ЦАРИ МАЛИ ГРАД.

Материалът е предоставен от belchin.eu, сайт на кметството на с. Белчин.

Снимки: горе, 1, 3, 4 – „Дипломатически спектър“. Снимка 2 - belchin.eu.