Събитието бе тържествено отбелязано на 30 юни в Международния център на UniCredit Bulbank в София.

Там, при засилен интерес от страна на посланици и журналисти, бе представена книгата на д-р Кирил Карталов от Българска академия на науките и Папския комитет за исторически науки “България и Светият престол. 25 години дипломатически отношения (1990-2015)“. За това изследване и за историята на дипломатическите отношения се изказаха: Н. В. Пр. архиепископ Анселмо Гуидо Пекорари, посланик, ръководител на мисията, Апостолически нунций, отец Бернард Ардюра, президент на Папския комитет за исторически науки, г-н Симеон Сакскобургготски, министър-председател на България (2001-2005), Н. Пр. г-н Людмил Попов, посланик на България в Италия (1991-1992).

Книгата е публикувана на италиански език от авторитетното ватиканско издателство LEV (Libreria Editrice Vaticana), а предговорите в нея са на Ватиканския държавен секретар кардинал Пиетро Паролин, който неотдавна бе на държавно посещение в България, на министъра на външните работи на Република България Даниел Митов и на посланика на България при Светия престол проф. Кирил Топалов. Книгата разказва за дипломатическите отношения между България и Светия престол и съдържа информация за връчването на акредитивните писма на посланиците на България при Светия престол и на Апостолическите нунции у нас, антология от речи и слова на папи, президенти, представители на Българската православна църква и други, непубликувани досега документи от дипломатическата кореспонденция на монс. Ронкали по време на неговия престой в България (1925-1934).

Сред изказалите се на събитието особено впечатляващо беше експозето по повод годишнината на Апостолическия нунций - Н. В. Пр. архиепископ Анселмо Гуидо Пекорари:

Светият престол и България: 25 години дипломатически отношения

Почитаеми участници и гости,

Чест и радост е за мен да Ви видя събрани тук, в тази великодушно предоставена ни от UniCredit Bulbank зала, във връзка с отбелязания вчера от Светия престол негов «Национален празник» - честването на Светите апостоли Петър и Павел, и 25-та годишнина на дипломатическите отношения между Светия престол и Република България, започнали официално на 6 декември 1990 г. Първият апостолически нунций тук - Н. В. Пр. Монс. Марио Рици, бе назначен на 28 февруари 1991 г.

Главните събития през тези 25 години на дипломатически отношения, както и онези от подготвителния период на това историческо събитие, са събрани и изложени чрез обширна историческа документация в тома, издаден от „Libreria EditriceVaticana“ под редакцията на д-р Кирил Карталов със заглавие: „България и Светият престол. Двадесет и пет години дипломатически отношения (1990-2015)“. Днес ще направим неговото официално представяне.

Няма да се спирам на онова, което ще бъде казано в доклада на отец Бернар Ардюра, председател на Папския комитет за исторически науки, но ще се огранича да подчертая, че най-забележителното събитие през тези 25 години бе официалното посещение, което папа Йоан Павел II направи в България от 23 до 26 май 2002 г., когато министър-председател бе Н. В. Симеон Сакскобургготски.

Сега бих искал да направя пред вас един кратък синтез на значението на дипломатическата активност на Светия престол, която е и най-древната в Европа. След това ще направя кратък исторически екскурс на присъствието на Папството и на Светия престол в българските земи и на дългия – цели 1125 години – път на подготовка, който доведе до установяването на дипломатически отношения между България и Светия престол.

„Светият престол“ е термин, който се използва в речника на международното право и на междудържавните отношения. С него се обозначава централният орган на управление на Католическата църква, която в международен план е призната за автономен субект на международното право.

Светият престол е единствен по рода си сред останалите субекти на международното право. Той се радва на международно признание по начин, напълно подобен на отделните държави. Суверенното му съществуване обаче надхвърля значително притежанието на малката му територия.

Светият престол води началото си – и оттам произлиза името му - от присъствието в Рим на Светия апостол Петър, който е бил римски епископ и е загинал мъченически в този град (в района на Ватиканския хълм), както и на апостол Павел. Рим пази гробовете на двамата Свети апостоли и мъченици. Папата, като епископ на Рим, е наследник на Светия апостол Петър. С него е свързана Католическата църква, разпространена по целия свят. Глава на Светия престол е Светият отец Папата – днес той се нарича Франциск. Градът-държава Ватикана, създаден като „държава“ през 1929 г., е с малка територия, международно призната, която осигурява на Светия престол свобода и независимост на действията му. Светият престол не може да бъде идентифициран само с малкия град-държава Ватикана, но той е негова база.

Светият престол поддържа дипломатически отношения с повечето страни в света (броят им е 182) и с почти всички международни организации. С някои държави той има отношения, без те да са дипломатически в точния смисъл на думата. С други пък е в процес на сближаване чрез повече или по-малко публични и официални форми на диалог.

Папската дипломация е една от най-древните на света. Историята ни показва дългото, активно и силно присъствие на Светия престол в международен план. Важно е да отбележим, че още от началото на своята история Светият престол се ползва с правото на представителство. Когато в началото на XV в. започват да се създават националните държави, Римският понтифекс започва да изпраща в тях свои представители, наричани апостолически нунции. Този термин се използва и до днес.

Може да възникне въпросът защо папата се нуждае от дипломатически отношения с отделните държави. Дейността на Светия престол е многообразна: той е моралният глас в света на международните отношения; припомня на света съществуването на общочовешки и непреходни ценности; защитава основите, на които се крепи всяко гражданско общество. На тези теми Светият престол говори не само на отделни представители, а на цялото човечество. Една от главните отговорности на Светия престол е тази да осигурява общението в самата църква: между наследника на Петър – папата, и наследниците на апостолите – епископите. Освен това Светият престол, в единство с местните епископи, има за задача да осигурява отношенията между църквата и държавата, като не забравя и другите религиозни групи, намиращи се в съответната страна.

Да видим сега кога и как започва присъствието на Папството и на Светия престол в българските земи и как протича дългият подготвителен път, довел до установяването на дипломатически отношения между България и Светия престол.

Първото исторически документирано посещение на папа в земите на днешна България – по онова време провинция на Римската империя, наречена Източен Илирик, е от 343-344 г., когато в Сердика (днешна София) се провежда Сердикийският събор. Той е свикан от император Констанций по искане на папа Юлий I, присъствал на събора.

Документираното присъствие на Светия престол в България е свързано и с 866-867 г. В същия период, в друга част на славянския свят, работят Светите Кирил и Методий, чието дело получава одобрение от папите Адриан II и Формоза (бивш папски легат в България). В онези години папа Николай I изпраща двама свои легати: Формоза Портуенски и Павел Популонски, в Българското княжество, за да отнесат на княз Борис I „Отговорите“ на папата на посланието, което Борис му изпраща след своето обръщане в християнската вяра и кръщението си. Двамата папски легати строят първата християнска базилика в Плиска. Един малък любопитен исторически факт: единият от двамата първи папски легати, изпратени в България от папа Николай, е Павел, архиепископ на Популония. След 1150 години аз съм настоящият нунций в България. И съм титулярен архиепископ на Популония. Как се повтаря историята!

След 866 г. българското царство продължава да има, макар и спорадични, отношения с Папството и със Светия престол. Българите са принудени да се бранят от натиска на Византия, затова се случва да се обръщат към Рим. Отношенията с Папството прекъсват в периода на османското владичество. Продължава обаче присъствието на малки католически общности, верни на Рим.

През 1925 г. Светият престол възобновява формалното си присъствие в България. Папа Пий XI изпраща тук като Апостолически визитатор монс. Анджело Ронкали.

През 1931 г. монс. Анджело Ронкали е провъзгласен за Апостолически делегат в Царство България и в София е открита Апостолическа делегация в сградата, в която днес се намира Апостолическата нунциатура, близо до патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски”.

Все още няма пълни дипломатически отношения между Царство България и Светия престол, но това е знак за приемането и негласното признание от страна на властите на Царство България за всичко онова, което монс. Анджело Ронкали извършва от името на Светия престол. Но на 23 февруари 1949 г. министърът на външните работи на България слага край на всякакво юридическо признание на присъствието на Светия престол в България. Сградата на Апостолическата делегация – днес седалище на Апостолическата нунциатура, е одържавена през 1951 г.

Следва мрачен период за присъствието на Светия престол в България. Контактите постепенно започват да се възобновяват, макар и неформално, по време на понтификатите на Йоан XXIII, живял десет години в София, и на Павел VI. Значителна заслуга за това има монс. Агостино Казароли, отговорен за отношенията със страните от Източна Европа, тогава управлявани от комунистически режими, впоследствие държавен секретар. Той е архитектът на т. нар. ватиканска Ostpolitik (Източна политика). Важна роля за възстановяването на отношенията на България със Светия престол изиграва и посолството на България в Италия, особено през 80-те години на XX в.

На 6 декември 1990 г., по искане на Република България, са възстановени дипломатическите отношения със Светия престол. Първият апостолически нунций - монс. Марио Рици, е назначен от папа Йоан Павел II на 28 февруари 1991 г. Така приключва щастливо един вековен път. Започва нов етап в отношенията между Светия престол и България.

Досега тук са пребивавали шестима апостолически нунции. С официалното си посещение в България през 2002 г. папа Йоан Павел II подпечата новия исторически етап в отношенията между България и Светия престол. Други важни посещения са тези на кардиналите - държавни секретари: Анджело Содано през 2005 г. и Пиетро Паролин през март на настоящата 2016 г.

Снимката е предоставена от UniCredit Bulbank. На нея, отляво надясно са: д-р Кирил Карталов, съставител на книгата „България и Светият престол. 25 години дипломатически отношения (1990-2015)“, Н. В. Пр. архиепископ Анселмо Гуидо Пекорари, посланик, ръководител на мисията, апостолически нунций и Симеон Сакскобургготски, министър-председател на България (2001-2005)