Едва ли има образован човек у нас, който да не е чел стихове от големия украинец, да не се е насладил на негова картина. И все пак, 200-годишнината от рождението на Тарас Шевченко е повод да си спомним моменти от краткия му живот - ярко доказателство, че геният е като вулкан и когато избухне, помита закони, граници, време, реалности.


Поредица от събития бяха организирани от украинското посолство у нас през 2014 г. по повод този важен юбилей. Едно от последните бе представянето на новото издание на легендарния сборник със стихове на поета - „Кобзар”, в Големия салон на Българската академия на науките на 2 декември. На проявата, организирана от БАН и Украинското посолство у нас, под патронажа на вицепрезидента на Република България, Маргарита Попова, присъстваха посланици, преводачи, писатели, представители на научната общност и украинската диаспора, почитатели на творчеството на поета. Всички се насладиха на някои от най-хубавите стихове на Шевченко, в изпълнение на студенти от Учебния драматичен театър при НАТФИЗ, както и на песните "Реве́ тасто́гне Дніпр широ́кий" и "Чудно хоро", изпети от Камерния хор на БАН с диригент Мария Вълчанова.
Инициативата за издаването на „Кобзар“ на два езика - български и украински, е на посланика на Украйна в Република България - Н. пр. д-р Микола Балтажи. На представянето на книгата той благодари на Националния архив на БАН и на издателство „Парадокс“ за съдействието им при нейното реализиране, както и на почетния консул на Украйна в Пловдив, инж. Димитър Георгиев, за финансовата му подкрепа. Средствата от продажбата на „Кобзар” ще се използват с благотворителна цел. Председателят на БАН, акад. Стефан Воденичаров, пък сподели за изданието, че то е уникално не само поради двуезичната му форма, а и поради факта, че образите, създадени от Шевченко в неговите балади и поеми, са изключително близки на българската душевност и през годините са били вдъхновение както за украинците, така и за българите. Като самата му личност.

Факти от живота на поета

Тарас Шевченко се ражда на 9 март 1814 г. в с. Моринци, Киевска губерния, умира на 10 март 1861 г. в Санкт Петербург. Дете на крепостни селяни, на 12-годишна възраст той остава сирак и е принуден да е водоносец, файтонджия, пастир. В панския двор на Павел Енгелхард е домашен „казачок”. През 1831 г. с помешчика си се премества в Санкт Петербург и там попада сред видни руски културни деятели: Василий Жуковски, Дмитрий Григорович, Алексей Венецианов, Карл Брюлов и др.
Виждайки таланта му, те събират средства и го откупуват от Енгелхард през 1838 г. за невероятната тогава сума от 2 500 рубли! Вече свободен, Шевченко записва курсове по живопис в Императорската художествена академия и се запознава със световната литература. От 1840 до 1847 г. е най-плодотворният период от неговото творчество като поет и художник. Той активно участва и в обществено-политическия живот, сближава се с групата на „петрашевците” и с хора от Кирило-Методиевското общество. Затова е задържан от властите и пратен като редови войник в Оренбургската крепост за цели десет години! Въпреки че му е забранено да се занимава с творчество, все пак, там той създава много живописни творби. И отново руски интелектуалци се застъпват за него. Освободен, той се връща в Санкт Петербург. Следва нов период на бурно творчество. В резюме: Шевченко оставя над хиляда произведения на изобразителното изкуство, много стихове и легендарния „Кобзар” – сборникът със стихове, който редом с Библията е книгата, която присъства във всяка украинска къща.

Паметта за гениалния украинец

Неотдавна, на откриването на изложбата „Тарас Шевченко и България” Н. пр. д-р Микола Балтажи, каза: „Кобзаря винаги е бил консолидиращ фактор на украинската нация. Това е много важно днес, когато под реална заплаха е суверенитетът и териториалната цялост на Украйна, а тя продължава да се движи по посока на ЕС.” И обобщи: „Шевченко принадлежи не само на Украйна, но и на цялото човечество, макар всяка негова дума да е за Украйна. Името му е известно по целия свят, в много страни са му издигнати паметници, в това число и в центъра на София.”
Всъщност скулптурата на младия Тарас, поставена преди няколко години в градинката на площад „Възраждане”, е наистина прекрасно творение на Игор Гречаник. Неслучайно е смятана за една от най-красивите, посветени на поета, в света. Посланикът сподели с нас, че много се надява през тази година – годината на „гения на украинския народ Тарас Шевченко”, паметникът да бъде официално открит.


Екатерина Павлова