По повод 100-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между Украйна и България и 140-годишнината от рождението на украинския скулптор Михайло Парашчук (16 октомври 1878 - 24 декември 1963) на 14 ноември в Съюза на архитектите в България /САБ/

бе открита изложбата „Украинският скулптор, преобразил София“. Самото й название подсказва колко големи са заслугите на този украинец за днешния облик на столицата ни, а и не само на нея. Изложбата е организирана от посолството на Украйна в София и САБ и може да бъде видяна до 21 ноември.

Изтъкнатият скулптор, дипломат в периода на Украинската народна република /УНР/, деец на украинската емигрантска общност в България, е роден в с. Варваринци (Тернопилска област, Украйна). Учи в художествените академии в Краков, във Виена, в Лвовската политехника, в частното ателие на Огюст Роден в Париж и в същото време в частната академия „Жулиен“. От края на 1908 до 1911 г. преподава изкуство на скулптурата в Мюнхен, в частния институт за декоративно и приложно изкуство.

В края на Първата световна война се завръща в Украйна и по поръчение на правителството на УНР работи в дипломатическите мисии на страната в Естония и Латвия (1918-1920). След поражението на УНР от болшевиките той заминава за Западна Европа. Работи като експерт в Международния Червен кръст в Швейцария.

През 1921 г. пристига в България за проучване на въпроса за пленниците и интернираните лица. След мисията на Международния Червен кръст Михайло Парашчук остава в страната и живее тук до края на живота си.

Михайло Парашчук оставя неувяхващи творби, украсите на великолепните сгради на: Народния театър „Иван Вазов“, Музикалния театър, Народната библиотека, Българската народна банка, Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Военната академия, Българската академия на науките, моста Русе-Гюргево, френската и унгарската легации, пощата във Варна, Окръжния народен съвет в Бургас и др.

Като обществен деец Парашчук нееднократно е арестуван за идеологическите си убеждения, хвърлян в затвора, вкарван в концентрационен лагер, а по време на комунистическия режим в България е изключен от Съюза на българските художници. Въпреки това не се отказва от украинската кауза и сближаването  между българския и украинския народ. На него украинците в София, Варна, Русе и Сливен дължат организирането на културно-просветните дружества „Громада“, на украинските библиотеки, читалища, самодейни хорове и др. Ратувайки за по-тясно сближаване между българския и украинския народ, Михайло Парашчук заедно с проф. Иван Шишманов създават Украинско-българско дружество в София, в което членува елитът на прогресивната столична интелигенция – Елисавета Багряна, Панчо Владигеров, Райко Алексиев, Асен Найденов и др.

Проф. Михайло Парашчук посмъртно е награден с орден „Кирил и Методий“ I степен за заслугите му към българската архитектурна скулптура.

Материалът е предоставен от посолството на Украйна в Република България.