Българо-руските отношения преживяват ренесанс

Директорът на Руския културно-информационен център и ръководител на Представителството на Россътрудничество в България г-н Павел Владимирович Журавлев е добре известен на обществеността и медиите у нас. Поел важните за българо-руските отношения постове през ноември 2016 г., той приключи мандата си в София в началото на ноември т.г. В България Журавлев прибави към респектиращата професионална биография, която има в областта на медиите, и работата с младежта, съотечествениците в чужбина и други. И две години, посветени на културната дипломация и хуманитарното сътрудничество между нашите страни. Иначе 49-годишният дипломат е винаги усмихнат и приятелски настроен събеседник. Преди да отпътува от България сподели, че българо-руските отношения в момента преживяват ренесанс.

- Г-н Журавлев, как се чувствахте в България сред българите, които са свързани с руския народ с вековни исторически, религиозни и човешки връзки?

- През цялото време, докато работех в България, се чувствах много комфортно. Установихме конструктивни делови и творчески контакти с нашите български партньори и успяхме със съвместни усилия да направим много.

Общите исторически корени, истинската българо-руска дружба се проявяват много ярко. Много ми хареса страната, много ми харесаха и хората. И онези исторически събития, в които имахме щастието да вземем участие заедно - имам предвид и мероприятията, посветени на 140-годишнината от Освобождението на България, и всички национални празници, и други важни събития. Това разбира се ще остане у мен за цял живот и аз ще го пазя в сърцето си.

- В какво се изразява ренесансът, който според Вас преживяват българо-руските отношения?

- Да, вие правилно отбелязвате, че в последно време употребяваме термина „ренесанс“ в руско-българските отношения и говорим за това не случайно. Известно е, че през последните 25 години нашата съвместна история премина през различни етапи, които често не благоприятстваха дружбата и взаимното разбиране, но към днешна дата сферата на културно-хуманитарните отношения, на културната и обществената дипломация несъмнено са във възход.

Съвършено очевидно е, че в последно време се наблюдава активизация по тези направления. Имам предвид възраждащия се и много висок интерес към изучаването на руски език, към руската и съветска култура, към литературата, към съвременното руско кино - при това не само сред по-възрастното поколение и поколението на средна възраст, но и сред младежите. И ако развием тази тема, то очевидно потвърждение на възраждането на взаимния интерес е това, че с всяка изминала година расте броят на младите българи, които избират да получат руско образование.

На най-високо ниво в последно време се осъществяват интензивни контакти:  и на ниво правителства, и на ниво президенти на двете страни. Мисля, че това е добър сигнал. Ето една новина от последните дни - достатъчно ефективно и резултатно премина заседанието на Междуправителствената руско-българска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество под ръководството на съпредседателите: министъра на промишлеността и търговията на Русия Денис Мантуров и министъра на енергетиката на България Теменужка Петкова. Доколкото ми е известно, обсъдени са сериозни въпроси, в това число в сферата на икономиката, в сферата на промишлеността, в сферата на взаимодействието на ниво организиране на Асоциация на търговските палати и предприемачите.

Всичко това потвърждава ренесанса в отношенията ни, за който говорим. Разбира се, има определени ограничения, които възпират това движение, но според мен в последно време съвсем ясно наблюдаваме позитивна динамика по този въпрос. И разбира се, нашата работа по вектора на културно-хуманитарното сътрудничество, подкрепена от развитието на отношенията в икономиката и политиката, допълва модела на сътрудничество в пълен обем.

- Какви акценти поставихте в рамките на културната и хуманитарната дипломация на РКИЦ в България през последните две години?

- Както вече казах, на първо място ние с голям ентусиазъм се занимаваме с популяризиране на руското образование в България: както на висшето, така и на общото и специалното образование. Ако говорим за нашите приоритети, то днес голямо внимание отделяме на младежките програми в различни направления. Става дума за реализираната от Россътрудничество програма „Ново поколение“, и онези проекти, в които нашите български приятели получиха възможност да вземат участие. Това са мероприятия, свързани с научно-техническото, образователното и иновационното сътрудничество. През последните 2 години се увеличи интересът на руските и български вузове към общи проекти: подписани са споразумения, формирани са съвместни образователни програми и т.н.

Ярък пример за научно-техническо сътрудничество в младежката сфера бе провелият се през 2018 г. Международен фестивал за детско и младежко научно-техническо творчество „От винта!“, който реализирахме заедно с нашите български партньори. Особено важно е, че за това събитие до нас бе Авиационно-Космическият Форум (АКФ)-България. Фестивалът премина с огромен успех и ние ще развиваме този перспективен формат на международното младежко сътрудничество.

Не можем да не споменем и нашия проект „Открита арт сцена на Шипка“, в рамките на който в РКИЦ създадохме репертоарен театър. Всеки месец се представят 15-20 театрални постановки по произведения на руски, съветски, български автори. И най-главното е, че в проекта се включиха български творчески колективи, български регионални театри, които поставят спектакли специално за него. Разбира се, в рамките на проекта работи и Руският камерен театър.

Важно е това, че ние не сме единствените, които са организатори и инициатори на тези събития, опираме се на това, че всяко сътрудничество в културно-хуманитарната сфера трябва да бъде двустранно, трябва да има заинтересованост и от руска, и от българска страна, тогава то има добър потенциал.

- Тази година се навършиха 140 години от Освобождението на България от турско владичество с помощта на Русия. Как РКИЦ се включи в отбелязването на тази годишнина?

- Първо, ние от самото начало се намирахме в тясно партньорство с Националния комитет по честването на 140-годишнината от Освобождението на България от османско иго. Взехме участие практически във всички значими събития: и в Плевен, и на Шипка, и в много други градове в течение на цялата юбилейна година. Но бих искал да  кажа и това, че успяхме да инициираме и подкрепим създаването на  три руски телевизионни документални проекта, посветени на събитията, свързани с Освобождението на България. Мисля, че в най-близко време както в Русия, така и в България зрителите ще могат да видят тези документални ленти, които направихме съвместно с кинокомпанията „Обществено мнение“, с телевизионната компания „Плеяда“ и с Руското военно-историческо дружество. Смятаме, че това също е много важно, защото ще привлече вниманието на стотици хиляди хора, които ще могат да научат за трагедията на българския народ и за оня героизъм, благодарение на който е извоювана свободата.

- А какво предлагат на руските сънародници програмите на РКИЦ?

- При нас отлично работи програмата за подкрепа на сънародниците ни, която се ръководи от Министерството на външните работи на Руската Федерация. В съответствие с тази програма има мероприятия, които ние подкрепяме. Част от тях се финансират. Диаспората на руските сънародници в България е доста голяма и активна. Много динамично и конструктивно работи  Координационният съвет на руските сънародници, който обединява най-големите организации на сънародниците, както и Федерацията „Съюз на сънародниците“. Тези организации се оглавяват от г-жа Марина Дадикозян. И ето какво успяхме да направим през последно време: изградихме нов подход за конкурсно финансиране на програмите на сънародниците. Тази година при нас започна да работи конкурентна система на заявките, при която всяка организация на сънародниците, малка или голяма, може да представи своя проект и според резултатите от разглеждането им от специално създадена работна група се взема решение за подкрепа. Тоест, стремим се към това, включването и подкрепата на инициативите на сънародниците да се формира първо на базата на реални предложения и второ, изхождайки от факта, че това са най-добрите предложения към днешна дата от гледна точка на работата на диаспората, от гледна точка на работата на сънародниците във взаимодействие с българските организации. И разбира се,  тук присъства и темата за привличане на вниманието към реализацията на програмите на младите сънародници.

- Сред младите българи нараства интересът към руския език и култура. На какво се дължи това и какво прави РКИЦ, за да отговори на  полезната за двустранните връзки тенденция?

- Правим курсове по руски език, които се провеждат на територията на центъра. Мога да кажа, че се формира безпрецедентно търсене за тази езикова услуга. При нас, в РКИЦ, вече не достигат площадки за откриване на нови курсове по руски език, това е истина. И затова ние сме принудени, изхождайки от нуждите и исканията на  нашите български приятели, партньори, потребители на тази езикова услуга, да вървим напред и да изграждаме ефективна рамка за по-широко представяне на руския език на територията на България чрез така наречените „стартап лингвистични  площадки“, които в най-близко време ще започнат да работят в различни региони на България. И още нещо – това е максимална реализация на потребностите и нуждите на българската младеж за възможността да се обучават в Русия както платено обучение, така и на безплатна основа чрез програмата Russia.Study. Тази година квотата, утвърдена за България, е 220 души и на конкурса се борят примерно 2 - 2.5 младежа за място.

И както казах, ние естествено подкрепяме образователните инициативи, научно-техническите инициативи, създавани чрез взаимодействие на научните колективи, обществените организации и разбира се, по младежките направления. Това е един от ключовите приоритети на Россътрудничество в дадения момент.

- Има български младежи, които искат да учат в Русия. Какви са възможностите за реализиране на желанието им?

- Руското образование безспорно е едно от най-добрите в света и днес практически се признава от болшинството страни както в Европа, така и по света. Програмата Russia.Study създава уникалната възможност да се получи безплатно образование на високо ниво за сметка на бюджета на Руската Федерация в над 500 вуза по 600 различни специалности. Голям плюс е, че това образование може да бъде конвертирано, тоест, може да бъде получено на различни нива - започвайки от бакалавърско, и завършвайки с магистратура, специалност, докторантура - според търсенето на млади специалисти на пазара на труда. Програмата Russia.Study дава възможност младежите да си избират конкурентна образователна степен, която след това ще им даде възможност ефективно да се реализират и като млади специалисти, и по-нататък. И разбира се, и ние, и посолството на Руската Федерация в България, взаимодействаме с младежите, които учат в Русия, по всички въпроси от образователен и битов характер и мога да кажа, че получаваме положителни отзиви от студентите за това.

- И накрая да ви попитам какво ще отнесете от България в Русия като спомени?

- Разбира се, с мен завинаги ще останат всички приятелски връзки, които създадох тук с много голям брой хора. Това са прекрасни хора, благодарение на които можах да разбера какво означава истинската българщина, както и спецификата на страната. Аз вече казах, че времето, прекарано в България, остави само най-приятни спомени у мен и много полезен опит, който, надявам се, ще ми бъде полезен в по-нататъшната работа. А пък ако говорим съвсем откровено, такива командировки позволяват да се запознаеш с културата на народа, с особеностите на бита, с интересните страници от историята. Не туристическите, а онези,  истинските и сакралните за българския народ. И разбира се, аз ще отнеса със себе си спомените за много вкусната и интересна българска кухня. Както и тези за забележителните прекрасни места, каквито има по цялата територия на България: планините, горите, прекрасните водопади, морското крайбрежие, планинските ски курорти, екопътеките, както и много от онова, което обикновеният турист може би няма да може да види и научи. Разбира се, на всички свои приятели аз ще препоръчам да дойдат в България, защото тя е уникална страна, в която живеят уникални хора. И защото в нея за руснаците, въпреки нашата близост, все пак има много „тайнички“ и неизвестни неща, които човек би могъл да научи и даже да обикне.

- Какво бихте пожелали на вашия приемник на постовете в България?

- Навярно бих му предложил да бъде верен на тези традиции и подходи, които сме заложили ние, и на онези, които са заложени преди нас. Ние знаем, че Руският културно-информационен център е особено място, любимо място, и мисля, че в периода на моята дейност ние засилихме интереса към него и увеличихме неговата притегателната сила и за българското население, и за рускоезичната диаспора. Разбира се, би ми се искало това сътрудничество да продължи да се развива, да възникват нови проекти, за да има повече взаимодействие, работата да се изгражда във формат на взаимно включване, за да може това, което правим, да отразява характера на нашето разбиране, че нашите двустранни връзки са естествени, че културните контакти между нас са естествени, да отразява потребността от това, което се прави по вектора на културно-хуманитарното сътрудничество в смисъла на руско-българските отношения, и, разбира се, ще му пожелая развитие и ярки събития.

Материалът е предоставен от в. „Стандарт“ .