Вече десет години ние сме мост между испанската и българската култура

Той е роден в страната на баските. В страната на българите изгражда културни мостове между Испания и България...

Г-н Хавиер Валдивиелсо започва работа в Институт Сервантес още през 1998 г. Натрупва професионален опит, работейки в центровете на института в няколко държави: в Мароко – Рабат и Казабланка, в Италия – Рим, в САЩ – Ню Йорк и разбира се, в Мадрид. „За мен София се оказа подарък, тук вече съм директор. В България се чувствам много добре. Испанци и българи имаме някаква особена близост. Тук има славянско присъствие, но има и едно средиземноморско усещане, което е много близко до нашето. И точно то ни дава тази близост, въпреки че нашите народи са в двете крайни точки на Европа.“

Изтичащата 2016 г. бе важна за Институт Сервантес-София, защото той направи 10 години. Срещнахме се с г-н Хавиер Валдивиелсо, за да разговаряме за постиженията на института, за проявите по повод юбилея, за Коледата, която очакваме...

- Г-н Валдивиелсо, в навечерието сме на най-светлия християнски празник - Рождество Христово. Разкажете ни как го отбелязвате в Испания?

- Ние, испанците, го празнуваме по начин, подобен на този във всяка друга християнска държава. Отвъд религиозните вярвания, празникът е част от календара на всяка фамилия, част от работния календар, както е навсякъде. За Рождество Христово се събира цялото семейството. Най-очаквана обаче е нощта на пети срещу шести януари, когато децата получават подаръците. През нея, според вярата, тримата влъхви занесли дарове на новородения Исус в яслата. Затова в Испания точно тe дават подаръците на децата. Разбира се, дядо Коледа е много силен от гледна точка на рекламата. Затова има нещо като битка между него и влъхвите. Но испанската традиция е много силна. И тази битка все още я печелят Каспар, Мелхиор и Балтасар.

- Имате ли запазен някакъв обичай отпреди християнството, както при нас е бъдникът?

- Да. Аз съм от страната на баските и там имаме предхристиянски обичай. Свързан е с един персонаж - въглищар, който слиза от гората, за да донесе подаръци на послушните деца. Казва се Оленцеро. Той е предхристиянски, езически образ. Свързан е с отбелязването на зимното слънцестоене и възраждането на природата. Обикновено се изобразява като размъкнат, стар и грозен дядо, тъй като символизира изминалото старо време, след което ще дойде раждането на новото или новата година, пълна с живот.

- През 2016-та Институт Сервантес-София направи 10 години. Какво постигнахте за това време?

- Институт Сервантес е обществена културна институция в Испания, с 86 центъра по целия свят. През 2006 г. той отвори врати и в България. И ние разработихме една много интензивна програма, която мисля, че е важна за страната ви. Предлагаме курсове за изучаване на испански език, управляваме целия процес по изпитите DELE, с които се удостоверява владеенето му. Изградихме мрежа из цялата страна. Имаме библиотека - най-богатата на испаноезични материали в София. С нашата културна програма и с нашите дейности се опитваме да сме връзката с България. За тези години сме предлагали много срещи с писатели, правили сме дебати, представяли сме всички изкуства, образованието, културата... Средният брой на нашите културни прояви е 100 на година. Мисля, че така дадохме възможност на българите да се доближат до нашата култура - много богата и обширна. Опитахме се да бъдем мост между испанската и българската култура.

- Испанският е харесван език у нас...

- Преподаването на испански в България в последните години бележи ръст, особено в системата на държавното образование. Расте желанието за изучаването му в средното училище. Същото се случва и в университетите в София, Пловдив и Велико Търново. Затова ние, като институт, отворен към обществото, освен с възрастни, работим и с деца и юноши в специализирани курсове.

- Разполагате ли с конкретни цифри?

- Около 20 000 са учениците, които изучават испански език в България. А в Институт Сервантес-София имаме капацитет да запишем около 1 000 – 1 100 курсисти годишно и също бележим ръст. Най-важно е, че в средното образование учениците, които избират да изучават испански, стават все повече. Българските младежи си дават сметка, че испанският е вторият език за международна комуникация. Смятам, че те имат едно много добро обучение по английски език и когато трябва да изберат втори език, все повече избират испанския. Това се забелязва навсякъде по света. Над 500 милиона са испаноговорящите, те са втората по големина общност в САЩ, в 21 страни испанският е официален език. Тенденцията за увеличаване на присъствието му ще продължава.

- Този ръст има ли връзка с желанието на младите хора да следват в университети в Испания?

- Не е задължително. Има българи, които учат в Испания. Но младите хора знаят, че ако отидат да учат в Англия, например, там ще са много високо оценени, ако вторият им език е испански. Разбира се, без да изключвам българския.

- Разговаряйки за езика, да засегнем и литературата. Вашата инициатива „Сервантес в Перото“ е наистина много интересна и успешна. Разкажете ни повече за нея.

- Целта на проекта е да помогне и да даде тласък на превода и на издаването на испански и латиноамерикански автори в България. Много е важен пазарът на техните книги тук. Ние искаме да помогнем. Опитваме се да направим мост между испанските писатели, които идват да представят книгите си тук и българските писатели. Защото съществува обратен проблем. Много малко българска литература се издава в Испания, не се превеждат български автори. Ние не сме определящи за това, но можем да дадем тласък за подобряването на тази ситуация. Защото за нас българската литература е много важна, тя е част от европейската.

- Кои автори представихте тази година и кои ще представите през следващата? Как става подборът им?

- Първо установяваме кои испански автори ще бъдат издадени в България и тогава започваме да работим с издателствата, за да можем да помогнем за разпространението на книгите им. Това много пъти приключва с покана от наша страна да дойде испанският автор. Например, такъв е случаят с Игнасио Мартинес де Писон, който съвсем скоро представи в „Перото“ книгата си „Присъдата на утрешния ден“, с участието на българския писател Алек Попов.

Работим също и по теми. Скоро разработихме темата за журналистиката с изтъкнатия испански писател и журналист Алфонсо Армада, който разговаря с Елена Йончева.

За следващата година имаме различни проекти. За първи път в България ще бъде Мартин Касариего, чиято книга ще представим през февруари. През март предстои среща, свързана с театъра. Хуан Майорга, един много важен драматург от Испания, ще бъде тук и ще разговаря с преводачката Нева Мичева. Имаме желание да работим и по учебни модели между Испания и България, по темите на градското общество, Европейския съюз и т.н. Както например, този 8 декември представихме книгата „Кой управлява в Европа“ на преподавателя и политолога Хосе Игнасио Торебланка. За съжаление, самият той не можа да присъства, но направихме дискусия в „Перото“ с преподавателя проф. Лазар Копринаров от Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград.

- Българите следят с интерес и испанското кино. Какво ново да очакваме в тази насока?

- През май и юни всяка година организираме Седмица на испанското и иберо-американското кино. Миналатa година променихме модела на представяне. Преди филмите - всички със субтитри на български език, се показваха в едно кино, а сега вече работим с четири салона.

Също така в малката зала, с която разполага Институт Сервантес-София, всяка сряда предлагаме месечни тематични кинопоредици. Показали сме женското присъствие в киното /жени режисьори/, представяли сме колумбийско, аржентинско, съвременно испанско кино, Карлос Саура... Нашето кино е отворено за всички, безплатно и със субтитри на български език.

Участвахме и на „Киномания“ тази година, където бяха представени два или три испански филма. А в Седмицата на испанското кино може да се гледа некомерсиално кино.

- Вече и български филми участват на кинофестивали в Испания като този в Сан Себастиян и то успешно...

- Да. А преди дни българският филм „Слава“ спечели първа награда на Международния фестивал за младежко кино в гр. Хихон. Има експанзия на българското кино в момента, има и един много съществен скок в качеството, има и участие на фестивали.

- А какви са събитията, свързани с музиката?

- Българската публика познава най-вече комерсиалната испанска музика. Има интерес, разбира се, и към другите ритми, като фламенкото. Ние се опитваме да подкрепяме некомерсиалните автори и музика, с цел да създадем една своеобразна мрежа в Европа, за да могат тези творци да се опознават. В този смисъл тази година за първи път организирахме Фестивал за нова музика от Испания и Латинска Америка – „Оле“. Направихме три концерта на трима много млади изпълнители. Те не продават дискове в България, нито са участвали на концерти тук, но са на невероятно музикално ниво. Следващата година, през октомври, ще организираме второто издание на този фестивал.

Имаме и други музикални проекти. През февруари сме партньори за концерта на известния цигулар Ара Маликиян в Националния дворец на културата. Вярвам, че този проект ще изненада приятно българската публика.

Ние работим във всички направления в културата. Ето, и в момента тече чудесна изложба на Луис Басат - съвременно испанско изкуство, организирана съвместно с Фондация Фотофабрика и Квадрат 500.

- Коя, според вас, бе най-важната изява, с която отбелязахте 10-годишнината на Институт Сервантес-София?

- Създаването на музикалния фестивал „Оle“. Темата беше 10 години Институт Сервантес-София. Анализирахме резултата и решихме да го направим ежегоден Фестивал за нова музика от Испания и Латинска Америка. Това беше и кулминацията на празнуването на десетгодишнината ни.

Накрая искам да кажа, че ние благодарим много на България за това, че ни позволи да работим тук през тези 10 години. Ние й даваме приятелство, близост, възможност за опознаване на езика и културата ни. Но най-важното е, че тук ние намираме институции, които ни приемат, отворени са към нас и ни позволяват да работим. Затова и културните връзки между Испания и България са много позитивни. Затова и през следващата 2017 г. ни очакват много проекти и инициативи.

Снимка: „Дипломатически спектър“