Най-голямото постижение за една нация е да повярва в себе си

Г-н Мохаммад Али Киани е добре познат на софийския културен елит. Ерудиран и точен, дискретен и аналитичен, той отдава своите сили и енергия за популяризирането на иранската култура у нас вече четири  години. 

Целият му професионален път в Иран и по света е свързан с културата. Преди да дойде у нас, в родината си той е бил заместник-генерален директор по културните въпроси на иранците в чужбина, съветник на заместник-министъра по международните въпроси към министерството на културата на Иран, генерален директор по административните въпроси в Организацията за ислямска култура и връзки, генерален директор по протокола в същата организация, съветник на заместник-директора по политическите и международните въпроси в администрацията на президента. Извън страната си е бил културен аташе в посолството на Иран в Кувейт, заместник-съветник по културните въпроси в посолството в Сирия, експерт по културните въпроси в посолството в Карачи, Пакистан.

Срещнахме се с него по повод националния празник на Ислямска република Иран, за да ни разкаже повече за събитията от онова време, за съвременните постижения на страната си и за дейността на Културното представителство на ИР Иран в София, което работи под негово ръководство.

- Г-н Киани, на 10 февруари иранският народ отбеляза 38-та годишнина от Ислямската революция в Иран. Какво означава тази дата за вашите сънародници?

- Първо искам да поздравя по повод този честит и знаменит ден всички приятели на иранската култура и история, а също и пребиваващите в България иранци.

На 22-ри бахман 1357 г. (11-и февруари 1979 г.) иранският народ се вдигна на революция, която се смята за едно от знаменитите и велики еволюционни събития на ХХ век. По своята уникалност то силно се отличава от всички други световни революции и успява да изуми цялото човечество.

Ислямската революция в Иран поставя началото на нов раздел в културната и историческата идентичност на страната, като възвестява едно цивилизационно обновление, обхващащо ислямските ценности и идеали и заедно с тях изконната култура на иранската нация. Според еволюционно-историческите тълкувания, както и съгласно становищата на редица изследователи, Ислямската революция е нещо повече от обществено явление или историческо събитие.

В разясняването на причините, довели до нея и до отхвърлянето на режима на шахската династия Пахлави тогава, е нужно да се имат предвид следните фактори: пренебрегването на обществения глас, задушаването и сериозното противопоставяне на свободомислието; обвързаността на всички държавни елементи с великите световни сили и липсата на независимост при взимането на основните държавни решения; изоставането на страната в научно, промишлено и благоустройствено отношение; деградацията и борбата на управляващите срещу религията; всеобщите гнет и несправедливост в страната; появата на лидер със сила, величие и възвишено духовно проникновение.

- Имате предвид имам Рухолах Мусави Хомейни ли?

- Точно него. Уникалното и мъдро лидерство на имам Хомейни, особеното доверие на хората към него, специфичната религиозна и историческа връзка между духовността и народа са от основно значение за възникването на революцията, за назряването на социалното недоволство, за разпространението на революционните идеали, за създаването и утвърждаването на революционния дух и за всенародното участие.

Когато имам Хомейни въстава срещу действията на управляващите и започва борбата с обществените илюзии, предвид неговата харизма, дълбоката вяра на хората към него и изградената легитимност и престиж пред тях, той съумява да ги привлече и насърчи съобразно реализирането на целите на революцията. Той успява да пресъздаде пред народа ученията на исляма, смисъла на управлението и на човека, като същевременно разяснява и статуквото – все истини, които никой и никоя партия от тогавашното диктаторско управление не са се осмелявали ясно да изложат, а единствено той прави това обективно, като така допринася за пробуждането на иранския народ.

Разбира се, тази просветителска мисия на имам Хомейни не е без съответната цена. Авторитарният режим го изпраща в затвора, дълги години той е и в изгнание извън страната. Но въпреки това борбата на народа и на лидера на революцията в Иран продължава.

Петнадесет години са необходими, за да се стигне до победата. Учениците и приятелите на имама, хората от народа и интелектуалците в различните точки на страната, на събирания и сред различни прослойки, се посвещават на просвещението. Естествено хиляди са жертвите по този път, много хора попадат в затворите, където са жестоко измъчвани от шахския режим. Изпитвайки многобройни трудности и пречки, имам Хомейни през цялото време ръководи народния бунт с лидерско умение, ерудиция и смелост, а хората навлизат на бойното поле с такава солидарност и решителност, но и с голи ръце и без подкрепа от други държави, че никоя сила не е могла да им се противопостави. В края на краищата Ислямската революция побеждава.

- Казахте, че революцията е уникална. С какво?

- В периода на избухването на Ислямската революция в Иран световните сили се намират в епоха на разведряване на напрежението и мирно съжителствуване. Постигнато е разбирателство за изграждането на двуполюсен блок с цел запазване на статуквото. Предвид ползите, които шахският режим предоставя на двете велики сили тогава, те го защитават с всякакви средства до последните му дни. Очевидната легитимност на шахското управление през онзи период придобива такива измерения, че Западът определя Иран като „остров на стабилността“. Съвсем естествено е, че битката със зависимото управление, което е в разцвета си и се ползва от подкрепата на значимите световни фактори, е изключително трудна.

В подобни условия Ислямската революция в Иран постига успех срещу тираничния политически ред с най-малкото по мащаб кръвопролитие в световната революционна история и за най-кратко време реализира победа чрез всеобщо политическо участие и мобилизация на милиони иранци – без намесата на политически партии и само посредством отблъскването на въоръжените сили на режима от страна на невъоръжените маси.

Ислямската революция не е на прослойките или на класите, а в пълна степен е революция на народа, която бе извършена без каквато и да е подкрепа отвън и въпреки явната съпротива и целокупните усилия на Западния и Източния блок.

Една от най-големите тайни на успеха на нашето движение бе, че то се осланяше на духовността и третираше всички въпроси чрез духовни възгледи. Например борбата за неутрализиране на класовото неравенство е интерпретирана в ислямските учения, но тя се съчетава и съпровожда от дълбока духовност. От друга страна, свободолюбивият дух осезаемо присъства във всички ислямски постулати.

Шиитският ислям е елементът, който вдъхва на революционерите несломима сила в противопоставянето срещу шахския режим. В периода на своята революция иранците са в търсене на фундаментална трансформация в индивидуалното и социално битие, в обществения и политическия живот, в мисленето и кръгозора си. Именно в исляма те намират пътя към реформите.

С оглед вярата на революционните лидери в готовността на народа и оценяването на важността на демокрацията, три месеца след победата на революцията новите политически управляващи на „ислямската република“ насрочват обществен референдум, който ги утвърждава и легитимира пред иранския народ с мнозинство на гласовете от над 98%.

Още в самото начало на създаването си ислямската република декларира политическата си необвързаност с Изтока и Запада, както и независимостта си от световните сили. Чрез дълбока идеологическа промяна в национален мащаб се постига пробуждане, придвижване напред и самоидентифициране под мотото „Ние можем“. Независимо от многобройните трудности чрез Божията помощ и народната подкрепа се постига стабилност по пътя на прогреса и развитието.

- Какви са резултатите?

- Установено бе ислямско управление и налагане на религиозните ценности, постигна се социална справедливост в нейния най-широк и дълбок смисъл в сферите на икономиката, политиката, културата, правосъдието и др. Ликвидираха се класовите неравенства, премахна се социалната дискриминация и се създадоха условия против появата на каквато и да е тирания и злоупотреба с личността.

Един от устойчивите стълбове на Ислямската революция и естествено една от основните й цели бе свободата - дотолкова, че един от най-важните народни лозунги тогава бе „Независимост, свобода, ислямска република!“ Свободолюбието е сред отличителните черти на иранците. Затова и независимо от целия натиск и всички трудности за иранския народ, през своята история страната не е попадала под чужда колонизация. Естествено свободата се намира в приетите от иранския народ ценностни рамки. Предвид обстоятелството, че в своята същност революцията изповядва справедливост, основното задължение на управлението в ислямската република е уважението към разумните свободи, създаването на свободомислещо общество и предотвратяването на възникване на тиранична среда. В конституцията на ислямската република е отделено голямо внимание на тази тема.

В резултат на революцията се постигна държавна независимост, развитие и прогрес. Чрез изпълнението на тази мисия се осъществи и научен растеж и разцвет на индивидуалния и морален потенциал в рамките на обществото. Благоустройството и икономиката на страната също отбелязват напредък.

- Каква е връзката на Ислямската революция и културните постижения?

- В основата си Ислямската революция в Иран е чисто културна. Културната област е сред основните стълбове, претърпели значителни промени след революцията. В различни раздели от конституцията се съдържат тълкувания относно културните цели и достижения, поставени пред обществото.

Есенцията на културата в Ислямската революция е от изключителна важност, а основните й проявления могат да бъдат наблюдавани с утвърждаването на чувството за национално достойнство. Със завършека на Ислямската революция и под мъдрото ръководство на имам Хомейни чувството за национално достойнство придоби допълнителни измерения сред иранското общество и особено сред елита и младежта, в областите на науката, културата, спорта и икономиката. Най-голямото постижение за една нация е да повярва в себе си и заедно с положителното отношение към други държави и ползването на техния опит да се уповава на собствените си възможности.

Културните политики на управлението в ислямската република са насочени към: ислямския светоглед и антропология, базирани на уважението към човешкото величие; духовността и силата на вярата; благосклонността; усъвършенстването; идеализма; стремежа към независимост; свободолюбието и самоуважението.

Днес важните дела, с които са ангажирани университетите, лабораториите, научно-изследователските и индустриалните центрове – особено в областите на науката, технологиите, но също така и на културата и обществените процеси, включват осъзнаването на собственото значително национално достойнство, чиито предпоставки са създадени по време на културната революция.

Оттук можем да заключим, че Ислямската революция подготви условията за научния и културен прогрес, за повишаване нивото на социалната наука и познание, както и за утвърждаването на изследователския и предприемаческия дух сред иранското общество. Също така в контекста на консолидирането на чувството за самоувереност, себеупование и научно дръзновение, премахването на усещането за малоценност пред чуждите сили, използването на собствения научен потенциал, налагането на културата на независимостта и колективизма и ликвидирането на културата на пасивността, тя придаде значение на разнообразяването на културните традиции, аналитичните основи и културните преобразования. Чрез възраждането на основните ирано-ислямски ценности тя пристъпи към подсилване на културната идентичност и националното единство. Освен това тя даде началото на културна политика, основана на инициативността, креативността и отговорността, и чрез издигането на научните постижения и познания, на вярата и духовността, съумя да допринесе за утвърждаване престижа на свободомислието, религията и новаторството, за премахване на закостенялостта и за подготовката на почвата за интелектуален, познавателен и граждански прогрес в страната.

Според възгледите на Ислямската революция голямо значение се отдава на добрите отношения с останалите държави, на мирното съжителство на фона на установена световна сигурност. Ислямската република постоянно е ценяла приятелските връзки с другите страни. Като държава, която лично се е докоснала до тиранията и колониализма и през годините след победата на революцията е била обект на терористични атаки в най-широк смисъл, тя никога не се е стремяла към деспотични взаимоотношения и винаги се е противопоставяла срещу всякаква агресия, диктатура и проява на тероризъм. Това се смята и за най-дълбокия фундамент на революцията.

В същото време съществуват и държави, които в исторически план никога не са влошавали отношенията си с Иран, а напротив - винаги са поддържали мирни връзки, основани на уважение. Контактите с тези държави са приоритетни за управлението на ислямската република.

България е сред страните, които неразривно са имали позитивни отношения с Иран. Разбира се, общото ни културно минало, както и съществуващата положителна настройка сред българското правителство и народ, допълнително формират и допринасят за здравите ни междудържавни връзки.

- Трябва да отбележим, че отношенията ни в сферата на културата са добри. Културното представителство на ИР Иран в София имаше редица ярки прояви през 2016 година...

- Да, изтеклата година бе изпълнена със събития. Сред най-важните от тях мога да посоча провеждането на „Седмица на иранската литература и поезия“, срещата с ирански и български поетеси в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, участието на български преподаватели в международния панаир на книгата в Иран. Проведе се и „Седмица на детското приятелство“ с деца от Иран и България. Участвахме във фестивала „Пътят на килима“. Ирански музикални групи се включиха в международни фестивали в България. Студенти от специалност иранистика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ заминаха на обучение в Иран.

Културното представителство взе участие и във филмовите фестивали Sofia MENAR Film Festival и „Любовта е лудост“, в рамките на които бяха показани повече от 11 ирански филма с български субтитри, както и на Международния панаир на книгата в НДК. През изминалата година проведохме и редица конференции и публикувахме много книги.

- Какво да очаква българското общество през 2017-та?

- През новата година то може да очаква точно толкова пълна програма, колкото имахме и през изминалата. През 2017-та започват подготовките по отпразнуването на 120-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Иран и България. Също така ще се проведе конференция под надслов „Културен диалог между Иран и Балканите“. И през тази година ще участваме във филмови фестивали и благотворителни базари.

- Предстои ви празникът Ноуруз. Как ще го отбележите?

- Ще отбележим Ноуруз с празненство, на което ще присъстват иранците, живеещи в България, и приятелите на персийския език и култура. За празника сме поканили музикална група от Иран. По традиция ще подредим и маса с така наречените „Хафт син“ (Седемте „С“), на която трябва да присъстват седем ястия, чиито наименования започват с буквата „с“. Те са символ на плодородието, изобилието, здравето и красотата.

Ако ми позволите, бих искал да благодаря сърдечно на „Дипломатически спектър“ за отделеното внимание.

Снимка: личен архив на г-н Киани