Да бъда двигател в обмена на умения и талант, на нови идеи между творците от Италия и България - това е най-удовлетворяващото постижение за мен

След придобиване на магистърска степен по литература и чужди езици през 1978 г. в Римския университет „Ла Сапиенца“, г-жа Луиджина Педди преподава няколко години в гимназия. През 1984 г. тя печели награда на Европейската програма за обмен за Италия и става официален обучител на учители към Италианския департамент за обществено образование. Получава магистърска степен по Управление на културата от университета „Ка Фоскари“ във Венеция и през 1998 г. е назначена от италианското Министерство на външните работи да представлява Италия по културните въпроси в гр. Шанхай. Мисията й в Китай продължава три години. Там тя основава първото италианско начално училище „Джани Родари“ и първият италиански следдипломен курс в Международния Шанхайски университет. През 2004 г. г-жа Луиджина Педди е изпратена в гр. Сао Пауло в Бразилия, където ръководи Италианския културен институт до 2009 г. Същата година е назначена за директор на Италианския  културен институт в гр. Каракас, Венецуела. През 2013 г. се завръща в Министерството на външните работи в Рим, където наблюдава отдела за международно научно сътрудничество. От началото на 2015 г. е директор на Италианския културен институт - София.

- Г-жо Педди, в навечерието сме на Националния празник на Италия - 2 юни, Провъзгласяването на Републиката от 1946 г. Как ще отбележите събитието?

- Лесно може да се досетите колко е важна тази дата за всички компоненти на италианската система, включваща не само нас, но и ICE -Агенцията за промотиране в чужбина и интернационализация на италианските предприятия, Конфиндустрия България и Търговската камара, ръководени от посолството. Всяка година около тази дата организираме Италианския фестивал, в рамките на който има инициативи, идващи от различните изброени действащи лица.

Тази година предлагаме мода, съвременно изкуство, гастрономическа изложба, кино, фестивал на късометражни филми, различни срещи с графичен дизайнер, учен и икономисти, съвременна италианска музика, театър,концерт на хор „Матера“, класическа и съвременна литература. Събитията ще са най-вече в София, но също така и в Пловдив, Благоевград, Велико Търново, Балчик, Созопол и Варна. Подробна програма може да откриете на сайтовете www.ambsofia.esteri.it и www.iicsofia.esteri.it .

-  Италианският културен институт в София е открит през 1950 г. Как се развива той през годините?

- Това е дълъг път, изграден от малки стъпки - с проекти, целящи да подобрят взаимното познаване на нашите култури, за да интегрират онези аспекти, които са все още неизвестни. Различните местоположения в София, където Италианският културен институт открива свои офиси, разказват достатъчно за историята му. Още в началото интересът на българските потребители към нас нараства и това налага да се разделим на две различни места. Това позволява на всички студенти да следват нашите курсове по италиански език. Днес те се провеждат на бул. „Патриарх Евтимий“ № 21. Докато по-тесните отношения с българските институции и преди всичко нарастващата нужда от планиране на дейности с посолството, ни принудиха да се преместим в самия център на града. Нашият офис днес е в сградата на мисията ни, със самостоятелен вход откъм ул. „Париж“ № 2б.

- Какво е развитието на дипломатическите ни отношения в областта на културата в момента?

- Духът на сътрудничество е висок. Например, заедно с нашето посолство, на 10 март т.г. организирахме важна среща за ролята на Европа, по повод 60 години от Римския договор. Благодарим за сътрудничеството на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и за участието на много представители на българското министерство на външните работи в нея.

Друг пример за развитието на нашите отношения идва от изкуството, изложено на обществени места. Посветихме усилия, за да направим българските художници известни, като Асен Пейков, чиято статуя на Леонардо да Винчи приветства всички на летището в Рим; като Георги Чапкънов, чиято статуя на Джузепе Гарибалди е разположена на едноименния площад в центъра на София, независимо от последните проекти за обновяване на тази част на столицата. И не на последно място, Българският културен институт в Рим беше открит през 2006 г. и с него имаме открит диалог за общи проекти.

- Ярко събитие в София през месец април бе откриването на изложбата „VIVA ITALIA! Траектории на италианското изкуство от XX и XXI век“. Какво искахте да покажете на българската публика чрез нея?

- Искахме да споделим положителен опит и ноу-хау. Възходите и паденията са обичайни в творческия процес на една страна: вярно е, че Италия е дала на света най-значимите художници от миналото и е минала през трудни периоди през последните векове. Разцветът на иновациите и творчеството дойде отново след ужасния период на Втората световна война, когато всичко изглеждаше унищожено. Резултатът е мозайка от много различни успешни експерименти, артистични течения, комбиниране на материали, взаимодействие с други области на изкуството, от поезия до музика, изследвани и експортирани до такава степен, че са повлияли върху изкуството на други страни с повече икономически възможности. Комбинацията от тези нови елементи винаги е придружавана от наличието на символи или припомняне на нашето минало, важни неща, за да продължим напред. С повече от 100 художници, представени в изложбата, ние със сигурност сме дали доказателства за тази естетическа философия. Това е най-важното послание, което сме горди да споделим с една страна като България, толкова обединена в своята славна история и традиция.

- Освен с изобразителното си изкуство, Италия е известна и със своята музика. Ние, българите, я обожаваме. Какво планирате в тази сфера като прояви?

- Изложбата Viva Italia показва пътя на пластичното/фигуративно изкуство през последните 70 години и решихме, че е интересно да се покаже и еволюцията на музиката. Затова планирахме и „Концерт камерна музика Viva Italia!“. Музиката се е променила много през вековете: атонална, додекафонична, синкопирана; понякога е много трудно да се чуе не само в Италия, но и по целия свят, поради опита на композиторите - драматичен и силно повлиян от съвременните житейски ритми. Предлагаме представяне на италиански композитори, живели през тези интензивни години да придружи експозицията, тъй като музиката е познала през това време различни тенденции и влияния. С такава цел сме планирали и концерт на италианска електронна музика по случай Нощта на музеите: без лимити, без граници на творчеството.

- А в областта на литературата?

- „Бесният Орландо“, който направи 500 години, е много добра възможност младите студенти, а и не само те, да мислят за:

1) уважението на италианците към българите от онова време. Всъщност Ариосто, авторът на това стихотворение, посвещава две глави на славната история на българския цар Ватран и неговия народ;

2) техниките на визуална комуникация, експериментирани по онова време: „Бесният Орландо“ е първият бестселър по това време след Библията!

3) анализа на символа, използван за предаване на идеи;

4) сравняването на теми и сюжети между старата и съвременната литература.

В момента изложбата се провежда в едно училище, всъщност то е третото поред, където тя е показана, а се очаква да гостува в още три учебни заведения в България.

През годината ще си припомним и Луиджи Пирандело, бащата на съвременния театър, по повод 150-годишнината от рождението му.

Поканили сме Паоло Мацарело, учен и автор на романа „Билката на кралицата“, за да отговори на общественото любопитство по повод едно конкретно българско растение, споменато в книгата му, която вече е преведена на български език.

От 16 октомври ще започне Седмицата на италианския език и култура и за нея сме поканили един кинематографист, който да придружи деликатния момент на преминаването от литературата към киното в еволюцията на нашия език.

Представянето на текста на естетическия философ Джордано Бруно „Пепеляната вечеря“, внимателно превеждан на български, става толкова добре, че планираме да публикуваме и различни други негови писания.

Помощта, която получаваме от редактори и сътрудници за превода на италианските книги на български език, показва колко широки и дълбоки са интересите на местната общественост - от история до литература, от изкуство до наука.

- Какво още да очакваме през тази година?

- Музиката има важна роля. Присъединяваме се към Международния джаз фестивал в Банско с няколко групи и солисти. Арфист ще бъде поканен да свири и в Националното музикално училище. Освен вече описаната Седмица на италианския език и култура, от 20 ноември ще се проведе и седмица, посветена на обработката и подготовката на италианската храна и вино. Други две важни дати са посветени на опазването на културното наследство. Традиционната кинопанорама, с филми от последните години за съвременния начин на живот в Италия, е фиксирана за декември и ще се проведе освен в София и в още четири български града.

-  Една от основните функции на Института е разпространението на италианския език. Голям ли е интересът на българите към него? Колко наши сънародници изучават италиански език в момента?

-Както вече казах, ние се опитваме да отговорим на растящия интерес към италианския език. В момента в българските училища 2 314 души - на възраст от 6 години нагоре, изучават италиански на различни нива. За съжаление, нямаме данни за учениците, които са го предпочели в частните езикови училища в България.

- Каква мечта имате като директор, какво още бихте искали да реализирате?

- Организирали сме концерти, театрални представления, филмови и художествени лаборатории, фотографски конкурси и литературни четения. Включвахме в тези събития и български творци, като ги насърчавахме да се присъединят със своето творчество. По този начин с нови идеи се обогатиха и италианските артисти, дошли тук - това е истинската цел на моето присъствие. Да бъда двигател в обмена на умения и талант, на нови идеи между творците от Италия и България - това е най-удовлетворяващото постижение за мен.

- Кои културни постижения на нашата страна Ви впечатляват?

- Отначало дълбоката компетентност и голямото внимание на българите в говоренето на италиански ме впечатлиха много. По-късно разбрах, че имате талант за чужди езици, може би благодарение на различните фонеми, с които езикът ви е богат. Казвам на моите приятели в Италия, че страстта към литературата, заедно с усета за езици, води до запазването на пазара за книги втора употреба на площад „Славейков“, където можете да намерите произведения на много езици. От друга страна, книжарниците тук не са супермаркети за печатни страници, където те могат да бъдат набързо платени. Те са място за срещи, където хората наистина общуват, отварят книги и четат пасажи, с малки дивани или столове, подканващи за разговор или за кафе с приятели – книги или хора. Дори младежите тук са добре информирани за политиката и по много други теми - като икономиката например, за разлика от средноевропейското ниво. Концентрацията на театри в центъра на София, в сравнение с процента хора или квадратни метри, е наистина предизвикателство за много други столици. Дори казвам на моите приятели за националната ви гордост: че референдум да се замени кирилицата с латиница (както направиха други страни) тук никога не е бил на дневен ред. И още нещо - освен че сте истински компетентни любители на музиката, националният ви танц е широко практикуван не само в частните и държавните училища, но както лично съм се уверила, при всеки хубав повод. Хората спонтанно пускат музика и започват да танцуват, като се хващат за ръце: това е наистина красиво.

Снимки: личен архив

1. Н. Пр. г-н Стефано Балди, извънреден и пълномощен посланик на Италианската република в Република България, г-жа Луиджина Педди, директор на Италианския културен институт – София, г-жа Величка Велянова и преводачката Елза Хаджийска на откриването на изложбата „Бесният Орландо“
2. Н. Пр. г-н Стефано Балди, г-жа Аделина Филева, директор на Софийска градска художествена галерия и г-жа Луиджина Педди на откриването на изложбата „Viva Italia!“
3. Н. Пр. г-н Стефано Балди и г-жа Луиджина Педди с духовия квинтет „Анемос“ на концерта им в Централния вонен клуб в София през февруари
4. Н. Пр. г-н Стефано Балди и г-жа Луиджина Педди на събитие в Езиковия център на Италианския културен институт в София