Печат 

Интервю с г-жа Ирина Бокова, генерален директор на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура - ЮНЕСКО

Името на българката в момента е може би най-често цитираното за поста генерален секретар на Организацията на обединените нации (ООН), чийто избор ще бъде през 2016 година. Неслучайно. Изключителната й ерудираност, натрупан огромен управленски и политически опит на световно ниво, забележителната й дипломатичност, са само част от качествата, заради които светът я уважава. За това говорят и признанията, които Ирина Бокова - генерален директор на ЮНЕСКО, получи през 2015 г. През юли стана носител на престижната Награда за мир на Мостар. Дни по-късно, в Елисейския дворец френският президент Франсоа Оланд й връчи отличието Командор на Ордена на почетния легион - за големите й заслуги в борбата срещу неграмотността и фанатизма, за усилията й за овластяване на жени и момичета чрез образование, за опазване на културното наследство, особено в страните в конфликт - Сирия, Ирак и Мали. През ноември Ирина Бокова бе удостоена със специална награда на международната еврейската организация за човешките права „Симон Визентал“ в Капитолия, Вашингтон. През декември в Санкт Петербург я направиха Почетен член на Руската академия на науките...


-    Г-жа Бокова, през 2015 г. организацията, която ръководите, отбеляза своята 70-годишнина. В западни медии ви определиха като жената, която успя да реформира ЮНЕСКО. Какво направихте и какво още предстои в реформата?

-    Реформата в ЮНЕСКО, която аз започнах още с моето избиране през 2009 г. и която беше ускорена от финансови трудности, с които организацията се сблъска малко по-късно, беше насочена основно към това тя да бъде по-близо до своя мандат, по-адекватна на това, което се случва в света като проблеми, като предизвикателства, като очаквания и по-ефективна от гледна точка на изразходване на финансовия си ресурс. На практика аз намалих административните разходи, бих казала, драстично, за да могат повече средства да бъдат насочени към програми, реформирах присъствието на ЮНЕСКО в света – в момента ние имаме регионални и национални представителства в над 53 държави, направих възможното организацията да се утвърди като лидер в основните сфери на своята дейност. Тук имам предвид Световния форум на образованието през 2015 г. в Южна Корея, на който ние на практика очертахме Цел 4 на Дневния ред на Организацията на обединените нации за образование за устойчиво развитие, също и културата като един от основните двигатели на развитието, както и всичко останало, свързано с нашия мандат.

-    Част от тези промени ли беше откриването на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа в София?

-    Това, разбира се, беше и една моя амбиция като българка - генерален директор на ЮНЕСКО. Инициативата за създаване на регионален център обаче започна, още когато бях постоянен представител на България към организацията. През 2008 г. в София се състоя заседание на Комитета по нематериално наследство, което аз имах честта на председателствам. Тогава тази инициатива беше лансирана от президента Първанов. Едно от първите неща, които исках да направя като генерален директор на ЮНЕСКО, беше да създадем това регионално бюро. То е естествен израз на богатството на България, на българския фолклор, традиция, устно творчество, на всичко, което българите имаме като дух, като идентитет и разбира се, на нашата отвореност към региона и света. И аз съм много радостна, че бюрото работи, че е създало много сериозна мрежа в региона и вече дава своя съвсем конкретен принос. Уверих се в това на 12 декември, когато присъствах на една регионална конференция в София, посветена на 70-годишнината на ЮНЕСКО, с която на практика регионът отбеляза този важен юбилей.

-    Международна група от експерти в момента работи върху една нова История на ЮНЕСКО, основана не само върху идеите за един по-добър свят, но и върху тяхното изпълнение и прилагането им в практиката. Възможен ли е резултат в нашето размирно време?

-    Въпросът е много интересен, тъй като, както вече казахме, ние току-що чествахме нашата 70-годишнина. 70-годишнина на една организация, която е дала толкова много на света. Често пъти забравяме или приемаме като даденост нещата, които ни заобикалят, но които не са съществували преди ЮНЕСКО да бъде създадена. Имам предвид културното наследство. Може ли да си представим света днес без Конвенцията за световното културно наследство? Една велика идея, която обединява хората по света, както нищо друго. За пример ще дам Боянската църква, която ние всички познаваме още от детството си и която е символ на българщината. Тази малка изящна църква с великолепни стенописи, които, както всички знаем, са началото на Европейския ренесанс, е толкова значима, че зад нея застава цялото човечество, защото тя представлява изключителна културна ценност за него. Затова всички в света, които се интересуват от култура, от история, я пазят и настояват тя да бъде запазена.
Или пък, ако се разруши един паметник на културата, което виждаме, за съжаление, днес да се случва с този екстремизъм, какъвто е Палмира или Нимруд или Хатра, ние всички страдаме, ние всички се възмущаваме. Това е идеята на ЮНЕСКО.
И сега – новата история на ЮНЕСКО. Това е според мен историята, свързана отново с това как чрез култура, образование и повече наука да съдействаме за решаване на проблемите в днешния много тревожен свят на нарастващи конфликти, на все още съществуваща бедност в много части на света, на нетолерантност.

-    През миналата година, благодарение на вашата активна роля, бе приета Резолюция 2199 на Съвета за сигурност на ООН за опазване на културното наследство на Ирак и Сирия, подкрепена от Съединените американски щати и Русия. И въпреки всичко разрушенията продължават. Има ли изход?

-    Много труден въпрос. Аз самата много често съм си го задавала и съм се питала какво още може да направим. Това, което се случи и се случна в Сирия и Ирак, това, което аз нарекох културно прочистване, тъй като не виждам как по друг начин да нарека случващото се, е една голяма драма, една голяма трагедия за целия свят. Защото културата и историята са общи. Близкият изток е люлката на нашата цивилизация, той е кръстопътят на различни култури. И ако Палмира предизвика толкова много реакции и такова огромно възмущение от опитите за нейното разрушаване, то е, защото тя наистина е кръстопът на персийската, азиатската, византийската, римската и местната култури. Днес стои въпросът дали ние можем в по-голяма степен да интегрираме културата, да накараме политиците, стратезите, тези, които се занимават с проблемите на мира и на сигурността, да направят нещо. И фактът, че Съветът за сигурност вече се занимава с тези въпроси, е достатъчно доказателство за това, че едно такова разбиране съществува.
А другата, тъмната, по-скритата страна - е трафикът на културни ценности, с който се финансира екстремизмът. Това също е въпрос, който ни занимава много активно. Работим с Интерпол, с много правителства, с музеи, с частния сектор, с колекционери и мисля, че сме постигнали немалко. Повече от 35 държави в света, в рамките само на една година, са променили своето законодателство или са укрепили своите институции, създали са друг механизъм на обмяна на информация и сътрудничество между службите - полиция, разузнаване, съдебни издирвания, за да може този трафик да бъде ограничен и да бъде спрян.

-    Войнстващият екстремизъм не е ли всъщност пропаганда на омраза? Как ние бихме могли да се справим с него, той не е ли вече в ума, в душите на част от хората. Бихме ли могли поне да се върнем на позициите, на които бяхме преди кризата?

-    Това, което казвате, е точно позицията, която аз споделям. Само с военни средства в момента не биха могли да бъдат решени тези конфликти, тези проблеми на една по-дълготрайна основа. Става дума за умовете на хората. В момента се води една война, една битка за умовете и сърцата на хората, най-вече за тези на младите. В този смисъл образованието, отхвърлянето на езика на омразата, имат изключително голяма роля. Неслучайно, когато президентът Барак Обама свика през месец септември миналата година, в рамките на сесията на Общото събрание на ООН, една голяма среща на най-висококо равнище по въпросите на борбата срещу войнствения ексремизъм, аз бях единственият ръководител на организация от системата на ООН, поканена да участвам и да се изкажа точно по въпросите на образованието и как чрез образование да се възпитават младите хора в дух на толерантност, уважение към другите, разбиране. Защото глобализацията, новите технологии, за съжаление, са използвани често пъти с цел радикализация, опит за налагане на езика на омразата. И в борбата с тази тенденция ЮНЕСКО играе изключително голяма роля. Ние свикахме, по време на нашата Генерална конференция, първата по рода си Конференция на министрите на образованието. В нея участваха 80 министри по тази тема – как чрез образование да се борим срещу войнствения ексремизъм.

-    Езикът на омразата стана много актуална тема и у нас. Вижте какво се случва и в Германия...

-    В света има невиждана ситуация - повече от 60 милиона бежанци. Само през 2015 г. почти всеки ден 140 000 души са били прокуждани от своите домове. И разбира се, Европа, която е модел на демократично развитие, на  социален и икономически просперитет, ги привлича. Говорим не само за бежанци от Сирия и Ирак, а и за такива от други региони. Това, което има опасност да се породи, е едно невъзприемане на другия. След първия ентусиазъм и състрадателност, които са много естествени, може да се тръгне в обратна посока. Това е много тревожна тенденция. Хората трябва да бъдат подготвени, трябва да има едно общо разбиране. Но и законите на всяка страна трябва да бъдат стриктно спазвани. Да не говорим, че радикализацията на младите често пъти води до ужасяващи терористични актове, каквито видяхме в Париж през ноември м.г. Но трябва да се създава едно чувство на толерантност, на разбирателство в рамките на закона.

-    В Париж се състоя и Конференцията за климатичните промени в края на миналага година, на която ЮНЕСКО бе съорганизатор. Постигнаха ли се на нея очакваните от вас резултати?

-    Тя наистина бе голям успех. И за него трябва да отдадем дължимото на Франция, на френската дипломация, на президента, защото те направиха този успех възможен – с много работа, с много дипломация, с включване на всички страни в процеса.

-    Преди месеци представихте програмата "Овластяване на подрастващите момичета и млади жени чрез образование" за премахване на все още съществуващата разлика между половете в образованието...

-    Равноправието на жените, овластяването им минава без съмнение през образованието. Ние не може да говорим за възможности за милиони жени в света, и за тяхното равноправие, когато те са неграмотни. В света има 58 милиона деца, които не ходят на училище, по-голямата част от тях са момичета. Говоря за началното образование, на следващия етап тази цифра се увеличава. Много девойки на 10-12 години спират своето образование. Това е една много крехка възраст, чувствителна, на която проблемите - както образователните, така и здравните, са много важни. На тази възраст много момичета забременяват или пък биват омъжвани. Така че аз мисля, че нашата организация – ЮНЕСКО, лидер в областта на образованието, трябва да постави като основен приоритет образованието на момичетата. Това беше поводът да лансираме с Хилари Клинтън,  когато тя беше държавен секретар на САЩ, инициативата Глобално партньорство за момичета и жени за образование. И аз бях много щастлива, защото това беше първият държавен секретар на САЩ, който посети ЮНЕСКО, а видяхме, че неотдавна и Джон Кери беше при нас.
Наскоро изготвихме, заедно с Организацията на жените при ООН и с Фонда за народонаселението, една голяма програма за образование на млади момичета, по която сега започваме да работим много активно.

-    Вече и България обогатява тази тъжна статистика...

-    За съжаление. Затова образованието заема важно място и в приетия Дневен ред за устойчивото развитие на ООН, който е универсален и не е насочен само към развиващите се страни. Там има критерии, които засягат всички страни, в това число и европейските. Така че мисля, че нашата роля в тази насока е много важна.

-    Какви са промените в световния културен пейзаж десет години след приемането на Конвенцията за опазване и насърчаване на многообразието от форми за културно изразяване?

-    Това е една много интересна конвенция за развитието на така наречените културни индустрии или креативната икономика. Тя стимулира ролята на културата в развитието на всяка една страна. Миналата година отбелязахме десет години от нейното приемане. Ние, в ЮНЕСКО, сме убедени, че културата не е стока като всяка друга. Културата е свързана с идентитет, с развитие на творчество, на креативност, на многообразие, на лингвистично разнообразие. Убедени сме, че стимулирайки развитието на националните култури, светът поддържа културното многообразие, за да не се превърнем в един момент в една единствена култура на консумацията.
А освен това културата допринася много и за развитие на икономиките. По наши данни тя е най-бързо развиващият се икономически сектор в света. В много страни процентът на приходите от култура е двуцифрено число. Близо 30 милиона души в света са заети в културния сектор – повече от заетите в автомобилната индустрия. В нововъзникващите икономики - Китай, Индия, Индонезия, Бразилия, културните индустрии се развиват много бързо. От тази гледна точка нашата теза е, че инвестиите в култура са може би едни от най-добрите. При това има много широк спектър от културни индустрии, които се развиват бурно и ние искаме да ги подкрепим.

-    "Свободното движение на идеи чрез слово и образ" е мотото, под което ЮНЕСКО се стреми да насърчава развитието на свободни, независими и плуралистични медии. Но медиите стават все по-зависими в цял свят. Как ще се постигне свободата на изразяване и независимостта им според вас?

-    В днешния свят и по тази тема има дискусии. ЮНЕСКО е организацията, която се бори, която разпространява, която внушава, която настоява, която декларира значението на свободата на словото, на свободните, независими и плуралистични медии. Това е част от демократичното и устойчиво развитие на всяка една държава. През миналата година ние публикувахме един доклад, свързан с тенденциите в медийното развитие в глобален мащаб. От една страна смятаме, че свободата на словото и журналистите трябва да бъде гарантирана законодателно, че трябва да се работи за създаване на възможности за плуралистични медии. Новите технологии и интернет спомагат за това. Но от друга страна, ние смятаме, че  трябва да съществуват етични норми и стандарти, които да регулират по един естествен начин работата на медиите. Опитваме се да изучаваме тези нови тенденции и на практика този доклад, който публикувахме, сега ще бъде разработван в детайли в отделните области.

-    Вашата кандидатура за поста генерален секретар на ООН е може би най-силната. Докъде стигна процедурата?

-    Официално тя започна неотдавна от страна на Общото събрание на ООН и на Съвета за сигурност. Аз, разбира се, се чувствам отговорна, защото има решение на предишното правителство, потвърдено от министър-председателя и външния министър. Ние сме на финала и очаквам в най-скоро време правителството да информира Общото събрание и Съвета за сигурност за моята кандидатура. Чувствам голяма отговорност, защото в момента светът наистина е изправен пред много кризи, има много проблеми - на развитие, на бедност, на климатични промени, на променяща се геополитика, на необходимост от едно по-голямо разбирателство, диалог между култури, толерантност, за която ООН има своя принос.

-    Кое онова нещо, което може да обедини 193-те страни членки на тази организация според вас?

 Аз вярвам в многостранната дипломация. Аз съм убедена, че в света няма друга платформа и няма друга организация, която би могла да обедини 193 държави. Смятам, че необходимостта от повече дипломация се връща и това го видяхме на преговорите между Иран и страните, които участваха в тях, това го виждаме и в опитите да се реши сирийската криза. Мисля, че няма друг начин за разрешаване на тези кризи на дълготрайна основа. Конфликтите и войните в наше време не са тези, които ние познаваме от миналото. Това не са традиционните, класическите войни между държави. Това са конфликти, които са вътре в обществата и за разрешаването им се изисква много повече дипломация. А това може да го даде само ООН.

 Снимки: Copyright UNESCO.

1. Г-жа Ирина Бокова с кмета на гр. Мостар г-н Любо Бешлич и директора на Центъра за мир Сафет Уршевич, при получаването на престижната Награда за мир на Мостар за 2015 г.
2. Президентът на Френската република Франсоа Оланд й връчва отличието Командор на Ордена на почетния легион на тържествена церемония в Елисейския дворец.
3. С равин Марвин Хайър, основател и декан на Центъра „Симон Визентал” в Капитолия, Вашингтон, където бе удостоена със специална награда на международната еврейската организация за човешките права
4. На откриването на Световния форум на образованието през 2015 г. в Южна Корея