Амбицията ми е да правим програми, с които да привличаме още повече млади хора

 

Великден е. Спомням си прекрасната дългогодишна традиция на Унгарския културен институт /УКИ/ – да кани широката публика, и най-вече децата, да боядисват Великденски яйца според унгарската народна традиция.

Споделям това в началото на разговора ни с г-жа Дьорди Димитров, на което тя с усмивка отговоря: „Тази година, за съжаление, това не стана, защото разликата в датите на унгарския и българския Великден беше много голяма. И се губеше смисълът.“ Но пък толкова други неща се правят тук...

Точно преди една година – на 1 май 2015 г., г-жа Дьорди Димитров е назначена за директор на Унгарския културен институт в София. Но тя работи в тази институция над 8 години и разбира се, я познава из основи. Още повече, че през периода 2010 - 2011 г. е изпълняващ длъжността директор. Познаваме я отдавна и затова не се учудваме, че разговорът с нея тече леко, че тя познава прекрасно българите и българската култура, както и историята на културните взаимоотношения между България и Унгария...

- Госпожо Димитров, откакто сте директор на УКИ, се проведоха поредица от ярки културни прояви, които се забелязаха от българското общество. Вашата равносметка за постигнатото?

- Акцентът в програмата ни през това време падна върху октомврийските събития миналата година, свързани и с юбилея на големия унгарски поет Ласло Наги. Започнахме да ги подготвяме, разбира се, заедно с местните ни партньори още от пролетта, защото това бяха много прояви, съпътствани с много гости и делегации от Унгария: от Съюза на унгарските писатели, от Унгарската академия по изкуствата и др. Тук бе зам.-генералният директор на Институт Балаши, тук бе и синът на големия ни поет Ласло Наги – Андраш. В резултат на посещенията, се подписа споразумение за сътрудничество между двата съюза на писателите – българския и унгарския. Проведоха се официални срещи като тази на д-р Тамаш Кучера – главен секретар на Унгарската академия по изкуствата в Унгария и на посланика ни - Н. Пр. г-н Андраш Клейн, в Министерството на културата на България. Там разговаряхме за това, какви общи програми може да имаме в рамките на културното споразумение между двете държави, подписано през април 2013 г. за три години, което предстои да бъде обновено с нови конкретни идеи.

- Най-важното сред октомврийските събития, за които говорите, бе отбелязването на 90-годишнината от рождението на известния поет, преводач, публицист и график Ласло Наги...

- Да. Затова започнахме с полагането на венци пред бюст-паметника му, който е на стената на УКИ в София. Тук, приветствени слова произнесоха унгарският посланик Н. Пр. г-н Андраш Клейн и зам.-министърът на културата доц. д-р Бони Петрунова. На събитието присъстваше и зам.-кметът на София по направление „Култура, образование, спорт и превенция на зависимости“ д-р Тодор Чобанов. После се проведе паметна вечер, посветена на поета, с богата програма. Освен това, още през юни УКИ обяви преводачески конкурс по стихове на Ласло Наги в две категории: за средношколци и за студенти. Включиха се много деца и младежи, а в паметната вечер обявихме резултатите и раздадохме осем награди.

На следващия ден се пренесохме в Смолян, където се откри бюст на Ласло Наги пред библиотеката на града. Той е първият от т. нар. „Алея на славата“, която управниците на града искат да направят. Откриването му бе съпроводено с културна програма – деца рецитираха стихове от поета, пя и известната певица Валя Балканска. В Смолян открихме и изложба на български художници, рисували поета или свързани с него пейзажи. Например, имаше картина, изобразяваща родната му къща в с. Фелшьо Исказ, Унгария.

- Поетът е свързан силно с България и в частност, със Смолян...

- Още съвсем млад Ласло Наги идва в България със стипендия, за да изучава българската литература. И тъй като много е харесвал българския език, той го е научил изключително добре. Прекарвал е доста време в Смолян. Хората там го наричали и продължават да го наричат „Унгарецът на Родопите“. Той е научил и местния диалект и е станал най-добрият преводач на български фолклор на унгарски език. Това е неговата връзка с България. Последно е идвал тук някъде около 1977 г. Влюбен в Смолянския край, той е искал да купи къща там, но не е успял. Защото скоро след това починал, твърде млад, през 1978 г. Заради това му желание, което не е успял да реализира, смолянчани даряват една много хубава родопска къща в кв. „Райковци“ за къща-музей „Ласло Наги“. За съжаление, тя в момента не може да се посещава, защото покривът й протече, а експонатите от нея са преместени в Регионалния исторически музей „Стою Шишков“. Част от тях ние използвахме за изложбата, която открихме по повод юбилея на поета. Завършихме събитията в Смолян с представяне на новата стихосбирка на Ласло Наги - „Не обяснявай чудесата, чудодействай“, на издателство „Лице Прес“. Нейни съставители са Павел Славянски и д-р Тошо Дончев.

- Защо не се реставрира къщата-музей „Ласло Наги“?

- Когато посетих Смолян, поисках да се направи експертиза, за да видим какво може да се направи. Необходимата сума за ремонта обаче е много висока. Община Смолян няма възможност да я отдели. Къщата не е и унгарска собственост. Тя е на Министерството на културата на България и има статут на паметник с местно значение. А за да се намерят пари по проект, трябва да има статут на паметник от национално значение. Ако Община Смолян инициира едно действие, а ние, като унгарска държава, го подкрепим, тогава Министерството на културата може да му даде по-висок статут. Говорихме за това със зам.-министъра на културата и вече имаме яснота какво да предприемем. Чак след като се реставрира къщата, може да върнем експонатите в нея и тя да функционира не само като музей, а и като място, където да се събира съсловието, обичащо литературата. А и в договора за културно сътрудничество между нашите държави има точка за финансиране на обмена на писатели и преводачи, така че тя може да се използва и като база, в която да отсядат унгарските гости.

- През 2016 г. Унгария отбелязва 60 години от революцията през 1956 г. Какво сте планирали по този повод?

- Ще има редица мащабни мероприятия по целия свят, в това число и в България. Най-голямото събитие тук ще бъде представянето на трупата на Модерния балет от гр. Сегед със спектакъла „Ритуал”, което ще стане в Софийската опера и балет на 23 октомври – денят на избухването на революцията. На 25 октомври трупата ще има представление и в Пловдив. Това е много важен за нас град, не само защото в него има голям интерес към унгарската култура, а и защото той ще бъде Европейска столица на културата през 2019 г. Така че повечето събития, които сме замислили да правим в София, ще бъдат изнесени и в Пловдив. Така и по-широка публика ще се докосне до тях.

Ще отделим и цял един ден, посветен на възпоминание на историческите събития от 1956 г. Акцент в него ще е представянето на пловдивския поет Йордан Русков, който почина преди няколко години. През 1956 г. той написва стихотворение за унгарската революция и по тази причина е хвърлен в затвора, където лежи цели 7 години. Поетът има издадена една документална книга – „Цветя на злото”, в която е публикувано това стихотворение. Ние ще поканим ученици и студенти да направим заедно паметна вечер за него. Ще напомня само, че през 2013 г. бе открита паметна плоча в негова чест на оградата на унгарското посолство в София.

Съвместно с лектора по специалност унгарска филология ще подготвим лекция на наш професор-историк за събитията в Унгария през 1956 г.

- В програмата ви има още един акцент - 25 години от основаването на Вишеградския фонд...

- Да. В този случай работим заедно с колегите от Чешкия център, Полския институт и с аташето по културата от словашкото посолство. През април мина една от съвместните ни програми за отбелязването на този юбилей - Вишеград Филм Фест. На него бяха представени филми от четирите страни на Вишеградския фонд, като от унгарска страна показахме филма „Живот след смъртта” на режисьорката Вираг Зомборац.

- Стремите се да запазите и всички традиционни мероприятия, които УКИ прави ежегодно...

- Да и ще започна с клавирния конкурс, носещ името на Ференц Лист и Бела Барток. Последно той се проведе миналия декември. Акцентът в него бе творчеството на Барток, тъй като тогава отбелязвахме 70 години от смъртта му. Партньор за този конкурс ни е Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Тази година пък се навършват 135 години от рождението на този велик унгарски композитор. На този юбилей посвещаваме редица концерти. Първият от тях вече мина с невероятен успех през март. Това беше турне на известни унгарски и български музиканти в осем града на България под заглавието „Дунавско братство”. Партньор в организацията от българска страна бе виртуозът на кавала - г-н Теодосий Спасов.

През април, с рекорден брой участници и при изключително голям интерес, се проведе ХХV-то юбилейно издание на Шуменския рецитаторски конкурс за унгарска и българска литература. Тазгодишното му издание бе посветено на 90-годишнината от рождението на Ласло Наги и на 100-годишнината от рождението на големия шуменски поет Иван Пейчев. Това е едно от важните събития в българския културен живот, което се организира от Унгарския културен институт съвместно с Община Шумен и Министерството на културата на България от 1969 г. насам. Първоначално то се провеждаше веднъж годишно, а по-късно - веднъж на две години. Рецитаторският конкурс е единствено по рода си литературно събитие в България и именно благодарение на своята уникалност е особено важно от гледна точка на унгарската културна дипломация. Приема се, че първото българско театрално представление през 1849 г. е организирано под влиянието на Кошутовата емиграция в Шумен, а написването на първата българска драма е свързано с пребиваването на унгарците в този град. Рецитаторският конкурс за унгарска и българска литература отдава почит именно на тази традиция.

Всяка година участваме и с щанд в Софийския международен панаир на книгата в Националния дворец на културата. През 2013 г. бяхме почетна държава на панаира, но мога да кажа, че присъствието ни винаги е сериозно. Миналата година бяхме поканили 6 унгарски писатели да представят своето творчество. Излязоха 13 книги, преведени на български, две от които бяха на научна тематика. Организаторите на панаира споделят, че Унгария винаги е много стабилен участник и това ще се опитаме да продължим.

Участваме и в Международния джаз фестивал в Банско. За изданието през 2016 г. сме поканили унгарската група „Pankastic!”.

В УКИ в София продължаваме и традицията да се откриват изложби от най-разнообразни жанрове на модерното изкуство. Една от тях тази година ще бъде посветена на 100-годишнината на унгарската анимация, която ще се открие през месец май и ще бъде съпътствана с прожекция на анимационни филми. Ще ги представим в рамките на фестивала „Златен кукер”, който ще се проведе от 9 до 14 май в София.

- Какво ново да очакваме през тази година?

- Eдно мое начинание - постановката на пиесата на унгарския драматург Жолт Пожгаи - „Джина и Фидел”, на сцената на Сатиричния театър в София. Тя ще се реализира със съдействието на неговия директор г-н Здравко Митков. Ще се опитам да възродя традицията на УКИ да запознава българската публика с постиженията на модерното унгарско театрално изкуство.

- Какво е положението с изучаването на унгарски език у нас? Има ли интерес сред младите българи към него?

- Слава Богу - да. Въпреки че редките езици не са предпочитаните. Унгарската филология в Софийския университет има голяма история – над 30 години. Преди промените, интересът на българите към унгарския език е бил по-голям, защото за тях унгарската култура е била нещо „по-авангардно”. Докато след падането на желязната завеса, когато пътуванията и обучението на Запад и в Америка станаха възможни, значението на унгарския език и култура понамаля. Напоследък обаче забелязваме, че интересът отново започна да се покачва. Причината за това е, че все повече унгарски фирми идват в България и съответно търсят хора за работа с унгарски език. Ние много ухажваме тези младежи, които избират да изучават нашия език в Софийския университет: каним ги на срещи в УКИ, на празници, на прожекции на филми...

В Шуменския университет също се изучава унгарски език, от есента там имаме нов лектор. За нас този град е много важен, неслучайно го наричаме „Унгарската културна столица” в България. В града имаме паметници, свързани с унгарското присъствие в града и всяка година го посещаваме по няколко пъти с различни културни събития.

- Каква е амбицията ви като директор на УКИ?

- С разнообразието в програмите си да привлечем още повече млади хора, защото в тях е бъдещето.

Снимки: личен архив

1. Г-жа Дьорди Димитров на тържественото отбелязване на 90-годишнината от рождението на унгарския поет Ласло Наги пред бюст-паметника му на стената на УКИ в София

2. На последния Софийски международен панаир на книгата в Националния дворец на културата, състоял се през декември 2015 г.

3. С проф. д-р Димитър Момчилов, ректор на Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров"

4. На концерта на Шандор Мещер /класическа китара/