Печат 

България е райска земя с изумителна природа. От сърце пожелавам на българите щастие и любов през Новата 2020 година. Да сте живи и здрави, да цари мир и съгласие, да се сбъднат мечтите ви!

Тази елегантна и фина монголка, родена в Улан Батор, свързва съдбата си с България още през 1987 година, когато пристига в София да следва медицина. На втората година от престоя си тук среща своя бъдещ съпруг, Дашжамц Батсайхан, дошъл на стаж в монголското посолство и през 1989 година сключват брак в Монголия. От усмивката й личи, че е щастлива жена, която следва своя мъж по света, но следва и мечтите си.

Г-жа Туяа завършва Института по икономика и финанси в Улан Батор. Грижи се за трите им деца, работи. А България все присъства в живота й. Тук, докато мъжът й е дипломат в посолството, се ражда по-малкият им син. Тук дъщеря им учи във Френската езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“. Тук, по-късно, и двамата им сина завършват средното си образование в Руското училище. И ето ги отново тук, тя, вече като съпруга на извънредния и пълномощен посланик Н. Пр. г-н Дашжамц Батсайхан. От разказа й за живота им, за Монголия и за нашата страна разбираме защо г-жа Туяа е искрена, когато казва: „България ми е като втора родина“.

- Г-жо Туяа, на 26 ноември Монголия отбеляза Деня на провъзгласяването на държавата. Какво е той за монголския народ и как го празнувате?

- На 26 ноември 1924 година Монголия ратифицира първата си Конституция и провъзгласява Републиката. Това е историческо за страната събитие, което положи основата на всеобща грамотност, равенство между мъжете и жените, правото на свобода на изразяване на мнение и т.н. В рамките на този празник се организират различни събития. Например, провеждат се научни конференции, фестивали, съревнования по старомонголска калиграфия сред учениците и по национална борба, така обичана от монголците.

- На 27 ноември се навърши и годишнина от рождението на легендарния Чингис хан – обединителят на монголските племена и основателят на Монголската империя, най-голямата държава в историята на света...

- Да, точно така. Мисля, че няма човек, който да не е чувал за великия Чингис хан. Записано е в историята, че той е роден на първия ден от първия месец на зимата, през 1162 година според лунния календар. Според изчисленията, тази година се падна на 27-ти ноември и затова на тази дата ние отбелязахме годишнината от рождението му. Този ден наричаме „Ден на монголската гордост“. По този повод всяка година се награждава гражданин, който има голяма заслуга пред отечеството с ордена „Чингис хан“, най-висшата награда на държавата.

Чингис хан е син на водача на едно от монголските племена „Хамаг монгол“. Неговото име е Темуджин, а Чингис хан е титлата на Великия хан. Детството му преминава трудно. Когато баща му умира и племето отказва да бъде водено от 9-годишния Темуджин, неговото семейство е изоставено. После той е пленен при нападение на противниково племе, обаче успява да избяга. Може да се каже, че оттогава започва издигането му.

Той обединява всички племена на монголската земя, а през 1206 година е основана Монголската империя и той е провъзгласен за Чингис хан. Създава династия с единна военна-политическа система, позволява религиозна свобода, спомага за осъществяване на контакти между Изтока и Запада. По време на Чингис хан междуконтиненталната търговия процъфтява и Пътят на коприната става по-надежден отпреди. Процесът на създаване на Великата империя е резултат от жестока борба и голяма конкуренция, които са записани в исторически хроники, като например  „Тайната история на монголите“. Чингис хан почитал Тангра, но е бил толерантен към другите религии. Въпреки че е бил Велик хан, той е носил същите дрехи и е ял същата храна като конярите и овчарите.

- При толкова древна и богата история естествено е да имате и уникални народни обичаи и традиции. Разкажете ни повече за някои от тях. До каква степен те са белязани от будизма, религия на над 90 % от хората в Монголия?

- Нашите обичаи и традиции са уникални. Повечето от тях се спазват при хората, които водят номадски начин на живот, но въпреки това всички монголци ги знаят и ги предават от поколение до поколение.

Основните животни, които отглеждаме, са: овце, кози, говеда, коне и камили, и тях ние наричаме „петте съкровища“. Скотовъдците се придвижват постоянно, търсейки пасища за добитъка си. Монголците имат традиция да почистват боклука си и да оставят мястото чисто, когато го напускат и се преместват.

Когато отиват да пасат добитъка, скотовъдците не заключват вратите на юртите си, оставят вътре храна и питие за пътници и случайни минувачи, които спокойно могат да влязат, да се нахранят, да си починат и после да си отидат. Това е една хубава традиция.

И още. Нека си спомня... Ако някой види керван да се придвижва наблизо, той носи на хората храна и питие.

В юртата се влиза и излиза, тръгвайки с десния крак напред, без да се докосва прага. Ако гостът се спъне на прага, когато влиза, се счита, че това е добра поличба. Когато става въпрос за излизане обаче, е обратното, смята се, че ще има разходи за стопанина. Затова гостът трябва да влезе обратно и да добави дърво в огъня.

От древни времена монголците вярвали, че всяка вода, планина, гора, въобще всяко нещо в природата, има свой хазяин. И че ако хората замърсяват реката, изворите и езерата, нимфата ще се разгневи, затова смятали водата за свещена.

През XVI век будизъмът силно се разпространява в Монголия. Неговите състрадателни и просветни учения съответствали на нашите традиции и нрави, що се отнася до обичта и защитата на природата. Той бил сформиран като уникален „монголски“ будизъм, подходящ за нашия климат, обичаи и битови условия.

- Освен монголското гърлено пеене, включено в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, с какво още се гордеете от нематериалното и материалното културно наследство?

- Монголско гърлено пеене се нарича Хоомий. То е регистрирано в „Списъка на нематериалното културно наследство на човечеството“ на ЮНЕСКО през 2010 г. И е наистина уникално.

Морин хуур /инструмент с конска глава/ е традиционен монголски струнен инструмент. Той е един от най-важните музикални инструменти на монголците и се смята за символ на монголската нация. Морин хуур също е един от шедьоврите на нематериално наследство на човечеството, идентифицирани от ЮНЕСКО.

Ако сте чували за монголската рок група The Hu, която създаде нова вълна в рока, наричена Хунну, тя успешно представя гърленото пеене и Морин хуур в целия свят.

Ние, монголците, се гордеем с нашата народна песен, наречена Уртийн дуу или „дълга песен“. В нея всяка сричка се удължава за дълго време, например, една четириминутна песен може да се състои само от десет думи. Интересно е, нали? Инструментът Морин хуур винаги съпровожда „дългата песен“. Тяхната хармония се слива, мелодията перфектно се чува и направо настръхваш, когато я слушаш. Уникално е. Някои български фолклорни песни понякога звучат като нашите. Обичам българския фолклор. Обичам да слушам песните на Стефка Съботинова. Например „Притури са планината“ в нейно изпълнение направо обожавам. Какъв глас, каква мелодия! Обичам и хорото, но както казва една моя приятелка, сърцето ми играе, обаче крачетата не се движат. Малко се отклоних от въпроса.

Ще спомена и Наадам - традиционен фестивал в Монголия, наречен „Трите игри на мъжете“. Те са - монголска национална борба, конни надбягвания и стрелба с лък, и се провеждат в цялата страна. Първоначално той е бил начин за обучение на войници за битка, но също така е свързан и с номадския начин на живот.

От материалното културно наследство ще спомена Хархорум, столицата на Монголската империя през XIII век, манастира „Товхон“, построен през XVII век от първия Върховeн лама - Богд Занабазар, и т.н.

- За нас, българите, най-познати са като че ли монголските приказки и легенди...

- Нашите приказки, митове, епоси са стигнали до нас от стари времена, предавани от уста на уста. Те съдържат много морални учения, обичаи, култура и поуки. Някои са забавни. Главните герои обикновено са богове, ангели, изключително силни същества, обикновени хора, животни и т.н. Монголският епос е включен в категорията на рядкото и безценно наследство на културата и също е регистриран в ЮНЕСКО. Той е една от най-ранните форми на монголски фолклор и представлява огромна творба от стотици хиляди стиха.

В нашите приказки има и един, аналогичен на българския Хитър Петър, герой. И двамата са еднакво хитри, мъдри и изключително остроумни.

- Природата ви е прочута с красотата си. Какво от нея привлича най-силно туристите?

- Туристите идват, за да видят нашата уникално красива, девствена  природа, животните, номадския начин на живот и чистото синьо небе. Територията на Монголия е 1.5 милиона кв. км и се разделя на 21 аймаци /области/. Всеки аймак има невероятни красиви природни забележителности. В южната част на страната могат да видят световноизвестната пустиня Гоби, Пламтящите скали, известни с фосилите и яйцата на динозаврите, Хонгорийн елс /пясъчни дюни/, известната Йолийн ам /Долина на лешоядите/ и Цагаан суварга /Бяла ступа/, която е била морско дъно, създавано в продължение на милиони години.

Също така туристите обичат да ходят до езерото Ховсгол. Това е най-голямото сладководно езеро в Монголия с кристално чиста вода, заобиколено от няколко планински вериги. Намира се близо до северната граница с Русия, прекрасно място. Там живеят Цаатан, една от последните групи хора, номади еленовъди в света.

- Разкажете ни за вашия произход, за корените...

- Баща ми е родом от Гоби, майка ми е от Хангай /място, богато на планини, гори, езера, реки, извори и зеленина/. Те се запознават в Улан Батор като студенти. Баща ми работеше дълги години в Монголското национално радио, а майка ми - в Министерството на външните работи като дипломат, имала е мандати във Франция, Казахстан и други страни. Прадедите ми по бащинска линия са били благородници, на монголски „тайджи“. Имам сестра и брат, аз съм най-голямата.

- Кога и как съдбата ви срещна с вашия съпруг?

- През 1987 година аз за пръв път дойдох в България, за да уча в Медицинската академия в София. През 1988 година съпругът ми пристигна на стаж в нашето посолство тук, тогава учеше в Московския държавен институт по международни отношения. Запознахме се и сключихме брак през 1989 година. И оттогава точно 30 години сме заедно. През това време два пъти имахме мандати в посолството ни тук, ето и сега сме отново в България. Общо над 10 години моето семейство е свързано с вашата прекрасна страна. България ми е като втора родина. Работили сме и в дипломатическите ни мисии в Турция, в Кувейт.

- Какво е мястото на жената в монголското общество днес?

- Още от древността монголските жени имат голяма роля в обществото. Имаме много мъдри и смели царици в историята като „мъдрата“ Мандухай. Те давали съвети на хановете, някои от тях дори успешно управлявали страната. В древни времена, докато мъжете били на война, жените управлявали стопанството и възпитавали децата. Може да се каже, че те са имали повече пълномощия в семейството и финансите.

В днешно време жените са по-образовани от мъжете. Работят в различни сфери. Имат еднакви граждански, политически, икономически, социални права с мъжете. Активно участват в обществено-политическия живот на страната.

- Наистина жената е пазителка на семейството, възпитателка на децата... Какво се стремихте да възпитате у вашите деца? С какво се занимават те в момента?

- Имаме дъщеря и двама сина. Колко бързо лети времето! Те вече са пораснали и отлетели от гнездото, както се казва. Имаме и внук на 5 години. Догодина ще постъпи в първи клас.

Що се отнася до възпитанието на децата ни, стараехме се те да бъдат човечни, добродушни, съвестни и отговорни. Държа се с тях като с приятели, нямаме тайни, обсъждаме всички въпроси свободно. Баща им е пример за тях. Той е акуратен, отговорен и винаги завършва започнатото. Разбира и поддържа интересите им.

И трите ни деца получиха висше образование, перфектно говорят по три, четири чужди езика. Момчетата обичат музиката, свирят перфектно на китара, перфектно и рисуват. Дъщерята и големият син работят в Монголия. Малкият, който е роден в България през 1993 година, сега работи в Япония, в IT сектора. Гордеем се с децата си.

- Фактът, че използваме обща азбука – кирилицата, дава ли тласък за това, повече монголски младежи да избират да получат висшето си образование у нас?

- Мисля че не по този факт един младеж избира да учи в България. Преди 1990 година мнозина от нашите студенти получаваха висшето си образование в социалистическите страни. Сега отиват да учат, където си искат. През 1957 г. първите монголски студенти идват да учат в България и досега над 500 души са завършили висшето си образование тук, като успешно продължават да работят в страната си. Всички те обичат и си спомнят с носталгия за слънчевата, гостоприемна България.

- Казахте, че сте прекарали в София две години като студентка, после сте била до съпруга си през два негови мандата на дипломат тук. Какво се е променило във вашите очи през годините?

- София се развива като своя девиз „Расте, но не старее“. Студентски град е доста променен. Построени са много сгради, общежития, не можах да го позная в сравнение с предишните години. Но забелязах, че номерата на автобусните линии са същите. Трамваите почти ги няма, видях, че са останали само няколко линии. Построени са метро, хубави големи сгради, молове.

Добре е, че пазите хубавите градини като Борисова, Южен парк... те са така, както си бяха. Жалко е, че в провинцията забелязах изоставени и пустеещи къщи, заводи.

- Имате ли любимо кътче в нашата страна?

- Ние обичаме природата. Доста пътуваме из страната. България е райска земя с изумителна природа. Просто се възхищаваме от величествените Родопи, Стара планина, Пирин, Витоша. Климатът е мек и приятен, земята е толкова плодородна. Понякога се шегувам, че ако хвърля една клечка за зъби на земята, оттам може да порасте едно хубаво дърво.

Любимите ми кътчета в България са: Чепеларе, Рилският манастир, Черно море. Чепеларе ни направи огромно впечатление, сред Родопите, с чист въздух, с гъсти гори и с душевни хора.

- Наближават Коледните и Новогодишните празници у нас. Как посрещате Нова година в Монголия? По астрономическия или лунния календар? Имате ли си Дядо Коледа или Дядо Мраз?

- От малка обичам Новата година - всичко блести, всички се радват, очакват трепетно нещо ново и хубаво! Това е най-вълнуващият празник според мен. Монголците също посрещат Новата година по астрономическия календар. На 31 декември се събира цялото семейство, готвят се най-различни вкусни ястия, отправят си взаимно най-хубави пожелания.

Ние не празнуваме Коледа, нямаме Дядо Коледа. Но имаме Дядо Мраз и Снежанка, които идват на Нова година. Децата ни пишат писма до Дядо Мраз.

Празнуваме и Лунната нова година - през януари или февруари, според изчисленията. Казва се „Бяла луна“. На този ден монголците стават много рано и първо отдават почит на Майката природа. Обличат националните си дрехи, слагат хубави накити и отиват да поздравяват най-възрастните в семейството. Най-възрастният получава поздрави от всеки член на семейството с изключение на съпруга си. След церемонията пият чай с мляко, ядат ориз с извара, млечни продукти, бууз /манти/, овнешко месо, най-различни салати, десерти. Преди да ядат месни ястия обаче, трябва да опитат от ориза или млечните продукти, бели на цвят. Разменят си подаръци.

Накрая искам да поздравя българите с наближаващите Новогодишни празници. От сърце пожелавам на всички щастие и любов през Новата 2020 година. Да сте живи и здрави, да цари мир и съгласие, да се сбъднат мечтите ви!

Весели празници!

Снимки: личен архив на г-жа Туяа Шонхор

Горе: г-жа Туяа Шонхор, съпруга на извънредния и пълномощен посланик на Монголия в Република България, Н. Пр. г-н Дашжамц Батсайхан

Долу: г-жа Туяа със семейството си; с г-жа Десислава Радева; с Н. Пр. г-н Дашжамц Батсайхан в гр. Банско; в гр. Своге на Тодоровден