Мечтая Новата 2017 година да донесе мир

Тази украинка е етническа българка. Предците й са от Твърдица. Преселват се някога в царска Русия и създават селище, на което дават името на родния си град в България. А то, през годините, е ту в пределите на Русия, ту на Румъния, ту на Молдова. Европейски превратности.

В навечерието на Коледните празници г-жа Пенка Балтажи, съпругата на извънредния и пълномощен посланик на Украйна у нас, ни разказва за украинските обичаи, свързани със светлите дни на Рождеството, като втъкава в тях и българските, от детските й спомени... Споделя ни, че най-голямата й мечта е Новата 2017 година да донесе мир

- Госпожо Балтажи, наближават Коледните и Новогодишни празници. По какъв начин се празнуват те в Украйна?

- Коледните празници при нас започват още от Никулден, 19 декември. Той носи най-голяма радост на децата, защото тогава те получават подаръците. Предната вечер всяко дете поставя обувката си, чистичка, пред вратата. Колкото по-послушно е било то през годината, колкото по-добър успех е имало в училище, толкова повече и по-големи подаръци, под формата на различни коледни лакомства, ще намери на сутринта в нея. После, на 31 декември посрещаме Новата година, а след нея – на 7 януари, е Коледа по стария календар. Разбира се, това се отнася за източноправославните християни. Католиците при нас, както навсякъде, отбелязват Рождество Христово на 25 декември. На 14 януари пък празнуваме Старий Новий год.

Традициите и обичаите, свързани с Коледа, са се запазили по-автентични по селата. На шести януари – Бъдни вечер, с появата на първата звезда в небето, цялото семейство сяда на трапезата за вечеря. Преди това, още по време на жътва, се прави сноп от житни растения – „дидух“, в който има пшеница, ръж, овес. Той се поставя под иконите в дома, при нас те се слагат на ъгъл в стаята. Под масата пък символично се слага слама, която на следващия ден се изнася. Навсякъде стопанката меси специален хляб, в средата на който прави кръст от тестото и поставя свещ, която се запалва, когато се седне на масата. Тя символизира връзката с мъртвите. След това стопанинът на къщата прочита молитва, благославя ястията и вечерята започва.

Традицията повелява на трапезата да има 12 ястия, символизиращи 12-те апостоли,  но може и да са 7 или 5. Задължително обаче присъства „кутя“ - грухана пшеница, която се вари и в която се добавят мед, орехи, стафиди и маково зърно. Щом вечерята почне, всеки си взема първо по една лъжица от нея.

Това, което помня от моето детство е, че всяко семейство приготвяше по две чинии допълнително, в които се слагаше по малко от всички ястия. Едната бе за мъртвите, а другата - за животните. Когато вечерята свършеше, чинията за животните се изнасяше навън, а тази за мъртвите се оставяше на масата за през нощта.

Сред задължителните ястия на трапезата тази вечер са: пиражки, пълнени с кисело зеле, сливи, маково зърно, „голубци“ - сърмички, които по време на пости се правят с моркови, лук, гъби и ориз, фасул или грах, постен борш, каша от елда или пшено, пържена риба, вареники с кисело зеле и картофи, постни палачинки, туршия... Задължително в края на масата се поставя чесън. Слага се и узвар /компот от смесени сушени плодове/. Вечерята е напълно постна, не се пие и вино.

- А имате ли ритуали след вечерята?

- Да, по-големите младежи отиват да коледуват, занасят и вечеря на своите кръстници, а девойките помагат да се прибере масата. При нас могат да коледуват и момичетата, но на 8-ми януари. На прозореца се поставя чаша с вода и върху нея хляб за мъртвите. После цялото семейство отива на вечерната служба за Рождество Христово в църквата. Сутринта също има литургия.

На следващия ден вече се ходи на гости на роднини и приятели. Веселието за Рождество Христово продължава три дни - 7, 8 и 9 януари. Младежите правят  „въртеп“ – сценки, представящи фрагменти от Рождеството Христово с яслата, майка му, трите влъхви и други.

- В България има голяма украинска общност. Как отбелязва тя празниците? Събирате ли се на тях?

- Да, общността е голяма, но е разпръсната из цялата страна. Тъй като Бъдни вечер е семеен празник, всеки си е вкъщи. Но преди това, на 19 декември - Никулден, тези, които живеят в София или пък желаят, водят децата си в посолството. Малките декламират стихотворения, пеят песни, а посланикът им дава подаръци. И на Коледа общността идва в посолството, поздравяваме се и се черпим вече с месни ястия: бузанина, вареники с варено месо, извара /творог/, вино. Правим подобно нещо и в Пловдив, където тържеството се организира от нашия почетен консул в града.

 - Българката общност в Украйна е голяма... По какво си приличаме българи и украинци?

- Казват, че е българите в Украйна са 200 000, но аз мисля, че са повече. Има цели български села в Одеската, Запорожката, Николаевската области... Не знам защо ги наричат бесарабски българи. Вярно е, че има много такива, заселили се в Бесарабия, но има и много из други части на Украйна. Дори по-заможните българи, дошли навремето, са отишли по-далечко. Аз винаги казвам, че съм етническа българка, защото моите предци са от България.

Иначе украинци и българи си приличаме по манталитет - много сме добри, много сме работливи, обичаме земята, добри стопани сме, къщите ни са като картинки, поддържани и чисти. А и съседските ни отношения в Украйна са много добри.

 - Казвате, че сте етническа българка. Разкажете ни за вашия произход, за корените... Вие и съпругът ви говорехте отличен български, още когато дойдохте.

- Моите предци са се преселили в царска Русия някъде през 1827-1829 г., по време на османското владичество. Те били от Твърдица. Заедно с много други българи оттам се заселили в Бесарабия и създали селище, което нарекли също Твърдица, като родния им град. Тогава земите там били запустели и ги раздали безплатно на преселниците. Предците ми започнали от нищото: обработвали земята, направили овощни градини, гледали животни. През 1918 г. територията станала румънска. Моите родители са родени в този период. Те били тийнеджъри, така да се каже, когато след 1944 г. тези земи отиват към Молдова. Започнало създаването на колхозите и земите били иззети. През 1948 г. родителите ми били депортирани в Курганска област, Сибир. Там се раждам аз. Не помня почти нищо, а и нищо не се говореше. Сред депортираните имало българи, украинци, молдовани, гагаузи, всякакви. Всичко било малко интернационално. След 10 години, след реабилитацията им, но не са разрешили обаче да се върнем в Твърдица. И родителите ми се заселили в с. Лайпциг /или Серпневе/, Украйна. Оттогава насам вече и детските ми спомени са ясни.

Казвате, че говоря добре български, но той е малко старовремски, тъй като го научих говоримо от родителите си в Украйна. Помня как майка ми пееше български жални песни. Нямахме българско училище, затова по-късно се научих да чета. Всички преселници от България в Украйна донесли своите традиции и обичаи, които се спазват и до днес в българските села. Например, в тях на Коледа се слагат на трапезата чисто български ястия като тиквеник, боб, „сушехена чорба“ /ошав/, туршия, кисело зеле... При нас то се слага не само на глави в бъчви, но и нарязано.

В тези региони с български преселници, както и в цяла Украйна, ключовата роля за запазване на традицията е имала жената в семейството.

-  Какво е мястото на украинската жена в обществото днес?

-  Украинската жена винаги е работила наравно с мъжете. Сега, в независима Украйна, жените заемат и по-високи постове. Те са депутати, министри, дипломати и други. Преди, по време на Съветския съюз, жените заемаха някои такива, но малко. Като цяло бяха учителки, лекарки, счетоводителки.

 - Кога и как съдбата ви срещна с вашия съпруг?

- С Микола бяхме съученици в гимназията, познаваме се от 15-годишни. След завършването й, всеки продължи да учи. Аз следвах в Одеса математика и физика, а той - международни отношения в Киевския университет „Т. Г. Шевченко“. И въпреки че живеехме и учехме на различни места, постоянно пътувахме и се срещахме. Когато завърших, започнах работа по разпределение като учител в едно село в Одеска област. А Микола започна аспирантура и стана доктор на науките. Оженихме се 22-годишни. Заживяхме в Киев и там започнах работа в Института по геофизика, в отдел математическа геофизика. Когато моят съпруг замина за първия си мандат в Литва, го последвах. Между мандатите му обаче се връщаме в Киев, където аз работя в института.

- Преди да дойде посланик в България вашият съпруг е заемал постове в посолствата ви в Литва, Германия и Словения. Винаги ли го придружавате при неговата работа в чужбина? Какъв е животът ви като съпругата на посланик?

- Да, винаги съм била до него. Когато дъщеря ни беше малка и живееше с нас, бях заета повечето време с нея. После заминахме за Германия, тя беше вече  15-годишна и по-самостоятелна. Затова там аз помагах в консулския отдел на посолството. Сега, тук, имам повече свободно време за себе си.

Аз обичам да опознавам държавите, в които живея. В България се срещам с приятели, със съпруги на посланици. Помагам при организирането на изложби и други културни събития на посолството. Доскоро имахме сериозна работа, свързана с участието на посолството в Благотворителния базар, организиран от Международния женски клуб в София.

 - А вашата дъщеря, с какво се занимават тя? 

- Тя не пожела да последва нашите професии и се насочи към икономиката. Завърши я в Хумболтовия университет в Берлин. Там завърши и второ образование - специалност, свързана с недвижими имоти.

- Познавате добре България. Кое е любимото ви кътче в нея?  

- Пътувала съм доста из България. Много обичам Пловдив и Велико Търново. И планините ви са много красиви. Най-много обичам обаче Витоша, често се разхождам там. Но за мен най-милото място тук е Рилският манастир. Може би защото и ние имаме такива светини като Киево-Печерската Лавра, Почаевската...

- Около Коледа и Нова година човек като че ли мечтае повече. Какви са вашите стремежи и надежди?

- Да свърши конфликта с Русия. Каквото и да говорим, с който и да говорим, където и да говорим, винаги се връщаме към това. Дано Новата 2017 година ни донесе мир.

Снимка: „Дипломатически спектър“