Независимо от това къде ще ни отведе съдбата, със сигурност ще се опитвам да помагам на хората в нужда

Г-жа Алдона Краевска е от жените, които впечатляват с дискретна елегантност, чувствителна интелигентност, благородна душевност. Родена във Варшава, тя завършва педагогига във Варшавския университет. Омъжва се за г-н Кшищоф Краевски, сега извънреден и пълномощен посланик на Република Полша в Република България, преди 26 години и оттогова са навсякъде заедно. Имат две деца: Пьотр на 25 години и Мария на 16 години. След семейството си тя най-много обича да помага на хората в нужда. Затова се включва в благотворителните инициативи в страните, в които съдбата я отвежда. Само преди броени дни я видяхме с каква всеотдайност работи и за успеха на Благотворителния базар на Международния женски клуб в София. Неслучайно на 9 декември, на Коледната среща с полската общност в посолството, г-жа Алдона Краевска получи наградата „Сърце за сърце“ от  Полското културно-просветно общество „Владислав Варненчик“ за своята благотворителна дейност в България.

- Г-жо Краевска, вие сте за втори път в България поради дипломатически мандати на вашия съпруг. Преди да дойде като посланик на Полша у нас, той е бил и консул във Варна. Как се чувствате в нашата страна?

- Аз и семейството ми винаги сме се чувствали отлично в България, както преди години, когато бяхме във Варна, така и сега в София. Още повече, че всички в семейството говорим български. Това улеснява установяването на нови контакти. За мен е много важно, че мога да нарека приятели много от българите, с които се запознах във Варна и София. За доброто ми самочувствие в България допринася и фактът, че страната се променя в правилната посока, което според мен е заслуга на членството й в Европейския съюз. С помощта на европейските средства бяха осъществени много проекти, благодарение на които градската среда стана по-приветлива. Появиха се и нови зелени площи, места за отдих и активно прекарване на свободното време, което много ме радва. Разбира се, има още какво да се желае в това отношение, но знам, че не всичко може да стане веднага. Както се казва и в Полша, и в България – всяко нещо с времето си.  

- Срещнахте ли някакви трудности при адаптирането тук? Как успяхте да научите толкова добре езика ни?

- България е много гостоприемна страна. В този смисъл не сме изпитали никакви затруднения при адаптацията към живота тук.

Научих български постепенно, общувайки с местните хора и следейки българските медии. Бях значително улеснена от факта, че езиците ни са родствени. Нещо повече. Хората подхождат много дружелюбно щом чуят, че говорим езика им. Много българи са приятно изненадани от този факт, тъй като чужденец, който говори български, е рядкост. Затова може би е добра идея да се помисли за кампания за популяризиране на изучаването на българския език в чужбина.

- Въпреки че сме славянски държави, сигурно има разлики в манталитета на хората. По какво си приличаме и по какво се различаваме българи и поляци?

- Не намирам разликите помежду ни за чак толкова дълбоки. Затова пък има множество прилики. Прави ми впечатление например, че семейството е висша ценност и при двата народа. Както в Полша, така и тук, хората са много задружни и си помагат. Все пак, ако трябва да посоча някакви различия, бих обърнала внимание на вашата експресивност и жизнерадост, присъщи на всички южни народи. Ние - като северен народ, сякаш сме по-сдържани и по-бавно се сближаваме. В това отношение със сигурност след престоя ни в България със съпруга ми ще изглеждаме малко екзотично на нашите сънародници. Няма как – топлотата и дружелюбието ви са заразителни!

- За всяка майка е много важно образованието на нейните деца. Напоследък в нашата страна има вълнения, свързани с образователната ни система. Бихте ли споделили дали поляците са доволни от своята?

- Наистина, първоначално образователната реформа в Полша предизвика доста емоции, но сякаш напоследък те поутихнаха. Трябва да призная, че и аз бях скептична по отношение на предлаганите промени, които предвиждат премахването на гимназиите. Началото на учебната година обаче опроверга притесненията относно ефективността на реформата. Честно казано, като се замисля, моето поколение също премина през  подобна система и не мога да се сетя за някакви нейни сериозни недостатъци. Освен това структурните промени в училищата са важна, но не единствена промяна, свързана с реформата. Беше подготвена и модерна учебна програма, в която се обръща повече внимание на проектното начало в образованието, както и на развитието на езикови и технологични умения, на профилактиката на проблемното поведение сред учениците. Тези промени имат както противници, така и поддръжници. Затова мисля, че преди да се даде някаква категорична оценка на реформата просто трябва да се изчака малко, за да се види как работи тя.

- Дава ли тя възможност на младите хора след като завършат да намерят успешна реализация в родината си?

- Полша е голям академичен център с вековни традиции. Първото висше учебно заведение, Ягелонският университет, отваря врати още през далечната 1364 г. Ежегодно в Полша следват 1,3 млн. студенти. Полските университети са все по-популярни и сред чуждестранните студенти, като техният брой доближава вече 70 хиляди. Висшите учебни заведения в Полша могат да се похвалят с високо ниво на преподаване. Според класацията на списание Times Higher Education сред най-добрите европейски университети за 2017 г. се намират девет полски ВУЗ-а. Това добро ниво води и до все по-успешна реализация на младите хора. За това свидетелства все по-ниското ниво на безработица сред тази група хора.

- Виждаме ви на много културни събития. Какво мислите за културния обмен между нашите две страни?

- Културният ни обмен е много активен, особено в сферата на изучаването на двата езика. В три български университета - в София, Пловдив и Велико Търново, има специалност полски език. Полският се преподава и в университета в Шумен. Много активен е Полският институт в София, който също организира курсове по полски език. Той осъществява и многобройни културни проекти, целящи популяризирането на полската култура в България. Всяка година се провеждат над сто инициативи: концерти с полска и българска музика, представяния на книги, научни конференции и лекции с участието на известни полски и български експерти, писатели и художници. Активно е и сътрудничеството между академиите на науката на двете страни, които провеждат 40 съвместни проекта. В момента се работи и по нова програма за сътрудничество между образователните министерства на Полша и България. Надявам се този документ да бъде подписан в скоро време.

През 2018 г. нашите страни ще отбележат няколко важни годишнини: 140 години свободна България, 100 години независима Полша, както и 100 години полско-български дипломатически отношения. Убедена съм, че те ще дадат допълнителен тласък на полско-българското партньорство, включително в сферата на културата.

- Какво е мястото на полската жена в обществото днес?

- По отношение на ролята на жената в обществото Полша не прави изключение от тенденциите в много други страни от Европейския съюз. Жената е пълноправен участник в политическия, икономическия и социалния живот. Все повече жени решават да започнат собствен бизнес. Те все по-често биват назначавани и на ръководни длъжности. Наскоро попаднах на едно интересно изследване, направено в 36 страни, според което 40% от тези длъжности се заемат от жени, което ни дава третото място в тази класация. Даже понастоящем в Полша се забелязва една интересна тенденция. За първи път в историята на страната безработицата сред жените е по-ниска от тази сред мъжете. Все пак има още какво да се желае, тъй като много хора продължават да гледат на жената като на второстепенен участник в социалния живот, чието главно занимание е отглеждането на децата. Силно вярвам, че този стереотип скоро ще бъде преборен докрай.

- Имате две деца. Какво се стремяхте да възпитате у тях? С какво се занимават те?

- Синът ми Пьотр e нa25 години и живее в Полша. В момента работи в администрацията на полския президент, където отговаря за организацията на посещенията на държавния глава. Дъщеря ми Мария e с 9 години по-млада от брат си. В момента е ученичка в една от софийските гимназии. Що се отнася до възпитанието на децата ни, с моя съпруг винаги сме се стремили да ги възпитаме в дух на любов към родината им и уважение към другите култури и народи. Фактът, че те, като деца на дипломати, са ни придружавали в много страни с манталитет, различен от полския, много ни е помогнал да постигнем тази цел.

- Вие познавате добре българската кухня. Много по-различна ли е тя от полската?

- Българската кухня е изключително разнообразна. Тя съчетава местни и славянски традиции с външни влияния. Затова има много прилики, но и доста разлики с полската кухня. Както поляците, така и българите ядат много месо. Но самите месни продукти са различни – вие имате всевъзможни суджуци, кървавици и луканки, а ние предпочитаме шунките и саламите. Скарата пък е нещо типично балканско, което нашата кухня не познава. При нас също така са далеч по-слабо застъпени ориенталските влияния, обогатяващи характерния облик на българската кухня. Фундаментална разлика има и в консумацията на хляб – за вас той е задължителна добавка към всяко ястие, докато ние го ядем отделно, например намазан с масло. Затова имаме и такова разнообразие на видове хляб. Идват ми на ум още някои съществени разлики. Сирената и кашкавалите ни например не са като вашите, а по-скоро са от западен тип – гауда, ементал и др. Освен това обожаваме киселия вкус и затова ядем през цялата година кисели краставички, различни салати с кисел дресинг или, както им казвате вие, туршии. Вашето кисело зеле за полския вкус е едва ли не сладко! Виждам, че в България определено са на почит салатите с пресни зеленчуци, понеже ги имате в изобилие.

- Какво съдържа един типичен полски обяд или вечеря?

- При нас не се сяда на масата, ако няма топла супа. Имаме много видове традиционни супи – доматена, от кисели краставички, от цвекло и други зеленчуци. Най-специфичната ни супа е журекът – с бекон, яйца и характерна застройка с квас. Журекът понякога се сервира в издълбано хлебче. Бих казала, че у нас се яде много месо, но не липсват и безмесни изкушения – картофени тиганици (подобни на вашия родопски пататник), палачинки със спанак или типичните за нашата кухня пироги – варени или пържени тестени хапки с разнообразна плънка.

- В България има голяма полска общност. Пази ли тя полските традиции?

- В България има над 3 хиляди поляци и лица с полски корени. Те живеят основно в София, Варна и Бургас. Поляци има и в Пловдив, Русе, Велико Търново и на други места. Много от тях са в България още от 60-те - 80-те години на XX в. Но първите поляци пристигат в края на XIX в. Това са войници и интелектуалци, които имат немалък принос за развитието на вашата страна. Поляците в България създават свои семейства, имат деца и внуци, които посещават не само български, но и полски училища (такива действат в София и други градове). Имат и своя организация  – Полското културно-просветно дружество „Владислав Варненчик“, която се грижи за поддържането на полските традиции.

- Как тече животът ви като съпруга на посланик? Винаги ли сте до съпруга си при неговата работа в чужбина?

- За мен е голяма чест, че съм съпруга на дипломат. Винаги придружавам съпруга си, подкрепям го и съм до него. Не мога да си представя живота другояче. Благодарение на това, че съпругът ми е посланик, опознавам други страни, култури, нови традиции и обичаи. Но най-хубавото е, че с него се срещаме с прекрасни хора, много от които стават наши близки приятели. Активно се включвам и в организацията на благотворителни кампании.

-  Да, известно е, че отдавате много труд и усилия за благотворителни каузи – както у нас, така и в другите страни, където сте били със съпруга си. Разкажете ни повече за тях... за стремежите и мечтите си.

- Активно се занимавам с благотворителност. Всяка година съпругът ми и аз, заедно с посолството, участваме в Благотворителния базар, организиран от Международния женски клуб в София, който тази година се състоя в първата неделя на декември.

В момента съм организатор на кампанията „Благотворителен пакет“, с която помагаме на нуждаещи се семейства. Тази кампания е един от най-разпознаваемите социални проекти в Полша. В него са включени семейства, които, по независими от тях обстоятелства, се намират в сложно материално положение. Аз реших да поставя началото на тази, изпълнена с доброжелателност и доброта акция, и тук, защото трябва да подкрепяме и нашите сънародници извън Полша. Искам те да знаят, че винаги могат да разчитат на полските институции в България, да виждат в тях подкрепата. Също така се опитвам редовно да подпомагам полските училища на територията на страната ви – в София, Варна и Бургас. Тези училища популяризират изучаването на полския език, полската история и литература между младите поляци, живеещи извън границите на отечеството си. За тях те представляват частица от родината им в България.

Независимо от това къде ще ни отведе съдбата, със сигурност ще се опитвам да помагам на хората в нужда. Не мога да остана безразлична, виждайки, че има нуждаещи се хора, да не проявя съпричастност. Още повече, когато смятам, че винаги може да се направи нещо за тях. Можем да ги подкрепим, да им помогнем, за да не се чувстват изоставени и отхвърлени. Най-важно обаче за мен е семейството. На първо място винаги е здравето на съпруга и децата ми и тяхното щастие. А в момента моята мечта е дъщеря ми да завърши средното си образование с добър успех и да влезе в университета в желаната специалност.

А как обикновено преминава един ваш ден?

- Вероятно точно така, както на всяка домакиня. Грижа се за децата, занимавам се с дома, готвя, пазарувам. Винаги има нещо за вършене, когато човек си е вкъщи и има семейство. Освен това, както споменах, системно изучавам чужди езици. Единственото, което ме отличава от другите домакини е фактът, че често придружавам съпруга си в многобройните дипломатически срещи и тържества с културно-образователен характер, за да го подкрепям.

- Всъщност кога и как съдбата ви срещна с него?

- Със съпруга ми се запознахме на студентски лагер в гр. Шалейов, разположен в Клодската долина в Полша и оттогава сме заедно. Вече повече от 30 години... Невероятно е как лети времето...

- А какво обичате да правите днес заедно, в свободното време? Имате ли любими места в България?

- Аз и моето семейство от дълго време живеем в България. От самото начало, стъпка по стъпка, опознавахме страната ви и много бързо я заобичахме. Според мен България е изключителна държава. Всеки път, когато разглеждам някоя нова забележителност, си мисля, колко възхитителни места крие тази земя, в която историята, съвременността и красивата природа се преплитат в едно цяло. Аз и семейство ми имаме много места, където обичаме да прекарваме свободното си време. Когато разполагаме само с няколко часа, се разхождаме по улиците на София. Често ходим на Витошка. Когато разполагаме с няколко дни, пътуваме до Пловдив или посещаваме великолепния Рилски манастир. Когато сме на Черноморието, обичаме да разглеждаме Несебър и Созопол. Според мен в България, стига само да се качиш в колата и да поемеш в някоя посока, непременно ще откриеш ново удивително място.

А що се отнася до свободното ми време – много обичам да карам ски. В това отношение България има какво да предложи на туристите. Вашите планини са прекрасни, а курортите предлагат много добри условия за практикуване на зимни спортове. Особено ми харесва в Пампорово. Преди време посещавахме и Банско. Това е прекрасен град. Напоследък обаче той ми се струва малко пренаселен. Освен да спортувам обичам и да чета, особено криминалета. Навремето бях луда по книгите на Агата Кристи. Обичам и историята и историческите романи, включително тези на познатия и обичан и в България полски автор Хенрик Сенкевич. Мога да се похваля, че съм чела и „Под игото“ на Иван Вазов, макар и само в превод на полски език.

 - Пред Коледа сме. Как я посрещате в Полша? Кои са по-важните елементи в полската традиция?

- Коледа е един от най-важните празници в Полша. Затова той  се отбелязва изключително тържествено. Сутринта на Бъдни вечер, наричан „Вигилия“ (от латинската дума, означаваща „бдение“) се украсява елхата, а под нея се слагат подаръците. Вечерта, щом на небето изгрее първата звезда, в домовете се събират целите семейства и техни близки. В началото на тържествената вечеря те си разделят „оплатек“, традиционен безквасен хляб, с изрисувани мотиви от Библията и си пожелават здраве и благополучие. Чак след това може да се седне на масата и да се опитат поред всички необичайни ястия, приготвени специално за вечерята, която е постна. Броят на ястията трябва да е 12, в чест на апостолите. Задължително се поднасят: червен борш от цвекло, гъбена супа или рибена чорба, шаран, постен „бигос“ (вид капама, направена от кисело зеле, горски гъби и сушени сливи), „пероги“ (варени тестени хапки с разнообразна плънка), компот от сушени плодове и различни сладкиши, включително „маковец“, направен от маково семе. Вечерята приключва с коледни песни. Следващите два празнични дни преминават в посещения на роднини и приятели, а на трапезата присъстват вече и месни храни. В големите градове масово се посещават и коледни базари, които предлагат традиционни полски ястия, ръкоделие и коледни украси, както и „гжанец“ – греяно вино с ароматни подправки.

Снимките са предоставени от посолството на Република Полша в Република България.

Горе: Г-жа Алдона Краевска и съпругът й - Н. Пр. г-н Кшищоф Краевски, на Коледната среща с полската общност в посолството, на която Полското културно-просветно общество „Владислав Варненчик“ й връчи наградата „Сърце за сърце“ за благотворителната й дейност в България.

Долу: до съпруга си на приема по повод националния празник на страната в посолството, май 2017 г.; в Лисабон; в Гърция; на Благотворителния базар на Международния женски клуб в София, декември 2017 г.