За високото качество на живота във Финландия най-важните фактори са образованието и равните възможности за всички граждани

Н. Пр. г-жа Пайви Блинникка връчва акредитивните си писма у нас на 7 септември 2016 г. И вече година и половина София се радва на нейната мъдра дипломация, премерена елегантност и северен финес, които тя носи и придава на всяко нещо в работата си. Както и на всяко финландско събитие в България, организирано от посолството или пък с неговото съдействие. Особено силно почеркът й пролича в проявите, посветени на 100-годишнината от обявяването на независимостта на Финландия в края на миналата година.

Дипломатическата кариера на Н. Пр. г-жа Пайви Блинникка се развива в Министерството на външните работи в Хелзинки, където започва работа през1981 г. Тя заема длъжности в структурните отдели на институцията, като от 1990 до 1993 г. е съветник за ОССЕ и Конференцията в Хелзинки през 1992 г. От 1997 до 2001 г. е директор на отдел„Централна Европа и Западни Балкани“, а от 2009 до 2016 г. е директор на отдел „Паспорти и визи“.

В мисиите на Финландия в чужбина през годините тя работи на различни дипломатически постове: втори секретар в Москва, съветник в посолството и Постоянната мисия в Организацията на обединените нации във Виена, министър-съветник в Будапеща /1993 - 1997 г./, министър в Париж /2002 – 2005 г./ и генерален консул в Генералното консулство на страната в Хамбург /2005 – 2009 г./

- Ваше превъзходителство, наскоро се навършиха 100 години от обявяването на независимостта на Финландия на 6 декември 1917 година, въпреки че като народ присъствате на територията на Европа от много векове. Какво означава тази дата за финландците?

- Денят на независимостта - 6 декември, е много важен за финландците. След 700 години като Източна шведска провинция и над 100 години като автономно княжество в рамките на руската империя, Финландия обявява своята независимост през 1917 г. По време на руското управление страната ни развива националното си самосъзнание с усещането, че „Ние не сме шведи, няма да станем руснаци - да бъдем финландци.“ През 1917 г. вече имаме собствена валута, финландската марка, която е в обръщение в продължение на повече от 50 години. Имаме дори собствен парламент, в състава на който през 1906 г. са включени първите 19 жени депутати в света. Това е факт, с който сме много горди.

- Как отбелязахте важния юбилей?

- 100-годишнината имаше кратко мото: „Заедно“ и се празнуваше през цялата година. Проведоха се големи официални събития и концерти, като много от тях бяха организирани от доброволни групи граждани. Същият модел беше приложен и в България. Посолството организира някои събития, други бяха инициирани от Българо-финландското дружество за приятелство и дори от отделни граждани. Годината приключи с инициативата важни сгради и места да бъдат осветени с финландските цветове - синьо и бяло. Националният дворец на културата в София беше осветен в синьо и бяло, както и Колизеумът в Рим и Ниагарският водопад в Америка. И като всяко дете на рождения си ден, Финландия получи подаръци. България ни даде 100 красиви рози, които сега растат на финландска земя.

- Обявяването на Финландия за суверенна държава слага началото на процеса на признаването й от другите страни. България е сред първите, които правят това - още на 27 февруари 1918 г. Така че през този февруари се навършиха и 100 години от установяването на дипломатическите отношения между нашите две страни. Как се развиват те във времето и на какво ниво са в момента?

- Признаването на независимостта на Финландия от България в неспокойната обстановка в страната преди 100 години е оценено високо. Благоразположението към финландския народ вероятно е подсилено и от участието на батальон от почти 1000 финландски доброволци в Руско-турската война и освобождението на България 40 години по-рано. Интересен и любопитен детайл в историята е и фактът, че в преходния период непосредствено след войната България е имала финландец на поста министър-председател, министър на отбраната и министър на външните работи. Става въпрос за ген. Казимир Ернрот.

Българският професор и бивш посланик във Финландия Венелин Цачевски изследва този период и публикува дори книги по темата. През февруари проф. Цачевски организира възпоменателна конференция за финландското участие в Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./, която беше много интересна.

- Финландия бе един от най-активните ни поддръжници в процеса на присъединяване към Европейския съюз. Тя бе ротационен председател на ЕС както през 1999 г., когато бе поставено началото на процедурата за членството ни в съюза, така и през 2006 г., когато тя приключи. Сега тече българското председателство. Какво мислите, как се справят нашите институции? Какъв съвет бихте дали на нашите дипломати в работата им по това първо председателство?

- Първото българско председателство на ЕС започна добре. Мисля, че изборът - един от важните приоритети по време на председателството да бъдат Западните Балкани, е отличен. България познава и разбира Балканския регион и има много добри идеи как да се насърчи интеграцията и икономиката тук. Стартът е обещаващ и вече можем да видим положително развитие.

Много от сънародниците ми, които пътуват до България за срещите на ЕС, са много доволни от организацията им в красиво обновения Национален дворец на културата и в резиденция „Бояна“. Срещите в София са добър начин да представите страната на многобройни лидери от ЕС.

Аз все още ясно си спомням първото финландско председателство на Съвета на ЕС. Това беше през 1999 г. Ако трябва да дам съвет на българските колеги, бих казала, че това е труден и тежък 6-месечен период, но и много удовлетворяващ. Така че е добре и да му се насладите!

- Какви са търговско-икономическите отношения между нашите страни в момента? Финландският бизнес има ли инвестиционни интереси у нас и в кои области?

- Има възможност за подобряване на икономическите отношения между България и Финландия, тъй като търговският обмен все още е твърде слаб. Финландските компании обаче проявяват все по-голям интерес към инвестиции в България. Наскоро на пазара се появи добре известната логистична компания Cargotec, която отвори в София обслужващ център през януари тази година. Hesburger е финландски ресторант за бързо хранене, чиято цел е да отвори още няколко заведения от веригата в България. Вече няколко години работи ски-заводът на Amer Sports в Чепеларе, тук също е и Lindström - компания, отдаваща под наем работни облекла и офис килими. Има и няколко IT и счетоводни компании, така че наистина може да се каже, че финландските компании работят в различни бизнес области.

- Интересът на финландските туристи към българското Черноморие през лятото е въпрос на традиции. Смятате ли, че можем да ги спечелим и за други сезони и локации? Какво привлича българите във Финландия като туристическа дестинация?

- Едно от първите ми пътувания в чужбина беше с родителите ми до Варна в началото на 70-те. Наслаждавахме се на плажа и плуването в Черно море. Красивите плажове и слънцето са със сигурност важни причини, поради които финландците идват в България. Но страната наистина има много други дестинации, които да предложи. Финландците обичат природата, а българските планини, с техните спиращи дъха гледки, са все още малко известни във Финландия. Да не говорим за интересните исторически забележителности. Или за вкусната храна и висококачествените вина! Необходима е повече информация за всички тези възможности.

Във Финландия българите, които обичат природата, могат да открият чиста природа, хиляди езера и най-големия архипелаг в света. През зимата може да видите северното сияние, а през лятото да се насладите на белите нощи. Отново през лятото финландците се отпускат и организират различни музикални фестивали из цялата страна. Оперен фестивал в древния замък Олавинлина, танго фестивал в Сейнайоки, камерна музика, рок, шлагери, джаз, всеки възможен жанр в музиката. Есента винаги започва с прекрасните седмици на фестивала в Хелзинки, а новата година с фестивала „Хелзинки лукс“, когато се показва светлинно шоу над центъра на града.

- Вашите постижения в образованието и технологиите граничат с чудо. Кои от тях ви карат да се гордеете и желаете да споделите като опит?

- Утвърждаването на образованието и учителите като ценност има дълга традиция във Финландия и стои в основата дори и на настоящата училищна система. Финландия е страната на инженерите и развитите технологии, но едновременно с това културата в различните й форми е скъпа за нас и има важно място в живота ни. Мисля, че технологиите и културата са еднакво необходими в живота!

- Сериозен проблем в София напоследък е замърсяването на въздуха и кметът ни търси различни начини за справяне със ситуацията. В същото време Хелзинки е един от градовете с най-чист въздух в Европа. Кои от предприетите мерки помогнаха за постигането на този резултат?

- Не мисля, че е справедливо да сравняваме чистотата на въздуха в нашите столици. Хелзинки е разположен на брега на Балтийско море и наблизо няма планини. От морето често духат свежи ветрове. София е заобиколена от планини, нещо като дъно на чайник. Въздухът често се задържа на едно място.

Но мисля, че ползи в тази посока в Хелзинки носят топлофикационната система, добрият обществен транспорт - разполагаме с метро като София и с мрежа от специални алеи за колоездачи. На разположение са градски велосипеди, разположени в близост до метростанциите, които можете да наемете срещу малка сума. Но имайте предвид, че ако искате да карате колелото си през зимата, имате нужда от зимни гуми, точно като при колите! И от наистина топло облекло!

Въздухът във Финландия наистина е много чист, но има един момент, когато уредите отчитат високи показатели в цялата страна. Можете ли да познаете кога? Това е събота вечер, когато 5,5 милиона финландци затоплят своите 3 милиона сауни, често работещи на дърва и тогава въздухът се изпълва с малки частици...

- От аграрна страна в близкото минало Финландия се превръща в страната с най-високо качество на живот сред страните от ЕС. Как се постига това?

- Мисля, че най-важните фактори са образованието и равните възможности за всички граждани. Както беше споменато, Финландия е била бедна страна. Изходът от бедността е: отиваш на училище, усвояваш професия и получаваш работа. И това се разбра дори от малките фермери в началото на 20-ти век. Образованието беше насърчено и подкрепено от обществото. Много важно е също, че всеки има равни шансове, а в случай че остане без работа, получава социална подкрепа. Мисля, че фактът, че финландците мислят по един и същи начин, също помага. Те считат себе си за също толкова добри, колкото всички останали.

- Вие сте в България вече повече от година. Какви са вашите впечатления, имате ли любими места, намерихте ли приятели?

- България е чудесно място за живеене и работа. За мен тя е съвършена смесица от неща, които познавам добре и прекрасни изненади. София е европейска столица, всекидневието е много подобно на това у дома. Но когато се огледате, виждате красивите планини и перфектното слънце. Има чудесни места за посещение в цяла България. През изминалата година се запознах с чудесни хора тук, но също така представих страната на моите приятели. Много от тях посетиха България за първи път и всички искат да дойдат отново. Винаги им показвам моето любимо място в София - Боянската църква. Когато погледнете древните скъпоценни стенописи, усещате историята на страната много близка.

Снимката е предоставена от посолството на Република Финландия.