Бъдещето на Западните Балкани е в Европейския съюз. А членството в ЕС е най-важният външнополитически приоритет на страната ни

Н. Пр. г-н Радомир Богданович е посланик, който впечатлява с висока ерудираност, доброжелателност и чистосърдечност. Тук, на Балканите, всичко му е познато и близко. Но заговори ли за родината си и за родната Сливля /община Гацко/, той предава особената си нежна обич и възхита към тях и на своите събеседници.

Радомир Богданович завършва право в Сараевския университет. После специализира дипломация в Биелина, Сараево, Вашингтон и др. Професионалната му кариера започва през 1974 г. в държавната администрация, като от 1977-ма до 1986-та е началник на правния отдел и помощник-министър в правителството на Босна и Херцеговина. Бил е генерален секретар на Асоциацията на юристите на Босна и Херцеговина, член на Председателството на Асоциацията на юристите на СФРЮ, както и председател на Комисията за полагане на държавни изпити в Босна и Херцеговина. От 1986 до 1992 г. заема различни отговорни длъжности в Община Ново Сараево. Следват 4 години адвокатска практика в Белград.

В министерството на външните работи на Босна и Херцеговина заема различни длъжности: от 1998 до 2000 г. е директор на департамента по право, човешки ресурси и глобални въпроси, от 2004 до 2008 г. е директор на департамента по международно право, от 2011 до 2013 г. е директор на департамента по консулски въпроси, а от 2013 г. отново оглавява департамента по международно право. Извън страната от 2000 до 2001 г. е временно управляващ посолството на Босна и Херцеговина в Белград,а после два мандата /2001-2004 г. и 2008-2011 г./ е заместник-ръководител на мисията.

На 7 декември 2015 г. връчва акредитивните си писма като извънреден и пълномощен посланик на Босна и Херцеговина в нашата страна.

- Ваше превъзходителство, отношенията между нашите две страни са традиционно добри. В момента един от основните приоритети на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз e бъдещето на Западните Балкани. Колко значим за Босна и Херцеговина е въпросът за присъединяване към ЕС?

- За Босна и Херцеговина е от изключително важно значение политическия диалог с Европейския съюз, а също така създаването на близки връзки на солидарност и нови форми на сътрудничество между страните. Затова благодарим за ясната заявка от ЕС да отвори пътя за членство в него на Западните Балкани. Изразяваме нашата специална благодарност на Република България за това, че един от приоритетите й по време на председателството на Съвета на ЕС е именно подкрепата за страните от Западните Балкани по пътя им към членството.

- Наскоро в София се проведе среща на лидерите на Западните Балкани. Какъв е вашият коментар за нея?

- На първи март в София се проведе среща на лидерите на Западните Балкани по покана на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и на премиера на Република България Бойко Борисов. От страна на европейските институции на нея присъстваха и комисарят по въпросите на европейската политика за съседство и преговори за разширяване Йоханес Хан и Върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини. В срещата участваха президентите на Сърбия - Александар Вучич и на Косово - Хашим Тачи, както и премиерите на Македония – Зоран Заев, на Черна Гора – Душко Маркович, на Албания – Еди Рама, а вместо председателстващия на Председателството на Босна и Херцеговина д-р Драган Чович, който беше възпрепятстван да дойде поради влошените атмосферни условия и други непредвидени обстоятелства, аз имах честта и удоволствието да присъствам. На това толкова значимо и важно събитие бе потвърдена перспективата за европейската интеграция на страните от Западните Балкани. Също така се разговаря и за регионалните инфраструктурни и други проекти, които трябва да свържат страните от региона. Бе констатирано, че скоростта на присъединяване към ЕС зависи единствено и изключително от скоростта на провеждането на реформите и изпълнението на поставените условия от всяка отделна страна.

На срещата на държавните и правителствените ръководители, планирана за 17 май т.г. също в София, в детайли ще се разговаря по всички тези въпроси, а дотогава всички държави от региона трябва конкретно да дадат своето становище по приоритетните въпроси и проекти за свързване, както в областта на пътната, железопътната, въздушната, енергийната, така и в областта на образователната и дигиталната свързаност. Всичко това ще подпомогне туризма, бизнеса и икономиката, и преди всичко – връзките между хората и народите.

- На какъв етап са реформите, които се извършват във вашата страна, във връзка със стремежа към европейска интеграция?

- Ако се върнем назад във времето ще видим, че 2016 г. бе особено успешна по отношение на процеса на европейска интеграция на Босна и Херцеговина: през февруари подадохме заявление за членство в Европейския съюз, а през септември Съветът по общи въпроси взе решение да започне процедура по чл. 49 от Договора за Европейския съюз и да поиска мнението на Европейската комисия относно заявлението на Босна и Херцеговина за членство. През декември бе получен Въпросникът на Европейската комисия за готовността на Босна и Херцеговина за членство в ЕС.

Радостен съм да кажа, че работата върху отговорите на Въпросника вече приключи. На 28 февруари те бяха връчени официално на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, по време на неговото посещение в Босна и Херцеговина заедно с Върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини и комисарят по въпросите на европейската политика за съседство и преговори за разширяване Йоханес Хан. Както заяви председателстващият на Председателството на Босна и Херцеговина д-р Драган Чович, това ще създаде една нова картина на страната и ще открие нов шанс за ускоряването на европейския й път с помощта на европейските партньори.

Що се отнася до мерките от Програмата за икономически реформи за периода 2017-2019 г., имаща за цел подобряване на икономическия ръст, конкурентността и запазването на финансовата и макроикономическата стабилност, както и продължаването на рестриктивната фискална политика и мерките за икономии в институциите на властта, можем да кажем, че те се изпълняват с предвидения темп. До момента степента на тяхната реализация е някъде 53% за БиХ, 36% за Федерация БиХ и 55% за Република Сръбска.

Босна и Херцеговина има готовност да продължи процеса на хармонизиране на законодателството със стандартите на ЕС в областта на вътрешния пазар. Ще продължим да работим върху реформите в областта на съдебната система, подобряването правата на човека, както и борбата срещу корупцията и организираната престъпност.

В областта на Общата външна политика и политиката на сигурност на ЕС Босна и Херцеговина ще продължи и занапред в още по-голяма степен да съгласува своята външна политика с тази на ЕС. Подписано е Споразумение с ЕС за участие в операции на ЕС за управление на кризи за членове на Въоръжените сили на БиХ.

Активно се работи и за развитие на политическия диалог, укрепване на сътрудничеството в региона, провеждане на политика на добросъседство. Във връзка със задълженията, произтичащи от Споразумението, Босна и Херцеговина е подписала договори за сътрудничество в процеса на присъединяване към ЕС с Черна гора и Македония, докато договорите със Сърбия и Албания се намират на различни фази на изработване.

Независимо от предизвикателствата, с които се сблъсква ЕС, не трябва да губим целта, а именно – разширяването му със Западните Балкани. Бъдещето на Западните Балкани е в Европейския съюз. А членството в ЕС е най-важният външнополитически приоритет и стратегическа цел на Босна и Херцеговина. Пътят към ЕС няма алтернатива.

Разбира се, очакваме, че подкрепата от страна на институциите на ЕС, както и на страните членки ще продължи и за в бъдеще, в рамките на напредъка на Босна и Херцеговина по пътя към ЕС, както и за получаването на статут на кандидат.

Още веднъж искам да благодаря на Република България, както и на Президентството, Министерския съвет и специално на Министерството на външните работи, а също така и на Парламента, за изразената подкрепа в процеса на интеграция.

- Очаквате ли някакво съдействие, експертна помощ, споделяне на опит от българска страна?

- Разбира се, че очакваме. Помощта от българска страна – при споделянето както на положителния, така и на отрицателния опит, натрупан от България в процеса на присъединяване към ЕС, ще бъде много ценна за нас. По време на всички срещи с представители на Босна и Херцеговина, българската страна изразява пълна готовност за споделяне на този опит.

- През юни миналата година на посещение в България бе действащият тогава председателстващ на Председателството на Босна и Херцеговина Младен Иванич. През октомври Бойко Борисов направи първото официално посещение на български премиер във вашата страна...

- Тези посещения на най-високо ниво потвърждават нашите добри политически отношения и разкриват нови перспективи за подобряването на икономическите отношения. Бих искал да напомня, че те бяха предхождани от размяна на визити на министрите ни на външните работи Игор Црнадак и Екатерина Захариева.

Босна и Херцеговина и България са приятелски страни, което намира потвърждение и чрез: подкрепата на кандидатурите за членство в различни международни организации; сътрудничеството в рамките на Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа и в другите регионални организации; подкрепа на Босна и Херцеговина в Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО; подкрепа за нейната кандидатура – Дуня Миятович, за поста комисар по човешките права в Съвета на Европа.

- На какво ниво са двустранните ни търговско-икономически отношения в момента?

- Добрите ни политически отношения не са следвани в достатъчна степен от добри икономически отношения. Независимо от постоянното нарастване на стокообмена истината е, че не са използвани достатъчно всички съществуващи възможности. В непосредствените контакти, които съм имал с представители на БТТП и Стопанската камара на България, както и с регионалните стопански камари и Агенцията за приватизация и инвестиции в София, всеки път констатираме, че съществува добра основа за издигане на икономическото сътрудничество между нашите страни.

- А до каква степен е развит туризмът между двете държави? Каква е перспективата в това отношение?

- Туризмът в Босна и Херцеговина е един от най-бързо развиващите се сектори и в същото време важна част от икономиката на държавата. През последните години тя се нарежда сред страните със значително развитие на този сегмент, а според Световната туристическа организация е сред тези, отбелязали най-голямо увеличение на броя на туристите годишно – някъде около 20 на сто. В периода януари – декември 2017 г. в Босна и Херцеговина са отбелязани 1 307 319 туристически посещения, което представлява увеличение от 13,7 % и съответно 2 677 125 нощувки, което е увеличение от 12,3 % в сравнение със същия период на 2016 г. Броят на нощувките на чуждите туристи е увеличен с 16,2 на сто в сравнение със същия период на 2016-та, сочат данните на Статистическата ни агенция.

Ако погледнем структурата на нощувките на чуждестранните туристи през изминалата година ще видим, че най-много нощувки е имало от: Хърватия (11,8 %), Сърбия (8,1 %), Турция (7,3 %), Италия (5,7 %), Словения и Обединени арабски емирства с по (5,3 %) и Полша (4,8 %), което общо прави 48,3 %. На туристите от други страни се падат 51,7 % от нощувките.

В контекста на казаното от министъра на туризма на Република България - Николина Ангелкова, по време на състоялата се неотдавна в рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС международна конференция „Туризъм и икономически растеж“, бихме могли да помислим за общи регионални балкански маршрути и за привличането на все повече туристи от далечни страни и особено от Китай, на който бе отделено специално внимание. Тук е мястото да спомена, че през тази година се очакват първите организирани туристически групи оттам.

- Освен прочутият град Мостар и интересната ви столица Сараево какви други туристически обекти във вашата страна бихте препоръчали на нашите сънародници да посетят?

- Босна и Херцеговина е изключително красива страна, с много прекрасни градове, селища и дестинации, така че рискувам да пропусна някое от тях, ако започна да ги изреждам. Все пак, освен Сараево и Мостар, бих искал да да препоръчам и такива интересни за туристите места като Вишеград, Требине, Баня Лука, Яйце, Кониц, Почител, Неум и много други, запазили следи от впечатляваща история с многобройни културно-исторически забележителности.

В Босна и Херцеговина съществуват както летни, така и зимни туристически дестинации, а също и такива, които могат да бъдат посещавани през цялата година. Тъй като е предимно планинска страна, тя предлага чудесни места за ски туризъм, които са сред най-добрите в Европа и предлагат популярни зимни атракции.

Освен интересни градове и културно-исторически обекти, страната ни предлага различни видове туризъм, свързан с реки, езера, национални паркове, морски и блатни територии.

Освен всичко изброено дотук, трябва да споменем и религиозния туризъм, който е важен сегмент в туристическото предлагане и включва дестинации, в които се преплитат много и различни култури и религии.

- Кои са по-интересните културни събития и фестивали, които се провеждат в Босна и Херцеговина?

- Без да преувеличавам бих казал, че всеки месец в Босна и Херцеговина се провежда поне по един фестивал, което има важна роля за формирането на туристическото предлагане. Просто е невъзможно да се изброят всички интересни и самобитни културни събития, затова ще посоча поне някои от тях. Освен вече всеизвестния Сараевски филмов фестивал, със сигурност измежду най-популярните са и Сараевска зима, Башчаршийски нощи, Лято на Върбас, Кочичеви срещи, Вечери на поезията на Йован Дучич в Требине, Вечерите на поезията на Шантич и Фестивалът на комедията в Мостар. И понеже споменах Мостар, задължително трябва да кажа за една невероятна атракция там, привличаща посетители и участници от цял свят – става дума за популярните скокове във вода от Стария мост, който сам по себе си е забележителност. Строен през XVI век, той е включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Само през този месец, по-точно от 15 до 18 март, на планината Яхорина се организира музикалният ФЕСТИВАЛ 84, а от 15 до 17 март в Сараево ще се проведе и първият регионален панаир, посветен на гастрономията и ресторантьорството.

- Развива ли се културният обмен между нашите страни и предвиждат ли се някакви съвместни проекти?

- Когато говорим за културния обмен между Босна и Херцеговина и България смятам, че той все още не е на задоволително равнище и че има доста широко поле за развитие и от двете страни. Тази година очакваме участия на различни наши дружества за култура и изкуство на фолклорни фестивали в България. Иска ми се да припомня, че за тържественото откриване на фестивала „Сараевска зима“ ще участва и българският Гвардейски оркестър. И още нещо - все повече филмови дейци от България участват и на Сараево филм фест.

- Това е един от най-известните международни филмови фестивали и в него в последните години наистина има силно българско участие...

- Сараево Филм фестивал с годините се утвърди като уникален културен проект. Броят на посетителите и участниците в него расте от година на година, той печели популярност и авторитет. Но най-ценното, което е спечелил, са десетките приятели – режисьори, артисти от цял свят, които не пропускат да посетят всяко ново негово издание.

Радвам се, че сред тях вече са и все повече наши приятели, представители на филмовото изкуство от България. Вашата страна не остана незабелязана на 23-ия Международен филмов фестивал в Сараево през 2017 г. Три български продукции спечелиха ценни награди. Филмът „Посоки“ на Стефан Команадарев взе Специалната награда на журито за актьорския състав на филма. Миноритарната копродукция „Синът на София“ беше наградена с приза на Международната федерация на арт-кината. А проектът на Мина Милева и Весела Казакова „Котка в стената“ получи наградата на Синелинк.

- Какви събития планирате да организирате за популяризиране на вашата култура и традиции у нас през 2018 година?

- Освен участията на наши състави за певческо и танцово изкуство на различни фестивали и събития в България, планираме в рамките на Икономическия форум, който ще организираме до края на годината, да представим също и част от нашето културно и музикално наследство.

Надявам се в рамките на тази година да доведем до успешен завършек и започнатите дейности по побратимяването на градовете Баня Лука и Велико Търново. Тук бих споменал и един интересен, но може би не толкова известен факт: след разрушителното земетресение в Баня Лука от октомври 1969 г., с помощта на българската държава бе построено училище, дар от България, носещо името „Георги Сава Раковски“. То и днес е известно като „Българското училище“. Всичко това ще открие широки възможности за взаимното опознаване и сближаване на нашите народи.

- Вие сте посланик у нас малко повече от две години. Но като че през тях имаше повече визити на правителствено ниво между страните ни, отколкото през предходните десет... С какво от постигнатото се гордеете?

- Гордея се с това, че по мое време успяхме да издигнем още повече и без това добрите, приятелски отношения между нашите народи. С посещенията на най-високо равнище, с все по-голямото сътрудничество и подкрепа. През тази година очакваме и посещение на президента Румен Радев в Босна и Херцеговина.

Изпитвам огромно задоволство и от факта, че в рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС интензивно се работи върху свързването на регионите на Западните Балкани с останалата част на Европа чрез пътища, железници, въздушен транспорт, че се разработват енергийни, образователни и дигитални проекти за все по-доброто ни свързване, а най-много от всичко ме радва чисто човешкото свързване между хората в нашия регион, което със сигурност ще подпомогне и подобри и туризма, и бизнеса, и икономиката.

- Какво е впечатлението ви от нашата страна?

- България е прекрасна страна с многобройни природни, културни и исторически забележителности, които често пъти ми напомнят за природните красоти на моята страна. Останах силно впечатлен от градовете и културно-историческите паметници, които имах възможност да посетя: Велико Търново, Пловдив, Несебър, Рилския манастир, паметника на връх Шипка, Седемте рилски езера, планината Родопи; от прекрасната природа. С други думи, в България се чувствам като у дома си. Съжалявам, че заради многото си служебни ангажименти, имам твърде малко свободно време, за да посетя повече места. Сигурен съм обаче, че и след изтичането на мандата ми във вашата страна, с голямо удоволствие ще се връщам отново в България, за да мога да се срещам с прекрасните приятели, с които се запознах тук.

Снимката е предоставена от посолството на Босна и Херцеговина.