Нашите граждани и светът имат нужда от силен ЕС в растящия мултиполярен свят, глобализирана конкуренция и влияния, повече откогато и да било.

Той е роден в Хавана, Куба. Завършва философия и история във Философския факултет на университета „Коменски“ в Братислава /1886-1991 г./ Специализира в Дипломатическата академия във Виена /1994 – 1995/, а после преминава краткосрочни курсове по международни отношения в Братислава, Мадрид, Хага, Дъблин и Лондон. Владее английски, испански, немски и френски език.

Посланикът на Словашката република в нашата страна - Н. Пр. г-н Мануел Корчек, е с голям дипломатически и административен опит. Той е заемал различни високи постове в словашкото министерство на външните работи, както и в словашките посолства в чужбина. Работил е в мисиите на Словакия в Дъблин /1996-1999 г./ и в Хага /2002-2006 г./ . Бил е заместник постоянен представител на страната в ООН, Ню Йорк /2009-2014 г./ 

Преди да дойде у нас, от 2014 до 2017 г., е бил директор на дирекция „Политика на сигурността“ в Министерството на външните работи и европейските въпроси на Словашката република. Акредитивните си писма като извънреден и пълномощен посланик у нас връчва на 13 ноември 2017 г.

- Ваше превъзходителство, Словакия е ротационен председател за една година на влиятелната в Европа Вишеградска група. Какви са приоритетите на словашкото председателство?

- Основното мото на словашкото председателство е „Динамичен Вишеград за Европа и света“. Акцентът е нашият принос към европейските решения. В европейското пространство ни очакват важни събития като например планирания брекзит, изборите за европейския парламент, търсенето на консенсус по въпросите за многогодишния бюджет на ЕС, миграцията и др. Разделихме нашата програма на три приоритетни области: Силна Европа, Сигурна среда и Интелигентни решения. В рамките на първия приоритет са включени преговорите за дългосрочния бюджет на ЕС, брекзита и реформата на еврозоната. Областта Сигурна среда обхваща миграционната и енергийната политика. А Интелигентни решения се отнася до цифровата, както и циркулярната икономика.  

- Как виждате перспективите на сътрудничеството между Вишеградската четворка и България?

- Естествено, паралелно с реализацията на приоритетите си, словашкото председателство ще продължи да търси съвместни решения с близки партньори извън Вишеградската четворка, включително с България, с които ни свързват идентичен опит и светоглед в много области. Сътрудничеството на Вишеградската четворка под словашко ръководство с България вече започна, например, на 4 юли тази година в словашката столица Братислава се проведе експертна среща на представителите на Вишеград и България, Хърватия, Словения и Румъния по въпросите на кохезионната политика след 2020 г. На 16 август пък се състоя среща на министрите на земеделието на страните от Вишеград и България, Хърватия, Словения и Румъния. Следващите срещи и преговори ще продължат през цялото време на нашето председателство на Вишеградската четворка.

- Каква е визията на Словакия за бъдещето на Европейския съюз? Какви реформи трябва да се извършат в него, за да се осъвременят целите му, да се запази единството му и да се издигне ролята му в глобален мащаб?

- Нашите граждани и светът имат нужда от силен ЕС в растящия мултиполярен свят, глобализираната конкуренция и влияния, и то повече откогато и да било преди. Освен това, в близост с ЕС се развиват събития като: нарушаването на териториалната цялост на Украйна; все така обезпокоителната обстановка в Близкия изток и други части на света; търговски спорове между големи страни. Те показват колко е важно единството на ЕС в неговите външни отношения. Ние подкрепяме това, на международната сцена ЕС да използва по-силно своите дипломатически, политически, икономически, хуманитарни инструменти, както и тези от сферата на сигурността, за мирно решаване на конфликти. Силният ЕС обаче трябва да мисли стратегически и единно. Силната Европа е ключов фактор за динамично развитие и просперитет и то не само за Вишеградските държави. Един от основните ни приоритети е да не допуснем създаване на ярки разделителни линии в рамките на ЕС, респективно да ги премахнем, както и да подкрепим съвместната европейска перспектива на следващи кандидатсващи държави.

ЕС е обиколен от предизвикателства. Начинът, по който ще се справим с тях, в това число е и уреждането на отношенията с Великобритания след напускането й на ЕС, до голяма степен ще определи по-нататъшното му развитие. Нужно е да подчертаем, че ЕС частично вече реализира реформната си програма – например, успяхме да приложим почти всички части от т.нар. Братиславска пътна карта, с изключение на миграцията. Като успех можем да посочим въпроса за роуминга в ЕС, сътрудничеството в отбраната (PESCO), законодателството за Европейска гранична полиция, решителното подсилване на енергийната сигурност в ЕС – всичко това гражданите на Съюза могат да усетят в ежедневието си. От друга страна обаче, част от реформите в ЕС тепърва предстои, тъй като досега не успяхме да се справим с наследството от последните десет кризисни години, независимо дали става дума за проблемите в еврозоната, в банковия съюз или недовършения вътрешен пазар на ЕС.

- Как оценявате приключилото неотдавна Българско председателство на Съвета на ЕС? Имаха ли неговите цели допирни точки с приоритетите на Вишеградската четворка, като се имат предвид много сходните интереси на държавите в нея с тези на страните от Балканите?

- От гледна точка на Словакия исторически първото председателство на вашата страна на Съвета на ЕС беше успешно. Вашето председателство протече в не съвсем спокойно време, когато Европа продължава да решава проблемите, свързани с миграцията, преговорите за брекзит засега не постигат ясни решения, свидетели сме на растящ екстремизъм и на все още съществуващо напрежение в отношенията между някои страни от Западните Балкани.   

България успя позитивно да поеме именно някои от тези предизвикателства. За един от най-светлите моменти на Българското председателство може да посочим темата за Западните Балкани, която беше върната в центъра на вниманието в ЕС, тъй като успяхте да допринесете за съживяването на диалога и съдействието между Балканските държави и за тяхната подкрепа от страна на ЕС. Това е пресечна точка в нашите приоритети. Словакия и Вишеградската четворка дългосрочно подкрепят процесите на трансформация, на модернизация на държавите от Западните Балкани и на тяхната интеграция в ЕС при условие, че изпълняват съответните условия.

Българското председателство също така отдели нужното внимание на добрите отношеия между ЕС и Турция. В този случай България успя активно да използва своето географско положение и отношенията си с Турция, с което посочи пътя на синергично решение на проблемите в ЕС, когато една държава членка използва своите дадености за решаване на съвместните европейски въпроси. 

- България се стреми да влезе в Еврозоната. Словакия вече има значителен опит с еврото. Има ли рискове в този процес и какво би загубила страната ни, ако не се присъедини към еврогрупата?

- Словашката република стана пълноправен член на еврозоната от януари 2009 г. и тази крачка никога не е била подлагана на съмнение у нас. В процеса на подготовката основният акцент беше да се предотврати спекулативен ръст на търговските цени. Ние сме готови да споделим нашия опит. Членството на България в еврозоната ще отвори по-големи възможности за външната търговия и привличането на инвестиции. Общата европейска валута има висок потенциал за предприемачите, които ще спестят разходите за трансакции, има позитивно влияние и върху туризма. Тя е особено важна за фирмите и гражданите на по-малките страни, защото те няма да са изложени на риска от валутните колебания, същото важи и за все повечето трансгранични онлайн плащания, при които се спестяват таксите за обмяна на валутата. Освен това еврото носи валутна стабилност и по-високо ниво на кредибилност. Именно тези предимства виждаме като потенционално изгодни и за България.

- Между България и Словакия има традиционно добро приятелство и сътрудничество. Какво трябва да се прави, за да се запази духът на тази дружба в променящите се международни условия?

- Прав сте, в словашко-българските отношения няма открити въпроси и за нашите страни са характерни взаимната симпатия и партньорство. Ние сме държави членки на ЕС и НАТО, в ключовите политики на ЕС в повечето случаи имаме сходни становища и към редица въпроси подхождаме координирано. Темите на сътрудничеството са преди всичко енергийната сигурност, обмяната на опит в сферите на образованието, науката и иновациите, електронното правителство, инфраструктурните проекти, както и сигурността на храните. Подкрепяме развитието на контактите и сътрудничеството между съответните институции и предприемачи в тези области. В рамките на НАТО ни свързват ангажиментите и решителността да си помагаме в отбраната. С удоволствие мога да отбележа, че имаме отлично военно сътрудничество.

Развитието на сътрудничеството би било подпомогнато и от членството на България в еврозоната, Шенген и ОИСР. Словакия подкрепя интеграционните усилия на България в тази посока. Вярвам, че взаимното сътрудничество в областта на сигурността ще бъде стимулирано и от председателството на Словакия в ОССЕ от януари 2019 г., когато страната ни има амбицията да допринесе за намаляване на напрежението в Черноморския регион и решаване на съществуващите конфликти, свързани с нарушаване интегритета на няколко държави в региона. През 2019 г. Словакия ще бъде председател на министерско ниво в ОИСР, което ни предоставя допълнително пространство за дискусия за структурните реформи в нашите страни.

- На срещата ви с председателя на УС на БТПП Цветан Симеонов неотдавна казахте, че видимият икономически растеж на Словакия и България открива възможности за интензифициране на сътрудничеството. В кои области потенциалът е най-голям?

- Икономическият растеж в двете държави е по-висок от средния за ЕС, което е добра предпоставка за доближаване до социално-икономическото ниво на по-богатите страни от ЕС. След годините, когато гледахме главно към западноевропейските страни, сега настъпва възможност нашите икономически отношения да станат по-интензивни и така нашият икономически растеж да бъде стимулиран още повече. Посоката на такова развитие потвърждават и статистиките, които сочат, че взаимната обмяна на стоки и услуги между Словакия и България през 2017 г. достигна рекордното ниво от 639 мил. евро, което е годишен ръст от 22 %.

Посолството на Словашката република в България, с голямото съдействие на Българската търговско-промишлена палата и нейния председател Цветан Симеонов, продължава да създава условия за нови сътрудничества и търговски възможности между икономически субекти от двете страни. На първо място става дума за презентации на конкретни словашки компании в България и на български в Словакия, предоставяне на информация за международни търгове, в които биха могли да се включат съвместно фирми от двете страни, за възможности за капиталови инвестиции и др. От гледна точка на перспективността на икономическия растеж особено важна е областта на науката и иновациите.

- Как вашата страна вижда възможностите за енергийно сътрудничество с нашата и по-специално евентуални доставки на природен газ от хъб в България, от който горивото да може през Румъния да достигне до Унгария и Словакия?

- Енергийната сигурност, диверсификацията на източниците и трасетата на енергоносителите, както и интеграцията на пазара с енергоносители в ЕС, са все важни теми за сътрудничеството между Словакия и България. Такъв пример е тясното ни сътрудничество по въпроса за доставките на природен газ - нашите страни работиха заедно за подготовката на газопровода „Ийстринг“, който ще се стремим да координираме с проекта за газовия хъб „Балкан“. Евентуалните доставки на природен газ за Словакия чрез хъб в България ще намалят зависимостта на държавите от Централна и Югоизточна Европа от само един източник. Газовият хъб е важен и за ценообразуването на суровината, тъй като пазарът има нужда от реална цена, каквато не може да бъде постигната с краткосрочни договори.

- Мнозина словаци по традиция идват на почивка на българското Черноморие и на други места в страната. Българи също посещават Словакия, която впечатлява с природните, историческите и други забележителности? Какво може да се направи, за да се засили туристическият обмен, съдействащ не само за добрата почивка на хората, а и за взаимното опознаване и укрепване на дружеските връзки между двата народа?

- Когато говорим за перспективите на икономическия растеж, не може да пропуснем туризма, който има голям потенциал в двустранното ни сътрудничество. И тук статистиките потвърждават увеличаващ се брой туристи и от двете страни. Макар и това да не е толкова видимо, факт е, че спрямо броя жители Словакия се намира на 7-мо място по посетители в България. Словашките туристи приемат България като сигурна, географски и езиково близка дестинация.

Много ни радва фактът, че и българските граждани започнаха повече да посещават Словакия и да откриват красотите на нашата страна. Най-атрактивни за тях са нашите средновековни крепости и замъци, исторически градове и села, добрата достъпност и туристическа инфраструктура в планините, всичко това, съчетано със сигурност и изгодни цени. Много положително върху туризма се отрази откриването на директните самолетни линии между столицата ни Братислава и София и Бургас. Увеличеният туристически интерес допринася и за укрепване на междучовешките отношения. А той ще стане още по-интензивен, когато България стане член на Шенген и еврозоната.

- Вие като посланик с желание ли дойдохте в България? Как се чувствате тук?

- Още преди да дойда в София познавах, от моята 25-годишна практика, няколко български колеги - приятели, така че очаквах България с радост. Да представлявам Словакия в нея за мен е голяма чест. Същевременно това е предизвикателство да развия нови проекти за нашето двустранно сътрудничество. Нас ни свързват и историята, и културата, а и стремежът ни да създадем по-добри условия за живот на нашите граждани. Убеден съм, че има с какво взаимно да се обогатяваме. Например по време на юнското посещение на президента Румен Радев в Словакия нашият президент Андрей Киска беше впечатлен от големия брой жени в сектора на информатиката в България, както и от българския маркетинг в областта на туризма.

Как се чувствам в България? Приятно. Това важи и за съпругата ми и двете ми дъщери. Не бих искал да създавам наивна картина, но ние наистина свикнахме бързо, за което ни помогнаха и отзивчивите местни хора, чувството за сигурност, културната пъстрота, възможностите за активно прекарване на свободното време в прекрасните паркове и сред природата. 

Материалът е предоставен от в. „Стандарт“ - standartnews.com.

Снимка: посолство на Словашката република