Младите хора са тези, които ще сближат още повече нашите два народа

На 11 септември 2018 г. президентът на Република България Румен Радев  връчи орден „Мадарски конник“ първа степен на извънредния и пълномощен посланик на Република Хърватия у нас – Н. Пр. г-жа Лйерка Алайбег. Висшето държавно отличие тя получи преди да отпътува от нашата страна за принос в задълбочаването на политическото, икономическото и културното сътрудничество между България и Хърватия. Безспорно по време на нейния мандат /2013-2018 г./ отношенията между нашите страни в доста сфери се задълбочиха, а човешките връзки между хървати и българи се активираха. Това дължим на работата й, опита й в дипломацията и привързаността й към България, която, както тя призна пред нашия екип,ще остане завинаги в сърцето й.

Всъщност преди да дойде посланик в нашата страна, Н. Пр. г-жа Лйерка Алайбег е заемала важни постове в Министерството на външните работи на Република Хърватия. Била е консул в Питсбърг, САЩ, съветник в културно-информационния център в Ню Йорк, съветник в мисията в Берлин, Германия, министър-съветник в Отава, Канада, посланик в Белгия и Люксембург и генерален консул в Суботица, Сърбия. Била е главен правен съветник и ръководител на международния правен департамент в МВнР на Хърватия. Тя е представлявала страната си в Шестия комитет на Генералната асамблея на ООН, в Постоянния арбитражен съд в Хага, в различни комисии на Съвета на Европа, на годишните срещи на Комисията на ООН по международно търговско право /UNCITRAL/. Била е и лектор по международно право в Дипломатическата академия, Полицейската академия и Военното училище в Загреб.

- Ваше превъзходителство, току-що получихте висше държавно отличие от президента Румен Радев - орден „Мадарски конник“ първа степен, за принос в задълбочаването на политическото, икономическото и културното сътрудничество между България и Хърватия. С какво от постигнатото в работата си за петте години у нас се гордеете и има ли нещо, което искахте, но не успяхте да осъществите докрай?

- За пет години човек както има време, така и няма. Със сигурност аз и моят екип от посолството постигнахме много неща, като някои успяхме да завършим, други само започнахме, но и десет години не биха стигнали за изпълнението им. Разбира се участвахме в осъществяването на многобройни контакти във всички сфери – политика, култура, икономика. Но аз най-много се гордея с това, че направихме човешките взаимоотношения между двата народа по-близки, разбира се, с помощта на някои правителствени и неправителствени организации. Например успяхме да предизвикаме интерес, в сътрудничество със Сдружението на хърватите в България и Гражданско сдружение „Епископ Йосип Щросмайер“, което е много активно, на местно ниво – в четири български  училища децата да изучават хърватски език като свободно избираем предмет. Също така осъществихме контакти и връзки между училища от Загреб и Ястребарско с такива от общините Мрамор, Илинден, Нови Искър и Надежда. Надяваме се, че тези приятелства ще стават все по-силни и както казах и по време на връчване на ордена ми, младите хора са тези, които ще сближат още повече нашите два народа, не толкова на политическо ниво, колкото на чисто човешко. Защото е известно, че българите и хърватите имат многовековно приятелство.

- Още през далечната 1230 г. българският цар Иван Асен II издава документ, наречен Дубровнишка грамота, която дава правото на дубровнишките търговци да търгуват свободно на територията на царството ни. Миналата година министър-председателят Бойко Борисов и кметът на Дубровник Мато Франкович откриха паметна плоча на Дубровнишката грамота. Какви са в момента двустранните ни търговско-икономически отношения и поощрени ли са те, както някога?

- Както казах, българите и хърватите са имали многовековно приятелство и отлични отношения, а това логично би трябвало да води и до добри икономически отношения. Но както българите, така и ние, хърватите, усещаме, че потенциалът ни е много по-голям от този, който сме реализирали до момента. Това е така, защото по-малките държави като че ли имаме повече доверие в по-големите и когато стане въпрос за някакъв икономически проблем или работа, то тогава се обръщаме към по-развитите икономически страни. Например, и България, и Хърватия имаме изключителен потенциал в IT технологиите. Радваме се за това, но може би можем още повече да развием сътрудничеството в тази област. Ние се потрудихме много и направихме презентация за използването на IT технологиите в здравеопазването, където Хърватия има постижения, но в крайна сметка резултатите не са такива, каквито очаквахме.

Гордеем се с доброто сътрудничество, което имаме с България в сферата на инфраструктурата. На 18 май 2018 г. в София престижната хърватска фирма „Кончар“ АД (Končar - KET) подписа с Националната електрическа компания ЕАД (НЕК) договор за възобновяване на три хидроелектроцентрали от каскадата в Рила планина (Белмекен, Сестримо и Момина Клисура, които са разположени на Крива река, приток на р. Марица). Капацитетът на инсталираната мощност е 1200 МW, а проектът възлиза на стойност 20 млн. евро. „Кончар“ АД ще осъществи този проект в консорциум заедно с чешката фирма ЧКД Бланско и словенската фирма „Радисом“. Хърватската фирма „Конструктор Инжинеринг“ е направила и част от околовръстния път в София. Подписан е и договор между „Кончар“ и БДЖ за реконструкция на локомотиви. Има и доста много по-малки проекти.

За развитието на нашите икономически отношения имаме няколко предпоставки, които могат да се приемат като предимство, например, сходствата в езика и манталитета. Много голям недостатък за бизнеса обаче е, че нямаме добра пътна връзка, нямаме и директни полети. Години наред се опитваме да осъществим това, и то не само ние, а и българското посолство в Хърватия. Отговорът е, че няма достатъчен интерес. Но истината е, че има ли директна линия, ще има и по-голям интерес. Нито един бизнесмен не би искал да се бави с транспорта при пътуванията си. Така е и при туристите днес. Голям парадокс е, че от София мога да стигна по-бързо до Америка, отколкото до Загреб. Затова и един от акцентите на Българското председателство бе свързаността на Балканите. Тя ни е изключително нужна, важна за всички нас. Винаги, когато говоря с колеги споменавам, че сме били транспортно по-добре свързани по времето на Агата Кристи с Ориент Експрес, отколкото сега.

Ние се опитахме да направим всичко, което е възможното за развитието на икономическите отношения и затова съм изключително горда, че от Българската търговско-промишлена палата получих признанието Посланик на годината през 2016-та.

- През месец май премиерът ни бе на официално посещение в Хърватия, където бе посрещнат от хърватския министър-председател Андрей Пленкович. Основна тема между двамата бяха Западните Балкани. Кажете ни нещо повече за резултатите от тази визита...

- Нашият премиер, още преди Българското председателство, обеща на вашия да продължим темата за Западните Балкани. Това означава да направим всичко възможно нашите съседи да станат част от нашето европейско семейство и НАТО. И когато г-н Пленкович дойде по време на вашето председателство в София за срещата на върха, за него имаше по-специално почетно място. Тогава премиерът Борисов специално подчерта неговата роля по темата. Защото ако тя беше само поставена от Българското председателство, а Хърватия не се бе ангажирала да я продължи, може би просто щеше да отшуми. Вярваме, че трябва да я поддържаме жива, тъй като тя е много важна. И мисля че като държави членки на ЕС, Хърватия на север и България на юг, ние сме по някакъв начин отговорни за нашия регион.

Друг важен резултат от посещението на г-н Борисов е, че той откри паметник на Иван Вазов в Загреб. Това е знак за дълбокото приятелство между нашите две страни. Иван Вазов е един от многобройните интелектуалци, които са посещавали често Хърватия, там е имал приятели, там са публикували негови творби - например „Под игото“, което е преведено на хърватски от Фран Гундрум Ориовчанин. Въобще нашите интелектуалци в началото на XX век са били изключително свързани, имали са творчески обмен, произведенията им са се превеждали и публикували. Със сигурност много голяма роля за това е изиграл епископ Йосип Юрай Щросмайер. Той е успял да даде много стипендии на млади българи, за да следват в Загреб. Много може да се говори за нашите отношения през вековете, но важното е да възобновим и развием нашата историческа свързаност още повече във всички сфери.

- Вие сте юрист по образование. Как се развиват отношенията ни в областта на съдебната система, има ли обмен на добри практики?

- Често обвиняват нашата страна, както и вашата, че съдебната ни система не функционира много добре. Както ние, така и вие, се опитваме да я модернизираме. И в тази сфера имаме развити двустранни връзки и контакти между съдилищата. Трябва да подчертая, че и България, и Хърватия, сме подписали всички конвенции за сътрудничество в областта на правосъдието и международната правна помощ. И в този смисъл нашите контакти, свързани с функционирането на нашите съдебни системи, са на изключително добро ниво.

- Вучедолската гълъбица, символ на Хърватия, е и символ на мира и надеждата. Разкажете ни нещо повече за този символ...

- Вучедолската гълъбица стана символ на мира по време на агресията над нашата земя. Вучедол е местност в близост до Вуковар, а знаете че това е първият град, който бе напълно разрушен по време на нападенията. Освен това има едно понятие „Вучедолска култура“, която е част от една много по-голяма културна територия в Дунавския регион, разпростираща се от Карпатите на север до Динарите на юг. Вучедолската култура датира 3000 години пр. Хр. и е известна с изключително развитата си металургия и керамична дейност. До ден днешен се изследват терените й и се намират нови ценни артефакти. Преди три години дори се откри музей във Вуковар, посветен на Вучедолската култура. Както много нови музеи в Хърватия и този е мултимедиен, много е интересен и дори получи номинация за Европейски музей на годината през 2018 година.

Така че Вучедолската гълъбица е известен артефакт на тази култура отпреди 2 800 – 2 400 пр. н. е. Тя се е използвала като светилник. Всъщност има и други известни артефакти от Вучедолската култура, например, Вучедолския ботуш.

И както гълъбът е символ на мира по света, така ние, вследствие обстоятелствата от войната, приехме Вучедолската гълъбица за наш такъв.

- В Хърватия се провеждат интересни културни събития и фестивали, у нас също. На какво ниво е развит културният обмен между нашите страни?

- И България, и Хърватия, имат изключително много фестивали, явно ги обичаме. И обменът на участници в тях е добър. Убедих се, че тук имате изключителни фестивали, свързани с народните традиции, фолклора, танца и музиката. В Хърватия провеждаме някои по-специфични като Дубровнишките летни игри, на които се представят изкуства като театър, музика и фолклор с гости от цял свят. Друг голям фестивал е Сплитско лято. Разбира се съществуват още много подобни фестивали, които заслужават внимание, но за съжаление поради формата на интервюто няма как да се спра на всички тях.  

- Имате прекрасна крайбрежна ивица на Адриатическо море и многобройни острови. Увеличава ли се туристическият поток от България за планирани летни почивки? Има ли обратен такъв? До каква степен е развит туризмът между двете държави?

- Както в България, така и в Хърватия е силно развит туризмът. Ние имаме огромен брой посетители годишно – около двайсет милиона, при население в страната от четири милиона и сто хиляди. България има над осем милиона туристи, което също е над броя на населението й. Двете страни имат изключително сътрудничество в областта на туризма. По време на Българското председателство се предложи една наша обща инициатива - да се създаде туристически фонд в Европейския съюз, който да подпомага държавите със силно развит туризъм, но да подпомага и тези, в които трябва повече да се развие. Надяваме се, че този фонд наистина ще се реализира.

Що се отнася до броя на туристите от България, които посещават нашата страна, те са около 50 – 60 хиляди годишно. Но би могло тази бройка значително да се увеличи. Много от българите пътуват през Загреб до други места в Европа и ние се стремим да ги задържаме за повече дни в града. Иначе до морските ни курорти Дубровник и Кърк през лятото има чартърни полети, но за съжаление те са само от Варна.

Трябва да спомена и още нещо - в Загреб четири седмици преди Рождество Христово започва подготовката за Коледните празници – Адвент. Вече трета година подред столицата ни получава наградата за „Най-добър коледен базар в Европа“, което привлича туристите през зимата.

- Хърватия има богато материално и нематериално културно наследство, защитено от ЮНЕСКО. Освен световноизвестните градове Дубровник и Сплит, какви други туристически обекти бихте препоръчали на нашите сънародници да посетят?

- Шибеник, с неговата катедрала, нашите археологически находища, Плитвичките езера, водопадите в Кърк, Копачки рид, Лонско поле... Имаме и една от най-големите арени от римско време – амфитеатърът в Пула, който е шести по големина в света, както и още много други забележителности.

Интересно е, че каже ли се Хърватия, всички мислят за морето, а ние имаме много други неща - богато културно наследство и прекрасна природа с редки биологични видове. В страната ни се намират едни от най-големите европейски природни резервати. Имаме много природни феномени, подводни реки и изключително красиви езера. Имаме повече от 1200 острова, естествено не всички са обитаеми, но са като перли в Адриатика.

- Дали сте на света и вратовръзката...

-  Нейното име „крава̀та“ произлиза от „кроат“, което от френски означава хърватин. Според стара наша традиция, когато мъжът заминава на война, любимата му завързва шалче около врата, ръчно изработено от нея с красиви шарки, за да му напомня за любовта й. По време на Тридесетгодишната война френският крал Луи XIII бил впечатлен от тези шалчета на хърватските войници. И тъй като французите имат развито чувство за елегантност, шалчето им харесало. И се наложило като мода във Франция, а после и в целия свят.

- За своя мандат у нас успяхте ли да опознаете България? С какви впечатления си тръгвате - от страната, народа, културата...

- Пътувах много, но времето все не стига за всичко. От една страна видях какви световни бисери като културно наследство имате. От друга видях сходството в природата на нашите земи. И двете имат и море, и планини, които при вас са малко по-високи. Винаги съм казвала на своите колеги, че имате уникалния Перперикон, който за мен е Мачу Пикчу на Европа. Рилските езера са феномен, който спира дъха на човек, а Рилският манастир е истински духовен оазис. Много харесвам и Велинград с неговите минерални води, както и други прекрасни градове и малки селца. Всяко място тук е различно и всеки път с изненада откривам нещо ново в него. Така е и в Хърватия, тя също е много различна и много красива. Имаме прекрасни страни и не съзнаваме колко сме благословени с техните природни красоти.

А България завинаги ще остане в сърцето ми. Не познавах страната добре преди да дойда тук като посланик. Но в нея се чувствам като у дома си, сигурно защото има много общи черти между нашите народи. Сигурна съм, че ако пуснат директен полет между София и Загреб, ще идвам много често тук.

Снимки: посолство на Република Хърватия

Първи ред: Н. Пр. г-жа Лйерка Алайбег, извънреден и пълномощен посланик на Република Хърватия в Република България с президента Румен Радев; с кмета на Столична община Йорданка Фандъкова; с Н. В. Цар Симеон I; пред входа на посолството в София

Втори ред: Нейно превъзходителство с деца от гр. Божурище; с фолклорен ансамбъл от с. Мрамор; в парка-музей „Владислав Варненчик“ във Варна; във Велико Търново