Стратегията на моята мисия е „Културна дипломация за популяризиране на мира и хармонията“

Сри Астари Расджид, дъщеря на дипломат, прекарва ранното си детство в Индия и Бирма. Завършва основно училище в Джакарта и през тийнейджърските си години е редактор на модно списание.

След това изучава моден дизайн в Лондон. Завърнала се в Индонезия, тя става моден дизайнер и съпруга на бизнесмен, отглежда и децата си.

По-късно следва своята страст към изкуствата и работи като професионален художник в Индонезия, като представя страната си на различни изложби по света.

През 2016 г. е назначена от президента г-н Джоко Уидодо за извънреден и пълномощен посланик на Индонезия в България, Албания и Македония.

Н. Пр. г-жа Сри Астари Расджид гледа на България като културна страна в Източна Европа, затова определя стратегията на мисията си като „Културна дипломация за популяризиране на мира и хармонията“, като се надява така да отвори повече врати за двустранно сътрудничество и в сферата на търговията, туризма и инвестициите.

И успява. Индонезия, а и цяла Азия, никога не са били по-познати и по-близки на българите...

- Ваше превъзходителство, неотдавна в свое слово заявихте, че индонезийската нация не е изградена въз основа на етническа принадлежност, култура или религия, а е общност от хора от над 300 етнически групи. Какво ги споява?

- Само за да се пошегувам в първия ви въпрос, нека ви кажа, че имаме хиляди острови, скрепени помежду си с „океан“. Хората са свързани и посредством друг океан, наречен океан от любов и солидарност за човечеството.

Мотото на индонезийската нация е „Единство в многообразието“. Ние познаваме стойността на това да бъдем „Много“ и същевременно „Единни“! Като едно дърво сме с много клони. Наистина, различните клони на дървото са благословия, защото даряват повече зеленина, плодове, цветове и сенки.

Спойката на индонезийската нация има много силна социално-философска основа, наречена Петте принципа (Панчасила), дадена ни от нашия покоен пръв президент г-н Сукарно. Факт е, че индонезийското общество се развива добре въз основа на тези принципи, гарантиращи вяра, хуманност, обединена идентичност, демократичност и социална справедливост в Индонезия. Бих изброила Петте принципа:

- Вяра в единния и единствен Бог

- Справедливо и цивилизовано общество

- Обединена Индонезия

- Демокрация, водена от мъдростта на представителите на Народа

- Социална справедливост за всички индонезийци

Езикът е друг главен ключ тук. Бахаса Индонезия е нашият национален език, говорен от всички индонезийци. Индонезия е четвъртата най-многобройна нация в света и езикът ни е един от най-широко говорените.

Езикът е ключов елемент на дадена култура и е гаранция за интегритета и културната устойчивост на всяка нация. Както българският език защитава вашата идентичност през вековете, Бахаса Индонезия играе същата роля в моята страна. Имаме и кабинет за индонезийски език в Софийския университет. Радостна съм да ви кажа, че много българи се интересуват от индонезийския език и се записват да го изучават, което им осигурява по-добра възможност при връзките им с Индонезия.

- Кои постижения на вашата страна ви карат да се гордеете с нея?

- Ние сме здраво обединена нация, в добри и лоши времена. Особено във времена на природни бедствия, каквито удариха страната ни много пъти тази година, индонезийците показваме солидарност, съпричастност, обединение и силна обич към засегнатите общности, освен бързите действия от страна и на правителството. Ние сме едно цяло, когато в страната се случват трудности и беди.

В днешно време е голямо постижение различни култури, религии и етноси да се обединят в мирно общество. Горда съм с ролята на индонезийското общество и нашето правителство - символ и опора за поддържането на мира в местен и световен мащаб, че допринасят за това да бъдем третата най-голяма демократична държава.

Моят народ е много трудолюбив, честен, с учтиви обноски и сила на духа, наследени от него през хилядолетията. Друга гордост за индонезийците е една от най-високите степени на етичност и човешки морал.

Икономическите постижения на Индонезия, елиминирането на корупцията, изграждането на жизненоважна инфраструктура по време на мандата на настоящия президент Джоко Уидодо са гордост за всички в екипа му. Той показва истинска любов, уважение и грижа към хората и в същото време не е изгубил връзката си с тях. Той се бори и за благото на нацията в много аспекти.

Ако се върна назад към установяването на „Панчасила“, по времето на нашия пръв президент Сукарно, която е една прогресивна и вечна философия, с продължено приложение в света, то тя е друг аспект от индонезийските постижения, които трябва да бъдат споменати.

Като творец на изкуството съм горда, като виждам как наши приятели – индонезийски таланти, представят успешно своето изкуство на световната сцена. Те вдъхновяват много хора по целия свят с майсторството и красотата на творбите си.

Наистина, в бъдеще това ще бъде нашата гордост, тъй като ние ценим наследството от нашите предци, точно както вие – българите, сте горди със запазването на вашето фолклорно наследство.

- Ролята на Индонезия на международната сцена днес е важна. В мироопазващите мисии на ООН тя е 10-ят най-голям участник. Какви са целите на външната й политика в този така объркан днес свят?

- Индонезия е член на Г-20 и очевидно носи отговорности в световните съвети на управление. Индонезия бе избрана за непостоянен член на Съвета за сигурност от Общото събрание на ООН за двугодишен период от 1 януари 2019. Като посланик на Индонезия в този регион, бих желала да изразя благодарността си към българското, албанското и македонското правителство за реципрочните им гласове и подкрепата.

Ангажиментът на Индонезия е и нашият принос към установяване на световен ред, основаващ се на нашите ценности за свобода, стабилен мир и социална справедливост, които са в съотвествие с Конституцията на Република Индонезия. Ние искаме социална справедливост, свобода и уважение към човешката раса. В международен контекст участието на Индонезия цели да поддържа международния мир и сигурност, с високо зачитане на националните суверенитети.

Ще дам конкретен поглед към ролята на Индонезия - ние сме най-голямата мюсюлманска страна в света, затова винаги сме имали приятелски отношения с Организацията за ислямско сътрудничество (OИС) и с всички мюсюлмански нации по света.

От тази гледна точка Индонезия има значима роля в дипломацията, а също и влияние сред страните от Близкия Изток и винаги посредничи във време на кризи между главните регионални сили като Саудитска Арабия, Египет, Йордания и Иран.

Ние искрено вярваме в единството на човешкото общество, въпреки етническите различия. Затова ние, индонезийците, ценим двустранните отношения с различните държави и ги превръщаме в актив за установяването на мир и хармония в света.

- Дипломатическите отношения между нашите две страни са установени преди 62 години, на какво ниво са те в момента?

- Нашите отношения са на много задоволително ниво. Взаимодействия на наши правителствени служители се случват регулярно и ние имаме отношения с българите при голямо уважение. По време на моята мисия в София, през 2016 г., пристигна индонезийският министър на културата г-н Анис Басведан, за да подпише Меморандум за разбирателство в сферата на културата с г-н Вежди Рашидов, предишния ви министър на културата.

Българският външен министър Н. Пр. г-н Даниел Митов също посети Индонезия и подписа споразумението за безвизов режим между двете страни с индонезийския министър Н. Пр. г-жа Рътно Марсуди през март 2016 г. в Джакарта.

България и Индонезия взаимно се подкрепят в ООН, в това число и за кандидатурата на  Индонезия за непостоянен член на Съвета за сигурност.

Имахме членове на парламента, дошли на посещение в България, за да се срещнат с техните български партньори.

- Какъв е търговският ни обмен? Има ли интерес за инвестиции и в каква посока е той?

- Основните експортни стоки от Индонезия към България са кафе, палмово масло, хартия и хартиени продукти, прежди и платове, електроника, мебели и морски продукти, къри и продукти с къри, стъкло и стъклария, какао.

Основните стоки внос от България са тютюн, семена от кориандър, химикали (disodium carbonate), електронни компоненти, зърнени култури, торове, пшеница, машини и метални рула.

Относно инвестициите, IPS е българска фирма, която стартира инвестиционен план в Индонезия за изграждане на съоръжения за възобновяема енергия. Много други инвестират в поземлена собственост в Индонезия.

Съгласно Индонезийското статистическо бюро:

До октомври 2018 г. общият обем на българската търговия е бил 374, 41 млн долара или има ръст от 286, 92% в сравнение със същия период на 2017 г. Увеличение от 317, 34% се е случило за периода януари-август 2018 г., в сравнение със същия период на 2017 г.

Относно българските инвестиции в Индонезия: те са 1,2 млн долара през януари 2017 г.  За периода януари-септември 2018 г. регистрираните български инвестиции в Индонезия са възлизали на 0,3 млн долара.

В допълнение, Индонезия има регистриран внос на военно оборудване от България на стойност 22,8 млн долара през 2018 г.

Коментирайки тези данни, нека споделя интересна част от моя творба, която създадох през 2006 г. Тя носи името La Vie en Rose „Guns and Roses“ („Живот в розово „Оръжие и рози“). Когато пристигнах в България, разбрах, че се намирам в страната, която произвежда оръжие и рози, и винаги определям вашата земя пред приятелите си като земята на Силата и Красотата.

- Всички българи забелязваме активната ви дейност за популяризирането на страната ви в България. С голям успех преминава фестивала на индонезийските изкуства и култура – „Чудесата на Индонезия“, който е ваша инициатива. Какви нови чудеса от вашата страна искате да ни покажете?

- Да, наистина фестивалът беше голям успех. Представихме индонезийски текстил – батик през 2016 г. На втората година, през 2017-та, направихме изложба с чудесата на Индонезия в Националната галерия Квадрат 500 – с различен текстил, старинна бижутерия и изделия от цяла Индонезия, като същевременно с нея течеше и изложба изящни изкуства от колекцията на Националната галерия на Индонезия в Националната галерия Двореца в София. На третата година имахме модно ревю както с класически, така и със модерен дизайн на известната дизайнерка Геа Панггабеан, която бе поканена на Софийската седмица на модата 2018. Показахме на публиката как индонезийският текстил и бижута се носят и блестят върху красиви дами – индонезийки и българки. Цар Симеон и царица Маргарита също присъстваха на събитието във Военния клуб и то стана едно от паметните в София с традиционно-съвременното модно ревю, танцовата церемония Гъндинг Сривиджая и музикалните изпълнения.

Четвъртото издание на „Чудесата на Индонезия“ ще бъде през 2019 г., когато ще изложим съвременно изкуство от Индонезия, което е в сферата на моите интереси и страст като съвременен творец. Имаме планове за съвместна изложба с български художници на съвременни художествени творби от двете страни. Ще поставим и модернизиран класически танц от остров Ява.

Ще бъдат показани и някои други широкообхватни колекции, включително наследствени, от текстил и артефакти. Ще участваме също на фестивалите в Пловдив като Европейска столица на културата 2019.

Както виждате, изработили сме верига от изложби „Чудесата на Индонезия“, с различни форми на изкуство и традиции за времето на моята мисия в София.

Вярвам, че в един мандат няма достатъчно време, за да бъде показано наследството на Индонезия. Надявам се моят приемник да продължи традицията на „Чудесата на Индонезия“ в България.

- Вие сте експерт и колекционер на традиционно индонезийско изкуство. Благодарение на вас в София вече няколко пъти се докоснахме до красотата на батика - уникален текстил, вписан в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО. Той ли е вашата слабост?

- Моя страст и дълг е да събирам и пазя културата на батика, доколкото мога. От най-ранно детство колекционирам и съхранявам платове батик, бижута, артефакти и други предмети на индонезийското културно наследство. Очевидно е имало причина, подтикнала ме да ги колекционирам, така че сега да мога да ги показвам на световната публика по време на моята мисия.

Колекционирайки цялото това културно наследство, аз също така изучавам историята на моята страна и я споделям с вашия народ.

Да колекционирам батик е и моя любов към красотата, и признание към нашите предци, създавали изкуство.

Обичам всички текстилни колекции от Индонезия и богатството на домашната промишленост за изработване на традиционен текстил в моята страна. Ние имаме много модели и дизайни от различни региони на страната, които аз се опитвам да нося при определени случаи.

- Индонезийското участие в културни фестивали и научни събития у нас се забелязва. Как се развива в момента културният обмен между нашите страни?

- От подписването на културния Меморандум за разбирателство между нашите министри на културата през 2016 г., наше задължение е да изпълняваме споразумението за културен обмен между Индонезия и България.

Моята страна е богата на изпълнителски изкуства, танци и музика. Ето защо ние винаги достигаме до най-високи награди на фестивали и конкурси, особено в България. Радвам се много, че индонезийци са сред главните участници на фолклорни фестивали и във вашата страна. През тези няколко минали години сме спечелили редица Гран При.

Поканихме много хора от Индонезия в България. Художници, дизайнери, културни дейци дойдоха по време на моя мандат и посетиха страната. Дори много от моите приятели лично видяха красотата на България, тъй като аз се опитах да я популяризирам пред тях, както рекламирам и Индонезия тук.

Благодарение на любовта ми към вашата култура и природа, очаквам същите дейности да се случат в Индонезия чрез българското посолство в Джакарта. Надявам се отношенията ни да укрепнат още повече и страстта към културите ни да свърже сърцата на нашите народи.

- Интересът на българските младежи към Индонезия и нейната култура расте? От какво според вас е провокиран той? Има ли обратен такъв?

- Виждам нарастващия брой български студенти по индонезийски език и култура. Причините за тези интереси са красотата на нашата култура, възможностите за бизнес, изключителните природни красоти на Индонезия, благоприятни за туризъм, и най-важното – страстта към познания на българската нация. Виждам как българите с желание изучават други народи. Тава е силната страна на вашата нация, която ще се отплати щедро в бъдеще.

За индонезийската младеж ще бъде хубаво, ако българският фолклор и кулинария бъдат рекламирани в Индонезия. Откровено казано, има истинска страст у нашите младежи да пристигнат и да се обучават тук, но получаването на българска виза за тях все още представлява бариера. Сега от българската страна зависи да предостави освобождаване от визи за притежателите на обикновени паспорти. Индонезия вече е предоставила 30-дневно безвизово посещение за българските граждани. Дано можем да достигнем до споразумение по време на моя мандат, за да се реши този въпрос.

- Изглежда вярвате в силата на културната дипломация. Вие бяхте сърцето и на първия азиатски фестивал в София - „Азия отблизо“, и на втория – „Цветовете на традициите“, които преминаха с огромен успех. Какво спои посолствата на азиатските страни у нас – почти всички участваха...

- Благодаря на моя президент г-н Джоко Уидодо за това, че станах посланик в културна страна от Източна Европа, която има много силни корени в историята и е съхранила националните традиции много добре. Истински оценявам културата тук.

Като Творец на изкуството-Посланик в културна страна съм формулирала стратегията на моята мисия така: „Културна дипломация за популяризиране на мира и хармонията“. Мирът и хармонията се вписват в картината, след като сложиш и другите народи в рамката. Наистина това е философията, която стои и зад Азиатския фестивал в София. Той е съвместна работа между азиатските страни, за да представят красотите на Азия на българите. Това е уникална възможност да се вкуси Азия, да се чуе Азия, да се види Азия, да се докосне Азия и да се почувства Азия в един ден.

Толкова съм благодарна на приятелите - азиатски посланици, които разгледаха нашето предложение да участват в Азиатския фестивал от първия, втория, до третия път през 2019 г.

Азиатските държави притежават еднакъв източен дух, който ще бъде водещата сила в бъдеще. Те имат една и съща мечта, общи интереси, а също и опитност. „Единство в многообразието“ е индонезийското мото на практика, в български контекст, с азиатски цветове. Действително, обединението прави силата.

За щастие Азиатският фестивал е на път да стане запазена марка и се надявам той да продължи. Аз съм много благодарна на вицепрезидента г-жа Илияна Йотова, която откри първия Азиатски фестивал през 2017 г. и на президента Румен Радев, който откри фестивала през 2018 г.

- И накрая един личен въпрос. Освен че сте един изключително деен посланик, вие сте една от най-елегантните жени в дипломатическия корпус у нас. Как постигате това толкова трудно съчетание, как поддържате форма?

- Това е голям комплимент и на жените винаги им е приятно да го чуват. Обикновено всичко идва някак естествено и не се казва как се постига.

Приемам комплимента и ще ви кажа, че красотата е в очите на зрителя. Способността да различиш красивото показва наличието на красива душа. Някои хора винаги виждат несъвършенства, но има много хора, научили се от Исус Христос да търсят, откриват и виждат красивото във всичко, особено в личността на човека. В това време по Коледа, споменавайки името на Исус Христос, означава да празнуваме Неговото Рождество, да даваме любов и мир на човечеството и да кажем: Честита Коледа на българите и на всички християни. Честита Коледа и Нова година!

Снимките са предоставени от посолството на Република Индонезия в Република България.

Горе: Н. Пр. г-жа Сри Астари Расджид, извънреден и пълномощен посланик на Република Индонезия в Република България

Долу:

Първи ред:
откриването на „Чудесата на Индонезия 2018“ във Военния клуб в София;
процесия и танцов спектакъл „Гъндинг Сривиджая“;
модно ревю на индонезийската дизайнерка Геа Панггабеан;
с индонезийски делегати на приема „Чудесата на Индонезия 2018“

Втори ред:
откриването на Азиатския фестивал 2018 от българския президент Румен Радев;
подписването на Меморандума за разбирателство за възобновяема енергия между българската фирма IPS и индонезийските ITB, UNHAN  и LEN;
откриването на „Чудесата на Индонезия 2017“;
изложбата „Чудесата на Индонезия 2017“ в Националната галерия Квадрат 500

Трети ред:
„Живот в розово „Оръжие и Рози“, бронзова скулптура на Сри Астари Расджид, 2006 г.;
Нейно превъзходителство на фестивала на розата в Казанлък;

отбелязването на Деня на независимостта на Индонезия, 17 август 2018, със състава на индонезийското посолство, почетните консули на Индонезия в България и специални гости;
по време на интервюто с г-жа Екатерина Павлова от „Дипломатически спектър“, декември 2018