Печат 

В момента, в който формално между нашите страни се установяват дипломатически отношения, българският и руският народ заедно са били пролели много кръв на полесраженията

Посланикът на Руската Федерация у нас е дипломат от кариерата с богат 40-годишен професионален опит. Завършва висшето си образование в Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО) през 1977 г. Започва работа в руското посолство в Холандия. От 1994 до 1998 г. е в Постоянното представителство на Русия към ЕС в Брюксел. След това пет години е посланик в Република Южна Африка. От 2012 г. оглавява Департамента за работа със сънародниците в чужбина в Министерството на външните работи на Руската Федерация. Владее холандски и английски език. Женен е. Има син, който продължава семейната традиция – също е завършил МГИМО и работи в МВнР на Руската Федерация.

Н. Пр. г-н Анатолий Макаров връчва акредитивните си писма у нас през 2016 г. Вярва, че в развитието на руско-българските отношения има значителен потенциал и работи за това, той да бъде реализиран.

На 10 февруари руските дипломати по света и у нас отбелязаха Деня на дипломатическия работник.

На 3 март България ще отпразнува Освобождението, своя национален празник, а малко по-късно и 140 години от установяването на дипломатическите отношения с Русия и с редица други страни.

По тези две актуални теми ви предлагаме интервю с Н. Пр. г-н Анатолий Макаров, взето от колегата Любомир Михайлов за в. „Земя“ и актуализирано за „Дипломатически спектър“.

- Ваше превъзходителство, на 10 февруари руските дипломати честват своя професионален празник. Кога и защо е установена тази традиция?

- Денят на дипломатическия служител е учреден с Указ на президента през 2002 г., в чест на 200-годишнината на Министерството на външните работи. Датата 10 февруари е избрана, защото именно на този ден през 1549 г. за първи път в документи е споменат „Посолски приказ“ - предшественик на Министерството на външните работи.

Празникът е доста нов, но въпреки това се наложи и се хареса и затова всяка година се отбелязва много тържествено. В България например провеждаме в училището към посолството урок по дипломация, на който дипломати разказват за своята работа, за сложностите и радостите на своя труд. Полагаме и цветя пред Паметника на победителите в Докторската градина, организираме концерт, обезателно вдигаме чаша шампанско за успехите и процъфтяването на нашата родина.

- Какви бяха предизвикателствата и успехите в дейността на руските дипломати в сложната и напрегната международна обстановка през 2018 година?

- Обстановката в света наистина не беше лека. За съжаление, покрай традиционните предизвикателства остро се усещаше недостигът на доверие между страните. Някои държави така и не успяха да приемат факта, че светът е станал многополюсен и продължаваха да налагат своята воля със сила, с икономически и пропагандистки методи. Но все пак имаше и успехи.

- Какво имате предвид?

- Последователно се развиваше сътрудничеството в Евразийското пространство, сериозно придвижване имаше в Сирия. Разширихме взаимодействието в културно-хуманитарната област, ярък пример за което стана Световното първенство по футбол.

Тази година сред приоритетите ни са създаването на универсална антитерористична коалиция под егидата на ООН, мобилизирането на международната общност за по-ефективна борба с наркотрафика и другите видове организирана престъпност. Ще съдействаме за укрепването на позитивните тенденции в Сирия и на Корейския полуостров, за преодоляването на други кризи и конфликти преди всичко в Близкия изток, Северна Африка, а също и в Украйна.

- В много сложно и напрегнато състояние са отношенията между Вашингтон и Москва.

- Ние, както и досега, сме заинтересовани от възстановяването на нормални отношения със САЩ и ЕС на принципите на равноправието и взаимното зачитане на интересите. Същевременно и занапред, разбира се, по подобаващ начин ще реагираме на засилената военна активност на НАТО и приближаването на военната инфраструктура на Алианса към руските граници.

- Дипломатическата професия е интересна, сложна и много отговорна, изисква висока квалификация. Как се става дипломат в Русия? Допускат ли се хора без специална подготовка да бъдат назначавани на дипломатически постове, както се случва в немалко страни?

- Работата на дипломата изисква широки познания в много области: история, право, владеене на чужди езици, етикет, протокол и дори психология. Затова като правило случайни хора в тази професия няма. Дори ако човек не е кариерен дипломат, той влиза в тази сфера с опит от ръководни и отговорни длъжности, поради което вече има специална подготовка. Това е важно, защото на дипломатическа служба ти отговаряш не само за себе си, но и за честта на своята страна.

- Вие защо избрахте тази професия да ви бъде съдба? Доволен ли сте от своя избор?

- На мен просто много ми се искаше да стана дипломат, винаги с интерес съм следял събитията по света. А когато се занимаваш с това, което ти харесва, изпитваш удовлетворение от работата.

- На 3 март, за 141-ви път България ще празнува своето Освобождение, резултат от Руско-турската война 1877-78 г. А през юли се навършват и 140 години от установяването на дипломатическите отношения между Русия и България. При какви обстоятелства става това събитие?

- В момента, в който формално между нашите страни се установяват дипломатическите отношения, българският и руският народ заедно са били пролели много кръв на полесраженията. За официална дата на това събитие се приема денят, в който А. П. Давидов, назначен за дипломатически агент и генерален консул в България, връчва акредитивните си писма на българския княз Александър Батенберг. Това се случва на 7 юли 1879 г., затова тази година ние ще отбележим 140-ата годишнина на тази славна дата.

- Какво планирате по този повод?

- Подготвяме план за мероприятия и каним всички неравнодушни към тази годишнина да се присъединят - все пак това ще бъде наш общ празник. Обезателно ще се състоят конференции и изложби, искаме също да проведем Дни на руското кино. Надяваме се, че ще успеем да организираме посещение в България на ръководител на някои от руските ведомства.

- Големи заслуги за защитата на интересите на България има известният руски дипломат от времето на Освобождението от османско владичество граф Н. П. Игнатиев. Ще се реализира ли отдавнашната идея да се издигне негов паметник на софийската улица, носеща името му?

- Да, има такава идея. За реализацията й е създаден инициативен комитет. Още повече, че още през далечната 1903 г. Общинският съвет на София е приел такова решение, така че остава само то да се претвори в живота. Струва ми се, че ще бъде много символично, ако паметникът на граф Игнатиев се постави в годината, в която се навършват 140 години от установяването на дипломатическите отношения между нашите страни. Работим по този въпрос.

- През декември вие изразихте удовлетворение, че 2018 г. е била изключително успешна за руско-българските отношения и аргументирахте оценката си с редица важни събития и факти. Какво трябва да очакваме през 2019 г. в различните области на сътрудничеството и партньорството?

- Действително 2018 г. бе доста успешна за нашите отношения. След многократно прекъсване бе активизиран двустранният диалог на високо равнище. Състояха се визитите на президента и премиера на България в Русия. Бе проведено заседание на Междуправителствената комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Поддържаха се контакти между представители на изпълнителната и законодателната власт. Разчитам, че и в текущата година ще се запазят тези позитивни тенденции и че ще можем да постигнем конкретни договорености.

- По време на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. правителството постави акцент на европейската интеграция на Балканите. Как оценявате обстановката в този важен регион на Европа?

- Ние внимателно наблюдавахме първото Българско председателство на Съвета на ЕС. Ползвам се от случая, за да поздравя ръководството на България с успешното му провеждане, за което свидетелстват оценките за „евровахтата“ от страна на европейските чиновници и международните експерти. А в обстановката на Балканите, за съжаление, все по-често се вижда нарастване на усилията за подриване на многовековните връзки на Русия с Балканските държави. Нашите съдби обаче са твърде тясно преплетени, за да може лесно да се разкъсат. Затова и занапред ще се стремим на Балканите към запазване на конструктивното и равноправно сътрудничество в интерес на всички страни и народи в региона.