Смисълът на ЕС е в солидарността в трудни моменти

Майкъл Форбс е роден в Дъблин. Завършва икономика в прочутия Тринити Колидж в родния си град.

Развива кариера в Министерството на външните работи и търговията на Ирландия. От 2005 до 2009 г. е извънреден и пълномощен посланик на страната в Израел. После е директор за Европа и Азия в Министерството на външните работи и търговията на Ирландия. От 2012 г. е постоянен представител на страната си в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ и в ЮНЕСКО, Париж.

Н. Пр. г-н Майкъл Форбс връчва акредитивните си писма като извънреден и пълномощен посланик на Ирландия в Република България през октомври 2016 г. Признава, че назначението му много го е зарадвало,още повече че, както казва той: „Имах привилегията да служа на ирландското представителство в Брюксел по време на нашето председателство на ЕС през 2004 г., когато България приключи преговорите за присъединяване. Това беше изключителен момент за мен.“

- Ваше превъзходителство, отпразнувахме и в София националния празник на страната ви – Деня на Свети Патрик. Какво означава той за ирландците?

- Може да се погледне по много начини на Деня на Свети Патрик, но това е нашият национален празник и той ознаменува навлизането на християнството в Ирландия. Свети Патрик идва от християнска Европа в езическа Ирландия през V век. Той покръства ирландците, които дотогава изповядват своите келтски вярвания, превръща ги в християни. А трилистната детелина, както знаете, не е точно официален символ на Ирландия, но е много дълбоко свързана с националния ни празник. Тя е на почит, защото Свети Патрик използва трите й листа, за да обясни идеята за триединството на ирландците. Тази година ние ознаменуваме Деня на Свети Патрик и като начало на връзката на Ирландия и Европа, в смисъл, че тази година отново се кълнем във вярност от душа и сърце като европейци и като силни членове на ЕС. В конкретния момент това е изключително важно.

- Ирландската история е пребогата. Кои моменти от нея ви изпълват с гордост?

- Интересното е, че след покръстването на ирландците през V век, в Европа нахлуват нашественици от изток, които я завладяват и християнството отслабва, докато в Ирландия остава много силно. През тези мрачни векове християнството у нас се запазва - много често в изолирани манастири или дори на малки островчета около западното крайбрежие. От тези места по-късно монаси проповедници стигат до Европа и отново го пренасят там. Ние се гордеем с това постижение, защото сме останали твърди неопетнени пазители на европейската цивилизация. Навярно това е една от причините да се усещаме толкова силно европейци. Може да сме малък остров, но се чувстваме изключително свързани с Европа. В същото време, Ирландия е много международна държава и това празнуваме на Деня на Свети Патрик. Има ирландски общности, разпръснати по целия свят.

- Имаше големи празненства и в Ню Йорк на този ден...

- Да, така е. Всъщност парадите за Свети Патрик водят началото си от Америка, но се правят такива и в Аржентина, Австралия, в части от Азия и Африка, както и навсякъде из Европа.Така че в известен смисъл това е международен ден. Както казах и на приема по повод националния ни празник, в Деня на Свети Патрик всеки е по малко ирландец.

Може да се погледне и от по-сериозен ъгъл. Ние представляваме народ, който е пръснат по целия свят. Трябвало е да намерим своя дом сред най-различни култури. В някои случаи е било лесно, но в други е трябвало да се борим за правата си, включително в САЩ. Много често сме били третирани като второкласни или третокласни граждани, когато сме се установявали извън страната си. Сега се справяме много добре и с нас се държат много добре. Но този опит ни е научил какво е да си емигрант. Дал ни е усещането, че всички сме били някога емигранти. Всички трябва да помислим върху това. Особено в този момент, когато се подклаждат и изострят излишно различията между хората. Сега българите също много пътуват в чужбина, за да живеят и работят в други части на Европа. Те допринасят за другите страни, в които живеят, но не вземат от тях. Допринасят икономически, подобно на ирландците в течение на векове, допринасят и в културно отношение. Да си гражданин на света, да си гражданин на Европа не те прави по-малко гражданин на Ирландия или на България.

- Ирландия има голям принос в международните отношения за справянето с глобалните предизвикателства, за намаляване на бедността в световен мащаб. Ето и сега имате нова политика за международно развитие „По-добър свят“...

- Всъщност тази политика не е нова, по скоро е обновена. Политиката за развитие съществува в Ирландия още от 70-те години на XX век. Ирландия винаги е била много активна в международните отношения, още от момента, в който е станала независима държава. Най-точно може да се каже, че от момента, в който започва големият икономически скок на Ирландия през 90-те години, все повече и повече сме допринасяли за международното развитие. Всъщност още от XIX век ирландски лекари, медицински сестри и учители активно спомагат за така наречения развиващ се свят. И сега често може да чуете някой африкански лидер да сподели, че е образован от ирландски преподаватели. Така че ние имаме традиция на силно участие и ангажираност в Африка, както и в някои страни от Азия и Латинска Америка. Най-голямата част от средствата, които отделяме, отива към най-слабо развитите страни, към най-нуждаещите се в Африка - или чрез партньорства с международни организации, или чрез двустранни програми и в сътрудничество с други държави. Например, заедно с американската администрация сме работили много сериозно за намаляването на смъртността на майките и децата в някои части на Африка. Винаги сме били сред първите и при постигането на основните цели за развитие на ООН, като правителството ни се ангажира да постигне поставената цел от ООН, помощта за развитие да представлява 0,7 % от БВП. Дори по време на икономическата криза се стремяхме да не намаляваме тази помощ.

- Брекзит представлява уникално и безпрецедентно предизвикателство за ЕС, което най-силно засяга Ирландия...

- Брекзит е решението на гражданите на Обединеното кралство. И разбира се, трябва да уважаваме едно такова демократично решение. Но страната, която ще е най-силно засегната от него всъщност не е Обединеното кралство, а Ирландия - и в политическо, и в икономическо отношение. В политическо отношение Брекзит е заплаха за мирния процес в Северна Ирландия – прочутото Споразумение от Разпети петък  – който е достатъчно деликатен сам по себе си. За щастие, и двете правителства – и ирландското, и британското, полагат достатъчно усилия да запазят този процес. И двете правителства заявяват, че не желаят твърда граница между севера и юга, която би могла да накърни мирния процес. Но ще бъде изключително трудно това да се постигне в момент, в който едната страна напуска ЕС. Затова смятаме, че споразумението, което постигнаха ЕС и Великобритания миналата година, е изключително важно.

- Готова ли е страната ви за Брекзит, ако той се случи?

- Ние не знаем какво точно ще представлява той, защото британското правителство и парламент не са достигнали до своето решение. Трудно е да бъдем сигурни какви точно ще бъдат последиците.

Един водещ британски изследователски институт публикува на 26 март доклад, в който се казва, че в зависимост от вида на оттегляне, от ирландската икономика ще излезнат между 20 и 100 милиарда евро през следващите 10 години. Това е огромна сума. Затова правителството ни се опитва да помогне на ирландската индустрия да се подготви. Затова и се изготвят пакети от съвети. Особено силно ще бъде засегната хранително-вкусовата промишленост. 40 % от това, което тя произвежда, се изнася за Великобритания. Освен това, някои от продуктите се правят съвместно в Ирландия и Северна Ирландия. Но и преди сме се сблъсквали с такива трудности и знаем, че нашите европейски приятели ще ни подкрепят. Защото в това е смисълът на ЕС – в солидарността в трудни моменти. В това да се помага на по-слабите икономики да растат, за да достигнат по-силно развитите. Това е и историята на нашия опит в ЕС още от 1973 г., когато бяхме най-бедната държава в него, а сега сме сред най-богатите. И смятам, че тези чувства се споделят тук, в България, тъй като вашите правителства през годините вземат мъдри решения в подкрепа на ЕС. Нашият опит показва, че когато даваш на своите партньори в ЕС, те също те подкрепят.

- В месеца на Франкофонията сме. Вашият държавен министър по европейските въпроси Хелън Макенти лично обяви началото му в Ирландия. Какво е значение на Франкофонията за ирландците?

- Миналия октомври в Ереван на срещата на Върха на Франкофонията бяхме приети в нея със статут на наблюдатели. Имах честта да бъда там.

Г-жа Хелън Макенти, нашият министър по европейските въпроси, изрази радостта си от това. Френският език е на първо място сред чуждите езици, които се изучават в Ирландия, и е най-популярният.

В началото говорих за историческите ни връзки с Европа, а те минават точно през франкофонска Европа - през Франция и през Белгия. Така че има връзка с историческата традиция в днешно време. Много ирландци, които са избягали от страната по време на английската колонизация, са се установявали в Европа. Първо духовниците са поели по този път, а после и много от най-видните семейства. Някои от тях са се установявали във Франция, най-вече в района на Бордо. Влезли са във винарската индустрия и са създали големи винарни. По този начин е създаден и конякът Хенеси. Те носят ирландски имена, които са се запазили и до днес. Семейство Хенеси, чийто произход датира от XVII век в Ирландия, все още участва в производството на коняк.

Можем да добавим и че Френската революция до голяма степен вдъхновява ирландските републикански идеи, както и идеите на Просвещението, идеите за човешките права. Трите цвята на ирландското знаме са силно повлияни от френското знаме. Франкофонията ни дава и  усещане за приобщаване към друга част на света, което е прекрасна възможност. България е пълноправен член на Франкофонията вече от доста време, докато на този етап ние сме наблюдатели.

- Дипломатическите отношения между нашите страни са сравнително отскоро, от юли 1990 г. Как се равиват те?

- Наистина отношенията ни датират от 1990 г. Ирландия нямаше силни връзки със страните от Източния блок преди да падне Берлинската стена. Така че беше естествено след като България възстанови демокрацията си да установим дипломатически отношения. Смятам, че те се развиват много добре. Много съм щастлив, че работех по време на председателството ни през 2004 г. в Брюксел, когато бяха приключени преговорите за присъединяването на България към ЕС. Това беше приоритет за нас. И веднага след това, през 2005 г., ние отворихме постоянно посолство в София, преди това имахме временно. Силно се надявах да ме изпратят тук още през 2005 г., но пристигнах 11 години по-късно и намерих вече установени много богати и топли приятелски отношения. Макар че в рамките на ЕС страните ни географски са разположени доста далеч една от друга, ние споделяме много сходни разбирания и подходи по доста политически въпроси. Отдадени сме на идеята за силна Европа. Твърдо вярваме, че всички членове на ЕС трябва да участват във всички решения, които се вземат, при тяхно желание, разбира се. Не трябва да има вътрешни и външни групи, защото всички заедно сме членове на ЕС. Това е свързано и с идеята за солидарността, при която тези, които са постигнали вече успех, трябва да подпомагат другите, които още не са. Загубата или липсата на развитие при някои от нас се отразява на всички ни. Ще дам отново Ирландия за пример. През годините сме получавали от ЕС повече пари, отколкото сме допринасяли за бюджета. Не е само до парите. Сега всяка година допринасяме с повече средства в бюджета на ЕС, отколкото вземаме от него. Европа ни помогна, когато бяхме по-бедни, така ни направи по-богати и ни даде възможност да допринасяме към европейския бюджет. Мисля, че България разбира какво искам да кажа. Парите, които отиват в нея и в други не толкова добре развити страни на ЕС, са инвестиция в бъдещото добруване на Европа.

- По време на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. контактите ни на политическо ниво се засилиха. Какво да очакваме занапред?

- Нашият министър-председател беше първият, който посети България в началото на 2018 г. Той беше на този пост само от 6 месеца и не дойде просто да разговаря за ЕС, но и за да покаже желанието на Ирландия за по-тесни връзки с България и да създаде приятелски връзки с министър-председателя Бойко Борисов. Тази година нашият министър на общинското развитие, природните ресурси и развитието на цифровите технологии г-н Шон Кани беше в България, за да отпразнува заедно с нас Деня на Свети Патрик. За първи път ирландски министър присъства на отбелязването на националния ни празник тук. Това само по себе си също е важен знак. Г-н Шон Кани проведе и три важни срещи със свои колеги от съответните министерства в България.

Но не всичко е политика. Става дума и за отношения в областта на културата. През последните две години и половина, бях щастлив да изграждам нашата културна програма в тясно взаимодействие с България. Особено в областта на литературата, музиката и танца.

- А какво е нивото на икономическото сътрудничество между нашите страни в момента? Има ли инвестиции, в кои сфери?

- Има и по-големи, и по-малки инвестиции. Някои от по-малките са доста интересни, защото са в модерния сектор на информационните технологии. Всъщност работните места идват точно от средните и малките по големина предприятия. Но има и една голяма мултинационална ирландска компания, която се занимава с картонени опаковки и която в момента се интересува от купуване на български компании.

- Какъв е туристическият ни обмен?

- В областта на туризма мисля, че около 35 хиляди ирландски туристи годишно посещават България. Главно Черноморието и някои ски курорти, особено Банско. Райънеър, която е нискотарифната ирландска авиокомпания, лети до София, Варна и Бургас. Тези директни полети дадоха голям тласък за развитието на туризма в България. А специално тези до София разкриха много нови възможности. Има три полета седмично между София и Дъблин. Това дава възможност на ирландците да пътуват до България, а на българите до Ирландия. Българите, които са се установили да живеят в Ирландия, вече могат да пътуват и посещават семействата си редовно. За нашите две страни, намиращи се на периферията на ЕС, е изключително важно да имаме нискотарифни превозвачи както за бизнеса, така и за гражданите. Пътуването вече не е привилегия само на богатите. Всеки, който работи усилено, може да пътува. Смятам, че нискотарифният превозвач Райънеър изигра важна роля за развитието на нашата икономика. Виждам, че се случва и в България. Горд съм, че Ирландия даде на Европа този демократичен начин за придвижване. Прекрасно е, защото ни събира.

- Вие сте в България от 2016 г. и вече ни познавате. Как се чувствате у нас? По какво си приличаме и по какво се различаваме ирландци и българи?

- Чувствам се като у дома си в България. Мисля, че историите на двете ни страни много си приличат. Стотици години сме били под колониално владичество и това е оказало влияние върху нас. Вие поне сте си запазили езика, докато ние загубихме нашия. Днес ирландският език се говори от малцина. Колониалният опит се е отразил на мисленето и начина ни на работа и е попречил да развием пълния си потенциал. Като допълнение и двете ни страни не се развиваха добре до края на XX век. Но ЕС ни позволи, а мисля, че позволява и на вас, да се издигнем над това минало и да възвърнем вярата в себе си и възможностите си. В същото време колониалният опит ни е направил чувствителни към проблемите, свързани с човешките права, особено към борбата на малцинствата. Това до голяма степен оформя нашата външна политика по отношение на човешките права и справедливостта. В този смисъл си сътрудничим много добре на международната сцена. Като народи, които са били потискани в миналото си, нашата култура, песни и танци са били изключително важни, за да запазим своята независимост дори във времена на политическа зависимост. Виждам го много силно изразено в България – и през най-трудните времена националните културни съкровища са били съхранени. Бях изключително щастлив на приема в Деня на Свети Патрик да видя след ирландските танци на децата как някои от гостите спонтанно се впускат в български хора, включително и нашият гостуващ министър. Мисля, че това е ярък пример за отношенията между двете ни страни.

- Какво обичате да правите в свободното си време... любимото кътче в България?

- Основният ми проблем е, че не пътувам достатъчно извън София, защото имам много работа. Но доста често си купувам билети за оперни представления в събота и неделя. Така че съм верен на културните събития тук, в София. Когато имам възможност, разбира се, обичам да пътувам. Бил съм в Пловдив, Мелник, Велико Търново, Бургас, Варна, Чепеларе, Банско, Боровец, Копривщица и в любимото ми Боженци. Вече мина половината от мандата ми и имам желание да пътувам повече. Девствената природа е изключително красива и ми напомня за моята страна, макар и по много различен начин. Смятам, че тази простота и цялост на природата както тук, така и в Ирландия, е много истинска.

Снимката е предоставена от посолството на Ирландия в Република България.