Ще подпишем ново споразумение между Лувъра и българското министерство на културата


Н. Пр. г-н Ксавие Лапер дьо Кабан e роден на 29 декември 1963 г. Взема диплом от Института по политически науки и започва работа в Министерство на външните работи на Френската република. За първи път заема пост в дипломатическа мисия на страната си в чужбина у нас - като втори секретар и аташе по печата във френското посолство в София от 1991 г. до 1995 г. От България си тръгва с много впечатления, опит и съпруга – Мария. От 1995 г. до 1998 г. е първи секретар в мисията в Никозия, после и в Джибути. В Министерство на външните работи на Франция последователно работи: в Отдел за стратегически въпроси, сигурност и разоръжаване, като член на кабинета на Главния секретар, като член на Генералния секретариат на правителството. От 2007 г. до 2010 г. е министър-съветник във френското посолство в Бразилия.
Преди да връчи акредитивните си писма у нас през октомври 2013 г., той е заместник-началник на протокола в Министерство на външните работи на Франция. В момента Н. Пр. г-н Ксавие Лапер дьо Кабан е може би единственият посланик у нас, който има за съпруга българка. Сигурно затова той познава отлично България. И всичко, което става в нея, му е присърце. Казва, че е истински приятел на България. И го доказва. Неслучайно на 14 юли 2014 г., националния празник на Френската република, министърът на културата Петър Стоянович го награди с най-високото отличие на министерството - "Златен век", за заслуги в сферата на културата.

-    Ваше превъзходителство, изложбата „Епопея на тракийските царе” в Лувъра вдигна много шум, безспорно тя е едно от най-големите български културни събития в чужбина през последните години. Имате ли новини как върви тя?
-    Още от самото начало изложбата върви много добре. Откриването й, което беше осъществено на два пъти - в два поредни дни, беше изключителен успех. Първото – официалното, стана на 14 април в присъствието на българския премиер и френския министър по европейските въпроси. Второто, на което имаше огромна публика, бе за членовете на асоциацията „Приятели на Лувъра” и за българските меценати. През изминалата седмица говорих с един от кураторите на изложбата, археолог от Лувъра, и той ме увери, че тя има много голям успех. Няма да може да кажем обаче точно колко хора са я посетили преди нейния край.
-    Съпътствана е с множество други събития. Какви са те?
-    Политически, икономически и културни. В деня на откриването на изложбата българският министър-председател Бойко Борисов се срещна с френския президент Франсоа Оланд. Същият ден вицепремиерът и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова се срещна с нейния френски колега – министъра на вътрешните работи Бернар Казньов, а министърът на културата Вежди Рашидов с Фльор Пелерен, министър на културата и комуникациите на Франция. На следващия ден - 15 април, се откри бизнес форум от министъра на икономиката Божидар Лукарски и министъра по европейските въпроси на Франция - Харлем Дезир, в който участваха над 70 френски предприятия, които имат интерес към българския пазар. Това са политическите и икономическите съпътстващи събития. Що се отнася до културните, имаше голям концерт в катедралата „Нотр Дам дьо Пари” на хора „Йоан Кукузел”, който беше много успешен. Катедралата беше препълнена. Концертът беше прекрасен.
Откри се и изложба на български художници в Българския културен център в Париж, ще има и концерт в Лувъра на Българските гласове със Софийската филхармония някъде между 20 и 27 май. В центъра на Париж, на площад Пале Роаял /до Лувъра/, около 10 юни ще се представи Столична община. Това място много често се използва за представяне на различни градове и страни. Сега за първи път ще се представи и България. В началото мислехме събитието да бъде на 24 май, но преценихме, че през уикенда Париж сигурно ще бъде празен. Затова решихме да го изместим във времето и да го направим няколко седмици по-късно. Проявата ще се организира от Столична община и българското посолство в Париж. Някъде по това време ще има и обща визита на изложбата от група френски и български народни представители, начело с Цецка Цачева.
-    В България сме имали удоволствието да се наслаждаваме отвреме навреме на големи френски изложби, но досега не сме правили толкова голяма наша във Франция. Вашият принос за осъществяването й е голям...
-    Аз не съм единствено действащо лице в този проект. Идеята за него се зароди преди почти четири години. Моят предшественик, както и трима български министри на културата – Стоянович, Иванов и Рашидов, са работили за тази изложба, а също и екипи на Лувъра и на 17 водещи музея в България. Така че много хора имат принос за нея и за съпътстващите събития.
-    Говори се, че тази експозиция след Лувъра ще пътува по света.
-    Това не знам, може би.  
-    Вас лично какво ви вълнува най-много в нея?
-    Фактът, че за първи път тези експонати бяха изложени заедно. Те показват една цивилизация - тракийската, която не е много позната във Франция. Дават обща идея и впечатление за нея. Ние знаем, че траките са съществували, но нищо не знаем за тяхната цивилизация. Има много хубави експонати, които аз и вие, всички българи, ги познавате, но сигурно никога не сте ги виждали събрани заедно. И това е най-хубавото, най-ценното в идеята – да се представи една цялостна картина на тракийската цивилизация. И аз наистина се надявам тази изложба да пътува, повече хора по света да се докоснат до нея.
-    Много критики отнесе министърът на културата относно финансовата страна на събитието. Вашият поглед върху нещата?
-    Аз нямам някаква конкретна информация. Четох в българската преса неща, свързани с хонорарите на певците от „Йоан Кукузел”. Но не знам как точно функционира хорът – дали това са професионални певци, които получават заплата всеки месец, независимо от броя на концертите, които изнасят, или пък са платени на хонорарен принцип, само когато имат участия. Нямам такава информация и затова не мога да кажа.
-    С какво френската страна подпомогна проявата?
-    Първо, Лувъра финансира част от събитието – излагането на изложбата. Френската страна пое разходите по транспортирането и опаковането на експонатите, издаването на каталога към изложбата. Пое и провеждането на Седмицата на българското кино. Ние потърсихме малко подкрепа и от български меценати. Когато казвам български меценати, имам предвид помощ от френски предприятия, които са представени в България, както и български предприятия, които са заинтересовани от представянето на българската култура във Франция, от развитието на обмена между Франция и България, както и такива, които желаят да намерят партньори във Франция.
-    Докато „Епопея на тракийските царе” гостува в Париж, две големи изложби на Лувъра ще бъдат представени в България. Кога ще се открият те и какво ще представляват?
-    Първата ще бъде окрита на 22 май в Археологическия музей в София. Тя ще представи съкровището Боскореале, град до Помпей. Ще съдържа сребърни и други предмети – съдове за приеми и хранене от фонда на Лувъра, които са наистина прекрасни. Втората изложба ще бъде открита в Пловдив на 17 юни. Тя ще бъде посветена на древен Египет.
Ще има една по-малка изложба, която ще пътува из различни български градове. Става дума за гравюри и картини на Анри Дьорен. Тя ще бъде представена в някои от музеите, предоставили свои експонати за изложбата в Лувъра. Това е цялостна експозиция, която е вдъхновена от Бокачо и ще бъде открита в Казанлък на 20 май.
-    Човек има усещането, че след едно такова събитие, каквото и да се направи, ще бледнее. Така че оттук-нататък накъде и какво в културната сфера?
-    Първо, следващата година отново ще подпишем споразумение между Лувъра и българското министерство на културата. Така ще продължим нашето сътрудничество. То може да засяга организирането на други изложби, но също и на неща, които може да нямат такава видимост, но са част от обмена между специалистите от двете страни. През март, малко преди откриването на изложбата организирахме семинар, в който участваха реставратори и директори на музеи – българи и французи. Това бе полезна обмяна на опит.
Разбира се, мислим и за следващи изложби. Смятаме да покажем творби на френския скулптор Аристид Майол, който твори през 19 и 20 век, както и на един много по-съвременен скулптор – Сезар, който почина преди няколко години. Но това ще бъде много по-сложно, тъй като става дума за много по-тежки творби, а и всички те са изложени в различни музеи. Разсъждаваме и върху възможността за една експозиция на съвременни автори от провинцията. В много от музеите из Франция има шедьоври, такива има и в частни колекции. Тъй като не са изложени в Париж, те трудно могат да се видят. Мислим и какво може да направим с други големи парижки музеи като музея Орсе, както и да организираме една или дори две нови български изложби, които да покажем във Франция.
-    Каква е мечтата ви, която искате да осъществите професионално, докато сте посланик у нас?
-    Един посланик рядко има само една такава. Защото отношенията между Франция и България имат много широк спектър. Но те се развиват в рамките на Европейския съюз, по тази причина моята мисия и тази на моите предшественици, както и на тези, които ще дойдат след мен, е ситуирана в тази рамка. Европейският съюз се състои от 28 държави членки - твърде много и твърде различни, и е необходимо да се познаваме по-добре, за да можем да съжителстваме по-добре. Тоест моята първа цел е българите да познават по-добре французите и обратно французите да познават по-добре българите.
В по-конкретен план ми се иска българите да имат по-широк достъп до френските хранителни продукти. Преди 20-25 години, когато бях за първи път тук нямаше нищо – нямаше пица, нямаше белгийска бира. Сега навсякъде има италиански ресторанти, италиански продукти, навсякъде има белгийска бира и всякакви вина – италиански, испански, разбира се и български, но има по-малко френски продукти. Мисля, че това липсва в България и трябва да се направи нещо, за да се запълни тази липса. Миналия ноември организирахме съвмество с Френско-българската търговска и индустриална камара няколко дни, в които представихме френски продукти. Събитието имаше голям успех. Мисля, че трябва да разширим този проект, за да може френските продукти да бъдат по-добре познавани от българите и да се развие обменът между двете страни в тази област.
-     Иска ми се да ви задам един друг въпрос, и той е близко до културата – как виждате бъдещото на  Франкофонията?
-    Франкофонията в България е много по-слаба, отколкото беше преди 25 години. Тогава около 12-15 % от учениците учеха френски език. Сега техният брой е значително по-малък – около 5 %. Аз много съжалявам за това. Не само защото това е моят роден език, а защото считам, че това е един важен европейски и световен език. Той се говори по всички континенти. За един младеж, за един млад българин, владеенето на френски е предимство. Всеки от нас трябва да говори английски, той е лингва франка днес. Английският не е вече предимство. Да знаеш френски обаче, това е нещо различно. Това е езикът на културата, на правото на ЕС... В българските университети има франкофонски департаменти, които позволяват на българи да учат тук, в България, на френски език, например, в Техническия университет в София, Университета по хранителни технологии в Пловдив.
-    Кой е любимият ви български и любимият ви френски празник?
-    Много ми харесва Коледата в България. Всъщност откакто съм женен, винаги сме празнували този празник според българската традиция. Същото е и с Великден – винаги имаме боядисани яйца, козунак и т.н. Това не съществува във Франция. Ние имаме малки шоколадови яйца, които крием из къщата и децата ги търсят. Така че обединяваме двете традиции – борим се с българските яйца на Великден, а похапваме френските.
-    С какво запълвате свободното си време, което, сигурна съм, е малко?
-    Най-обичам да се разхождам из България. Този уикенд бях в Родопите. Обичам планините, местата, където няма много хора. Много често имам неочаквани, приятни и интересни срещи. Това ми позволява да откривам и други измерения на България – знам, че вашата страна съвсем не се ограничава до това, което е София!


Снимките са предоставени от посолството на Френската република в Република България.

© Иво Хаджимишев

Експонатите на снимките са от:
1.    Регионален археологически музей в Пловдив
2.    Национален археологически институт с музей при БАН
3.    Свещарска гробница
4.    Плакат