Печат 

Всяка крачка, която ни приближава до ЕС, изглажда търканията между различните етнически общности у нас. България е страната, която най-силно подкрепя Босна и Херцеговина по нейния европейски път на развитие

Здравко Бегович е роден на 31 юли 1952 г. във Фоча. Завършва Технологичния факултет на университета в Тузла през 1975 г. Значителен период от професионалния му живот преминава в един от най-големите комплекси на горската промишленост на бивша Югославия - Шипад Маглич, където постепенно се издига до позицията генерален мениджър. Носител е на едно от най-значимите отличия на Шипад – златна значка.

В периода 1998-2001 г. е заместник-министър на търговията и туризма в правителството на Република Сръбска. От 2001 до 2005 г. е републикански пазарен инспектор и ръководител на отдел „Анализ и контрол“. През 2005 г. е назначен за помощник-министър в Министерството на териториалното планиране, строителството и екологията, където работи до 2008 г. През този период е и координатор по климатичните промени за Босна и Херцеговина и председател на Групата на страните от Източна и Югоизточна Европа за изменението на климата. Ръководил е делегацията на Босна и Херцеговина на годишните конференции на ООН за изменението на климата в Монреал и Найроби. Носител е на най-значимото признание на Секретариата на Рамсарската конвенция на ООН за влажните зони, за приноса му за обявяване на региона на Бардача /намиращ се между реките Сава и Върбас (Bardača Lake) и включващ 11 езера/ за влажна зона.

От 2008 г. до 2011 г. Н. Пр. г-н Здравко Бегович е посланик на Босна и Херцеговина в Република Словения, а от 2012 г. до 2015 г. - в Бивша югославска република Македония. Експерт по икономическа дипломация, по време на своите мандати в тези страни той реализира множество проекти в областта на икономиката. С амбицията за още такива, на 3 април тази година, той връчи акредитивните си писма като извънреден и пълномощен посланик на Босна и Херцеговина в Република България. 

- Ваше превъзходителство, вие сте само от пет месеца в България, но всички забелязахме вашата активност и идеи, които искате да реализирате. Какви приоритети сте си поставили в дейността ви на посланик у нас?

- Основните приоритети през моя мандат, а това го потвърждава и времето, през което съм тук, ще бъдат засилване на сътрудничеството в икономическата и културната област, но също и в образованието, здравеопазването и други. Босна и Херцеговина и България са приятелски страни, които нямат открити въпроси, но икономическото и културното сътрудничество изостават. Въпреки че за начало имаме обнадеждаващи  резултати. Предприехме някои стъпки в областта на културата. По инициатива на посолството ни директорът на Народния театър „Иван Вазов“, Мариус Донкин, беше гост на Народния театър в Баня Лука, където беше договорено да обменят постановки. Така че през ноември в София ще гостува Народният театър на Република Сръбска, а през март догодина вашият Народен театър ще гостува в Баня Лука. Надяваме се в края на месец септември директорът на Държавна агенция „Архиви“ на България да гостува в Босна и Херцеговина със свои колеги, да установят дълготрайно сътрудничество. През юни на посещение в България бе и председателят на Фискалния съвет на Република Сръбска, който също установи полезни контакти. Работим и за сътрудничеството между музеите на Босна и Херцеговина и България. А с българския министър на спорта, г-н Красен Кралев, разговаряхме какво може да се направи и за тази област. Така че сме започнали много дейности и аз искрено се надявам, че всичко това ще издигне сътрудничеството ни на ново, по-високо ниво.

Използвам случая да подчертая един много важен факт. Следващия месец се очаква да бъде открита магистралата Калотина-Ниш, което означава, че вече практически до границата с Босна и Херцеговина ще се пътува по магистрала, което ще улесни много пътуващите и ще намали значително времето за път. Комуникациите са много важни, защото хората трябва да пътуват, стоките трябва да се превозват. И със задоволство трябва да кажа, че има напредък в тази област.

- България е първата страна в света, признала на 15 януари 1992 г. независимостта на Босна и Херцеговина. Днес един от основните акценти на външната ни политика е европейската перспектива на Западните Балкани. Докъде стигнаха реформите във вашата страна в стремежа й към европейска интеграция?

- В съответствие с Дейтънското споразумение Босна и Херцеговина е една сложна държава, съставена от три народа – сърби, хървати и бошняци, от два ентитета – Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина и Дистрикт Бръчко. Поради тази нейна структура процесът на взимане на общи решения често пъти е доста усложнен. Но най-важното е, че Дейтънското споразумение донесе мир, че ситуацията е мирна и стабилна, и че се мисли за развитие. Ние, в Босна и Херцеговина, имаме определени различия по определени политически въпроси. Но пък имаме консенсус що се отнася до европейския ни път на развитие. На практика по-големите етнически общности приемат този път и през следващия период ще работим по-интензивно за това. Което обаче не може да се каже, когато става дума за пътя ни към НАТО. Сръбската етническа общност има определени резерви към НАТО след бомбардировките. Така че ще видим как ще се развие ситуацията. Но що се отнася до България, най-важното е, че тя е страната, която най-силно подкрепя Босна и Херцеговина по нейния европейски път.

По много характерни особености си приличаме като страни. И в едната, и в другата живеят представители на различни народи, но естествено в Босна и Херцеговина тази многонационална структура е много по-подчертана, имаме сходни БВП, степен на икономическо развитие, среден стандарт на живот. Именно благодарение на всичко това, в следващия период ще се опитаме да използваме в максимална степен опита на България, както от предприсъединителния й период , така и от членството й в ЕС. И което е най-важно - българските институции проявяват готовност и желание да помогнат на Босна и Херцеговина в тези й усилия. Това се видя най-добре по време на Българското председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г., когато България изрази подкрепата си за интеграцията на Западните Балкани.

- Реално страната ви направи ли стъпка напред в това отношение?

- Една част от реформите вече се осъществяват, но по-голямата предстои. Пак подчертавам, че поради сложното устройство на нашата държава, много от тези реформи не се провеждат достатъчно бързо. Разбира се, и ние самите не сме доволни от това. Но при всички случаи това е пътят, който трябва за извървим. И със сигурност ще го извървим много по-лесно с подкрепата на държави като България.

- Казват, че западните ценности доминират в обществения живот и в политиката на страната ви, въпреки че над 44 % от населението й е мюсюлманско. Как се развива в момента междуетническото сътрудничество?

- Цифрата може да се приеме само условно. Най-важното е, че има мир, стабилност, сигурност и то на завидно ниво. Хората работят, инвестират, развиваме се, отбелязваме напредък. Ние сме страна, която беше и е в центъра на някогашна Югославия, и във всеки случай ние сме част от Европа. Имаме 1000 км граница с Хърватия, страна член на ЕС. От моята Баня Лука до хърватската столица Загреб има само 180 км по магистралата. Тоест за малко повече от час сте в Загреб. Но най-важното е, че всяка крачка, която ни приближава до ЕС, изглажда отношенията, търканията между различните етнически общности у нас. Защото в различните сектори на живота, постепенно ще се въвежда европейската практика, която ще заличава различията.

- Казахте, че приоритет за вас ще бъде икономическото сътрудничество. Наскоро посетихте Българската търговско-промишлена палата и проведохте разговор с председателя на УС г-н Цветан Симеонов. Какво е актуалното състояние на двустранните ни търговско-икономически отношения?

- Първо трябва да кажа, че имате много добър председател на БТПП. Аз съм икономист по образование и съвсем естествено икономиката е мой приоритет. Разговорът с г-н Цветан Симеонов беше много сериозен, но и много сърдечен. Всъщност срещали сме се с него неведнъж. Ще се опитам да посоча някои от проектите. През следващата година ще се опитаме да организираме един икономически форум в България. Ще се опитаме да установим някои контакти, които досега не са правени, например, среща между производители на мебели от Босна и Херцеговина и търговци на едро от България. Вече успяхме да насърчим някои двустранни контакти. Например, една наша компания прави внос на алкохолни напитки в България. Ще използваме максимално и следващите изложения и панаири тук, за да осигурим присъствието на повече представители на бизнеса от Босна и Херцеговина от съответните области. Например, когато става въпрос за туристическо изложение, ще очакваме да дойдат представители на туристически организации и фирми, за да разговарят със своите колеги и да се договарят. Това са някои нови моменти, неизползвани в сътрудничеството ни досега. А що се отнася до винопроизводството, мога да кажа, че то, както и вашето, е много добре развито. Имах среща с директора на Изпълнителната агенция по лозата и виното, инж. Красимир Коев, който вече ми организира посещение в един от винарските комплекси край град Русе. Разбрахме се да организираме редовни срещи между наши и ваши винопроизводители. Вашите винопроизводители са членове на Асоциацията на винопроизводителите на ЕС и могат да помогнат на нашите за достигане на европейските стандарти при производството на вина.

- На какво ниво е културното ни сътрудничество? И какво като посланик бихте искали да лансирате за популяризиране на вашата култура и традиции у нас?

- Вече споменах театрите, музеите, архивите. Но не бива да забравяме още нещо: в нашата, пък и във вашата страна, имаме много добре развита художествена самодейност. От друга страна, вие имате много развит туризъм по Черноморието и това лято десетина самодейни състава от Босна и Херцеговина гостуваха на различни културни фестивали там. Ще продължим с тази дейност, ще идват още повече състави, но искаме и повече български състави да гостуват у нас. Опитваме се да организираме и гостуването на един наш много прочут хор в България, хор „Банялучанке“, който е един от най-старите женски хорове у нас, с почти 40-годишна история, стотици гостувания и концерти в страната и по света,  с богат и разнообразен репертоар, включващ произведения от всички епохи, жанрове и стилове. 

- Наричат Босна и Херцеговина скритото съкровище на Балканите. Какво от него трябва обезателно да види един турист?

- И в това отношение имаме много сходства. И ние сме една зелена страна като България. И у нас туризмът е важен икономически компонент. И ние имаме и зимен, и летен туризъм. Знаете, през 1984 г. в Сараево бяха организирани Зимните олимпийски игри. Тогава обновихме и издигнахме на по-добро ниво зимните ни курорти. Сега искаме да издигнем на по-добро ниво сътрудничеството с тези в България – Банско, Боровец, Пампорово. Имаме 32 км излаз на Адриатическо море, който е много живописен. Разбира се, България има много по-дълга брегова ивица и много по-добре развит морски туризъм. По наша информация миналата година 22 000 граждани на Босна и Херцеговина са посетили страната ви.

Като говорим за туризъм, искам да подчертая значението на приключенския туризъм. Имаме едни от най-известните дестинации за рафтинг в Европа, на реките Тара, Дрина, Върбас, Неретва и други. В Баня Лука се проведе европейското състезание по рафтинг, очакваме в близко бъдеще да се организира и световно.

Религиозният туризъм също е добре развит. И в това отношение си приличаме с България. Вече обиколих 5-6 ваши манастира и съм впечатлен от видяното. Вашите туристи също могат да се насладят на подобно богатство и у нас.

Сходствата ни наистина са много. Сходни сме и по производството на храни. Сходни са нашите култури. Сходни сме по навици, сходна е георгафската ни ширина. Сходно е дори културно-историческото ни наследство. България е известна като страна с богато културно-историческо наследство. Работим за това, да приближим нашите граждани до страната ви. Накратко казано, има много причини гражданите на Босна и Херцеговина да посетят България, а и гражданите на България да посетят Босна и Херцеговина.

- Вашата столица Сараево е изключително интересен мултиетнически град. Разкажете ни повече за него...

- Както е известно, Сараево е нашата столица, административният ни център. В последно време градът се развива много интензивно. Но като последица от последната война е разделен на две – на Сараево и на Източно Сараево. Бих казал, че това разделение не влияе на развитието, въпреки че етническата структура на града значително се промени - намалял е силно броят на хърватите и на сърбите, а броят на бошняците се е увеличил. Иначе комуникациите между Източно Сараево и Сараево са нормални, няма никакви бариери.

Сараево е известно със специфичната си привлекателност, то беше един от примерите за съвместен мултиетнически живот по времето на Югославия. И тази негова специфика, струва ми се, започва лека-полека да се завръща. Във всеки случай, става дума за едно наистина удивително разнообразие от стилове върху една сравнително малка територия, родено от съжителството и религиозното разделение между християни, мюсюлмани и евреи, през чисто историческите влияния - като се започне от Османската империя и Австро-Унгария, та до някогашна Югославия. Мисля си, че си струва да се види.

- А вашата Баня Лука?

- Градът се смята за един от най-зелените в Босна и Херцеговина, около вас  отвсякъде надничат планински върхове, а най-големият бисер за гостите са развлеченията, които предлага река Върбас. И преди всичко рафтингът, особено нощният рафтинг, който го няма на други места из Европа. Мисля че няма да е пресилено, ако кажа, че това прави Баня Лука уникална не само в Европа, но и в света. Силно развит е и религиозният туризъм. Тук има какво да се види - имаме живописни църкви, джамии. Баня Лука е разположена между планина и равнина. Така че на малко пространство и за много кратко време може да видите всичко, което е характерно и за планината, и за равнината.

- С кой български град бихте сравнили Баня Лука?

- Може би с Пловдив, който е Европейска столица на културата през 2019 г. На 24 септември т.г. в Брюксел предстои представяне на Баня Лука, която също ще кандидатства за Столица на културата и аз, разбира се, се надявам това да се случи. По този повод вече разговарях с кмета на Баня Лука. Добре би било да посети Пловдив в най-скоро време, за да използва опита, който администрацията на общината е натрупала и успяла да приложи по един феноменален начин.

- По какво още си приличаме?

- Много сме близки. Обиколил съм много страни по света. И трудно мога да посоча друга, с която сме толкова близки, колкото с България. Вече казах за сходствата - георгафското положение, културно-историческото наследство, кухнята... Дори езиците ни са близки, хората лесно се разбират. Естествено има и разлики.

Това, което мен лично ме огорчава и в България, и в Босна и Херцеговина, е престъпността, така че ни очаква сериозна битка с нея – и с голямата, и с малката. Институциите и на двете страни правят всичко възможно да я ограничат, да увеличат сигурността и стабилността не само в своите държави, но и в целия регион. Вярвям, че европейският път на развитие ще помогне и на нас, а пък европейската практика ще помогне на България.

Трудно е човек да си обясни, как при всичките тези прилики, при всичките добри отношения, които имаме, няма някакъв по-значим резултат, по-голям ефект в нашите взаимоотношения в икономическата сфера, в културата, образованието, здравеопазването, спорта. Защото обективно погледнато разполагаме с богат потенциал, с голям ресурс, и трябва да се възползваме от всичко това, за да сближим хората от Босна и Херцеговина и България, за доброто на нашите народи и на двете държави.

Снимка: „Дипломатически спектър“