Интересът на българите към Корея се засилва все повечe

Н. Пр. г-н Шин Менг-хо връчва акредитивните си писма като посланик у нас на 29 юли 2013 г. Роден на 15 юни 1960 г., той завършва магистратура във Факултета по международни отношения към Националния университет на Сеул. През 1992 г. специализира в университета „Джон Хопкинс”, Вашингтон, САЩ.

Започва работа към Министерство на външните работи на Република Корея. От 1994 г. до 2006 г. той заема последователно длъжностите: втори секретар в Корейската мисия в Европейския съюз, Брюксел, Белгия, първи секретар в посолството във Федерална демократична република Етиопия, съветник в Република Австрия и Постоянен представител на Корея в Международните организации във Виена, директор на Бюрото по ядрените въпроси в Северна Корея /Министерство на външните работи и търговията/, директор на 1-ва Дирекция по ядрените въпроси на Северна Корея. От юни 2006 г. е съветник-министър в Корейско посолство в Руската федерация, а от декември 2008 г. е заместник-консул в Сан Франциско,САЩ. Преди да дойде посланик у нас, е директор на Дирекция „Международно право” в Министерство на външните работи и търговията.

 

Ваше превъзходителство, през 2015 г. се навършват 25 години от установяването на дипломатическите отношения между Република Корея и Република България. Как отбелязахте тази годишнина?

- Още в началото на годината се проведоха българо-корейски политически консултации, които имаха за цел да прегледат развитието на нашите двустранни отношения и да обсъдят допълнителни възможности за сътрудничество.

Визитата на президента Росен Плевнелиев в Корея през май бе едно от най-значимите мероприятия, за което ще разкажа повече по-нататък. През същият месец организирахме и редица културни прояви: юбилеен концерт и прием, на който специален гост бе министърът на външните работи Н. Пр. г-н Даниел Митов, откриване на Корейски кът в Столична библиотека, изложба на традиционни корейски занаяти, както и конференция на тема „Образование и иновации” през юни.

За тази есен сме подготвили форум по културна дипломация през октомври, седмица на корейското кино, както и шампионат Таекуондо за купата на корейския посланик.

Интересът на българската публика към Корея се засилва все повече. Това засилва и нашето сътрудничество и ни стимулира към още по-голяма активност, а това е едно от основните неща, които се надяваме да постигнем с отбелязването на четвърт век дипломатически отношения.

- Кои са силните и слабите страни на нашите взаимоотношения?

- Нашите страни споделят редица исторически, географски и културни прилики. И двете имат създадена и развита собствена азбука, разположени са във важни геополитически региони, претърпели са инвазии и са успели да запазят своята идентичност. Нашите държави се основават на принципите на демокрацията и пазарната икономика... Отдадени сме и се стремим към универсалните ценности на мира и защитата на човешките права. Точно тези сходни характеристики са ни позволили да изградим през тези 25 години приятелски взаимоотношения на основата на сътрудничеството в разнообразни области - политика, икономика, общество и култура.

Като страна-членка на Европейския съюз България е важен партньор в развитието на стратегическото партньорство между ЕС и Корея. Двете страни продължават своето тясно сътрудничество по много глобални въпроси, както и си сътрудничат в редица международни организации като ООН и АСЕМ, а България е оказвала последователна подкрепа на Република Корея относно Северна Корея.

През 2014 г. започна реализирането на първите ни съвместни проекти по програмата на корейското правителство за обмяна на опит и знания Knowledge Sharing Program (KSP), а сега, през 2015 г., ще се реализират проекти по тази програма в областта на предприятията с държавна собственост, опазването на околната среда, както и съвместен проект със SofiaTechPark. Скоро корейска компания започна инвестиция и в сферата на земеделието.

Културният обмен между нашите страни се повишава с всеки изминат ден. През 2010 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски” бе обособена Катедрата по кореистика, през 2011 г. в 18-то СОУ „Уилям Гладстон“ започна преподаването на корейски език, а през 2013 г. отвори врати езиковият и културен център „Седжонг“. България, която е добре известна в Корея като страна с красива природа и много дълголетници, се превръща и в популярна туристическа дестинация, в частност и поради придобиващите известност български готвачи. Това са само някои от силните страни в нашите отношения.

Разбира се, има и много други възможности - в сферата на търговията, инвестициите, науката и технологиите

- Какво последва след визитата на президента Плевнелиев през май в Корея?

- Както вече споменах, това бе едно от най-значимите събития, отбелязващи 25-та годишнината от установяването на дипломатическите ни отношения. Сигурно знаете, президентската визита бе изключително добре приета в Корея. Много от хората, които успяха да чуят Вашия президент, бяха впечатлени от неговото красноречие и личностните му качества. Те отбелязаха също и множеството допирни точки между двамата държавни лидери, особено що се отнася до бъдещето на двустранните ни отношения. 

По време на президентската визита бе обсъдена и приета първата официална дефиниция на междудържавните ни отношения в Декларация относно всеобхватно и ориентирано към бъдещето партньорство между Република Корея и Република България. В декларацията се отбелязва активното развитие на сътрудничеството между двете страни, определят се цели за повишаване на неговото ниво и качество в сферата на икономиката, културата, образованието, сигурността и по редица глобални въпроси.

Бяха подписани и редица други меморандуми за сътрудничество между редица министерства от двете страни. Работим заедно в посока реализиране на тези документи във всички сфери чрез конкретни проекти и методи.

В продължение на подписаната Декларация за двустранно парламентарно сътрудничество, председателят на Корейско-българската група за приятелство в корейския парламент посети София през юли. На 6 октомври пък се проведе и първата сесия на Смесената междуправителствена българо-корейска комисия за икономическо сътрудничество.

- На 24 февруари се подписа Споразумение за научно сътрудничество между Института за икономически изследвания при БАН и Корейския институт за индустриална икономика и търговия (KIET). В какво по-конкретно се изразява то?

- Меморандумът, който двете институции подписаха, е платформа за бъдещото сътрудничество и координация между тях. Той предвижда сътрудничество в сферата на обмяната на информация, съвместни изследователски проекти и дейности, обучения и др.

KIET е правителствено субсидирана икономическа организация, чиято основна цел е да осигурява информация и консултация по въпросите на индустриалните и търговските политики както за държавни нужди, така и за нуждите на частния сектор. Тъй като Институтът за икономически изследвания към БАН е национална институция, натоварена със задачата да идентифицира предизвикателствата пред дългосрочното икономическо развитие на страната и бизнес сектора, се очаква това сътрудничество да бъде от взаимен интерес и полза.

- В кои сфери имаме възможности за задълбочаване на икономическите връзки, за повече инвестиции, за развитие на индустриалните паркове?

- Трябва да се обърне специално внимание на търговията, инвестициите, науката и технологиите. Смесената междуправителствена българо-корейска комисия за икономическо сътрудничество ще осигури отлични възможности за двете страни да обсъдят начините за повишаване на икономическото ни сътрудничество. Що се отнася до инвестиционните проекти, няколко корейски компании са изявили интерес за инвестиции в сферата на производството на електроенергия от възобновяеми източници, справяне с отпадъците и инвестиции в инфраструктурни проекти. Но както многократно съм споменавал, ни трябва един успешен инвестиционен пример, за да можем да привлечем още корейски инвестиции към България. Силно се надяваме, че новият инвестиционен проект в сферата на земеделието ще бъде точно този успешен пример.

В допълнение, потенциалът за повишаване на сътрудничеството в сферата на науката и технологиите също трябва да бъде оползотворен подобаващо. Корея е световен лидер в технологиите и тяхното приложение и иновациите, а България е добре известна със своите отлични кадри в приложните науки. Науката и технологиите водят след себе си иновациите, които пък са стимул за бизнеса и икономическите успехи.

- Наскоро тук гостува президентът на Корейския изследователски и иновационен център – Европа, който работи за развитието на взаимоотношенията между Република Корея и Европейския съюз. Какви са резултатите от това посещение?

- KIC-Europe (Korean Researchand Innovation Center-Europe) е институт, който играе ролята на връзка между научните институти на Корея и тези на страните-членки на ЕС, с цел осъществяване и развиване на съвместни проекти в сферата на изследователската дейност в науката и технологиите. Наред с това KIC - Europe улеснява и подпомага програмите за сътрудничество между корейски и европейски компании от високо-технологичните индустрии.  

През тази година президентът на KIC - Europe посети многократно България, за да подсигури сътрудничеството между БАН и Министерство на икономиката, с цел намиране на общи интереси в сферата на науката и технологиите. На основата на идеите на БАН в момента се търсят корейски партньори, които проявяват интерес за сътрудничество с българската страна. Наред с това KIC - Europe планира привличането на корейски компании, които да представят свои технологии пред българските си партньори.

- В София се проведе Състезание по ораторско майсторство за млади корейци, живеещи в чужбина. В какво се състои то и с каква цел го организирате?

- Предполагам визирате четвъртото по ред състезание по ораторски умения за млади корейци, които живеят в Европа. То се организира от Асоциацията на корейските граждани, живеещи в Европа, от 2011 г. насам. До момента състезанието се е провеждало във Виена, Прага, Варшава. Тази година домакин бе България, а организатор - Асоциацията на корейската общност тук.

Целта на това състезание по ораторство е да се стимулират езиковите умения на младите корейци, както и да се развие тяхната гордост от корейската им идентичност и произход. За нас е изключително показателен и фактът, че броят на участниците нараства с всяка изминала година. Тази година имахме участие от над 16 европейски държави. Аз лично бях много изненадан от представянето на редица деца от смесени семейства, чиито роден език не е корейският. Именно техните творби бяха най-интересни и забавни, представяйки една по-различна гледна точка - тази на хората със смесен европейски и корейски произход.

- Корейският език и култура са малко далечни за нас, българите. Каква е политиката на Корея относно тяхното промотиране?

- Корейското правителство поставя силен акцент върху популяризирането на корейската култура. Това би могло да бъде обяснено и с факта, че културното обогатяване, в това число и културните обмени с цел брандирането на националния ни имидж, е една от петте основни административни цели на корейското правителство.

В този контекст публичната дипломация - спечелването на умовете и сърцата на хората с т. нар. мека сила - култура, история, философия, туризъм, се превърна в неразделна част от корейската дипломация. В частност, това означава промотиране на привлекателността на корейската култура, подкрепяйки множество програми и събития на корейските дипломатически мисии.

Корейското посолство в София също полага големи усилия за представянето на корейската култура и ценности пред българската публика. Както вече споменах, през 2013 г. тук отвори врати Институт „Седжонг“, който предлага езикови курсове по корейски, през март тази година в Столична библиотека започна да функционира и Корейски кът, където могат да бъдат намерени редица информационни ресурси: книги, видеа и др. От посолството бяха планирани и редица други събития - изложба на традиционно корейско изкуство, образователен форум, 3-тия Корейско-български концерт на приятелството, форум по културна дипломация съвместно с Държавния културен институт, Фестивал на корейското кино и 2-рото състезание по Таекуондо за купата на корейския посланик през ноември.

Интересът и вниманието на българската публика е забележителен и към такива ежегодни събития като фестивала K-Pop и състезанието за видеа, посветени на Корея, което тази година бе спечелено от група български ученици.

 

Снимките са предоставени от посолството на Република Корея в Република България.

1,2,3 – Кадри от приема по повод националния празник на Република Корея, който се състоя на 1 октомври 2015 г. в Гранд Хотел София.

4. Третият Корейско-български концерт на приятелството, посветен на 25-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между България и Корея, се проведе на 6 октомври в зала „България”.