Индия и България споделят топли и приятелски отношения, изградени върху историческо приятелство и споделени ценности като демокрация, плурализъм и откритост
Н. Пр. г-н Санджай Рана връчва акредитивните си писма на президента на Република България Румен Радев през март 2021 г.
Идва посланик у нас с натрупан сериозен опит като дипломат от кариерата и служител на индийската външна служба от 1996 година насам. От 2015 до 2018 година е посланик на Република Индия в Република Азербайджан. Работил е и в индийските мисии в Дамаск, Рияд, Копенхаген и Мале. През 2019-2020 г. ръководи отдела за политика на ООН, занимаващ се с въпроси, свързани с Общото събрание на ООН и Съвета за сигурност на ООН и други международни организации като Движението на необвързаните страни и Британската общност. Наскоро оглави Административния отдел за партньорство за развитие, наблюдаващ развитието и инфраструктурните проекти, финансирани от индийската безвъзмездна помощ в непосредствено и разширено съседство.
Н. Пр. г-н Санджай Рана говори хинди, английски и арабски. Интересува се задълбочено от йога.
Женен е за г-жа Барбара Яворска, имат двама сина.
При пристигането си у нас той споделя: „За мен е чест да представлявам Индия в България, страна със силни и стари приятелски връзки и близки отношения“. Днес, в средата на мандата му, ние, българите, можем да кажем – това е един от най-активните индийски посланици, които София е виждала. Ето защо…
- Ваше превъзходителство, връзките между нашите два народа датират от векове. Какви са дипломатическите ни отношения днес?
- Индия и България споделят топли и приятелски отношения, изградени върху историческо приятелство и споделени ценности като демокрация, плурализъм и откритост. Имаме редовни контакти на високо ниво, както и широкообхватно двустранно сътрудничество в много области. Икономическото ни сътрудничество чрез търговия и инвестиции се разширява. Развихме взаимноизгодно и многоизмерно партньорство, включително тясно сътрудничество в многостранни форуми. Щастлив съм да споделя, че през следващата година Индия и България отбелязват 70 години от дипломатическите си отношения. Ценим и подкрепата на България в Европейския съюз за укрепване на по-тясното партньорство на групата с Индия.
- Напоследък се отчита увеличен интерес на индийски компании към България. В кои сфери е той? Какъв е двустранният ни икономически обмен?
- Виждаме нарастващ интерес сред индийските компании да правят бизнес в България. Нашата двустранна търговия през 2022-23 г. нарасна до почти 700 милиона щатски долара, което е около два пъти повече от търговията през 2019 г. Индийският бизнес вижда България като потенциална врата към европейския пазар. Компаниите са привлечени и от геолокационната близост до Южна Азия, от усилията, които българското правителство полага за изграждане на инфраструктура и за засилване на свързаността в региона, както и от развитието на благоприятна за бизнеса екосистема. През последните няколко години видях водещите индийски компании за информационни технологии и обработка на знания да установяват своето присъствие в България, използвайки българския ИТ талант. Други пък са особено заинтересовани от нововъзникващите и иновативни технологии като: възобновяема енергия, съхранение на енергия, електрически транспортни средства, автоматизация, зелен водород, биотехнологии, фармацевтични продукти, агрономия и растителни науки.
- Когато говорим за обмени, обикновено акцентираме и на туристическия. Кои са любимите ви места в Индия, които бихте препоръчали на нас, българите, да посетим? А в България? Кои биха били интересни за вашите сънародници?
- Туризмът между нашите страни има голям потенциал. България става популярна сред индийските туристи заради разнообразието от атракции, които са лесно достъпни, като крайбрежните курорти и планините. В същото време има много български туристи, които започнаха да посещават Индия след COVID-19. Много от тях отиват до основните туристически дестинации като Делхи, Джайпур и Агра, известни още като Златния триъгълник, или до места в западна Индия като Гоа и Мумбай. Има и други, които избират специализираните туристически дестинации като аюрведичните места за отдих на юг, в Керала, или пък йога центровете в Северна Индия. Мисля, че Индия може да предложи нещо специално на всеки според вкуса и избора му.
- През август, в Министерството на образованието и науката (МОН) се срещнахте с министър Галин Цоков и стана ясно, че България и Индия подготвят две споразумения за сътрудничество – в сферата на образованието и културата и в областта на науката и технологиите. Кога ще бъдат подписани те и какво се предвижда в тях?
- Индия и България имат споразумение за културно сътрудничество от 1963 година, по силата на което двете страни съгласуват и изпълняват двустранни програми в областта на образованието, изкуствата и културата. По подобен начин имаме Споразумение за сътрудничество в областта на науката и технологиите със специфична програма, която включва проекти, в които си сътрудничат изследователи от две държави. Двете страни обсъждат и подготвят Програма за сътрудничество за следващите години, която се надяваме да засили допълнително нашето сътрудничество и партньорство в тези области.
Също така и двете ни страни показаха ясни ангажименти по отношение на постигането на съответните си цели в областта на климата. Започнахме широкообхватни инициативи в областта на възобновяемата енергия, мобилността, горивата, смесени с етанол, и зеления водород. В съответствие с нашия ангажимент за колективни действия за глобалното благо, Индия покани България да обмисли присъединяване към две международни инициативи за насърчаване на силно международно сътрудничество чрез коалиции, ориентирани към действия и решения - Международния соларен алианс и Коалицията за устойчива на бедствия инфраструктура.
- По повод 40-годишнината от създаването на специалност „Индология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през октомври се проведе тридневна национална конференция под наслов „Да разкажеш Индия: традиции, подходи и посоки“. Вие присъствахте на откриването. Какво мислите за развитието на индологията в България?
- Радвам се, че споменахте 40-годишнината на катедра „Индология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, отбелязана през октомври-ноември 2023 година, и с конференция на тема „Да разкажеш Индия: традиции, подходи и посоки“. Това подчертава дълбоката традиция в България, особено в Софийския университет, на сериозна и задълбочена наука за Индия, нейната култура и езици, включително санскрит. Похвалните усилия, положени от специалност „Индология“ и Индологическата фондация „Изток-Запад“ за превод на книги от български, както и от индийските езици, са наистина забележителни.
Щастливи бяхме да видим ръководителя на отдел Хинди от Индийския съвет за културни връзки на посещение в Катедрата по индология на Софийския университет. Българистиката в университета в Делхи също привлича много студенти, които се обучават там от български преподавател. Искаме да разширим това сътрудничество до по-голям обмен между нашите институции за висше образование.
- Индия не може да се разкаже, още по-малко - в едно интервю. Затова ще ви попитам само за някои от постиженията й. Бихте ли ни казали нещо повече за програмата за Индийско техническо и икономическо сътрудничество (ITEC)?
- Програмата за индийско техническо и икономическо сътрудничество (ITEC) предлага възможности за професионалисти от нашите страни партньори, включително и от България, да посещават напълно финансирани курсове за обучение във водещи институции в Индия. Това е важна среда за споделяне на техническо ноу-хау, опит и най-добри практики. Тъй като Програмата е изцяло финансирана от индийското правителство, тя поема разходите за обучението, престоя и пътуването до Индия. Много български професионалисти от държавни агенции и министерства са участвали в курсовете на ITEC през годините.
- Програмата на Индия за космически изследвания наскоро направи историческо постижение с успешното кацане на марсохода „Чандраян-3“ на лунната повърхност. Накъде се е устремила страната ви в космически план?
- Както знаете, с кацането на марсохода „Чандраян-3“ на южната страна на Луната на 23 август 2023 година, Индия стана четвъртата страна, която успешно приземи космически кораб на повърхността на Луната. Тя изпрати първата си мисия до Луната през 2008 година, когато „Чандраян-1“ отиде в орбита около Луната и направи някои експерименти без кацане, като например търсене на вода на спътника. Интересното е, че един от уредите за измерване на радиация на борда на „Чандраян-1“ е произведен в сътрудничество с български космически учени. Преди три години „Чандраян-2“ се опита да приземи спускаем апарат на Луната, който обаче аварира в последния етап от процедурата за кацане.
Освен кацането на Луната, космическата програма на Индия е успешна на много други фронтове. В течение на няколко десетилетия Индийската организация за космически изследвания разработи стабилен набор от сателити за прогнозиране на времето, дистанционно наблюдение и комуникации. Тя е разработила надеждни независими ракети носители, които са способни да изстрелват сложни сателити и тежки полезни товари в космоса. Освен мисии до Луната и дори до Марс, Индия работи за пилотирани мисии, разполагайки със собствена космическа станция и изпращайки астронавти в космоса. Тя развива също и своята космическа индустрия, като отваря тази област за частни компании. Индия наскоро се присъедини към споразумението Artemis, глобален проект, включващ няколко страни, които са планирали дългосрочни мисии до Луната. Изстреля и своя слънчев спътник Aditya, който ще работи като слънчева обсерватория и ще изучава явления като магнитната активност на Слънцето.
- Индия бе председател на Групата на Г-20 от водещи икономики през 2023 година и домакин на срещата на върха на Г-20 през септември, в труден момент. Как бихте коментирали този успех?
- Индия се справи наистина добре с председателството на групата Г-20 по време на бурен период, успешно организира и срещата на върха на Г-20 в Ню Делхи, проведена на 9-10 септември 2023 г. Над 200 срещи и събития, свързани с председателството на Г-20, бяха организирани в 60 града. Визията на министър-председателя на Индия г-н Нарендра Моди изигра важна роля при излагането на различни аспекти на темата „Една Земя, Едно семейство, Едно бъдеще“. Под негово ръководство широки слоеве от индийското общество бяха ангажирани в програмите и дейностите, което направи индийското председателство на Г-20 уникално ориентирано към хората. Резултатите от срещата на върха на Г-20 бяха трансформиращи и ще допринесат за прекрояването на глобалния ред през следващите десетилетия. По-конкретно, акцентът върху реализирането на целите за устойчиво развитие, реформирането на международните финансови институции, създаването на цифрова публична инфраструктура, насърчаването на пакта за зелено развитие и насърчаването на водено от жени развитие бяха забележителни. Забележително е също, че Индия успя да създаде консенсус по ключови въпроси в „Декларацията от Ню Делхи“, във време на остри разделения на международно ниво. Уникален аспект от председателството на Индия беше провеждането на срещата на върха „Гласът на глобалния юг“. Инициативата на Индия доведе до приемането на Африканския съюз за постоянен член на Г-20.
- Отбелязахте 154-ата годишнина от рождението на Махатма Ганди и Международния ден на ненасилието на ООН на 2 октомври 2023 година чрез виртуалния разказ „Трансформационното лидерство на Махатма Ганди – вдъхновение за световен мир“ от д-р Шобхана Радхакришна. При конфликтите, които избухнаха в света, ето сега и в Газа, вярвате ли, че някога на планетата ни ще има дори един ден мир?
- Посланието на Махатма Ганди за пътя, водещ към мир, продължава да бъде актуално, както винаги. Дори в най-мрачните времена той е съветвал да следваме сродните принципи на „истина и ненасилие“ и да се отнасяме един към друг със състрадание и съпричастност и да избягваме омразата. Настоящата ситуация в Газа отново подчертава необходимостта от незабавно възобновяване на пряк и съдържателен диалог между двете страни. Трябва да спомена, че Индия има категорична позиция срещу тероризма. Също така изяснихме, че невинните цивилни трябва да бъдат защитени от хуманитарната криза, произтичаща от конфликта. Винаги сме подкрепяли договореното решение по въпроса за Израел и Палестина, водещо до създаването на суверенна независима и жизнеспособна държава Палестина, живееща в рамките на сигурни и признати граници, рамо до рамо, в мир с Израел.
- По време на последната среща на върха на Г-20, на табелката пред министър-председателя на Индия Нарендра Моди бе изписано „Бхарат“. Това знак ли е, че ще се преименува официално страната?
- Този въпрос напоследък привлече много внимание в международните медии, но в него няма нищо ново. Според нашата конституция моята страна има две имена, нарича се „Бхарат“, което е сравнително по-старо име, както и Индия. Когато използваме „Бхарат“, няма промяна на името на държавата като такава. Просто на голямо събитие, като срещата на върха на Г-20 в Индия, нашите задгранични приятели също могат да видят как говорим и споделяме помежду си.
- Вие се занимавате задълбочено с йога. Много българи я практикуват, тя е нещо като специална връзка между нашите народи. С какво си обяснявате интереса към нея от един толкова далечен географски и малоброен по население европейски народ?
- Йога може да произхожда от Индия, но е споделено наследство на всички, които я практикуват. Йога използва холистичен подход към благосъстояние на различни нива - физическо, умствено и духовно. Пандемията от COVID-19 ни показа колко полезни могат да бъдат йога и аюрведа за защита на нашето физическо здраве, психическо благополучие и духовно здраве. Йога също така ни помага да управляваме стреса, който за съжаление е станал ендемичен за съвременния ни живот. Затова не съм изненадан да видя огромен интерес в България към йога и аюрведа. Международният ден на йога се отбелязва с голям ентусиазъм в София и още над 40 града в България. Много се радвам, когато виждам огромния интерес сред българите от всички възрасти към различни аспекти на индийската култура, сред които йога и аюрведа.
- Вие сте в средата на своя мандат у нас, вече сте ни поопознали. По какво си приличаме българи и индийци?
- Силно съм впечатлен от богатото цивилизационно и културно наследство на България и дълбокия принос на българския народ към общото човешко наследство чрез участието му в развитието на езика, писмеността, музиката и изкуствата. Освен че сме наследници на стари цивилизации, индийците и българите споделят много прилики в начина, по който се отнасяме към света, като миролюбивата ни природа, толерантността ни към разнообразието и уважението към другите. Нищо чудно, че между нас има специална връзка. Нашето приятелство е съзряло през годините, израснало е в различни области на сътрудничество за взаимна изгода на хората от двете страни. Вълнуваме се, че през следващата година Индия и България ще празнуват 70 години от дипломатическите си отношения. Планираме да използваме този повод, за да издигнем нашето сътрудничество до още по-големи висоти чрез увеличен обмен на политически посещения, по-нататъшно ангажиране на бизнеса, културни представления и повече обмен между хората им.
Снимките са предоставени от посолството на Република Индия в Република България.
Горе: Н. Пр. г-н Санджай Рана, извънреден и пълномощен посланик на Република Индия в Република България