Швейцария е сред водещите чуждестранни инвеститори в България, активна е по линия на Швейцарско-българската програма за сътрудничество, INSAIT, както и в областта на културата

Н. Пр. г-н Раймунд Фурер е роден през 1960 година в Цюрих, Швейцария. Завършва университета там и започва да работи като ръководител проекти в консултантска фирма, после в Азиатската банка за развитие в Манила. През 1993 година става научен сътрудник в отдела за развитие при тогавашната Федерална служба по икономически въпроси. От 1996 до 1998 година е първи секретар в швейцарското представителство при ОССЕ в Париж. След завръщането си в Берн поема поста ръководител на отдела за СТО при Федералната служба по икономически въпроси, а през 1990 година този за Азия и Океания при швейцарския Държавен секретариат по икономически въпроси. От 2001 до 2006 година г-н Фурер е старши съветник на Световната банка във Вашингтон, после е ръководител проекти в отдела за икономическо сътрудничество и развитие до 2008 година, когато поема поста Ръководител на дирекцията за икономическо сътрудничество и финансови институции. През септември 2012 година той е назначен за ръководител на швейцарския бизнес център в Дубай, както и за Генерален консул там от 1 април 2014 година. На 1 октомври 2015 година г-н Фурер поема функцията на Ръководител на отдела за икономическо сътрудничество и развитие в Държавния секретариат по икономически въпроси към Федералния департамент по икономически въпроси, образование и научни изследвания в Берн.

На 21 септември 2021 година Н. Пр. г-н Раймунд Фурер връчва акредитивните си писма на президента Румен Радев като извънреден и пълномощен посланик на Конфедерация Швейцария в Република България. За трите си години досега у нас този блестящ дипломат даде нов тласък на двустранните ни отношения във всички сфери, организира значими събития, създаде много приятелства. Н. Пр. г-н Раймунд Фурер разказа за тях специално пред „Дипломатически спектър“...   

Автор: Екатерина Павлова

- Ваше Превъзходителство, България и Швейцария традиционно поддържат топли приятелски отношения. Вашата страна е представена в България от 1911 година, когато в София е открито консулство, така че дипломатическите ни връзки имат над 110-годишна история. На какво ниво са те днес?

- Двустранните ни отношения са отлични и непрекъснато се развиват на много различни нива. На държавно ниво например имаме Втория швейцарски принос за България. Представители на правителствата на Швейцария и България  редовно се срещат в рамките на международни форуми. Наскоро председателят на българското Народно събрание гостува на председателя на Швейцарския национален съвет. Президентът на България също проведе работна среща с швейцарския президент в Берн. Обменът във всички области - политика, наука, култура, напредва с много добри темпове.

Тази година отбелязваме 130-та годишнина от пристигането в България на швейцарските учители по спорт. През 1894 година десет млади учители от Швейцария са официално поканени тук, за да изпълнят една много важна мисия: да положат основите на спортното образование в България. Един от тях - Луи Айер, е не само съосновател на гимнастическите дружества „Юнак“, които оказват важно влияние върху българската младеж, но и дава живота си за България като доброволец в Балканската война.

- Каква роля играе Швейцария в днешния свят? Налице са толкова много конфликти и проблеми, които трябва да бъдат решени...

- Швейцария осъзнава, че многостранната политика е също толкова важна, колкото и двустранните отношения, особено в тези времена, когато светът е все по-фрагментиран, поляризиран и нестабилен. Като член на Съвета за сигурност на ООН за 2023-24 г. Швейцария работи ръка за ръка с останалите членове за мира и сигурността, просперитета, устойчивостта и цифровизацията като приоритетни области. Това е първият ни мандат в Съвета за сигурност, като  страната ни ще осигури председателството през октомври 2024 г. за втори път. Успоредно с това Швейцария е домакин на „Среща на върха за мира в Украйна“. Не на последно място, през 2024 г. отбелязваме 75-ата годишнина от подписването на Женевските конвенции. Като държава-депозитар ние искаме да подчертаем значението на международното хуманитарно право за световния мир.

- Как бихте коментирали икономическите ни отношения?

- Нека спомена Българо-швейцарската търговска камара (БШТК), която играе важна роля в предлагането на платформа на бизнес общността в България, която има връзки с Швейцария. Тя има 130 членове и е отправна точка за контакт за швейцарските компании, които имат интерес към България.

Обемът на стокообмена между двете държави рязко се е увеличил в периода 2022-2023 г. (с около 20 %), но същевременно остава сравнително скромен - около 1 млрд. евро. Следователно Швейцария не е един от основните търговски партньори на България. От друга страна, Швейцария е на четвърто място по отношение на чуждестранните инвестиции в България.

- Да. Вашата страна е един от важните инвеститори у нас. В кои области са швейцарските интереси? А има ли български компании, които се интересуват от инвестиции в Швейцария?

- Икономическият пейзаж в Швейцария е сравнително диверсифициран. Това разнообразие се отразява на швейцарското присъствие в българската икономика, като швейцарски компании или компании, свързани с Швейцария, работят в различни сектори. Сред тях са: машиностроенето и инфраструктурата, хранително-вкусовата, химическата и фармацевтичната промишленост, като доставчици на услуги, както в сектора на информационните и комуникационните технологии, така и в областта на човешките ресурси и енергетиката.

Редица дружества извършват научноизследователска и развойна дейност, като в някои от тях се помещават центрове за услуги в полза на други субекти в рамките на съответните им групи. По този начин знанията се предават непрекъснато, а от това печелят всички.

Що се отнася до българските дружества с интереси в Швейцария, на посолството не са известни големи български инвестиции в Швейцария, но няколко дружества са установили връзки, особено в сектора на услугите.

- През 2022 година България и Швейцария подписаха двустранно споразумение за прилагане на Втория швейцарски принос за България. Бихте ли ни разказали повече за него ?

- Швейцария не е член на Европейския съюз. Въпреки това ние сме много тясно свързани и Швейцария има силен ангажимент за намаляване на икономическите и социалните различия в избрани държави - членки на ЕС. България е една от тях. Рамковото споразумение се изпълнява чрез Швейцарско-българската програма за сътрудничество. Като цяло имаме отлично сътрудничество с нашите български партньори и бяха предприети важни стъпки с оглед започване изпълнението на единадесетте тематични програми, договорени между нашите две страни. Въпреки това остава да се свърши още много работа и ще бъде от решаващо значение да се финализира разработването и одобряването на всички останали програми до края на тази година. Само ако разполагаме с достатъчно време за изпълнение, преди края на Швейцарско-българската програма за сътрудничество през 2029 година, ще можем да постигнем планираните резултати и да реализираме това, което прави нашето сътрудничество специално, а именно обмяната на опит и по-нататъшното развитие на добри практики на всички нива.

- Вие сте посланик в България вече повече от две години и сигурно сте чували за известния пътепис на Алеко Константинов „Какво? Швейцария ли?“. И България, и Швейцария имат красива природа и богато културно наследство. Какво представлява нашият туристически обмен?

- По официални данни през 2023 година повече от 35 000 швейцарски туристи са посетили България. Това може и да не е важно число, но е сравнимо с броя на туристите от някои други европейски държави. България е красива страна. Със своята богата и вълнуваща история тя има потенциал да привлече още повече чуждестранни туристи. Съществуват различни сегменти в туристическия интерес, например многобройните тракийски гробници са вечен шедьовър. Културният туризъм също е важен актив: в цялата страна имате музикални фестивали и галерии. Качественото българско вино е друга важна атракция. Наскоро България се присъедини към въздушното пространство на Шенген, което улеснява пътуването до Швейцария - също член на Шенген.

- Чрез швейцарско-българската програма за сътрудничество Швейцария ще подобри екологичните характеристики на избрани хижи в Национален парк „Рила“. Какво по-конкретно ще включва това?

- Програмата ProPark в Национален парк „Рила“ ще отиде още по-далеч. Обновяването на избрани туристически инфраструктури, като например на посетителския център, на избрани хижи, е включено в програма, която има за цел да създаде условия за устойчиво използване на природните ресурси на Национален парк „Рила“. Това е особено важно, като се има предвид нарастващият брой посетители. Ще се създаде възможност и за други национални и природни паркове в България да подражават или да адаптират решенията, разработени за Национален парк „Рила“.

- В миналото много видни българи са завършили швейцарски университети. Сътрудничеството в областта на образованието и научните изследвания изглежда доста добре развито и днес. Разкажете ни повече за него.

- Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии /INSAIT/, е най-известният скорошен пример за швейцарско-българско сътрудничество в областта на научните изследвания. Той е основан през 2022 година в партньорство с два от най-добрите технически университета в света - ETH в Цюрих и EPF в Лозана. INSAIT функционира като специално звено в рамките на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От създаването си досега сме свидетели как INSAIT се превръща в гравитационен център, привличащ блестящи умове, като същевременно предотвратява изтичането на мозъци от България.

- Швейцарско-българската програма за научни изследвания беше първата, която стартира. Какви възможности включва тя и избрахте ли вече български изследователи за подкрепа?

- Всъщност имах удоволствието да подпиша първото оперативно споразумение на 1 август 2023 година - националния празник на Швейцария, заедно с вашите министри на образованието и на финансите. Швейцарско-българската програма за научни изследвания отразява значението на сътрудничеството в областта на научните изследвания за Швейцария и нейните европейски партньори. Програмата разполага с общ бюджет от близо 12 млн. швейцарски франка и ще бъде управлявана съвместно от Швейцарската национална научна фондация SNSF и Дирекция „Наука“ на българското Министерство на образованието и науката. Конкурсите за два от трите инструмента за финансиране вече са отворени, а последният ще последва скоро. Все още обаче не е направен подбор, тъй като всички заявки се оценяват от независими експертни комисии.

- Кандидатстват ли български младежи за стипендиите за високи постижения на швейцарското правителство за чуждестранни учени и творци?

- Швейцария предлага стипендии за високи постижения на България от десетилетия насам. Всяка година имаме отлични български кандидати. Те идват от всички области на науката, но също и на изкуството. Често се срещам с бивши швейцарски стипендианти, които работят в български държавни органи, научни и художествени институции. Всички те пазят топъл спомен за преживяванията си в Швейцария. Всъщност те заявяват, че стипендиите съществено са допринесли за тяхната професионална кариера. Това е конкретен пример за солидарност с нашите партньори и приятели, която ние считаме за много важна. Следващата покана за стипендии ще бъде обявена отново тази година през септември. Ще се радваме да получим документите на новите отлични кандидати.

- Как се развиват културните ни отношения и културният обмен?

- Отношенията в областта на културата процъфтяват. Имаме много независими двустранни проекти в областта на музиката. Много български музиканти живеят и работят в Швейцария. Тази година се навършват десет години от създаването на фестивала и академията „Алегра“, инициатива на български музикант, живеещ в Люцерн, Швейцария. Цюрихската фондация „Геза Анда“, носеща името на известния унгарско-швейцарски пианист, си сътрудничи тясно с Българската национална музикална академия. Един от най-изявените лауреати на фондацията, грузинският пианист Гиорги Гигашвили, наскоро се изяви на Мартенския музикален фестивал в Русе. В сферата на визуалните изкуства в България често гостуват творби на швейцарски художници, например в изложби на плакати и иновативни инсталации. Специален кът с швейцарско геометрично изкуство може да бъде видян в една прекрасна галерия в София. В областта на литературата посолството представя швейцарски писател, чиито произведения са преведени на български език, във всяко издание на Нощта на литературата.

- Какво искате да реализирате в България до края на мандата си като мечта в професионален план, а защо не и в личен?

- До края на мандата ми остава повече от една година. За да продължат да се укрепват отличните двустранни отношения между нашите страни трябва да се създават или използват добри възможности.

Бих искал, заедно със съпругата ми, да продължим да опознаваме разнообразието на тази красива страна, а именно нейната природа, история и култура, както и да се възползваме от възможността да контактуваме с българи, да обменяме идеи с тях и да се учим от тях, защо не и докато дегустираме вкусна българска храна и напитки.

Снимката е предоставена от Посолството на Конфедерация Швейцария в Република България.