Дунав вече не е граница, тя е обща река и ние имаме доста идеи как да я използваме


Н. пр. г-н Антон Пакурецу връчва акредитивните си писма у нас през септември 2009 г. Прекрасният му български език обаче се дължи не само на годините като посланик у нас, а и на образованието му – той следва във филологическия факултет в университета в Букурещ специалност българска филология. През 1989 г. завършва и право в университета „Титу Майореску“. В дипломатическата йерархия се издига постепенно: от аташе през длъжностите - трети, втори, първи секретар, до съветник и посланик. От 1997 до 2001 г. работи в Постоянното представителство на Румъния в Женева. От 2002 г. до 2007 г. е заместник-представител и първи съветник в Постоянното представителство на страната в Страсбург. От 2008 г. до 2009 г. отново е на работа в Женева. Казва, че България резонира по особен начин у него, сигурно затова гради мостове между страните ни.

- Ваше превъзходителство, през 2014 г. се навършиха 135 години от установяването на дипломатическите отношения между България и десет европейски страни, в това число и Румъния. Кои бяха акцентите при отбелязването на тази годишнина?
- Мероприятията по този повод започнахме още от януари, когато един от най-известните и големи музеи в Румъния – музеят „Котрочени“, представи в София колекция от портрети на кралица Мария. Изложбата бе в Софийска градска художествена галерия.
През март валидизирахме пощенска марка по повод 135-годишнината от установяването на дипломатическите ни отношения в присъствието на премиерите на двете страни. Това стана по време на заседанието на нашите правителства на 5 март в гр. Русе.
Имаше и редица други мероприятия. Като гости на Международния франкофонски фестивал „Солей“ в гр. Созопол участвахме с две изложби. Едната - за туристическите забележителности в Румъния, беше много успешна. Голям успех бе и гостуването на театър „Одеон“ от Букурещ на театър „София“. И Националният театър на Румъния бе поканен за едно представление в Народен театър „Иван Вазов“. Между тези наши театри вече има дълга практика за съвместни прояви.
Само преди няколко седмици във фоайето на Софийския университет „Климент Охридски“ бе представена книгата „Свети Димитрий Басарбовски – светец на два народа“ на Радослав Спасов и Симеон Хинковски, която още веднъж показа колко силно са свързани румънци и българи. Ще напомня един друг подобен момент отпреди две години, когато направихме изложба на големия румънски художник Корнелиу Баба. Той много е обичал България, но и българите го обичат много. Оказа се, че доста от неговите произведения в момента са в частни колекции на български граждани.
Трябва да отбележа и една конференция - „Музеят като европейско наследство“, на която представителите на музейното дело и туристическия бранш на двете страни обмениха опит в своите области.
- Какви са днес отношенията ни?
- Аз съм посланик в България от 2009 г. Трябва да ви кажа, че в последно време се появи една силна позитивна тенденция на задълбочаване на нашите отношения. Те винаги са били добри, ние винаги сме били много добри съседи. Но напоследък интересът ни един към друг нарасна. От политическа гледна точка през 2011 г. за първи път бе организирано съвместно заседание на нашите две правителства. Последното, както казах, бе на 5 март в гр. Русе. Тези срещи на правителствата ни са значими като прояви, защото са сигнал, че сме важни един за друг, че нашите отношения наистина са много задълбочени. От икономическа гледна точка също е така - стокообменът нарасна няколко пъти. През последните три години той достига три милиарда и половина евро. Румъния консолидира своето трето място като партньор на България измежду страните на Европейския съюз, след Германия и Италия. Това пак показва важността ни един за друг. От чисто човешка гледна точка, вие знаете, вече от шест години румънците са най-многобройният контингент от туристи в България. Това означава, че повече от милион мои съграждани идват у вас всяка година и се запознават с българските забележителности, без значение какви - исторически, културни, гастрономически и др. От друга страна, около 400 хиляди българи посещават Румъния годишно. И ако преди време те отиваха само до Букурещ, сега вече посещават Брашов, Сибиу, Яш.  
- Малко преди откриването на втория Дунав мост казахте, че за вас той вече е готов и гледате към следващите…
- Наистина откриването на моста Видин-Калафат бе важен момент. Той не само е пряка връзка между нашите страни, но и съживи икономиката на двата района. И веднага започнахме конкретната работа по трети и четвърти мост. Преди месец в Букурещ бе подписан от министрите на транспорта на двете страни меморандум за разбирателство, където са включени двата моста и са определени точките: единият ще бъде при Силистра-Кълъраш, другият при Никопол-Турну Мъгуреле. Експертите се срещнаха и вече е ясно, че оттук-нататък гледаме към изграждането на тези нови мостове.
- Какво ще кажете за газовия интерконектор между Румъния и България?
- Той се строи недалеч от линията Русе-Гюргево и има за цел да бъдат свързани газовите енергийни системи на двете страни. Това е европейски проект. Дунав вече не е граница, тя е обща река и ние имаме доста идеи как да я използваме в много посоки – от туризма до възстановяването на пристанищата. В културната област също - вече е пуснат маршрутът „Пътят на римските императори“, който свързва Румъния, Сърбия и България.
- Замислено бе създаването на обща зеленчукова борса, която да подпомага фермерите от двете страни, докъде стигна тази инициатива?
- Тя възникна по време на една от срещите на нашите правителства. Министрите на селското стопанство решиха да разгледат възможностите за създаване на зеленчукова борса. Проектът в момента е на експертна фаза: правят се проучвания, информират се бенефициентите. Нещата вървят. България разполага с добра и качествена продукция, която е интересна за румънския пазар.
- Ще кандидатстваме за европейско финансиране и по общи проекти на ЕС, свързани със спорта?
- Преди няколко дни се срещнах с министъра на спорта. Възникнаха интересни идеи за интензифициране на отношенията ни в тази сфера. Знаете колко много футболисти: български в румънските отбори и румънски в българските, има. Достатъчни са само две имена – Серджиу Буш и Козмин Моци, които са най-познатите в България, но колко други още има! Известен е фактът, че и България, и Румъния имат добри спортни бази. Разговаряхме как да направим така, че всеки спортист от нашите страни да има възможност да ги ползва и двете така, че да развива максимално своя потенциал. Говорихме и за програмите, по които България и Румъния могат да кандидатстват за реализиране на проекти в спорта с европейски пари. Дадох за пример програмата за трансгранично сътрудничество между нашите страни. Колко прояви и мероприятия бяха организирани, например, между училищата от дунавските райони! Младежите се състезаваха в много дисциплини, включително и във всякакви водни спортове. Мисля, че имаме огромен потенциал, който да разгърнем в направление - спорт.
- Какви други регионални проекти  се стремите да реализирате?
- Споменатата вече Програма за трансгранично сътрудничество между България и Румъния  е много интересна. Вие знаете, че за периода 2007-2013 г. по нея имаше финансиране от около 250 милиона евро. Сега започва нов програмен период 2014-2020 г. Тази програма не е за големи инфраструктурни проекти. Тя е създадена за малки проекти, от порядъка на десетки или стотици хиляди евро и е за свързване на нашите два народа. Има секретариат в Кълъраш и в Плевен. Специалистите и представителите на общините контактуват много често помежду си и правят какво ли не: семинари, културни прояви, албуми и т.н. Университетите също се привличат в тези проекти.
- Измина година от създаването на Двустранната търговска камара България – Румъния. Как се развива тя?
- Много се радвам, че през тази година имах удоволствието да работя с румънци и българи, млади предприемачи, които усещаха нуждата за един по-ефикасен механизъм за работа между фирмите на двете страни. Двустранната търговска камара България – Румъния започна с много голям ентусиазъм. И все още го има. Почти всеки месец тя организира събития и в България, и в Румъния. Неин председател е Дору Драгомир, румънски бизнесмен, който е дошъл в България с идеята да разширява възможностите за бизнес между нашите страни. Трябва да отбележа, че една от най-големите български инвестиции в чужбина е точно в Румъния, близо до Букурещ, казва се Монбат АД. Тя е един от големите играчи на румънския пазар за батерии и акумулатори. И още един факт - преди година нашата „Дачия“ пък бе най-продаваната нова кола в България.
-    В многообразието на връзки помежду ни, какво е мястото на културата?
- Само преди месец завърши 42-рия Софийски международен панаир на книгата, един от най-големите в нашия регион, който се проведе от 9 до 14 декември в НДК. Тази година Румъния бе специален гост. Българската публика имаше възможността да се запознае с новата вълна в румънската литература. Няколко големи нейни имена присъстваха тук: поетът Мирчеа Динеску,  писатели като Мирча Картареску, Матей Вишниек, Лучиан Боя, Габриела Адамещяну.
В последно време много нарасна броят на румънските книги, издадени български език. В посолството дори имаме практика всяка година през есента или по повод Деня на румънската култура – 15 януари, да представяме новите творби, преведени на български. Ние, румънците, се гордеем с факта, че нашата сънародничка Херта Мюлер преди две години получи Нобелова награда за литература.
Бих казал, че има едно възраждане на румънската култура. Трябва да отбележа и възхода на румънското кино. В последните години доста наши филми спечелиха международни награди: „Златна палма“ в Кан, „Златната мечка“ в Берлин и т.н. И обратното. Българският сериал „Стъклен дом“ го дават в момента по един от най-комерсиалните канали в Румъния и има голям успех. В музиката също имаме подем. По българските канали чувам много румънски песни. Андреа Баника, Ина, Смайли са имена, които вече се познават много добре в България. Виждаме и колко много музикални трупи, театри, художници всяка година обменят опит, визити.
- В София е вашият първи мандат като посланик, но преди това сте били на дипломатическа работа в Женева, в Страсбург...
- Дипломатическият живот има една особеност - когато отиваме в някоя страна, имаме някои основни цели. Но това не означава, че като осъществиш тези цели, имаш чувството, че си свършил работата. Все има още, и още, и още какво да се направи. И това е хубаво. Винаги да се гледа напред към нови проекти.
- Как се чувствате у нас като посланик? Какво ви накара да завършите българска филология?
- Аз съм дипломат повече от 20 години. Но когато стане дума за България, у мен има един особен резонанс. Чувствам го не само като посланик, а и като човек. Започнах следването си във Филологическия факултет на университета в Букурещ, после избрах там българската филология. Това беше преди промените, когато румънците много гледаха българска телевизия, поне тези от южната част на страната. Мисля, че няма човек у нас, който да не познава предаванията „Лека нощ, деца“, „Мелодия на годината“, „Студио Х“. Всички мачове гледахме по българската телевизия. Знаехме какво означават думите: „жълт картон“, „дузпа“, „нарушение“ и т.н.
Има и друго. България има много интересна и наистина забележителна история. Имената на Кирил и Методий са познати не само у нас, те са много важни за европейската култура изобщо. През Възраждането Левски, Ботев, Раковски, Каравелов, Берон и други изтъкнати българи са живели в Румъния, това е много силна връзка между нашите страни. В България има паметници на румънските войници, които са загинали за Освобождението й. И обратното. В Букурещ един от големите булеварди е наречен „Плевен“, има друг – „Гривица“.
- Как ще посрещнете Коледа? Ще пожелаете ли нещо на нашите читатели за празника?
- Румънците и българите посрещат Коледа по един и същи начин. Нашите църкви са източноправославни и ритуалите са ни почти еднакви. Ястията са ни почти еднакви. Особеността на Коледа е да се направи в семейството. И тази година ще се възползвам да съм със семейството си тук, в България. Искам да пожелая на българите най-доброто. Да бъдат здрави и оптимисти за съдбата на България.


Екатерина Павлова

Снимките са предоставени от посолството на Република Румъния

Румъния бе специален гост на 42-рия Софийски международен панаир на книгата, проведен през декември в НДК