Печат 

Бежанският проблем е едно безпрецедентно предизвикателство

Н. Пр. г-н Димостенис Стоидис е роден в Кавала през 1953 г. Завършва политически науки в университета „Пантеон“ в Атина, после добива магистърска степен по международни отношения в Keele University, Великобритания.

Дипломатическата му кариера започва в Министерство на външните работи на Гърция, където в различни периоди работи в различни дирекции. В мисиите на страната в чужбина се издига постепенно: от трети, втори, първи секретар, през зам.-ръководител до посланик. Работи в консулството във Венеция и в посолствата в Абу Даби, Брюксел, Париж. Преди да дойде в България, от 2009 до 2013 г. е посланик в Република Сърбия.

В навечерието на националния празник на Република Гърция и в момент, когато страната е подложена на изключителен миграционен натиск, на границата й с Македония са струпани хиляди бежанци, когато едва затихнаха фермерските протести в нея, създали сериозни проблеми и на България, нашият колега от в. „Стандарт“ Любомир Михайлов се срещна и разговаря с Н. Пр. г-н Димостенис Стоидис. По всички тези въпроси...

- Ваше превъзходителство, с настъпването на пролетта миграционният натиск към Гърция ще се засилва. Заради възпиращите мерки на съседните на страната ви държави по пътя на бежанците за Германия положението се усложни. Какво ще предприемат гръцките власти?

- Бежанският проблем е едно безпрецедентно предизвикателство. Напливът към нашата страна продължава с неотслабваща сила. В момента, в който говорим, в Гърция се намират над 31 000 бежанци и имигранти, от които 11 000 са в Идомени, на границата с бившата югославска Република Македония, в очакване да преминат от другата страна. Ще използвам възможността да подчертая, че границите, разбира се, са отворени за всички пътуващи хора, както и за превозните средства.

Както посочихте, миграционният натиск се увеличава с настъпването на пролетта. Това е огромен проблем, с който трябва да се справим солидарно и с разпределяне на отговорностите и тежестите на основата на общите решения от 25 октомври и на тези на Европейския съвет от 12 декември м.г. Разчитаме обаче на активното участие на Турция. Нека припомним, че повече от 1 000 000 мигранти влязоха в Европа от тази страна. Смятаме също така, че изграждането на изкуствени прегради на границите не разрешава проблема и по всяка вероятност ще насочи отчаяни и страдащи хора към търсене на други пътища за достигане на крайната цел. Нашата страна, въпреки икономическата конюнктура, е изградила центрове за приемане на бежанци (hotspots) на гръцки острови, както и центрове за преместване на бежанци във вътрешността на страната и сега разполага с около 24 000 места за настаняване, както и с 20 000 места в стаи под наем, които предстои да бъдат финансирани от Върховния комисариат на ООН за бежанците (UNHCR). Същевременно се опитваме да прилагаме политики на доброволно и принудително репатриране на незаконните мигранти.

- Какво трябва да направи Европейският съюз, за да помогне на Гърция при решаването на миграционния проблем, който не е само гръцки, а общоевропейски?

- Факт е, че един такъв сложен и с такива размери проблем изисква комплексни и колективни, а не отделни решения. Както вече посочих, ние смятаме, че е необходима солидарност по въпроса за преместването на мигрантите и ангажираност на държавите членки. До неотдавна четиринадесет от партньорите не бяха отговорили на съответните искания. Също така се изисква укрепването на FRONTEX с технически средства и човешки потенциал. В това отношение е изразено задоволство за приноса на партньорите. Очаква се и Европейският съюз да предостави значителни средства за покриването на спешните нужди от хуманитарно естество.

- България застрашена ли е от наплив на бежанци от Гърция и Турция?

- Вече посочих размера на мигрантските потоци в нашата страна и насочването им по „Балканския маршрут“. Доколкото знам, не се установява такава активност на общата ни граница. Знам, че българските власти следят внимателно развитието на ситуацията, за да могат да реагират. Естествено, отбелязахме последните правителствени решения за провеждане на превантивни учения за сигурност на общата ни граница. Съществен момент за установяването на ситуацията на място, който ще помогне ефективно, е тясното и непрекъснато сътрудничество и комуникация между компетентните институции, както подобава на две съседни страни партньори.

- Гръцките фермери бяха убедени да прекратят блокадите на пътищата за България, които продължиха повече от месец и причиниха проблеми за двете страни в търговията, туризма, както и хуманитарна криза за шофьорите по пътищата. Какво бе обещано на протестиращите и дали историята няма да се повтори след време, ако те не получат исканите данъчни и пенсионни облекчения?

- Фермерските протести са вече минало, както и напрежението през последните дни на граничните пунктове. Ритъмът на ежедневието на местните общества наистина се е възстановил, както и движението на хора и стоки. Към това положително развитие можем да причислим и реакцията на фермерите спрямо ясно изразеното желание на правителството за диалог, резултатът от който изглежда допринесе съществено за връщането им земеделската работа. Независимо от запазването на правото на отстояване на работническите искания, не се очаква, по мое мнение, да бъдат предизвикани такъв вид протести, имайки предвид установеното им отражение върху търговията, туризма и върху други социални групи. Мисля също, че благодарение на високото и изключително ниво на междудържавните ни отношения е целесъобразно да работим за това, общественото мнение от двете страни на границата да запази климата на разбирателство и ползотворно сътрудничество.

- В сложната за Гърция финансова и икономическа ситуация как се развиват традиционно добрите българо-гръцки връзки в икономиката?

- Фактът, че сме съюзници и партньори с отлични двустранни отношения от стратегически характер, подчертава рамката, в която си сътрудничим ползотворно и резултатно. Считам, че икономическото състояние в нашата страна засяга националната политика и няма пряка връзка или отражение върху нивото на двустранните ни отношения. Вероятно някакво предишно решение, целящо преодоляването на проблема с укриването на данъци и режима на тристранни сделки, е предизвикало „безпокойство“, но не мисля, че това се е отразило на българската икономика. По моя преценка, при евентуално възникване на подобни ситуации, е желателно да се проявява стремеж за разрешаването им на двустранно ниво предвид партньорските ни отношения.

- Все повече гръцки фирми изнасят дейността си в България. Това тревожи ли правителството в Атина?

- За това говори и активната дейност на гръцката бизнес общност в гостоприемна България, която се явява ценен мост за икономическо сътрудничество между двете съседни страни. Тенденцията за преместване на бизнес дейности в България от страна на нови гръцки дружества, възползващи се от благоприятния инвестиционен климат, се балансира от властите в страната ни с усилия за стимулиране на екстровертността на болшинството от здравите предприятия, които несъмнено развиват дейност в страната ни.

- Каква е прогнозата ви за традиционните през лятото почивки на българите в Гърция и посещенията на гърци в България?

- Аз съм оптимист за развитието на туристическите продукти между нашите приятелски страни. Високото ниво на предоставяните услуги, бързо развиващата се пътна инфраструктура в България (магистрала „Струма“) и в Гърция, бързият достъп по шосе, ежедневната въздушна връзка са в полза на безпроблемния достъп на българските туристи до гръцките курорти, където те са винаги добре дошли. Сигурен съм, че същото важи и за гръцките посетители в отличните зимни курорти на България. Следователно бъдещето на нашите отношения се очертава блестящо и многообещаващо.

 

Материалът е предоставен от в.„Стандарт

Снимка: посолство на Република Гърция в Република България.