Той е роден на 9 май 1970 г. в град Мартин.След като завършва Словашкия технически университет и Института по международни отношения

към юридическия факултет на университета „Коменски“ в Братислава, започва работа в Министерството на външните работи на Словашката република. Занимава се основно с държавите от Източна Европа, Централна Азия и Южен Кавказ. В периода 1998-2002 г. е дипломат в посолството на Словакия в Москва, а от 2005 до 2009 г. е заместник-посланик в посолството в Берлин. От април 2013 г. е извънреден и пълномощен посланик на Словашката република в България. Женен е, има дъщеря.

- Ваше превъзходителство, на 1 юли Словакия поема ротационното председателство на Съвета на ЕС. Вашият министър-председател Роберт Фицо заяви в Брюксел, че програмата на председателството ще се обсъжда след 30 юни, защото ще зависи много от решението на референдума за оставане на Великобритания в ЕС. Резултатът вече е ясен. И така, какви ще бъдат вашите приоритети?

- Програмата на председателството беше одобрена на 30 юни, но приоритетите се развиваха още преди това. Словашкото председателство идва в момент, когато Европейският съюз е изправен пред няколко предизвикателства, които са тест за неговата устойчивост. Едно от тях е имиграционната вълна, която е изпит за способността ни да управляваме нашите граници така, че да успеем да поддържаме цялостта на Шенген и да намерим общо решение. Имаше терористични атаки, които ни напомниха, че в областта на сътрудничеството във вътрешната сигурност ние все още имаме резерви. Все още носим и последиците от икономическата и финансова криза и нашите икономики отбелязват крехък ръст. И към всичко това трябва да прибавим и резултата от референдума във Великобритания, където гражданите избраха възможността да напуснат ЕС. Така че, както казах, ЕС е изправен пред нови предизвикателства. Но Словакия смята да даде на Европейския съюз нова енергия.

Нашите приоритети са отражение на стремежа ни да увеличим устойчивостта на ЕС към външните и вътрешните кризи. Отразяват също и амбицията да бъде възобновено доверието на гражданите на ЕС към европейския проект. Затова Словакия смята да се съсредоточи върху 4 приоритета. Това са: икономически силна Европа, модернизиране на единния пазар, устойчивост на имиграционната политика и политиката на предоставяне на убежище и глобално ангажирана Европа. Що се отнася до икономическия приоритет ние сме убедени, че европейската икономика има нужда от силен инвестиционен импулс, който ще създаде по-устойчив ръст и нови работни места. Що се касае до модернизирането на единния пазар, тук ние виждаме два момента. Първият е енергиен съюз, който има потенциала да осигури доставките на енергия на достъпна както за промишлеността, така и за домакинствата цена. Вторият е единен цифров пазар, влючително електронна търговия, които смятаме, че имат изключителната възможност да бъдат постигнати. Що се касае до устойчивата имиграционна политика и политиката на предоставяне на убежище, ние сме убедени, че защитата на външната граница и ефективното сътрудничество с трети страни, са ефективен инструмент за прилагане на такава политика. И накрая, що се касае до глобално ангажирана Европа, ние сме убедени, че укрепването на отношенията с външното пространство на ЕС, ще ни направи по-силни.Защото съюзът не може да бъде стабилен без стабилност, просперитет и демокрация в околните на него държави.

- Един от най-наболелите проблеми е овладяването на имиграционния поток. Словакия обжалва квотите за бежанци, но след затваряне на границите и отказ от няколко европейски страни да приемат мигранти, проблемът до голяма степен остава тук, на Балканите... Как виждате решаването му?

- Смятаме, че по време на нашето председателство точно миграцията и брекзита ще бъдат най-важните теми. От наша гледна точка миграцията е един дълготраен феномен. От миналата година ЕС се сблъсква с безпрецедентен миграционен поток и точно този поток оказва много силен натиск върху външните граници и системите за предоставяне на убежище в държавите членки. Затова искаме една устойчива политика на ЕС в тази област, която ще се основава на охраната на външните граници, на обновяването на Шенген, на сътрудничеството с трети държави и на солидарността. Вече бяха приети някои мерки, които започват да функционират и да носят резултати. Нужно е обаче приемане на следващи такива, така че от кризисния мениджмънт да можем да преминем към споменатото устойчиво управление на миграцията. Тоест, това, което трябва да направим, е връщане към напълно функциониращ Шенген и добра защита на външните граници на ЕС. По време на председателството на Холандия беше прието решение за създаване на Европейската гранична и брегова служба и словашкото председателство активно ще съдейства тя да започне да функционира. Ние смятаме, че трябва да се използват модерни технологии и Европа трябва да приложи т.нар. интелигентни граници, т.е. използване на по-надеждни и по-интелигентни инфомационни системи в областта на границата и сигурността. Важно е и сътрудничеството с трети държави, основно държавите, ползвани за транзит, но също и тези на произход на мигрантите. Част от това е и съвместната система за предоставяне на убежище, въпрос, който вече започна да се дискутира и ние искаме да подкрепим напредването в тази дискусия в тези й части, в които ще се стигне до консенсус между държавите.

- Говорите за икономически силна Европа.С какви решения по време на председателството смятате да постигнете напредък в това отношение?

- Има няколко момента, които трябва да дадат принос за това. Трябва да се занимаваме повече с въпроса за икономическия и валутен съюз. Смятаме, че трябва да бъдат приети дългосрочни мерки за задълбочаването му, да бъдат съживени частните инвестиции, защото те все още не са на нивото отпреди кризата и смятаме, че основна роля за това ще играе Европейският фонд за стратегически инвестиции, възприеман като един допълнителен инструмент към вече съществуващите европейски инвестиционни програми. Следващият момент е съюз на капиталовите пазари, с цел те да бъдат основни алтернативни източници за финансиране на малки и средни предприятия и да бъдат премахнати все още съществуващите бариери при трансграничното преминаване на капиталите. И наистина, стремежът на словашкото председателство е да постигне напредък в тази област. Един от най-важните стълбове е бюджетът на ЕС, който, като главен инвестиционен инструмент, трябва да отразява приоритетите на ЕС. В сферата на Банковия съюз председателството ще продължава преговорите за изграждане на Единна система за гарантиране на банковите влогове, която смятаме за важна предпоставка за повишаване на сигурността на вложителите и финансовата стабилност.

- Вашето председателство ще предложи ли решения по въпросите, свързани с тероризма и сигурността?

- Както вече посочих, терористичните атаки в Европа показаха необходимостта от по-голямо сътрудничество между държавите членки в тази област, като основната рамка за борбата срещу тероризма са заключенията на ЕС от февруари и ноември 2015 г. Това, което ние като председателстваща държава ще подкрепим, е размяната на информация между съответните органи на държавите членки за борбата срещу финансирането на тероризма и за проблема на наемните бойци. Съществува проект за регламент за размяна на иформация за граждани на трети държави в рамките на така наречената Европейска информационна система за съдимост. И ние очакваме, че по време на нашето председателство дискусията по този регламент вече ще приключи. И проектът на този документ ще бъде готов.

- А каква е визията на Словакия по въпросите, свързани с климата, околната среда и устойчивото развитие...

- В тази област ще се съсредоточим върху създаване на условия за постепенно преминаване на обществото към конкурентно способна икономика, ефективна откъм енергийни източници и нисковъглеродни емисии. Ние ще се съсредоточим върху прилагането на решенията от заседанието на Европейския съвет от октомври 2014 г., където беше прието решението за намаляването на емисиите до 2030 г. с 40% в сравнение с 1990 г. Ще продължим дискусията около предложението за промени в търговията с емисиите във връзка с Парижкия договор, ще се занимаваме със стъпките, свързани с ратифицирането му, ще подкрепяме и дискусията на министрите за това. Също така искаме да имаме принос и за преминаването към зелена икономика в рамките на събитието „Преминаване към зелена икономика“. Нашето председателство ще създаде една платформа за дискусия между държавите членки на ЕС, както и с други заинтересовани държави. А що се касае до охрана на природата, ние ще се съсредоточим върху регламента за птиците, за местообитанията и биотопите. През юли в Братислава ще има и конференция на министрите по темата за устойчивостта на водните площи.

- А какво планира посолството в София като събития по време на председателството?

- Ние започваме на 1 юли с едно публично представяне на нашите приоритети, което организираме в сътрудничество с ПанЕвропа - България. Веднага след това ще говорим по тях и в Българската търговско-промишлена палата.

Освен това планираме да представим Словакия. Ще организираме няколко изложби в столицата и други градове. През октомври в София ще има Седмица на словашкото кино в две кина – Г8 и Евросинема. Мислим да направим и семинар за единния цифров пазар. И накрая на председателството планираме два класически концерта – в София и Пловдив, на известния ни ансамбъл „Челомания“. 

- Какво е настроението на словаците за членството им в ЕС след референдума във Великобритания?

- В Словакия беше проведено едно бързо социологическо проучване, чиито резултати вече са известни. Въпросът беше поставен така, че да се разбере дали хората у нас искат да останат в ЕС или не. 62 % от питаните се изказаха за оставането ни. Смятам, че настроението на словашките граждани е различно от това на тези във Великобритания. И наистина не мога да си представя, че повечето от тях могат да гласуват за излизането ни от съюза. Предимствата, които са настъпили след влизането на Словакия в ЕС, не могат да бъдат пренебрегнати. И ако трябва да се сравнява какво би станало, ако Словакия е в Евросъюза и какво, ако не е, разликите ще са повече от очевидни.

- А на какво ниво са двустранните отношения между България и Словакия. В края на миналата година на официално посещение в София по покана на българския президент Росен Плевнелиев бе президентът на Словашката република - Андрей Киска. Двамата откриха  официално първата иновационна екосистема у нас - „София тех парк“. Какъв знак бе това?

- От една страна ние може да бъдем доволни, защото обемът на стокооборота се увеличава. Миналата година ние преминахме границата от половин милиард евро. Но все още не можем да бъдем доволни от това как се развиват инвестициите. Ние смятаме, че словашките инвестиции в България са много ниски и обратното – българските в Словакия са почти нулеви. Вие споменахте официалното посещение на президента на Словакия в България през декември м.г., когато се и откри „София тех парк“. Ние включихме това събитие в програмата на неговата визита. Делегацията, която съпровождаше президента, бе съставена от предприемачи и учени - около 60 души. Оказа се, че има доста голям интерес от страна на словашките фирми, които работят в областта на информационните технологии и иновациите към България. Това за нас е една надежда и перспектива, накъде биха могли да вървят нашите отношения. Нашите фирми установиха контакти тук и ние ще наблюдаваме дали тези контакти ще се превърнат в активна връзка.

Сега съществуват активни контакти между Националния център по селско стопанстово и храните, който се намира в гр. Нитра и Съвместния геномен център в София. Имаме фирми, които работят в България в областта на информационните технологии, които се възползват от факта, че тук има много добре квалифицирани кадри. Така че вярваме, че именно в тази област ще успеем да установим едно по-активно сътрудничество. Имаме компании, които работят в областта на инфраструктурните проекти, транспорта, управлението на водите.

- Казахте обаче, че търговският обмен се увеличава. Кои са словашките стоки, интересни за българския пазар и обратното, българските за словашкия?

- Що се касае до нашия износ, който е почти 3 пъти по-висок от българския към нас, това са преди всичко автомобили, бяла и черна техника. Вярно е, че става дума за чужди марки, но това е продукция, произведена у нас, с която ние се гордеем. Що се отнася до автомобилната промишленост в Словакия, вече не става дума само за монтаж, а и за автоматизирани системи на управление на производството.

- На какво ниво е сътрудничеството ни в областта на туризма? Идват ли словаците на море у нас?

- Българското черноморие е много популярно сред словашките туристи. Всяка година пристигат 80-90 000 словаци да почиват тук. България у нас е ту на 3-то, ту на 4-то място по популярност като почивна дестинация. В интерес на истината и във връзка с това, което стана по други популярни за нас дестинации, очакваме ръстът на туристите в България това лято да се покачи още повече.

Но ние бихме се зарадвали, ако повече български туристи идват у нас. Макар че нямаме море, Словакия има много красива природа, замъци, крепости, различни туристически атракции, минерални курорти, аквапаркове и др. Така че аз се надявам все повече българи да откриват Словакия.

- Развитието на високите технологии предполага и сътрудничество на научно ниво. Има ли някакви контакти между учебните заведения, университетите на двете страни. Как се развива културният обмен?

- В София нямаме културен институт, но все пак се стараем да представим словашката култура и нейното разнообразие. Словакия има много популярни фолклорни ансамбли. Тези състави доста често посещават България. Например миналата година се включиха в празниците Сурва в Перник, в Международния фолклорен фестивал в Бургас, представиха се и няколко детски фолклорни състави. Установяваме, че има доста засилен интерес и към словашката литература и всяка година успяваме да представим от две до три-четири книги на словашки автори, преведени на български език. Миналата година успяхме да покажем и филм на един от най-добрите словашки документалисти – Павол Барабаш, който е добре познат и в България. Той редовно получава награди на Международния фестивал на планинарския филм в Банско. Вече споменах и какво мислим да представим по повод председателството на Съвета на ЕС отсега до края на годината.

Що се касае до образованието, имаме специалност словакистика както в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, така и във Великотърновския  „Св.св. Кирил и Методи“, където български студенти имат възможността да учат словашки.

- Как се чувствате като посланик в България?  Кои са любимите ви места тук? Как прекарвате свободното си време у нас...

- Аз се чувствам много добре тук не само като посланик, но и като човек, който от определено време живее в страната ви. Има много възможности да се опознае България и то през цялата година. През лятото е време за морските курорти, през зимата пък за ски курортите. През пролетта и есента вече става дума за туризъм в планините, или за запознаване с такива чаровни места като Копривщица, Трявна, Велико Търново. Има и различни празници и фестивали, които човек може да посети - Трифон Зарезан, Празника на розата и т.н. Страната ви е много красива и има голям избор. Аз лично обичам да карам ски и затова посещавам Боровец, Банско, Витоша. А тъй като моята дъщеря, която е 13-годишна, обича ездата, с нейните участия в състезания обикаляме постоянно страната.

Снимка: «Дипломатически спектър»