Той е един от най-ерудираните посланици у нас. Завършил е право в Лисабонския университет и „Европейски науки“ в Католическия университет в Лисабон. Адвокат.

В дипломацията се развива от 1987 г., когато започва работа в португалското Министерство на външните работи. Изкачва цялата професионална стълбица: аташе (1989), първи секретар (1999), съветник (2006), пълномощен министър, посланик... Сред по-важните постове, които заема са: съветник в Постоянното представителство на Португалия в Европейския съюз в Брюксел (1993-1998), дипломатически съветник на Португалския комисар в подкрепа на прехода в Източен Тимор (2000-2002), началник отдел „Международни политически организации” МВнР (2003-2004), началник отдел в „Консулска мрежа“ МВнР (2006), генерален консул в Лондон (2006),  заместник-директор „Консулски въпроси” МВнР (2008-2009), генерален консул в Париж с ранг ръководител на мисия (2009-2012).

У нас пристига като управляващ, а от тази година Н. Пр. г-н Луиш Алмейда Фераш е акредитиран за извънреден и пълномощен посланик на Португалската република в Република България.

- Ваше превъзходителство, предстои посещение на президента на Португалската република Марсело Ребелу де Соуза у нас през септември? Какъв е поводът?

- Поводът е 12-та неформална среща на държавните глави от групата „Арайолуш“, която тази година ще се проведе в България - в гр. Пловдив и гр. София, на 14 и 15 септември. Това не е официално държавно посещение, а среща на президентите.

- През юни 2015 г. предишният португалски президент - проф. д-р Анибал Каваку Силва, бе на официална визита у нас по покана на президента на Република България Росен Плевнелиев...

- Да, това беше официално държавно посещение на нашия президент и той пристигна тук с голяма делегация. Сред нея имаше и португалски журналисти, които после направиха България по-позната на португалците. По-късно, през ноември, българският президент Плевнелиев му върна визитата.

Посещението през юни имаше два основни момента, които, извън политическите срещи между първите министри, президентите и т.н., доведоха до резултати. Първият – икономическият, бе свързан с организирането на Българо-португалски бизнес форум, на който се срещнаха предприемачи от двете страни и който бе организиран съвместно с министерството на икономиката и министър Божидар Лукарски и председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов. Вторият момент бе в сферата на образованието и културата.

- Какви са конкретните резултати?

- Те не могат да се видят веднага. Трябва време и много работа. Създадоха се обаче сериозни двустранни контакти, подписаха се меморандуми за сътрудничество в различни сфери, създаде се Смесена българо-португалска търговска камара, която прави своите първи стъпки. Тя вече има свой сайт, иска да развива дейности в сферата на туризма. Вашият министър на туризма беше в Португалия и вследствие на това посещение се разписа протокол за сътрудничество в тази сфера. Тази година се откри директна самолетна линия София - Лисабон, туристическият обмен се увеличи.

- Има ли интерес от страна на португалците за туризъм в България? Лято е, вие имате прекрасни плажове...

- Португалия, както знаете, е морска страна, страна на мореплаватели. Това, което може да търсят португалците в България и което те нямат, е планинският туризъм и зимният. Българските планини са много красиви. При нас няма големи планини, сняг и писти за ски. Затова португалците търсят в чужбина това, което им липсва, което нямат. България има условия за зимен отдих, при това на много приемливи цени. На нас не може да продавате слънце и плажове, но може да продавате планински, зимен и ски туризъм. И понеже много хора взимат отпуските си на части, те търсят къде да ги прекарат както през лятото, така и през зимата.

Но има друго нещо – португалците не познават много добре България. За разлика от българите, които познават Португалия, тъй като има много български семейства, които живеят и работят в нашата страна.

- Разполагате ли с конкретни цифри за туристическия ни обмен в момента?

- Не съвсем. Тъй като доскоро – до месец април тази година, нямаше директни полети София - Лисабон. Хората използваха такива с прекачване през различни столици и градове – Франкфурт, Виена, Милано, Мюнхен и др. Затова и цифрите не са много точни, тъй като полетите бяха смесени, с много други туристи. Но туристическите фирми ни дават информация, че числото на туристите между нашите страни нараства.

- Стокообменът между България и Португалия не е голям. Кои са интересните португалски продукти за българския пазар?

- В търговските центрове в България може да видите доста португалски продукти: вина, зехтин... Представена е и португалската марка „Парфоа“. Заводът за автомобили в Ловеч работи с някои, произведени в Португалия части, заводите на Нестле също получават португалски съставки за производството си. Внася се също корк, разбира се, ние сме от най-големите му производители. Тоест, има широка гама от португалски продукти, които са представени на българския пазар.

- Къде мислите, че може да инвестират португалците у нас?

- Ние вече имаме някои инвестиции в текстилния сектор. Мисля, че имаме възможности да инвестираме и в сферата на селското стопанство. Например, в сектора на винопроизводството.

Мисля, че за увеличаване на обмена и инвестициите ще спомогне и наскоро създадената Смесена българо-португалска търговска камара, за която вече споменах. Тя се създаде от 12 предприятия, които движат формалностите. Но вече има много фирми, които търсят контакти с нея, има и такива, които искат да станат нейни членове. Все още обаче се оформят формалностите, а това отнема време. Щом всичко стане готово, вратите ще са отворени за нови членове.

- Имаме подписана междуправителствена Програма за сътрудничество в областта на езика, образованието и науката, културата, спорта, младежта и общественото осведомяване за периода 2015 - 2018 г. В какво по-конкретно се изразява тя?

- В сферата на културата и образованието сътрудничеството ни е много добро. На ниво португалски език и литература        в дългосрочен план особено важно бе откриването на Културен и езиков център „Камойнш София“ през 2013 г. Това стана възможно след посещението на вицепрезидента г-жа Маргарита Попова в Португалия и на президента на институт „Камойнш“ в София. Резултатът е, че нашето културно присъствие в България се реорганизира. И вече имаме четири града, в които се изучава португалски език. В София - в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и в още шест училища с преподаватели българи. От тази година в столичното 18 СОУ „Уилям Гладстон“ португалският започва да се изучава и като първи чужд език. Лансирахме отново изучаването на езика в Пловдив - в университета, във френския лицей „Антоан Сент-Екзюпери“ и в училище „Константин Преславски“, в което от следващата учебна година ще се изучава като първи чужд език. В Бургас започна да се изучава от тази година в Бургаския свободен университет и в още две училища: „Георги С. Раковски“ за романски езици и английския лицей „Гео Милев“. Във Варна от следващата учебна година започва да се изучава в университета и в две училища. А знаете, че вече доста време португалският се преподава във Великотърновския университет, изучава се и в училища там.

Имаме много добри учители, сред които мога да посоча имена като: Снежина Томова, преподавател в Софийския университет и в училище „Мигел де Сервантес“ и преводач, Здравка Найденова, преводач и преподавал, председател на Сдружението на говорещите португалски в България, доц. Румен Стоянов, който преподава в СУ и е един от най-големите преводачи на португалска литература в България.

- И тримата бяха наградени миналата година от вашия президент за изключителни заслуги в разпространението на португалския език, култура, история и ценности с държавния орден „Инфанте Дон Енрике“. Какво друго се случва в областта на културата?

- Откакто се откри Културен и езиков център „Камойнш София“ ние разширихме много дейността в тази сфера в България и най-вече в София. Например, организирахме Фестивал на португалското кино в столицата, после във Варна, а този август и в Бургас. Имахме и концерт фадо в НДК. Всяка година подкрепяме джаз фестивала в Банско. Тази година там ще гостува известната Силвия Митев... Но за да не пропусна нещо, цялата информация за културната ни дейност може да видите на сайта на „Камойнш София“ - http://camoes-sofia-bg.weebly.com/.

- Основите на българо-португалските дипломатически отношения датират от 1925 г. Как се развиват те днес?

- В момента отношенията са много добри. И на държавно ниво – проведоха се официални посещения, и на ниво поддръжка на интернационални кандидатури - било индивидуални, било на ниво страни в международните институции. България и Португалия са шампиони във взаимната поддръжка на кандидатурите си за интернационални постове. Равносметката в това направление е изключителна. Тя е резултат както на симпатии и доверие между двете страни, така и на споделянето и разбирането на стратегическите интереси.

Що се отнася до нашите взаимоотношения, ние сме страни от еднаква величина, имаме еднакви проблеми в ЕС, нямаме проблеми помежду си, нямаме общи граници, португалци и българи с лекота създават приятелства, бързо намират общи контактни точки. Българите в Португалия са приети много добре.

- А какво мислите за ЕС днес? Бежанска вълна, криза на еврото, на ценностите, брекзит на Великобритания, терористични актове...

- Мисля, че между бюрократите в европейските институции и населението на Европейския съюз има огромна пропаст, те са в развод. Трябва да се вземат сериозни мерки това да се преодолее. Трябва да се преосмисли в дълбочина как ще се развива Европейският съюз. Трябва да се намерят средства да се реши кризата на еврото. Иначе проблемите няма да се решат, а надигането на национализма в различните държави ще се засилва.

- Какво е любимото Ви хоби, занимание в свободното време?

- Обичам спорта. Сега се връщам към шпагата. Правя го в академията на вашия шампион Христо Етрополски. Обичам и да пътувам – в България и в региона.

- Къде прекарахте лятната си отпуска?

- У дома, в Португалия. Там имам къща и лозе, правим вино.

Снимка: сп. „Дипломатически спектър“