Тя е млада, интелигентна, ерудирана и инициативна жена. Дипломат от ново поколение, владеещ перфектно няколко езика – български, английски, френски, руски, италиански.

Познава и Запада, и Изтока, но най-вече - България. Това са няколко щриха за Н. Пр. г-жа Текла Харангозо - новият извънреден и пълномощен посланик на Унгария в Република България, която връчи акредитивните си писма само преди месец - през септември.

До този момент съдбата все я свързва с България. Родена през 1979 г. в Будапеща, тя прекарва доста години от детството си - от 1986 до 1993, в София, заедно със семейството си. Висшето си образование /1997-2002/ завършва в прословутия Московски държавен университет за международни отношения /МГИМО/, Факултет по международни отношения с чуждоезикови умения /български, английски, френски/. Дипломната й работа е на тема „Присъединяването на България към ЕС“.

В Унгария тя започва работа през 2002 г. като съветник в Отдела за международни отношения на Министерството на икономиката и транспорта. После от 2006 до 2011 г. е трети секретар в посолството на страната в Москва, отговорен за външната търговия, а от 2011 до 2012 г. е първи секретар, отговорен за енергетиката и инфраструктурата. В периода 2012 до 2016 г. в Будапеща тя заема отговорни постове в Министерството на националното развитие, в кабинета на министър-председателя и в Министерството на външните работи и търговията.

- Ваше превъзходителство, изминаха 60 години от Унгарската революция и борбата за свобода през 1956 г. Какво значение има събитието за унгарския народ, вече и от дистанцията на времето?

- Годината е юбилейна и честванията на революцията се провеждат и в Унгария, и извън страната. В колективната памет на следвоенна Европа 1956-та е годината-символ на свободата и желанието за независимост.

Унгарската революция от 1956-та може да бъде определена като една от повратните, героични, но и най-мрачни страници от историята на Студената война. Безпрецедентен спонтанен бунт на една малка, но сплотена и героична нация срещу една мощна империя. Това е очевидно фундаментално събитие, което оставя траен отпечатък върху характера на нацията и нейното развитие след рухването на комунизма и разпада на Източния блок. Унгария демонстрира, че има будно, активно и смело гражданско общество, което е способно да се обединява около национални каузи, дори когато други се опитват да го изолират или притискат.

Пример за това, че в условията на повсеместен конформизъм е възможно да се защитават изконни ценности като свободата, независимостта и желанието да управляваш съдбата си сам. Ценности, на които и днешна Европа се крепи и които никога не бива да забравя.

- Как в Унгария се отбелязва годишнината?

- Всяка година в Унгария се провеждат сериозни възпоменателни тържества във връзка с революцията и борбата за свобода от 1956-та. През 2016-та, в чест на 60-годишнината, ще има още по-ярки изяви, като се започне от големите унгарски градове и се стигне до малките населени места, дори до тези извън границата - изобщо до всяка част от света, населена с унгарци. Проявите ще бъдат провеждани под най-различни форми, те дори не могат да се изброят. Специален екип е ангажиран с координацията на всичко. Има и официална интернет страница, на която могат да се видят всички по-важни събития, свързани с годишнината.

- И в София виждаме мащабна програма по този повод. Кои са по-важните акценти в нея?

- Те са няколко. На 19 октомври в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ ще се проведе събитие, наречено „Час по история“. Научният сътрудник от Института за политически науки към Унгарската академия на науките д-р Ференц Боди ще изнесе лекция на тема „Смелост в политиката. Революцията през 1956 – мисията невъзможна“.  От изключителна важност е да бъдат запознати мислещите млади хора с духовността на 1956 г., тъй като дори само поради своята младост, те не разполагат с достатъчна информация за тези героични събития от историята на унгарския народ.

Същия ден в Унгарския културен институт ще се открие и изложбата  „1956 – За Свобода И Независимост“. Тя е двуезична и чрез нея музеят „Дом на терора“ отдава почит към паметта на легендарните „будапещенските момчета“. Във въоръжените битки отпреди шестдесет години участват предимно ученици, студенти, работническа младеж. Независимо дали са хванали оръжието съзнателно или водени от внезапен порив, те докрай са направлявани от желанието за свобода. Много от тях едва успяват да го носят, но с юношеска упоритост се сражават за свободата, за живот без страх и притеснения. Без будапещенските момчета и момичета революцията, избухналата на 23 октомври 1956 г., бързо би станала жертва на политически пазарлъци.

На 23 октомври в Софийската опера и балет и на 25 октомври в Дома на културата „Борис Христов“ в Пловдив Сегедският модерен балет ще представи два свои спектакъла: „Танцова сюита“ и „Ритуал“.

„Танцова сюита“ е кратка творба, подготвена специално за 60-годишнината от революцията. Тя пресъздава основните моменти от героичната борба за свобода на унгарския народ и отдава почит на мъчениците, жертвали живота си за независимостта.

„Ритуал“ е философска по звучене творба в две части за вечния житейски кръговрат, доказваща, че истинският, пълен със сурова сила и вяра живот, винаги си пробива път.

- Ще се поднесат и венци пред паметната плоча на Йордан Русков на стената на унгарското посолство. Той ли е българската връзка със събитията?

- Въпреки усилията на тоталитарните режими да я представят като контрареволюционен и осъдетелен акт, Унгарската революция от 1956 г. има широк отзвук не само на запад, но и в страните от бившия социалистически лагер. Всички свободомислещи хора са съпричастни с борбата на унгарския народ. Макар и принудени да се крият, симпатизантите на революцията и в България са безброй. Един от тях е поетът Йордан Русков. Вдъхновен от нея, той написва стихотворението „Зов за свобода“ и го подписва с псевдонима Румен Друмев. Държавна сигурност в продължение на две години издирва автора сред множество заподозрени поети и писатели. В резултат на това, поетът Йордан Русков е арестуван и осъден на 7 години затвор. В негова чест унгарската държава откри паметна плоча на стената на посолството ни в София през 2013 г.

- В Европейския съюз и днес е неспокойно – не може да се овладее бежанският поток, видяхме брекзита на Великобритания, има голяма безработица сред младите европейци... Накъде отива ЕС според Вас? Виждате ли решенията на наболелите проблеми?

- Факт е, че днес Европейският съюз се намира на кръстопът. Поредицата кризи, които се случиха в последните години – финансовата, миграционната, т.нар. „Брекзит“ и тежките последици от тях, които се усещат във всички страни членки на Съюза, поставиха на дневен ред нуждата от силно лидерство и обща визия за посоката, в която ЕС трябва да се движи. Според мен именно наличието на визионерско лидерство в Съюза е ключово при търсенето на прагматични решения под формата на приложими политики във всички страни членки в посока решаването на икономическите, социалните и най-вече политическите проблеми пред нашата общност. Ние имаме нужда от солидарност и от общо разбиране, че проблемите не бива да се решават „на парче“. Решения могат да се намерят, ако се постигне консенсус по базови разбирания на ценностно ниво и не се движим „на няколко скорости“.

- Наскоро във Варшава се проведе среща на министър-председателите на държавите от „Вишеградската четворка“. Там бе и германският канцлер Ангела Меркел. Предложиха се доста конкретни решения, какви според Вас ще са резултатите? Ще се съобразят ли другите членки с тях?

- Ще започна с това, че тази среща бе особено важна по отношение на темите, които бяха дискутирани с германския канцлер г-жа Ангела Меркел. Логично и обосновано бе в центъра на дискусиите и предложенията да бъде въпросът за сигурността. В условията на глобални предизвикателства пред сигурността на ЕС, свързани с „пояса от горещи точки“ близо до неговите граници, пораждащи силни и поляризиращи ефекти като миграцията например, е очевидно, че необходимостта тази тема да доминира е ясно обоснована. Това бе и лайтмотивът на унгарската позиция във Варшава. По изявленията от германска страна и лично на г-жа Меркел, която сподели, че „Сигурността е основен въпрос. Ние можем да направим повече заедно в областта на отбраната и сигурността“ съдим, че нашето послание е било разбрано правилно и възприето. Предстои да видим как нашите предложения, включително и това за иницииране на създаването на обща армия на ЕС, ще се трансформират в практически решения. Ние съзнаваме ясно, че това е „трънлива тема“, която не се приема еднозначно от всички страни членки, но се надяваме на разбиране и подкрепа. Във Варшава ние демонстрирахме на практика, че солидарността и сплотеността между страните членки е възможна при наличие на споделени разбирания относно ценностните ни приоритети и тяхното подреждане по важност. Убедена съм, че ефективността на този модел не е лимитирана само в рамките на т.нар. „разширена Вишеградска четворка“, а е работеща формула и за останалите европейски партньори и се надявам, че предложенията, направени във Варшава, ще бъдат подкрепени и от по-широк кръг страни членки на Съюза.       

- Вие сте отскоро посланик у нас. На какво ниво заварихте двустранните отношения между България и Унгария?

- За щастие можем да кажем, че нашите отношения са отлични, не са натоварени от проблемни въпроси. За това в голяма степен допринася общата ни историческа съдба, приятелското отношение между нашите народи, доброто име на българите в нашата родина.

- Какво бихте искали да развиете повече в тях? Какви ще бъдат Вашите приоритети?

- Икономическите ни връзки се развиват отлично, двустранният стокообмен за първите 6 месеца на 2016 г. нарасна с 12,1% процента и достигна 678,1 милиона евро. Имаме обаче намерението да дадем възможност и на други унгарски инвеститори да опознаят България, за да изградят по-тесни контакти с евентуални български партньори в бъдеще. Освен това редица унгарски фирми са участвали и участват в обявени конкурси за държавни поръчки тук. Да се надяваме, че техните предложения и нуждите на българските възложители ще се срещнат. За разширяването на иконмическите контакти може да допринесат и стартиращите от ноември директни полети между София и Будапеща на Wizz Air. Също през ноември се очаква да заработи и Смесената унгаро-българска икономическа комисия.

Контактите в туризма се развиват интензивно през последните години. Нашата цел е да събудим интерес, така че възможно повече българи да преоткрият Унгария, нейните забележителности, природни красоти и бани. България от десетилетия е предпочитана туристическа дестинация за унгарците. Предвид красотата на големите й исторически градове и природните й дадености е жалко, че е считана само за морска дестинация.

Това, което при всички случаи бих искала да спомена, е културното сътрудничество - мостът, който свързва нашите народи. Развивайки нашите връзки в областта на културата и образованието, се създава възможност за по-добро опознаване между двете страни. Това ще се отрази върху сътрудничеството между сега подрастващите генерации, а то пък - върху бъдещото задълбочаване на нашите икономически и политически отношения. В този смисъл моята цел ще бъде да направя достъпни и гледани на територията на България колкото се може повече унгарски прояви, както и да популяризирам изучаването и разпространението на унгарския език.

- Как се чувствате в този първи месец като посланик в България?

- Благодаря Ви за въпроса, миналият месец беше богат на събития. Още на следващата седмица след връчването на акредитивните ми писма, посрещнахме в България министър-председателя г-н Виктор Орбан, президента г-н Янош Адер и министъра на външните работи г-н Петер Сиярто. Според мен нищо друго не би могло да илюстрира така добре активността на нашите отношения.

- А какви места посетихте, какво бихте искали да опознаете повече у нас?

- Тъй като в детството си съм имала шанса да живея в България шест години /баща ми беше командирован тук/, с голяма радост приех посланическото назначение и пристигнах с вълнуващо очакване. По-голямата част от досегашния ми престой премина в София, за няколко дни бях в Бургас във връзка с посещението на министър-председателя, както и в Чипровци по случай 200-годишнината от рождението на Стефан Дуньов. По-нататък имам намерение да опозная колкото е възможно повече места, ценни културни и природни забележителности.

- В личен план как прекарвате свободното си време, хоби, спорт...

- Свободното си време обикновено прекарвам със семейството си сред природата. Чудесна възможност за това предоставят планинските масиви непосредствено до София. Както вече споменах, в детството си съм прекарала няколко години тук, научих се да карам ски и да яздя кон, дейности, които бих искала да включа през следващите години в нашата семейна програма през свободното време.

Снимката е предоставена от посолството на Унгария в Република България.