Интервю с Н. Пр. г-н Арсен Схоян, извънреден и пълномощен посланик на Република Армения в Република България

 

За близостта на народите ни може да говорим дълго, българи и арменци имат много общи неща

Той е назначен за извънреден и пълномощен посланик у нас с Указ на президента на Република Армения от 25 януари 2011 г. На 15 април Н. пр. г-н Арсен Схоян връчва акредитивните си писма в София. Енциклопедичните познания на арменския дипломат впечатляват всички, които го познават, сериозното му образование също. Той завършва Московския държавен институт по хранителна промишленост, после Академията по народно стопанство при правителството на Руската федерация. През 2002 г. се дипломира в юридическия факултет на Ереванския държавен университет. През 2000 г. специализира в Центъра по управление на конфликти в Харвардския университет. По-голяма част от кариерата му до момента се развива в администрацията на правителството и администрацията на президента на Република Армения. Там, от 2003 до 2007 г. е началник на Икономическо управление, а от 2007 до 2011 г. - на Експертно-аналитично управление. Владее руски и английски. Женен е, има син и дъщеря.

Ваше превъзходителство, кои са по-важните моменти за Вас като посланик в България от изминалата 2014 г.?

Това бе година, твърде наситена със събития, а знаете, ние изграждаме ритъма на нашата работа въз основа на тях. Бяхме свидетели на смяната на три правителства, два парламента и трябваше да се съобразяваме с това. Ако се задълбочим малко повече в хода на събитията мога да кажа, че що се отнася до двустранните ни отношения, те отбелязаха напредък, особено междупарламентарните ни връзки. През годината се осъществи посещение на председателя на парламентарната група за приятелство с Армения в нашата страна. Посещението бе интересно и с факта, че точно по това време се проведе първият експериментален полет София-Ереван. Ние отдаваме голямо значение на този факт. Мисля, че ако се открие редовна самолетна линия между нашите страни, това ще допринесе за напредъка и ще импулсира двустранните ни отношения - икономически, културни и всякакви други.

Нашите два народа са силно свързани исторически и емоционално. Кое, според Вас, е онова общо качество, което ни прави толкова близки?

Ние наистина сме свързани и исторически, и емоционално, и в старата, и в новата ни история. Едно от общите за двата народа неща е, че всеки от тях счита своята азбука за свещена. Става дума за арменската азбука на Месроп и за българската кирилица. Миналата година бе отбелязана 1000-годишнината от гибелта на цар Самуил, а е известно, че неговата майка и неговият зет са арменци. Ако продължим по тази линия, наследниците му също са арменци и сигурно ще се окажем роднини. По темата за близостта на народите ни може да говорим дълго, но когато откриваме или преоткриваме подобни факти, това ни прави още по-близки. За съжаление, годините тоталитарен режим оказаха своето негативно влияние, скривайки корените – религиозни и други, на нашето приятелство. Днес ние преоткриваме всичко това.

На какво ниво са в момента двустранните ни отношения?

Те имат много динамично развитие от 1991 г. насам. За това време двама от българските президенти бяха на посещение в Армения, както и трима арменски - на посещение в България. Ние имаме повече от 60 документа от договорно-правен характер между двете страни. Продължават да се развиват отношенията между обществените структури, имаме и побратимени градове, например, Велико Търново и Ечмиадзин - две стари столици на държавите ни. Но ние не се задоволяваме и няма да се задоволим с постигнатото. Причината за това е онова нещо, което вече споменахме в нашия разговор – близостта между нашите народи.

А как се развиват икономическите ни връзки?

Има една стабилност в тях, както по отношение на стокообмена, така и по отношение на видовете стоки. Разбира се, в този контекст откриването на пряка самолетна линия може да бъде допринесе много. Ще отбележа и още един факт – от миналата година българското правителство назначи търговски аташе в Ереван. Това също ще се отрази благоприятно върху задълбочаването на нашите икономически отношения.

Кои наши продукти биха били интересни на арменския пазар и обратно?

Това могат да бъдат стоки, които са традиционни за нашите страни и които са били по нашите пазари преди 20-25 години. Но си мисля, че определени продукти от днес също могат да намерят своите потребители. Стига те да са навреме и добре информирани. Ще дам пример за това – наред с един традиционен, добре познат продукт на българския пазар – арменският коняк, от 2011 г. насам добър прием в България намират и вината ни.

Споменем ли Армения у нас, българите, зазвучават стиховете на Яворов. През 2014 г. се навършиха 100 години от рождението на поета. Помнят ли го във Вашата страна?

Яворов има своето място сред онези големи поети, писали за арменците. И всичко, свързано с него, винаги е било и ще бъде обект на внимание в нашата страна, от нашата общност. Ние просто продължаваме една традиция, която съществува – на отдаване на почит. След като 100 години поетът не е загубил значение за нацията ни такъв, какъвто е, така ще бъде вечно. В Ереван, с официално решение на правителството, дори има училище, което носи неговото име.

Има и още нещо, с което свързваме арменците – хуморът. Как го съхранявате в този глобализиращ се свят?

За нас е комплимент, когато ни кажат, че арменският хумор е известен и познат. Защото той е съставна част от движещата сила на нашия живот. Хуморът ни помага. Той е фитнес за ума. А и има огромно значение за човешките отношения. Ние си даваме сметка, че сме пръснати по целия свят и че нещо, което се е случило вчера и буди смях в Нагорни Карабах, благодарение на онази световна арменска мрежа, за която се говори, утре може да буди смях в Лос Анжелес.

Всъщност, хуморът е още един показател за близостта и приликите между арменци и българи. При нас пък е известен габровският хумор. Аз винаги съм искал да се докосна до него и миналата година за Деня на хумора посетих Габрово. Не зная друг европейски град, който би могъл да му съперничи в това отношение. Днес е много модерно различни селища да се обявяват за европейски столици на нещо. Мисля, че съвсем спокойно Габрово може да бъде наречено Европейска столица на хумора.

Посещението там съчетахте с поканата от кмета на с. Армените да му гостувате. Побратимихте ли това наше селище с подобно ваше, както искаха местните?

Аз посетих това прекрасно място, това село Армените, и там се запознах не само с кмета, не само с духовните му будители, а май с всичките му жители лично – цели 200-на души! Ние отдавна му намерихме побратим и сме го предложили. Арменското село е отправило покана и ще очаква гости от България. При изразено желание от българска страна, посолството ще съдейства. За нас ще бъде много радостно, ако увеличим списъка с побратимените селища.

Арменците в България са доста задружна общност. Какви са контактите Ви с Вашите сънародници у нас?

По неофициални данни в България живеят около 40 000 арменци. Те изграждат своя живот като общност чрез организациите, които сами са създали. За стотина години тези хора са изградили тук свои културни и образователни огнища, своя църква. През 2011 г. бе възстановена Арменската епархия в България. Арменската общност в България има своето място, тя е една от най-компактните и силните в рамките на нашата диаспора по света. А миналата 2014 година за нея беше пълна с юбилеи. Отбелязаха се 180 години от създаването на арменското училище и 170 години от изграждането на арменската църква в Пловдив. Шуменската църква „Света Богородица” също отбеляза своята 180-годишнина. Варненската църква направи 170 години, вестник „Ереван” чества своята 70-годишнина. Ние отбелязахме всички тези празници с приповдигнато настроение, в тях взеха участие голяма част от арменците в България.

В Армения имате Министерство на диаспората...

То е създадено, за да оказва съдействие на пръснатите след геноцида по цял свят наши сънародници.

През тази година се навършват 100 години от него. Признаването му е един от приоритетите на арменската външна политика. Кога нашите политици ще го признаят?

От 1997 г. насам във външната политика на Армения съществува въпросът за признаването и осъждането на геноцида и криминализирането на неговото отричане. Властите ни основателно се придържат към този процес. Много водещи страни, в това число и европейски, не само признаха и осъдиха геноцида, но в много от тях отричането на този факт бе криминализирано. Само преди два месеца гръцкият парламент призна, осъди и прие декларация за криминализиране на отричането му. След него същото направи и Боливийският.

България е съпричастна към съдбата на арменския народ, защото е отворила своите граници и е дала убежище на 100 000 бежанци, спасила е техния живот. Знаете ли, фактите остават. Когато бежанец преминава една граница, той обяснява писмено защо бяга, от кого бяга, какво е оставил в родината си. Тези неща се пазят, остават в архивите. И тези 100 000 души, преминали българската граница, са описали всичко – че са дошли тук, бягайки, изоставяйки своето наследство – материално, дори духовно и интелектуално. И когато чувам мнения, че това е минало, се чудя какво общо има историята с убийството, с ограбването на имота, с незаконното отнемане на нечие богатство. Това е работа за прокуратурата. И да се говори днес за историците и тяхната роля, означава или че си неосведомен, или че просто съзнателно не искаш да се докоснеш до тази информация и да я имаш. Самият турски съд е осъдил на смърт подбудителите и извършителите на това престъпление. С него е свързана дори появата на термина геноцид, приет от ООН въз основа на труда на Рафаел Лемкин. Той е бил подтикнат да стане юрист, специалист по въпросите на геноцида, инициатор и автор на резолюцията на ООН за него, от делото срещу Согомон Тейлерян. Арменецът, съден за убийството на един от главните извършители на това престъпление, Талаат паша, е съден в Германия и оправдан от съда там.

За съжаление, можем да открием общи неща между арменци и българи и по този въпрос. В Музея на геноцида в Армения може да се видят документи, които сочат, че арменският геноцид е извършен по шаблона на българския. Този шаблон малко по-късно се превръща в методическо указание за осъществяването на Холокоста. Известна е фразата на Хитлер, който, насочвайки своите военачалници към унищожаването на евреите, казва: „Кой днес си спомня за арменския геноцид?...” Основната цел, която ние си поставяме при осъждането му е да се предотвратят, да не се позволят повече такива престъпления.

Още четири общински съвета в България признаха и осъдиха арменския геноцид през 2014 година : Благоевград, Враца, Карлово и Стрелча.

Какви конкретни прояви сте планирали по повод годишнината?

Арменската общност в България е много организирана. Има създаден комитет, който да координира мероприятията по отбелязването й. Изготвена е твърде наситена програма за 2015 г., защото всеки един от арменците, които са се установили и живеят тук, има своя история, всеки има свой собствен съд.

Приоритет във външната ви политика е и въпросът с Нагорни Карабах. Докъде се стигна към днешна дата в разрешаването му?

Навършиха се 20 години от споразумението за примирие, за спиране на огъня, подписано през 1994 г. от Армения, Азербайджан и Нагорни Карабах. Въпросът е поставен под егидата на Минската група на ОССЕ. Тя провежда и осъществява преговорния процес за мир в региона. За съжаление, от страна на Азербайджан има постоянни нарушения на това примирие. Последният пример в това отношение бе с арменския вертолет, който извършваше учебен полет в Карабах, недалеч от границата с Азербайджан. След като бе свален, в продължение на десет дни зоната около него беше подложена на постоянен обстрел от азербайджанска страна. Нито представителите на Червения кръст, нито тези на ОССЕ, можеха да се приближат до свалената машина и да приберат телата на загиналите пилоти. Това е акт, който противоречи на всички човешки норми и на всички приети международни правни документи. Въоръжените сили на Карабах бяха принудени да предприемат военни действия, за да могат за приберат тленните останки на арменските войници. Това доведе и до доста големи човешки загуби от азербайджанска страна.

Екатерина Павлова