В Рождественската и Новогодишната атмосфера изпитвам най-осезаемо носталгия по старите улички на Стария Йерусалим   

Д-р Ахмед Ал Мадбух е роден на 15 ноември 1966 г. в гр. Бейрут, Ливан. Придобива бакалавърска степен по политически науки в Ливанския университет, става магистър по обща медицина в Медицинския университет в Ростов на Дон – Русия, защитава докторат по специалността „Урология“ в Московския държавен медико-стоматологичен университет. Завършва и дипломатически курс в Московската дипломатическа академия.

Преди да влезе в дипломацията, той е завеждащ урологичното направление на Медицинския център „Артмед“ в Москва. Член е на  Европейската асоциация по урология и нефрология, Световната асоциация по стерилитет и импотентност и Руската асоциация по урология, нефрология и импотентност.

Д-р Ахмед Ал Мадбух е акредитиран като извънреден и пълномощен посланик на Държавата Палестина в Република Българияна 21 януари 2009 г. Доайен е на дипломатическия корпус у нас от 2014 г.

- Ваше превъзходителство, Нова година е. Като доайен на дипломатическия корпус в София какво ще пожелаете на вашите колеги, на българите, на палестинския народ?

- Пожелавам на моите колеги посланици една плодотворна година, с успехи в развитието на отношенията на техните страни с България. Добрите двустранни отношения са винаги в интерес на народите – на българския и на другите. Желая им също душевно спокойствие и хармония.

На българския народ пожелавам повече мир, просперитет, обич между хората и постигане на онова, към което се стреми.

Що се отнася до нашия палестински народ, ние имаме едно единствено желание и то е - осъществяването на нашите права и край на окупацията.

- През изминалата 2016 г. светът бе доста размирен. Конфликти и напрежение имаше по всички точки: Сирия, вашата страна... Дори в Европейския съюз е неспокойно: криза, брекзит, бежанци... Има ли дипломацията днес капацитет да умиротвори света?

- Дипломацията е най-доброто средство, чрез което би могло и би трябвало да се установи мир. Дипломацията би могла да разреши всички тези конфликти при условие, че е налице политическа воля у великите държави, които контролират тези конфликти. До преди година, можем да кажем, ние живеехме в еднополюсен свят. В рамките на изминалата 2016-та, се оформи втори полюс. Обикновено когато властва един полюс, той се опитва да накара всички да заживеят според неговите виждания и неговата воля. В района на Близкия изток всичко започна от Ирак, ние сме свидетели какво стана там. Преди това беше Югославия. А още по-преди - окупацията на Палестина от страна на Израел. Единият полюс не успя да накара израелците да спазват многобройните международни резолюции за прекратяване на окупацията. Сега, при наличието на два полюса, можем да се надяваме, че тези конфликти между държавите ще се решават на базата на договореността, споразумяването между тях, въз основа на международното право. Конфликтът в района на Близкия изток вече не може да бъде решен без становището и намесата на Русия. В момента тя призовава към спазване на международните резолюции и решения. Ние се надяваме това да доведе до дипломатическо разрешаване на конфликтите, нещо, което беше и във вашия въпрос.

- Вие сте от най-активните посланици у нас. Многобройни са Вашите лекции пред българската аудитория, свързани с Близкоизточния конфликт и тероризма. Кога и как той ще се разреши и ще се постигне мир?

- През 1988 г. ние направихме исторически компромис - дадохме съгласието си нашата държава да бъде създадена в границите отпреди войната през 1967 г. – границите от 4 юни 1967 г., като въпросът за палестинските бежанци да бъде решен въз основа на Резолюция 194 на ООН от 1948 г. Целият свят и Организацията на обединените нации, приели всички тези резолюции с цел разрешаване на конфликта между нас и Израел, са тези, които взеха решение за основаването на Държавата Израел. Затова ние настояваме преговорите и всички взаимоотношения между нас да са на базата на международното право и на международните резолюции и решения. Ако бъде упражнен натиск върху Израел така, че той да бъде принуден да се подчини и да спазва международните резолюции и решения и международното право, нашият проблем е лесен и бърз за разрешаване. Конфликтът ще завърши в рамките на два дни. Израел окупира Западния бряг на р. Йордан, ивицата Газа и Източен Йерусалим през 1967 г. за шест дни. Това означава, че може и да се изтегли за толкова. И на седмия ден да седнем и да се разберем, да се договорим окончателно за нещата. За съжаление, Израел се поставя над международното право и над закона.

- Може би има надежда. Тези дни Съветът за сигурност на ООН прие резолюция, с която настоява незабавно да бъде прекратена всякаква заселническа дейност в окупираните палестински територии, включително Източен Ерусалим.

- Да, светът започна да открива грозното лице на окупацията. И това намери израз още в решението на ЮНЕСКО относно ислямските светини в Стария град на окупирания Източен Йерусалим. В същия контекст се вписва и резолюцията на Съвета за сигурност, която потвърждава, че заселническата колонизация е незаконна и следва незабавно да бъде прекратена, а съществуващите колонии да бъдат премахнати. Това вдъхва голяма надежда, че постигането на уреждане на въпроса е възможно, когато е налице политическа воля у великите сили.

- Малко българи пътуват в Палестина, малко от нас познават характера на палестинския народ. Какви хора са палестинците?

- Ние сме народ, който вече повече от сто години е под чужда окупация. Първо от британците, после –от израелците. Когато през 40-те години на миналия век в Палестина започнаха да идват евреите бежанци, гонени от Хитлер, ние ги посрещахме с хляб и сол. Такива сме по характер. Според нашите обичаи, когато някой е потърсил при нас закрила и убежище, ние сме длъжни да му ги дадем. И макар че още тогава се чуваха гласове, които предупреждаваха: „Внимавайте, те са дошли да колонизират земята ви!“, ние не си позволихме да се вслушаме в тях, не си позволихме да налагаме ограничения върху хора, бежанци от война. Колкото и военни действия, колкото и страдания да са минали през главата на нашия народ, те не могат да променят същината на палестинеца, не могат да убият хуманизма му. Ние съчувстваме на другия, стремим се към мир, в който да живеят нашите деца, но също и израелските деца. И тъкмо за да бъде постигнат този мир, през 1988 г. направихме големия компромис.

- Как съумявате да съчетавате функциите на посланик на страна, която има нужда от международна подкрепа и солидарност, с тези на доайен?

- Това са два съвсем различни аспекта. Според дипломатическия протокол, доайенът е този, който е от най-дълго време акредитиран в съответната страна. Тоест това не е достижение, а се постига автоматически, от времето. Работата ми като посланик не влиза в разрез с тази на доаейн. Двете се допълват. Аз се чувствам горд от това, че палестинец е доайен на дипломатическия корпус в София. Още повече, че точно този факт е още едно потвърждение, че ние сме държава като всички останали, независимо че сме под окупация.

- Вие сте посланик у нас от 8 години. Как се развиха през това време двустранните отношения между България и Палестина?

- Както всички посолства, така и ние работим за укрепване на двустранните отношения между нашите страни. С българската страна сключихме различни договорености за сътрудничество: в сферата на селското стопанство, на туризма, на културата. Основана бе и Смесена междуправителствена комисия Палестина - България, председателствана на равнище министри на външните работи. Задачата й ще бъде да работи именно за всестранното практическо развитие на двустранните отношения, като нейните заседания ще се провеждат последователно в едната и другата страна. В политическата сфера бяха обменени посещения на най-високо разнище – между президенти, министър-председатели, министри на външните работи.

Във вътрешен план, в България, нашите усилия бяха насочени към развитие на културните взаимоотношения. В тази връзка бяха проведени множество палестински изложби на различни места из страната, наши фолклорни състави участваха в различни фестивали тук, установи се контакт с българската младеж посредством поредицата лекции, които изнесох в различни университети, поддържаме отлични отношения и с неправителствените, гражданските организации и сдружения.

- Наистина Палестина стана по-близка на българите благодарение на културните прояви през последните години. Какво предвиждате в тази област през 2017-та?

- Ние, в посолството, имаме план всяка година да излиза по една книга, която да представя палестинската култура. Откакто аз съм тук мисля, че бяха издадени пет или шест книги. Ще представим нова палестинска творба и през 2017 година, най-вероятно по повод на Деня на палестинската култура – 13 март. Това е рождената дата на големия палестински поет и писател Махмуд Даруиш. В своите стихотворения и прозаични текстове той отразява всички аспекти на статуса на Палестина. В знак на уважение към неговото дело, след като той почина, 13 март бе утвърден за Ден на палестинската култура.

Обсъждали сме и възможностите да направим Седмица на палестинската култура в България и обратното.

Трябва да кажа, че Палестина традиционно участва в ежегодния Фестивал на киното от Близкия изток и Северна Африка – Sofia MENAR Film Festival. И през януари 2017 г. ще участваме отново с 5-6 филма.

Но имаме амбиции и в политическата сфера – през следващата година искаме да издигнем развището на отношенията между Палестина и България до най-високите равнища.

- Кое е любимото ви кътче в България, което би ви липсвало?

- България е много красива страна. Всичко оттук би ми липсвало. Но първото, което ми идва наум е Витоша, с тези гори, с тези води и начинът, по който тя гледа към София. Това е гледка, която ще остане завинаги у мен. Навсякъде има морета, има и планини за ски. Но тази гледка – от Витоша към София, ще запомня завинаги.

- А какво ви липсва от Палестина у нас?

- В Рождественската и Новогодишната атмосфера изпитвам най-осезаемо носталгия по старите улички на Стария Йерусалим. По Via Dolorosa – пътят на страданието, по която е вървял Христос, и мястото, където той се е родил във Витлеем, по всенародните тържества, които се провеждат и в Йерусалим, и във Витлеем за Рождество Христово, с участието на групи и състави - както християнски, така и мюсюлмански, без никаква разлика.

Снимка горе: „Дипломатически спектър“

Снимки долу: посолство на Държавата Палестина в Република България

1. Н. Пр. д-р Ахмед Ал Мадбух – извънреден и пълномощен посланик на Държавата Палестина и доайен на дипломатическия корпус в Република България, с екипа на посолството на Благотворителния базар на Международния женски клуб София, 4 декември 2016 г.
2. С Негово Светейшество Неофит, Патриарх Български и Митрополит Софийски.
3. С президента Росен Плевнелиев на вечеря с посланиците на арабските държави у нас
4. Със съпругата си и новоизбрания президент Румен Радев
5. На тържествено честване на Международния ден за солидарност с палестинския народ, 5 декември, Централен военен клуб, София
6. Като гост и лектор в Националния военен университет „Васил Левски“ в гр. Велико Търново получава почетен плакет
7. Лекция пред академичната общност на Тракийски университет - Стара Загора
8. На официално посещение в гр. Велинград, по повод откриването на фотоекспозициите на посолството – „Палестина - Светата Земя“ и „Ясер Арафат - живот и дело“