България е една от първите европейски страни, признали независимостта на Судан през януари 1956 година

Тя е родена на 28 декември 1963 г. в гр. Порт Судан, Судан. Завършва висше образование в Багдадския университет, университета на Хартум и университета „Хериот - Уот“ в Единбург. Кариерата й на дипломат започва от януари 1989 г. и преминава през всички нива на дипломатическата служба. Проявява изключителна активност по въпросите за човешките права, участието на жените в политиката и мира в Судан. От 2008 до 2011 г. е посланик на страната си в Кралство Норвегия. После е директор на Дирекция „Европейски въпроси“ (2011 - 2012) и директор на Дирекция „Икономическо и техническо сътрудничество“ в МВнР на Судан (2012 - 2014). Омъжена е за Н. Пр. г-н Сиддик Абдалла, посланик на страната в Боливарска република Венецуела.

Н. Пр. г-жа Илхам Ибрахим Мохамед Ахмед е извънреден и пълномощен посланик на Република Судан в Република България от септември 2014 г. Акредитирана е и за Република Сърбия, Република Македония, Черна гора и Република Албания с резиденция София. Поводът за разговора ни с нея е отбелязването на националния празник на страната й и 60-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между нашите две страни.

- Ваше превъзходителство, на 1 януари Република Судан отбеляза 61 години от обявяването на независимостта си. Какво означава тази дата за суданския народ?

- Судан печели своята независимост сутринта на 1 януари 1956 г., когато британският и египетският флагове са свалени от двореца на британския генерал-губернатор и е издигнат новият флаг, с което страната се обявява за суверенна държава. Датата несъмнено е много важна за всички суданци, тъй като на нея се слага край на дългата ера на колонизация и експлоатация, продължила повече от петдесет години – време, през което действа Споразумението за съвместно владение между Великобритания и Египет, наложено на суданската администрация на 19 юни 1899 г.

Няколко движения започват борба за свобода в различни части на страната и по различно време, но истинското начало на битката за независимост е известната Декларация на Конгреса на завършилите висше образование към генерал-губернатора, в която е поискана пълна независимост на Судан. Това води до отмяна на Споразумението през октомври 1951 г., а на 19 декември 1955 г. членове на парламента изискват да се предостави на страната правото на самоопределение. Независимостта е прокламирана от парламента и на 1 януари 1956 г. е обявена официално с издигането на знамето на Судан.

- С кои постижения на страната си за този период се гордеете?    

- Независимостта и самоопределението на всяка страна имат дълбок смисъл и силно въздействие върху населението. Судан не е изключение в онзи период от време, когато много народи са се борели да се освободят от колонизацията и чуждото господство. Най-съществените ни постижения оттогава до днес са запазването на суверенитета и териториалната цялост на страната, както и независимостта при вземането на решения. Този  процес не е бил лесен, но правителствата и законодателите ни са успели да изградят националните институции на страната и са доразвили инфраструктурата, оставена от колонизаторите, включително с болници, учебни заведения, земеделски проекти и др. Непосредствено след получаване на независимостта си, Судан успява да се присъедини към международните организации като Организацията на обединените нации, Движението на необвързаните страни, да модернизира своята национална армия и да установи дипломатически и икономически отношения с другите държави. Страната ни играела значителна роля в подкрепата на движенията за борба за независимост на африканските страни, които все още били колонизирани. Тя се изправи решително в подкрепа на Южна Африка в периода на апартейда, както и в подкрепа на правото на палестинския народ на самоопределение.

- България е сред първите страни, признали независимостта на държавата ви още през юли 1956 г. Как се развиха дипломатическите ни отношения оттогава до днес?

- България е една от първите европейски страни, признали независимостта на Судан през януари 1956 г. и установили дипломатически отношения с нея през юли същата година, което слага началото и на историческите връзки между двете страни. Оттогава насам имаме големи скокове в икономическото, техническото, промишленото, културното и академичното сътрудничество. Бяха подписани споразумения между двете страни и създадени съвместни комисии, за да може това сътрудничество да се институционализира. Сега е налице значителен търговски обмен, внос и износ. През последните години частният сектор в двете страни откри нови възможности за търговия в областта на захарната индустрия, производството на зърно, нефтената промишленост, минното дело, за  инвестиции в земеделието и за въвеждане на съвременни технологии в селскостопанския сектор. Налице са и инвестиции в сектора на здравеопазването, български лекари работят в судански медицински заведения. Горди сме от дългогодишното и добре установено сътрудничество между двете страни в областта на въздушното пръскане на посевите, както и от много добрата работа на българските пилоти и фирми в тази важна област от 1964 г. насам.

Въпреки това, вярваме, че  има възможност за разширяване и задълбочаване на сътрудничеството между двете страни във всички сфери с оглед на търсенето и изникването на нови бизнес възможности.

-  След 1956 г. Судан е бил сериозен търговски партньор на България със значителен стокообмен до 1999 г., след което активността на търговските връзки намалява. Какви са възможностите, които предлага днес държавата ви за българските компании, които биха проявили желание да търгуват и да инвестират евентуално в нея?

- От гледна точка на природните ресурси Судан е считан за една от най-богатите страни в света /имат се предвид обширните селскостопански, естествени и водни ресурси/. Като такава, страната дава достатъчно възможности за инвестиции. Има и благоприятна среда за тях благодарение на ключовите реформи, въведени в икономическия сектор, политиките на свободния пазар, отвореността към чуждестранните инвестиции, приватизацията и преструктурирането на банковия сектор. През декември 2016 г. президентът на САЩ вдигна икономическите санкции, които бяха несправедливо наложени на страната и това несъмнено ще подобри икономиката и ще насочи нейните показатели в полза на бизнеса и населението като цяло. Вече има значителни инвестиции, особено в областта на селското стопанство и минното дело. Освен това в Судан сме свидетели на резки скокове в производството на злато, което достигна 50 тона в края на 2012 г. и 82 тона в края на 2015 г., като се очаква да се увеличи още през следващите години. Първата златна рафинерия, открита в страната през 2012 г., е една от най-големите в Африка. Има и други полезни изкопаеми, които предстои да бъдат проучени и които предлагат много обещаващи възможности за инвестиции на българските фирми и предприятия.

- Има ли подписани споразумения и конкретни  програми за съживяване на икономическото сътрудничество?

- Има много икономически и търговски споразумения между Судан и България, в допълнение към други споразумения в областта на техническото, културното и научното сътрудничество. Двете страни са активно ангажирани в двустранен процес, който да даде допълнителен тласък на търговията и икономическия обмен, за актуализиране на съществуващите споразумения в съответствие с изискванията, произтичащи от приемането на България за пълноправен член на ЕС.

- Судан има изключително богато културно наследство със следи от човешко присъствие от най-дълбока древност, но в България, за съжаление, почти не познаваме изкуството и традициите ви, както и забележителностите ви. Разкажете ни повече за тях... Какво би представлявало интерес за българите да видят в родината ви?

- Наистина Судан е страна с богата история - люлка на цивилизация, която датира от 3000 г. пр. н. е. От Кралство Напата през VIII век пр. н. е. до Кралство Мерое, нубийските християни през VI век и ислямското кралство на Черния султанат, Султаната Фър и кралство Тагали. Останки и антични предмети от тези цивилизации се намират в много области: в Северната част, Шенди, Бегравия, Нака'а, Мусаварат, Мерое, Карма, планината Баркал, Донгола и други. Те винаги са привличали туристи от и извън страната. Тези места продължават да са привлекателни и за международни археологически мисии и изследователи, които работят по тях вече повече от 50 години и има направени много впечатляващи изследвания. Някои от тези забележителности са регистрирани в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Колоритната култура и многобройните етнически групи правят Судан смесица от географско и природно многообразие и това, от своя страна, създало уникалния темперамент на суданския народ, изразен в неговата музика, традиции и т.н.

Би било трудно да се изброят туристическите атракции в Судан, тъй като страната е голяма по площ и разнообразие. В допълнение към казаното дотук трябва да отбележа, че брегът на Червено море се простира на 700 км. Той предлага много развлекателни занимания на туристите като гмуркане, подводна фотография, водни ски, в допълнение към атрактивните коралови рифове и красиви заливи.

- Судан е най-голямата африканска държава, но не е сред най-развитите туристически дестинации. Какви са перспективите за развитието на туризма?

- Заслужава да се отбележи, че правителството  полага много усилия за подобряване на туристическата инфраструктура. В тази връзка, насърчаването на инвестициите в сектора на туризма се превърна в приоритет на националната икономическа политика. Вече има значими проекти като Археологическия проект Катар-Судан (QSAP) за популяризиране на археологическото наследство на Судан (пирамидите на Бегравия). Друг пример е рекламата на туризма по река Нил и двата обекта на Червено море, регистрирани в Списъка на международно наследство на ЮНЕСКО.

- През изминалата година отправихте покана към министъра на културата Вежди Рашидов български археолози да се включат заедно със суданските си колеги в проучванията на древната култура на Судан...

- Моята среща с бившия министър на културата Вежди Рашидов миналата година беше много добра в смисъл, че на нея аз насърчих български археолози да се присъединят към техните судански колеги в изкопни и изследователски мисии в различни исторически обекти на Судан. В тази връзка бих искала да спомена, че ние имаме отдавна установено сътрудничество в археологическите проучвания и разкопки с много европейски страни - Франция, Швейцария, Италия, Унгария и Норвегия. Известният швейцарски археолог Чарлз Бон направи значителни открития наскоро, които привлякоха вниманието на изследователите от целия свят. Той оглавява съвместната археологическа мисия на Судан, Швейцария и Франция и описва страната като огромна, с множество култури и цивилизации. Споделя също, че мисията му е разкрила сходства между нубийското, кордуфанското, дарфурското, касалското и червеноморското управление.

- Едно от културните събития, които привлякоха вниманието на българската публика през 2016 година, бе концертът на фолклорна формация от Судан в София. Това бе невероятна възможност да се докоснем до музика от вашата страна. Какво да очакваме през новата година? Какви са възможностите за разширяване на културния обмен между двете държави?

- Миналата година бяхме много привилегировани да видим проф. Eлфатих Хюсеин и неговия фолклорен ансамбъл от Судан, които, по покана на областния управител на Бургас, участваха в Летния фестивал в града. Това беше наистина чудесна възможност за посолството да покаже на българската публика изкуство и музика от различни региони на нашата страна. Спектакълът бе посрещнат топло от публиката. Ансамбълът изпълни суданска музика и танци, които отразяват темперамента на Сахара и гората и въздействат много силно.

Надяваме се да бъдем в състояние да задълбочим културния обмен и в този смисъл съм щастлива да обявя, че видният артист - цигуларят Осман Мохидийн, ще дойде специално, за да участва в празнуването на 60-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между Судан и България и 61-та годишнина от обявяването на независимостта на страната, което ще се проведе на 7 февруари в София. Надявам се, че България също ще бъде насърчена да увеличи своя културен обмен със Судан, за да може суданската публика да се запознае с българското изкуство и фолклор.

- На традиционния благотворителен базар, организиран от Международния женски клуб София през декември м. г., щандът на Судан бе един от най-атрактивните. Как успяхте да направите такова богато представяне, при условие, че само по-близките географски до нас страни можеше да се измерват с него?

- Като част от непрекъснатите ни усилия да популяризираме  Судан, неговата култура и природни продукти, с всяка изминала година разширяваме участието си в благотворителния базар, организиран от Международния женски клуб в София. На последния, през декември 2016 г., щандът на Судан бе много популярен и привлече вниманието на българската публика. Ние представихме екзотични природни продукти - от баобаб до пустинни фурми, хибискус (каркаде), кожа от питон, изработки от абанос и махагон и скраб за тяло с естествени аромати. Намерението ни е да продължим този проект и да донесем нови продукти за следващия базар, като продължим да се ангажираме и да допринасяме за благотворителността и милосърдието.

- Имаме ли връзки в сферата на образованието? Каква е образователната система в Судан. Има ли интерес от страна на судански младежи да получат висшето си образование у нас?

- Образованието е една от най-значимите области на сътрудничество между Судан и България. Винаги е имало културни и академични споразумения между двете страни, те датират още от 60-те години на миналия век. В момента се стремим да преразгледаме тези споразумения, за да бъдат в съответствие с настоящите ни ангажименти. Независимо от това, академичното ни сътрудничество е много успешно с оглед на няколкото двустранни споразумения и меморандуми за разбирателство между судански и български университети, особено в областта на геологията, инженерството и медицината. Вече имаме обмен на студенти и възможности за изучаване на арабски език в судански университети. Очакваме този обмен да нарастне, ако, надяваме се скоро, се отвори българско посолство в Хартум.

- Вие сте вече повече от две години в България. Какви са впечатленията ви от нашата страна?

- Трябва да кажа, че намирам България за много красива страна, с прекрасна природа и чудесни възможности за пътуване и откриване на богатата й и древна история. Уникалното географско разположение я е поставило на кръстопътя между Изтока и Запада, откъдето идва и специфичният й вкус и темперамент. Очаквам с нетърпение да открия още интересни неща в нея в близко бъдеще.

Снимката е предоставена от посолството на Република Судан в Република България.