Изходът от кризата е уважение към суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Република Македония и ненамеса във вътрешните й работи

Той завършва икономическия факултет на университета „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Скопие през 1981 г. Знанията, придобити там, специализациите в чужбина, разностранните му интереси и владеенето на няколко езика, му помагат за забележителните професионални успехи през годините преди да навлезе в дипломацията. Н. Пр. г-н Марян Гьорчев 18 години е свързан с икономиката: бил е управител и собственик на фирма „Агро-Универсал“ в Скопие, банкер в Комерсиална банка - Скопие, генерален директор на Млекарница АД - Скопие и генерален директор на АД Братство - Скопие. Известно време е генерален директор на македонската Агенция за приватизация.

От 1999 до 2002 г. е министър на земеделието, горите и водите на Република Македония. От 2002 до 2006 г. е депутат в Събранието на Република Македония.

Н. Пр. г-н Марян Гьорчев  е човек с широк кръгозор. От 2008 г. до момента е председател на ПанЕвропа Македония. На два пъти е избиран за кмет на Община Кисела вода в Скопие. Запален шахматист, от 1998 до 2007 г. е председател на Федерацията по шах на Република Македония. Има издадени три книги: поетическата стихосбирка „Ума“ /1993 г./, сборникът с есета „Човешка деменция“ /2004 г./ и поемата „Ако Македония все още някъде я има“ /2010 г./

От май 2016 г. е акредитиран за извънреден и пълномощен посланик на Република Македония в Република България. Посолството в София обаче е седалище и за работата с много държави: Аржентина, Афганистан, Белгия, Бразилия, Венецуела, Египет, Индия, Индонезия, Ирак, Корейската народнодемократична република и Република Корея, Куба, Мароко, Молдова.        

- Ваше превъзходителство, България винаги се е вълнувала от събитията в Македония, вълнува се и сега. Има ли изход от политическата криза в момента?

- Всяка криза има своето разрешение. Тази в Македония в момента не е само наша вътрешна, тя е плод на някои по-големи геополитически и геостратегически сблъсъци, които се случват по света и съответно имат отражение и у нас. Всичко това, което става в САЩ, в Турция, в Европа след Брекзит, в Украйна, с мигрантските вълни, има влияние и върху нашата държава и съседите й. Особено след изборите у нас, които трябваше да бъдат разрешение на политическия казус, отваряне на активен политически диалог, формиране на ново правителство и начало на дългосрочен период на стабилност и мир. Това не се случи. Македония е силно чувствителна по отношение на мултиетническото, мултикултурното и мултирелигиозното съвместно съществуване. Вие знаете, че сме държава, в която по конституция се признават дяловете на народите, които си имат своя национална държава, но живеят като малцинство в Македония. Такава мултиетническа среда търси от политическите елити висок ценз за разбиране на нещата.

Това, което се случи след изборите, е различният поглед към Охридското рамково споразумение, което постигнахме през 2001 г. между македонците като носители на държавния суверенитет и албанците като голямо малцинство. Това споразумение е историческо. То съдържаше 18 конституционни изменения, които станаха дял от нашата Конституция и допринесоха за това албанците като малцинство да са уникални по отношение на индивидуалните човешки права. То им дава право да използват езика си в Народното събрание на Македония /имаме директен аудиовизуален превод/, те имат право да го ползват наравно с македонския език в 16 общини, сред които и в Скопие, където тяхното население е над 20 %, те имат право да ползват своето знаме в тези общини. В тези общини дори табелките по пътищата са на три езика: македонски, албански и английски. В паспортите и документите за самоличност имената на албанците са на македонски и на албански език. Затова Охридското споразумение за мен е уникално. Аз лично участвах в преговорите и зная, че то трябваше за десетилетия напред да разреши мултиетническото съвместно живеене в Македония. То се отнася не само за албанците, а и за всички други малцинства.

Сега проблемът ще има тежко разрешение, защото се свежда само до македонци и албанци. Македонският народ е суверенът на македонската държава. Албанците, все още и по популация, и по численост, са малцинство. Затова  и партията, която ще трябва да формира правителство у нас сега, трябва да се концентрира върху развитието на гражданската държава и на индивидуалните човешки права и свободи на македонските граждани. Не и на колективните. Утвърждаването на колективни права на албанското малцинство е в противоречие с европейските ценности. Македония трябва да уважава европейските ценности, които ясно определят как трябва да бъде построена една европейска държава. Нищо повече. В това е изходът от кризата.

- Откъде възникна напрежението?

- Напрежението във всички балкански държави е продукт на промените в световната глобална политика. Експанзията на световните човешки права и граждански свободи, родена от идеята за глобален свят без граници, глобален свят без национален суверенитет, където светът е едно отворено общество (теорията на Бжежински), е в криза. Има прояви на консервативни концепции, които отново утвърждават националния суверенитет. Този сблъсък между две противоположни концепции често създава напрежение в държавите из целия свят. Това се случва и около нас. Има две държави, където албанският народ е носител на държавния суверенитет - Албания и Косово, имаме албанско малцинство в Македония, и при тия промени те търсят своето място. От македонска гледна точка това е намеса във вътрешните работи на Македония, от албанска – борба за човешки права и свободи. И в това е пресечната точка на кризата. Македонците имат само една държава и искат да си я пазят. Албанците смятат, че имат право на още по-големи права и свободи. Няма друг изход за Македония освен запазването на суверенитета, интегритета и териториалната цялост. Трябва да се признае, че македонският народ е суверенът на тази държава, а всички други малцинства в нея са равноправни. Това е Македония, една уникална концепция. А дефинираното в Охридското рамково споразумение дава наистина големи права за малцинствата, каквито няма в друга европейска страна.

- А сега, накъде?

- Винаги има повече от един сценарий. Щом има проблем, има и разрешение. Президентът каза, че може да даде мандат на тези партии, които го искат без предварителни условия, без такива „платформи“, които се отнасят за мултиетническия живот и са в противоречие с македонската конституция. Тогава може да се направи правителство и това е един изход. Друг изход може да са повторни избори и постигане на уважение към европейските стандарти след тях. Трети изход може да бъде широк обществен дебат, в който да участват не само политическите партии, но и гражданското общество и експертите, на който да се разисква как може да се направи една широка коалиция, за да се преодолее кризата.

Сигурно има и други възможности. Вярвам в капацитета на македонските институции и се надявам, че ще успеят да намерят разрешение на кризата.

Но независимо коя партия или партии ще влязат в състава на бъдещото ни правителство и кога това ще бъде направено, курсът на Македония към членство в Европейския съюз и НАТО е категорично определен с огромното доверие на гражданите към тази политическа ориентация (последното обществено изследване през април 2016 г. показа, че над 70% от македонските граждани са за членство в ЕС и НАТО). Икономическото състояние е стабилно. Безработицата намалява. Страната ни е търсена дестинация за чуждестранни инвестиции. Отношенията със съседите са в постоянен напредък.

- Какво означава за българо-македонските отношения новата обстановка в Македония ?

- След 1991 година, отношенията между Република Македония и Република България бележат непрекъснато подобряване. Македонците никога няма да забравят, че България първа призна независимостта на  македонската държава. Освен това, договорът от 1999 г. (с който се разреши т.нар. „езиков спор“) даде възможност да се подпишат 55 международни договори за сътрудничество във всички сфери на обществения, политическия и икономическия живот. Още по-важно е многообразието от инициативи на македонските и българските граждани за приятелство и сътрудничество. Тези отношения между нашите граждани се основават на взаимно уважение и доверие. В този модерен свят всичко може да се купи с пари?! Да, но уважението и доверието не се купуват, а се придобиват. С искреност и честност във взаимните отношения. Всички досегашни правителства са подхождали политически към този естествен акт на изграждане на добросъседски отношения, но пътят към тях се трасира преди всичко от гражданите на двете държави.

- Как политиците в Скопие ще погледнат на позицията на президента Георге Иванов да се подпише дългочакащия договор за добросъседство с България?

- Договорът за добросъседство и приятелство е от особено значение за нашата държава, защото с подписването му доказваме, че с Република България като страна членка на ЕС имаме добри съседски отношения. Представителите от двете министерства на външните работи технически безупречно са изпълнили задачата си. Остава политическата воля да намери израз в официалното подписване на този договор. Става дума за формулировка на определени въпроси, за които има общо съгласие, но трябва и политическа мъдрост за одобрението й от двата парламента. Надявам се много скоро да надделее реалният момент за необходимостта от този договор в двете държави, а това означава подписването му през 2017 година.

- Някои съвместни проекти, като този за железопътна връзка между двете страни, чакат с години. Ще се задвижат ли те?

- За нашата държава, Коридор 8 е от огромно значение. С изграждането му Република Македония получава стратегическо измерение на Балканския кръстопът. Оттук, в частта за осигуряване на финансови ресурси за изграждане на железопътната и шосейна инфраструктура от Куманово до границата, Република Македония се задължава с над половин милиард евро кредитни средства от Европейската централна банка и Световната банка. Техническата документация е напълно готова. Остава само реализирането й. По преценка на Македония железницата трябва да бъде готова през 2024 г., а пътната инфраструктура до 2020 г. Трябва да се отбележи, че Македония инвестира и в частта пътна инфраструктура към Албания. В момента се довършва секторът Кичево-Охрид, което означава, че плановете за цялостен коридор за свързване на Черно с Йонийско море са вече реалност.

- Ние сме водещи в ЕС по усвояване на средствата за трансграничното сътрудничество...

- Да. За периода 2007-2013 г. са усвоени 99% от средствата по европейските фондове за трансгранично сътрудничество. Това са 20 млн. евро. Направени са над 80 проекта между македонските и българските общини за локални пътища, детски градини, библиотеки, енергийна ефективност, паркове, спорт, развитие на културното сътрудничество и др. Сега, за новия период 2014-2020 г., отново се справяме успешно. Само за две години са усвоени почти половината средства - над 10 млн. евро. Одобрени са повече от 30 проекта. Това показва динамика в развитието на отношенията между народите ни, познания и ноу хау за това как да се ползват европейските средства в частта на трансграничното сътрудничество. Най-активни са общините в Югозападна България, и най-вече тези в Кюстендил и Благоевград.

- България ще поеме за шест месеца ротационното председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. Какво може да се направи през този период за ускоряване на евроатлантическата интеграция на Македония?

- Разбира се че председателството на България на Съвета на ЕС е голям шанс за Република Македония. Ето защо наблягам на факта, че договорът за добросъседство трябва да се подпише през 2017 година (а това е важен дял от главите 23 и 24), за да имаме основания да искаме подкрепа от България за по-скорошно започване на преговорите за нашето пълноправно членство в ЕС. Също така, новите действия за изграждане на доверие с Република Гърция и успешното им развитие е голяма крачка напред в очертаване на положителната представа за Република Македония. Тук трябва да се добави и развитието на добросъседските отношения с Албания и Косово, благодарение на което нашите и албанските граждани може да преминават през общите ни граници само с лични карти. Най-малко сега ни трябва да нарушим тези добри отношения. Със Сърбия сме също в добри и приятелски отношения. Остава само това, което de facto съществува като реалност, да бъде подкрепено със силна българска поддръжка и с европейско de jure. Разбира се нашите реформи в правосъдието и прилагането на правото в страната ни ще продължат с предвидената динамика. Тук трябва да се спомене, че нашият опит в 15-те години преговори с ЕС /от април 2001 г./ е показателен. Република Македония много пъти е преминавала всички глави от aquis communautaire. Имаме опит и институционален капацитет да осъществим и на практика всички предвидени реформи. Необходими са ни само европейски приятели, които ни познават добре и които ни вярват. Надявам се, че Република България ще бъде един от най-силните поддръжници.

- Вие познавате добре България още преди да поемете посланическия пост в София. Как се чувствате тук сред българите?

- Дълги години си сътруднича с Република България във всички области. Като човек от икономиката, като министър, като председател на Македонско-българската група за приятелство в нашия парламент, като шахматен деятел, като член на Пан-Европейския Съюз и преди всичко като македонски гражданин, който има много приятели в България.

Как се чувствам ли? Като между хора, чийто език, култура, поезия, музика, спорт, политика добре познавам и уважавам. Вече казах, доверието и уважението не се купуват с пари. Те се придобиват. Вярвам, че съм спечелил доверие и уважение от мен към българските граждани и от тях към мен. Сега постигнатото трябва да се надгражда. С искрено и честно отношение. С име и чест. За мен това са най-важните ценности в живота на един човек.

Материалът е предоставен от в. „Стандарт“ - standartnews.com и актуализиран от „Дипломатически спектър“.

Снимка: „Дипломатически спектър“